РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4374 08.11.2022 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас първи състав,
на осми ноември две
хиляди двадесет и втора година
В закрито заседание, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията частно
адм. дело № 1928 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по искане на М.С.Д.,
със съдебен адрес: ***, озаглавено „установителен
иск“.
Подадено е до Административен
съд- гр.Бургас, като в уводната част се сочи, че е „във връзка с искане –вх.№ 9230 от 10.10.2022г. от 11.49 часа, което е
по глава петнадесета- защита срещу неоснователни бездействия на администрацията
по чл.250-253, във връзка с производства по обезщетения по чл.203 от АПК.“Заявено
е, че се подава срещу: длъжностни
лица д-р Христо Славков и д-р Петко Богомилов Илиев в Медицински център „Д-р
Димитър Пеев“ЕООД- КК „Слънчев бряг“, административно подчинени на Морски
санаториум „Свети Влас“, с правоприемник Община Несебър.
Видно от обстоятелствената част на искането, озаглавено „устано-вителен
иск“, предмет на настоящото производство, ищецът прави следното искане: „Моля,
да се установят неоснователни бездействия във връзка с изпълнение на Решение на
Здравна комисия, което е без срок, получено в Медицински център на 01.10.1990г.
и бездействието на Районен съд- Несебър да изиска изпълнението на задължителни
за работодателя документи с обикновен официален документ на основание чл.186 от ГПК, изразяващи се в умишлено удължаване на срока, незаконно недопускане до
работното място „Регистратура“. Описва се, че на основание чл.317 от Кодекса на
труда работодателят община Несебър дължи обезщетение заплати на лаборант и
трудов стаж до действителното изпълнение Решението на лекарска комисия /ТЕЛК/,
за което съдът да определи срок с актуално възнаграждение на лаборант, което се
определя от МЗ и да установи, че Районен съд-Несебърповтаря фактическа грешка
от 01.10.1990г. като разглежда разпоредби от глава Пета от КТ с практическо
приложение, като трудов спор вместо да приложи административна принуда на
длъжностното лице Петко Илиев от по-горестоящ административен орган- община
Несебър. Сочи се, че само отговорният административен орган е в правото си за
административни нарушения от длъжностни лица да предяви регресен иск за
възстановяване заплатите на лаборант от 01.10.1990г. на д-р Славков и
назначеният след него управител- д-р Петко Илиев, като приложи административна
принуда за действителното изпълнение на решението на лекарска комисия.
Предвид факта, че в
описанието на фактите има неясноти и
направените искания не кореспондират на направените изявления в
обстоятелствената част на искането, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани
тази нередовност на искането, с оглед определяне предмета на делото и пределите
на търсената защита. Това е така, поради следното:
1.Сочи се, че е подадено
искане от 10.10.2022г. до настоящия административен съд, което е по реда на
Глава 15-та от АПК, а именно защита срещу неоснователни бездействия на
администрацията, а се сочи, че е подадено срещу д-р Христо Славков и д-р Петко
Илиев, без да е посочено какво е
качеството им, каква длъжност заемат, в кой държавен или общински орган, за
да се твърди, че са част от „администрацията“.
2.Изтъква се, че действията
са във връзка с производства за обезщетение по чл.203 от АПК, които се
разглеждат по съвсем различен ред и не става ясно в кой съд са висящи тези
производства /в Административен съд-Бургас
или друг административен съд, който разглежда дела с подобен предмет/.
3.Не става ясно защо искането
се предявява пред Административен съд-Бургас, ако е налице висящо съдебно
производство по иск за обезщетение.
4.Не става ясно каква защо се
предявява искане за установяване на неоснователно бездействие срещу двете
посочени медицински лица, а се иска да бъде установено бездействие на съдебен орган- Районен съд-Несебър.
5.Не става ясно дали има висящо дело пред Районен съд-Несебър по
повод на което се описват действията на съда или приключило вече производство с краен съдебен акт.
6.Какво се оспорва- извършени
съдопроизводствени действия от РС-Несебър, по кое дело, защо се приема, че това
е „административна дейност“, за
която е допустима защитата по реда на Глава Петнадесета от АПК.
7.Описва се кой може да предяви регресен иск за административни
нарушения, но не е ясно защо се сочат такива обстоятелства в искането с
посочено от ищеца правно основание – Глава Петнадесета от АПК.
8.Липсва яснота какво искане
се отправя до Административен съд-Бургас след установяване на евентуално
неоснователно бездействие, какво се иска, кого да задължи настоящият съд /административен или друг съдебен орган/,
какво да бъде извършено конкретно и защо.
Не е приложен и документ за внесена държавна такса по сметка на съда в
размер на 10 лева, дължима за образуване на делото.
По
изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искането
на М.С.Д., с оглед отстраняване на констатираните нередовности.
УКАЗВА на ищеца, в 3-дневен срок от съобщението, с
допълнителна молба да направи необходимите уточнения по конкретно дадените му
указания в настоящото определение, както и да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на съда в размер на 10 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение на дадените указания-делото ще бъде прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: