№ 19506
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110119411 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********* е предявило срещу В. И. Д., И. В. Д. и В. В. Д.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1
ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответниците дължат разделно вземания, за които има издадена заповед по
чл.410 ГПК от 26.01.2024г. по ч.гр.д. № 1924/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В. И. Д.,
И. В. Д. и В. В. Д., в който оспорват исковете с единствено възражение за погасяване на част
от процесните задължения по давност. Намират, че заявлението по чл. 410 ГПК не прекъсва
давността. Заявяват, че не оспорват отчетеното количество на изразходвана топлинна
енергия за процесния имот.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – ******.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти), които са разпределени в тежест на доказване на ищеца
1
при условията на пълно и главно доказване, а именно: 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на ответника, респ. на неговите
праводатели) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е разпределено да
докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за топлоснабден имот - апартамент № 62,
находящ се в ********, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. ищецът е доставил топлинна
енергия, остойностена в размер на 1763.02лв., представляваща главница за топлинна енергия
за процесния период; че лихвата за забава върху тази сума за процесния период от
15.09.2021г. до 02.01.2024г. е в размер на 253.47лв.; че в имота е извършена услугата дялово
разпределение за претендираната сума от 57.04лв. за главница за периода от 01.12.2020г. до
30.04.2023г. и че лихвата за забава върху тази сума за процесния период от 15.02.2021г. до
02.01.2024г. е в размер на 11.12лв. С оглед на приетия за окончателен доклад и отделените за
ненуждаещи се от доказване обстоятелства спорът се е концентрирал само по
възражението за погасяване на сумите по давност.
Съгласно приетите по делото ОУ, които уреждат изискуемостта на месечните
дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след
изтичане на срока, се дължи законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5),
процесният период е 01.05.2020г. до 30.04.2023г., като с оглед фикцията по чл.422 ГПК
искът се счита предявен от подаване на заявлението, т.е. 10.01.2024г. Съдът, съобразявайки
чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение
№ 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение), т.е. погасени са вземанията за топлинна енергия от 01.05.2020г. до 30.09.2020г.,
които с оглед приетата по делото фактура л.39 и л.40, са в размер на 104,8лв., т.е. погасено
по давност са вземания в размер на 104.8лв., следователно искът за главница за топлинна
енергия е основателен за сумата от 1763,02лв. (дължима разделно при квоти 1/3).
Главницата за дялово разпределение (в размер на 57,04лв.), както и лихвата върху
главницата за дялово разпределение (в размер на 11,12лв.) не е погасена по давност. С оглед
чл.119 ЗЗД частично погасена по давност е мораторната лихва върху главницата за топлинна
енергия, като съдът определи по чл.162 ГПК в дължимата (непогасена) мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 02.01.2024г в размер на 238,40лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни, като ищецът е доказал
сторени разноски в общ размер на 230,66лв. (съгласно списък л.90), съответно има право на
2
разноски в размер на 220,73лв. Ответниците са доказали разноски в общ размер на 300лв., с
оглед частичната неоснователност на исковете имат право на разноски в общ размер на
17,25лв. Доколкото има искане за компенсиране на разноските, то в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 203,48лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. И. Д. с ЕГН: ********** и адрес: *********, и И. В. Д. с ЕГН:
********** и адрес: *********, и В. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: *********, дължат
разделно (при равни квоти от 1/3) на ******* с ЕИК: ******* и адрес: *********, сумите:
1658,22лв. главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2020г.
до м.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб.№ ********, ведно
със законна лихва за периода от 10.01.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 02.01.2024 г. в размер на 238,40лв., цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 57.04лв. за периода от м.12.2020г. до м.04.2023г., ведно
със законна лихва за периода от 10.01.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021г. до 02.01.2024г. в размер
на 11.12лв., за които суми има издадена заповед № 3319 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 26.01.2024г. по ч.гр.д. № 1924/2024г. по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 1763.02лв. за периода от м.05.2020г. до м.09.2020г.
вкл., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 253.47лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В. И. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
*********, и И. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: *********, и В. В. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: *********, да заплатят разделно (при равни квоти от 1/3) на ******* с ЕИК: *******
и адрес: *********, разноски по делото в общ размер на 203,48лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ****** - трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3