Р Е Ш Е Н И Е №385
гр. ВРАЦА, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 27.11.2019 в състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:Мирослав Досов
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 529 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 13381/05.08.19 г. на И.Д.Й. ***, подадена
чрез процесуалния му представител адв. Д.Н. срещу решение на районен съд гр.
Враца № 632/12.07.19 г. постановено по гр. дело № 1109/19 г. по описа на същия
съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявените от жалбоподателя И.Й.
отрицателни установителни искове с правно осн. чл. 439 от ГПК за установяване
недължимост на сумата 259 лв. представляваща главница по договор за кредит от
01.03.2006 г., заедно със законната лихва върху нея считано от 13.07.10 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 59.57 лв.представляваща договорна лихва за
периода от 30.03.06 г. до 30.08.06 г.; сумата 144.36 лв. представляваща лихва
за забава за периода от 28.04.06 г. до 01.07.10 г., както и разноските по
делото в размер на 125 лв. по изп. лист от 13.09.10 г. по ч. гр. д. № 3207/10
г. по описа на районен съд гр. Враца, предмет на принудително изпълнение по
изп. дело № 63/16 г. на ЧСИ Г. Б. с район на действие окръжен съд гр. Враца,
като неоснователни и недоказани. Със същото решение са присъдени съдебни
разноски на ответното дружество.
Без да оспорва подробно установената от първостепенния районен съд
фактическа обстановка по спора, въззивникът Й. заявява че не е доволен от
атакуваното решение и го намира за незаконосъобразно, тъй като неправилно
според него, за да отхвърли иска за недължимост на посочените по-горе суми,
като погасени по давност, районен съд не е съобразил актуалната задължителна
съдебна практика по ТР № 2/26.06.15 г. по т. д. 2/13 г., която посочва кои изп.
действия на кредитора прекъсват давността. В тази връзка, неправилно съдът се
позовал на П № 3/18.11.80 г. по гр. д. № 3/80 т. на Пленума на ВКС. Според
жалбоподателя, по-новото ТР следва да се прилага и за вземания възникнали преди
постановяването му, тоест то не може да действа само занапред, а следва да
обхване и "текущите" случаи. Той намира, че в казуса е налице бездействие
на дружеството кредитор повече от 5 години, при което следва да се приеме, че
предявените искове са основателни и изводът на районен съд в обратния смисъл е
неправилен.
При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на съдебен акт по същество от настоящата инстанция, с
който предявените искове бъдат уважени изцяло. Няма искане за присъждане на
съдебни разноски.
Ответникът по жалба ЕАД "Кредит инкасо инвестмънтс" гр.
София, чрез представляващия го юрисконсулт Камелия Красимирова Тодорова,
представя отговор, в който подробно мотивира становище за неоснователност на
жалбата. Претендира заплащане на съдебни разноски в размер на 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Страните нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.
След самостоятелна преценка събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в
срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от
категорията на обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, в рамките очертани от нормата на чл. 269 от ГПК, тоест по въпросите посочени в жалбата, окръжен съд намира същата /жалбата/
за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Настоящият въззивник И.Й. е предявил ред първостепенния районен съд
гр.Враца срещу ЕАД "Кредит Инкасо Инвестмънтс" със седалище гр. София
и ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правна основание чл. 439 от ГПК
за установяване от районен съд недължимост на посочените по-горе суми, за които
е издаден срещу ищеца И.Й. и в полза на дружеството ответник изп. лист от
13.09.10 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение № 2439//19.07.10 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. Д 3207/10 г. по
описа на районен съд гр. Враца. Сумите по изп. лист се дължат въз основа
сключен между страните договор за кредит
на стоки и услуги № CREX -01129769 ОТ 01.03.06 г. Според ищеца те са
недължими, тъй като след издаване на изп. лист, е изтекла предвидената в чл.
110 от ГПК петгодишна погасителна давност.
В срока по чл. 311 от ГПК, ответникът в качеството си на цесионер на
процесното вземане по договор за цесия от 15.05.15 г. сключен между него и
първоначалния кредитор и цедент ЕАД
"БНП Париба Пъръсънъл Файненс", оспорва предявените искове с
твърдение, че погасителната давност не е изтекла.
По така предвените искове, първоинстанционният съд е събрал
относимите и необходими доказателства и
след анализ на същите е приел за установена фактическа обстановка по спора,
която съответства на доказателствата и се споделя от въззивния съд. И тъй като
същата /фактическата обстановка по спора/ не се оспорва от страните в
производството, то окръжен съд намира за безпредметно да я излага отново. По
предявените искове, окръжен съд възприема изцяло и правните изводи в
обжалваното решение, като по силата на чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
решението, които стават част от правните и логични съждения на въззивната
инстанция.
От представения по делото заверен препис от изп. дело № 153/11 г. на
ЧСИ Георги Б. с р-н на действия окръжен съд гр. Враца се установява, че делото
е образувано на осн. изп. лист от 13.09.10 г. по молба от 17.01.11. г. на
първоначалния взискател ЕАД "БНП Париба Пърсънъл Файненс" срещу
длъжника И.Д.Й., като с молбата за образуване, взискателят е възложил на ЧСИ Б.
извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ. ЧСИ е извършил изследване на длъжниковото
имущество и е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, получена
редовно на 17.03.11 г. ЧСИ е насрочил и опис на движими вещи в дома на длъжника
за 14.04.11 г., но такъв не е извършен. По изп. дело № 153/11 г. на ЧСИ Б. не
са извършвани други изп. действия изграждащи определен способ във вр. с
реализиране на вземането на взискателя или за осребряване имуществото на
длъжника, поради което на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила
перемпция, с постановление от 26.10.15 г. производството по изп. дело № 153/11
г. на ЧСИ Б. е прекратено. Според окръжен съд правилно първоинстанционният съд
е приел, че постановлението от 26.10.15 г. на ЧСИ Б. има декларативен характер,
тъй като перемпцията е настъпила по силата на закона още на 17.01.13 г. Това е
така, тъй като дружеството взискател е поискало извършване на изпълнителни
действия /възлагане на ЧСИ на действия по чл. 18 от ЗЧСИ/ с молбата си за
образуване на изп. дело № 153/11 г. от 17.01.11 г., като след това в течение на
двегодишни период по чл. 433, т. 8 от ГПК не е поискало извършване на други изп.
действия формиращи конкретен изп. способ.
И тъй като според ППВС № 3/18.11.80 г., действало до отмяната му с т.
10 от ТР № 2/26.05.15 г. на ВКС, погасителната давност за дадено вземане се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение за вземането и
спира да тече по време на изп. производство, то новата 5 годишна погасителна
давност по отношение на процесното вземане по изп. лист от 13.09.10 г.
започнала да тече на 17.01.13 г. И тъй като към 04.01.16 г., когато цесионера
на процесното вземане ЕАД "Кредит Инкасо Инвестмънтс" е депозирал
пред ЧСИ Б. молба за образуване на ново изп. дело - № 62/16 г., с която
взискателят е възложил на ЧСИ Б. извършването на действия по чл. 18 от ЗЧСИ, 5
годишният давностен срок не е изтекъл, следва да се приеме, че предявения
отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан, доколкото вземането
предмет на спора не е погасено по давност.
Оглед заявеното оплакване във въззивната жалба, основният спор между
страните се свежда до приложимостта във времето на цитираните ППВС № 3/18.11.80
г. и ТР на ВКС № 2/26.06.15 г., което го отменя. В тази връзка окръжен съд
напълно споделя изложените правни съображения от първоинстанциионния съд, които
са съобразени със становището на ВКС отразено в негово решение постановено по
чл. 290 от ГПК № 170/17.09.2018 г., по гр. дело № 2382/17 г., ІV г. о. Според
постановеното в цитираното решение на ВКС, ако преди постановяването на новото
ТР са се осъществили факти, които са от значене за съществуващото между
страните правоотношение, които с породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което
е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен
случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл. 14 от ЗНА се
допуска само по изключение и то въз основа на изрична законова разпоредба.
С оглед на горното, извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.15 г.,
постановен по ТД № 2/13 г. на ОСГК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.80 г.
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.15 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящи към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди.
С оглед на така дадения от ВКС отговор на правния въпрос за това от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.80 г. извършено с т. 10 от
ТР №2/26.06.15 г., правилно районен съд е приел, че ППВС № 3/80 г. следва да се
прилага по отношение на изп.производство по изп. дело № 153/11 г. на ЧСИ Б.
образувано на 17.01.11 г. и прекратено "екс леге" поради настъпила
перемпция по чл. 433, т. 8 от ГПК на 17.01.13 г. Началният период на новата
погасителна давност за вземането, за чието реализиране е образувано изп. дело №
153/11 г., е започнал да тече на 17.01.13 г. и както се посочи, към 04.01.16 г.
когато е образувано новото изп. дело № 62/16 г. на ЧСИ Б. за процесното вземане,
давността не е изтекла. Следва да се има предвид, че по отношение изп. дело №
62/16 г. са приложими постановките на ТР № № 2/26.06.15 г., които са различни
от тези по ППВС № 3/18.11.80 г., а именно: прието, е че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във вр. с това е отменено цитираното ППВС. В конкретния случай,
давността по изп. дело 62/16 г. е прекъсната не само с образуване на производството,
доколкото в молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ действия по чл.
18 от ЗЧСИ, но и след това, когато на 07.08.17 г. по изпълнителното дело е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а също и към 03.10.17
г. когато наложен запор върху вземанията на длъжника от "Уникредит
Булбанк" АД. Във всички тези моменти давността е прекъсната и е започнал
да тече нов давностен срок, който и към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт не е изтекъл и следва да се приеме, че предявеният иск е
неоснователен.
При съвпадение на правните изводи на натоящата инстанция с тези на
първостепенния районен съд, атакуваното решени следва да бъде потвърдено.
При изхода от спора на ответното дружество следва да се присъдят
съдебни разноски на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК за настоящата инстанция за
представляващия го юрисконсулт, в размер на 100 лв.
С оглед на изложеното, окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 632/12.07.19 г.
постановено по гр. дело № 1109/19 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И.Д.Й. с ЕГН ********** *** за заплати на ЕАД "Кредит
Инкасо Инвестмъндс БГ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София сумата 100 лв. съдебни разноски за настоящата инстанация.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател .... Членове 1.... 2......