№ 10487
гр. С, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110106102 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е искова молба на Л. К. Б., ЕГН ********** и
И. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул.„Г И” №.., ет.4, насочена срещу „У Т“
ЕООД ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к. „Г М“, ул.„Т“ № 5, за
осъждане на ответника да заплати на всeки един от ищците сума в размер на по 1836.00 лв.,
представляваща част от платена цена от 3672.00 лв., по прекратен договор за туристически
пакет №/20.01.2020 г., изменен с Анекс № 1/23.06.2020 г. и Анекс № 3/24.09.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.02.2022 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Претендират се и разноски по производството.
В исковата молба се твърди, че с процесния договор, ответникът се е задължил да
предостави на ищците туристически пакет - И и Й 2020 г. 5 нощувки, в периода - 27.03.2020
г. - 01.04.2020 г. срещу обща дължима цена /за двама туристи/ в размер на 3672 лева, която е
заплатена на 20.01.2020 г. и на 24.02.2020 г. Сочи се, че през месец март 2020 г. ответникът
е обяснил на ищците, че е в невъзможност да извърши екскурзията в договорения период -
27.03.2020 г. - 01.04.2020 г., поради усложняващата се епидемиологична обстановка. Това е
наложило подписването на Анекс 1 към договора, с който е определена нова дата на
изпълнението му, а именно от 18.09.2020 г. до 23.09.2020 г. Според ищците, ответникът не е
организирал туристическата услуга и в новия определен период за изпълнение, поради което
на 24.09.2020 г. между страните е подписан Анекс №3 за изменение на процесния договор,
като е предоставил на ищците ваучер в размер на 3672.00 лв. със срок на валидност
31.12.2021 г. Отбелязва се, че изрично е договорено, че в случай, че ваучерът не се използва
в посочения срок, туроператорът дължи връщане на стойността му на ищците. Последните
поддържат становище, че не са използвали ваучера, поради което искат да бъде осъден
ответника да им възстанови стойността му.
В срока за отговора, ответникът „У Т“ ЕООД е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Изразява становище за неоснователност на предявения иск от И. Б., доколкото
1
твърди, че същата не е материалноправно легитимирана страна по процесния договор за
туристически услуги.
По отношение на другия ищец Л. Б. твърди, че забавата на ответника да изпълни не
можела да му се вмени във вина, като била налице забава и от страна на ищеца, доколкото
същата не е представила исканата от ответника банкова сметка за връщане на процесната
сума.
Не оспорва, че между ответното дружество и ищеца Л. Б. е налице договор за
туристически пакет №/20.01.2020г. с дата на изпълнение 27.03. – 01.04.2020г., както и че
ищецът Л. е заплатила на ответника сумата в размер на 3 672 лв., представляваща цена по
договора. Не се оспорва още, че и с последващи анекси от 23.06.2020г. и 24.09.2020г.
страните преуреждат отношенията си, като на 24.09.2020г. ответникът издава в полза на
ищеца ваучер заместител за сумата в размер на 3 672 лв., със срок на валидност 31.12.2021г.
Твърди, че на 10.02.2022г. е кандидатствал за отпускане на държавна помощ по
програма BG...-2021-08 – „Държавна помощ за туроператори, които използват въздушни
превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република
България с цел туризъм“, като на 15.04.2022г. ответникът е получил одобрение за отпускане
на финансова помощ в размер на 90 000 лв., от която сума било предвидено възстановяване
и на процесната сума. Излага се, че ответникът е поканил ищеца Л. да предостави банкова
сметка за изпълнение на задължението, но така и не била предоставена такава, поради което
счита, че е налице забава на кредитора, която забава освобождава ответника от последиците
на собствената му забава.
Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по
производството.
С протоколно определение от 13.09.2022 г. и на основание чл. 227 ГПК съдът е
конституирал наследниците по закон на починалата в хода на делото Л. К. Б., а именно – С.
М. Б. /съпруг/, И. С. Б. /дъщеря/ и А. С. Б. – М. /дъщеря/, като е допуснато и изменение на
исковете на основание чл. 214 ГПК и същите следва да се считат предявени за сумата от
2 448 лв. за С. М. Б. и по 612 лв. за И. С. Б. и А. С. Б. – М..
В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД в тежест на ищците е да
докажат наличие на валидно облигационно правоотношение между наследодателя им Л. Б. и
ответника по договор за тристическа услуга, по което наследодателката на ищците да е
заплатила цената на избрания пакет, а туроператорът да не е изпълнил задълженията си и да
не е осигурил възможност за изпълнението му.
