Решение по КНАХД №1331/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на "С. Д. *" ЕООД, подадена чрез адв. З. Д., срещу Решение № 74/27.03.2025 г., постановено по АНД № 320/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 8/2024/02.07.2024 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково (ОДБХ - Хасково), с което за нарушение на чл. 23, ал. 1, във вр. чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните на „С. Д. *“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Б. И. П. – управител, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че районният съд възприел коректно фактическата обстановка, но извел от същата погрешни изводи. На 04.01.2024 г. при съвместна проверка от страна на „Контрол на храните“ при ОДБХ - Хасково и ПИП при РУ - Димитровград било установено извършване на дистрибуция (търговия на дребно) на храни в търговския обект, без да има вътрешна регистрация и без да е вписана като оператор в регистъра на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителни добавки и храните предназначени за интензивно мускулно натоварване, по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните. При проверката била установена дистрибуция на следните храни: безалкохолни напитки, трайни сладкарски изделия, екструдирани храни и кафе и др. пакетирани стоки. В тази връзка на касатора бил съставен констативен протокол и били дадени указания. В посочения срок същият изпълнил указанията и това било причината, поради която не подал възражение. При извършване на цялостната проверка проверяващите констатирали като единствено нарушение визираното по-горе. Касаторът твърди, че същото било допуснато несъзнателно и независимо, че незнанието не било оправдание, нарушението можело да бъде определено като маловажно и не следвало да се санкционира. Следвало да се отчете изправността на фирмата и отстраняването на визираните пропуски. Касаело се за малка стартираща фирма, като санкцията от 2 000 лева била непосилна за нея и щяла да доведе до прекратяване на дейността й. Отделно от това касаторът счита, че извършеното нарушение не отговаря на наложената санкция и само по себе си носи всички белези на маловажност по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Изразява несъгласие с констатацията, че от нарушението са засегнати обществените отношения, свързани с безопасността на храните, като не било посочено какво точно се има предвид. Съдът не обсъдил наведените доводи по отношение на ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието, както и не съобразил останалите наведени доводи за липса на равнопоставеност между административното нарушение и санкцията. С оглед на така изложеното, касаторът моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д. Р., който поддържа касационната жалба. Счита, че наказателното постановление е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моля да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. От пълномощник на същия – ст. юрк. Д. А.-П. е постъпило писмено становище, с което се поддържа подадения отговор на касационната жалба и се ангажира становище по съществото на спора. Претендират се разноски, а в случай, че насрещната страна има искане за разноски прави възражение за прекомерност или недоказаност на същите и моли да бъдат редуцирани до минималния размер.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Хасково моли да бъде оставено в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

От фактическа страна районният съд е установил, че при проверка на 04.01.2024 г. във връзка със Заповед № 84/03.01.2024 г. на Директора на ОДБХ - Хасково за провеждане на съвместни проверки за противодействие на икономическата престъпност, в павилион за хранителни стоки в [населено място], [улица], стопанисван от "С. Д. *" ЕООД, дружеството извършвало дейност по дистрибуция (търговия на дребно) на храни, без да е регистрирано и без да е вписано като оператор в Националния регистър на бизнес операторите по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните. При проверката била констатирана продажба на безалкохолни напитки, трайни сладкарски изделия, екструдирани храни, кафе и други пакетирани стоки. Обектът бил пригоден за павилион - разполагал с рафтове и хладилна витрина за храни, със стоки с обявена цена, работещ касов апарат и свободен достъп за клиенти. При проверката била извършена контролна покупка и било поискано разрешително от Агенцията по храните, каквото не било представено. Съдът е посочил, че дружеството не оспорва констатираното при проверката извършване на търговия на дребно на храни в стопанисвания обект без необходимата регистрация. Прието е за безспорно установено, че дружеството е извършвало дейност по дистрибуция на храни в стопанисвания обект, без да има извършена регистрация и без да е вписано като оператор в регистъра на бизнес операторите. Районният съд е посочил, че според чл. 23, ал. 1 от Закона за храните, производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, като Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен национален регистър на бизнес операторите. Съдът е посочил, че дистрибуцията на храни включва всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране и търговия, а дейността по дистрибуция е отделна операция върху храните, която може да бъде извършвана самостоятелно. Правната [жк], ал. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗХ е приета за правилна, като чл. 24, ал. 1 пояснявал кой създава и поддържа регистъра, в който следва да се впише операторът преди започване на дейността, докато чл. 23, ал. 1 описвал задълженията за жалбоподателя. Съдът е констатирал, че при съставянето на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като фактическата обстановка в АУАН изцяло кореспондирала на тази в наказателното постановление и били спазени изискванията на ЗАНН. Съдът е намерил за правилно приложението на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, който предвиждал глоба или имуществена санкция [рег. номер] 4000 лв. за извършване на дейност без вписване в регистъра. Наложената санкция в минималния размер от 2000 лева е приета за обоснована. Съдът е отхвърлил довода за маловажен случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН, като е приел, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Посочено е, че нарушението засяга контрола на качеството на храните и влиянието им върху здравето на потребителите, което представлява основната цел на регистрационното изискване.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в обжалваното съдебно решение мотиви, като намира, че районният съд правилно е приложил материалното право, като е квалифицирал установеното деяние по чл. 23, ал. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за храните. Безспорно установените при проверката факти - извършване на дистрибуция (търговия на дребно) на храни без регистрация и при липса на вписване като оператор в регистъра на бизнес операторите, напълно покриват обективната страна на административното нарушение. Дружеството-касатор не оспорва констатираното при проверката извършване на търговска дейност с храни в стопанисвания обект без необходимата регистрация по закон. Констатирано е, че АУАН е съставен, а НП – издадено, от компетентни органи (чл. 138, ал. 1, т. 1 и чл. 139, т. 1 ЗХ). Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното решение.