С доклада по делото, неоспорен от страните за безспорни са отделени
обстоятелствата, че между ответното дружество и Л. Б. е налице договор за туристически
пакет №/20.01.2020г. с дата на изпълнение 27.03. – 01.04.2020г., както и че Л. е заплатила на
ответника сумата в размер на 3 672 лв., представляваща цена по договора; че с последващи
анекси от 23.06.2020г. и 24.09.2020г. страните преуреждат отношенията си, като на
24.09.2020г. ответникът издава в полза на наследодателката на ищците ваучер заместител за
сумата в размер на 3 672 лв., със срок на валидност 31.12.2021г., който ваучер не е
използван от страна на наследодателката. Като това се подкрепя и от представените по
делото договор за туристически пакет № от 20.01.2020 г., фискални бонове от 20.01.2020 г. и
24.02.2020 г. за сумата в размер на 3 672 лв., анекс №1 към договора от 23.06.2020 г., анекс
№ 3 към договора от 24.09.2020 г., ваучер № 0009/24.09.2020 г.
2
Ето защо съдът приема за осъществен фактическият състав на чл.55, ал.1, предл. 3 от
ЗЗД, като несъстоятелно се явява твърдението на ответника, че е налице кредиторова забава,
която освобождавала длъжника от собствената му забава. В тази връзка следва да се
отбележи, че видно от представената по делото имейл кореспонденция ответникът е поискал
банковата сметка на Л. Б. едва след завеждане на исковата молба в съда, а именно на
25.05.2022 г. Несъстоятелно се явява и твърдението на ответника, че забавянето на
изплащането на задължението му се е дължало на кандидатстване от страна на същия за
държавна помощ и съответно изчакване същата да бъде отпусната, доколкото задължението
му е парично и съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
Поради изложеното съдът намира така предявените искове за основателни, като
същите следва да бъдат уважени в тяхната цялост съобразно квотите на ищците, доколкото
страните нямат спор по отношение на същите. Като законна последици от уважаването на
исковете, следва да се присъди и законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 09.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземането.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат
единствено ищците. По отношение възраженията на ответника в тази насока следва да се
отбележи, че за да се освободи от отговорност за разноски, следва да са налице предвидените
при условията на кумулативност предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да признае
иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая безспорно е установена първата
предпоставка. По отношение на втората следва да се отбележи, че безспорно е установено,
че ответникът е кандидатствал по програма за предоставяне на безвъзмездни финансови
средства на туроператорите за предоставяне на средства от клиенти за нереализирани
пътувания вследствие на Ковид-19. Одобряването му обаче е извършено в хода на
производството със Заповед № Т-Р-Д-16-137 от 01.04.2022 г. на министъра на туризма. Към
този момент от една страна обаче настоящия спор е бил висящ, а от друга страна
задължението на ответника вече е било изискуемо. Ето защо не е налице и поддържаната от
ответника забава на кредитора.
Ищците претендират разноски в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение и
146.88 лв. за държавна такса, като представят и доказателства за извършването им.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищците съдът намира за основателно по отношение на
изплатеното адвокатско възнаграждение по първия договор за правна защита и съдействие,
като на основание чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ същото следва да е в размер на 974.08 лв. Така
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата в размер на 1274.08 лв. за
адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 146.88 лв., представляваща държавна такса
по производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У Т“ ЕООД ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.„Г М“,
ул.„Т“ № 5, да заплати на С. М. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул.„Г И“ №..,
вх.А, ет.4 сумата в размер на 2 448.00 лв., ведно със законната лихва от 09.02.2022 г. до
окончателното изплащане, на И. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул.„Г И“
№.., вх.А, ет.4 сумата в размер на 612.00 лв., ведно със законната лихва от 09.02.2022 г. до
окончателното изплащане, и на А. С. Б. – М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул.„Г
И“ №.., вх.А, ет.4, сумата в размер на 612.00 лв., ведно със законната лихва от 09.02.2022 г.
до окончателното изплащане, които суми представляват платена от наследодателя на
ищците - Л. К. Б., ЕГН **********, починала в хода на процеса, цена от 3672.00 лв. по
3
прекратен договор за туристически пакет №/20.01.2020 г., изменен с Анекс № 1/23.06.2020 г.
и Анекс № 3/24.09.2020 г.
ОСЪЖДА „У Т“ ЕООД ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.„Г М“,
ул.„Т“ № 5 да заплати на С. М. Б., ЕГН **********, И. С. Б., ЕГН ********** и А. С. Б. –
М., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес гр.С, ул.„Г И“ №.., вх.А, ет.4, сумата в
размер на 1 420.96 лв., представляваща направени разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4