Налице е съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна преписка такава в НП. По безспорен начин са уточнени елементите от обективната страна на нарушението, доколкото се касае за деяние, извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна. В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3 - т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 - т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени. Обективираното не се опровергава от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Едностранни и безпротиворечиви са изслушаните свидетелски показания, от които ведно с писмените доказателства се установява соченото за извършено нарушение. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпване на определен противоправен резултат.

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 ЗХ, налага се имуществена санкция в размер [рег. номер] 4000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2 ЗХ. Законосъобразно административнонаказващият орган е наложил предвиденото административно наказание "имуществена санкция" в неговия минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя (чл. 12 от ЗАНН), при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая предвид и характера на обществените отношения, които се регулират. За да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, е необходимо конкретното деяние да разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, като се отчитат обстоятелствата на случая, характера на деянието, личността на нарушителя и последиците от нарушението. В конкретния случай извършеното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажно по следните съображения: деянието засяга основополагащи обществени отношения, свързани с безопасността на храните и защитата на здравето на потребителите, които се ползват с засилена правна защита. Регламент (ЕО) № 853/2004 и Законът за храните установяват строги изисквания за контрол и проследимост в хранителната верига именно с цел предотвратяване на рискове за общественото здраве. Изискването за задължителна регистрация преди започване на дейност по дистрибуция на храни не е формалност, а представлява ключов механизъм за осигуряване на ефективен държавен контрол върху качеството, произхода и безопасността на храните, предлагани на пазара. Липсата на регистрация възпрепятства компетентните органи да упражняват превантивен контрол и да гарантират спазването на хигиенните стандарти и тези за безопасност. Следва да бъде отчетен и фактът, че извършването на търговска дейност с храни без регистрация създава потенциален риск за неконтролируемо постъпване на пазара на храни с неизвестен произход, качество или срок на годност, което може да застраши здравето на неопределен кръг потребители. Фактът, че при конкретната проверка не са констатирани непосредствени здравни рискове, не променя оценката за степента на обществена опасност на деянието като цяло. Освен това нарушението е от формален характер - за неговото извършване не се изисква настъпването на определен вредоносен резултат, тъй като самото извършване на нерегистрирана дейност с храни вече създава опасност за охраняваните обществени отношения. Обхватът на търговската дейност или обстоятелството, че дружеството е тепърва развиващо се не са релевантни за оценката на обществената опасност, тъй като изискването за регистрация е идентично за всички субекти, независимо от мащаба на тяхната дейност. Твърдените от жалбоподателя икономически затруднения не представляват основание за неприлагане на предвидените в закона санкции, особено в сферата на безопасността на храните, където публичният интерес от ефективен контрол надделява над частния интерес на търговеца. При така изложеното, деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение - да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспореното НП и ответник в касационното производство (чл. 12, ал. 5 от Устройствения правилник на БАБХ), се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съгласно чл. 63д, ал. 4 - 5 ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП.

Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/27.03.2025 г., постановено по АНД № 320/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА „С. Д. *“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Б. И. П. – управител, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – [населено място], сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.