Р
Е Ш Е
Н И Е № 2352
гр. Пловдив, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14922 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Т. Я. К. чрез юк. А.,срещу: К.П.А., ЕГН: **********,*** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 857,02
лв.-главница; 138,46 лева – договорна лихва за периода 15.06.2017-17.05.2018
г.; както и законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане. Притендира разноски.
По делото е
конституирано трето лице помагач на ищеца-„Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД
В
исковата молба се твърди, че между „Банка ДСК" ЕАД като Кредитор и К.П.А.
като Кредитополучател е сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит Договор за стоков
кредит № 265060 от 17 май 2017 г. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите. С подписването на Договора Кредитополучателя
удостоверява, че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са
неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има
право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности съобразно Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. и
Приложение № 1.1 към него от 09 март 2018 г. Съгласно Договора за стоков кредит
№ 234815 от 22.12.2016 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков
кредит в размер на 1010 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги,
продавани от „ДОНА ГРУП"ООД, както и за сключване чрез „Банка ДСК"
ЕАД на застраховка. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките
и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „ДОНА
ГРУП" ООД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката, се
усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите. Кредитът
е следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна
лихва, на 11, от конто в размер на 95.88 лева, а остатъкът в размер на 94.29
лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните
погасителен план, който прилагам към настоящата искова молба. В чл. 6 от
процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 24.77 % годишно или 0.0688
% на ден. К.П.А. е преустановила плащанията по Договор за стоков кредит №
265060 на 01 август 2017 г. От
ищеца е подадено заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на К.П.А. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
възниква правей интерес от завеждане на установителей иск за вземанията на
дружеството срещу нея. Към момента на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от
15 юни 2017 г. до 17 май 2018 г. е в размер на 138.46 лева. Ответникът дължи на
основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден
забава, считано от 01 август 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по
кредита до окончателното изплащане на дължимите суми.
В предоставения срок за отговор назначения на ответницата особен
представител-адв. Н. оспорва исковете, като сочи недопустимост на притенциите с
оглед наличното разминаване в заявените факти относно момента на сключване на
договорите в исковата молба и заявленитео
по чл. 410 от ГПК. Не е ясно как е определен размера на дължимата
главница, налице ли е предсрочна изискуемост на задължението, при какви
обстоятелства. Твърди се ненадлежно уведомяване за извършената цесия и
нищожност на договора. Оспорва се твърдението за предоставяне на предварителна
информация на кредитополучателя, което навежда противоречие с ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за стоков кредит от 15.07.2017
г. е видно, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е постигнато споразумение за
предоставяне на кредит от 1010 лв. за закупуване на стока от ответницата от
„Дона Груп“ ООД. Срока е 12 м. Заема се връща на 12 месечни вноски съобразно
погасителен план, от които 11 п 95,88 лв. и една от 94,29 лв. по , дължими на
всяко 15 число. ГЛП е 24,77, а ГПР-27,69%. Последният включва начисляваните по
договора лихви и може да бъде променян при посочени в общите условия
обстоятелства.
От приложената фактура № *********/**.**.**** г.; операционна бележка от
23.05.2017 г. е видно, че ответницата е закупила на 17.05.2017 г. диван от
„Дона груп“ ООД на стойност 1010 лв. с ДДС, които са платени на 23.05.2017 г.
чрез превод от „Банка ДСК“ ЕАД.
От представения рамков договор за покупко-продажба на вземания от
29.09.2017 г.; протокол от 09.03.2018 г. е видно, че между „Банка ДСК“ ЕАД и
ищеца е постигнато съгласие за продажба на вземания, определени с
премо-предавателен протокол. На 09.03.2018 г. е предадено вземането на банката
към ответника в размер от 1012,92 лв.
От приложеното уведомление(лист 6 от делото) е видно, че до ответницата е
изготвено уведомление от ищеца за извършената цесия.
От изготвеното заключение от 04.02.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че кредита
е усвоен чрез извършено плащане на задължението на ответницата към „Дона Груп“
ООД. Платена е сума от 191,76 лв. при „Банка ДСК“ ЕАД, с която е погасена
главница от 152,98 лв. и лихва от 38,78 лв. Остатъка от задължението е 857,02
лв.-главница и 100,19 лв. –договорна лихва. Няма данни за извършени плащания
при „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Лихвата върху главницата от 857,02
лв. за периода 01.08.2017-07.06.2018 г. е 74,03 лв.
От приложеното ч. г. д. 9478/18 г. на ПРС е видно, че ищеца
е подал заявление по чл. 410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление, поради което са
дадени указания на заявителя за предявяване на установителен иск.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради връчване на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК на издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 947818 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето
производство, за притежание на вземане от к.А. на сключен договор за цесия
между него и кредитора на „Банка ДСК"
ЕАД, то той следва да установи наличието на всички факти от
хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото
лице.
Тъй като договорът
за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с
него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно
или срещу насрещна престация, за да е
налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента
и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване
на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД предишният кредитор е задължен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването
да не е елемент от фактическия състав,
който поражда действие на договора за цесия между страните, /същото има
значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за
това. Следователно за
всички трети лица до момента на съобщаването носител на
вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването
се явява юридическият факт, от който възниква
качеството на кредитор на цесионера спрямо всички
трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична
регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това
следва да се извърши от цедента, в практиката на
ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник.
По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от
страна на цесионера „АКПЗ” ООД да е изготвено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на
задължението му по сключения между него и „Банка ДСК"
ЕАД договор от 17.05.2017 г., но липсват доказателства
установяващи връчването на уведомлението на длъжника към момента на образуване
на заповедното производство.
Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за
цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление
следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода
на делото. Специфичното в случая е, че съобщението за
цесията следва да се извърши на длъжника. В настоящия
случай длъжника-ответника
не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.
Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той
не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34 ал.3 от ГПК, изисква за действие
представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с
изрично пълномощно, а договорът за цесия представлява
разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването
на това право, което налага изрично упълномощаване за получаване на съобщението. Независимо, че чл. 29 ал.5 от
ГПК дава възможност особеният
представител да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, с
одобрението на съда, пред който се води делото, за да е
налице надлежно уведомяване при тези условия е необходимо изрично
съгласие на особения представител да приеме това съобщаване, обусловено от възможността му да доведе реално до знанието на
длъжника извършената цесия, и предварително одобрение на съда. В настоящия
случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението за
цесията връчено на особен представител не поражда действие.
Тъй като предмет
на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото заповедно производство
образувано по заявление на цесионера – "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
от 07.06.2018 г., то в случая тази дата се явява релевантният момент, към
който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При
положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие спрямо длъжника към
този момент. Следователно цесионерът не е имал
валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, или
не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.
С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент
с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт по смисъла на чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните разяснения в т. 10б от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение
№ 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно правоприемство,
преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането,
легитимиран да подаде заявлението в заповедното
производство е
цедента, който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител
на спорното право към този момент.
Поради изложеното
следва да се приеме, че ищец не е установил
надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към
релевантния за производството момент – подаването на заявление, поради което
иска се явява недоказан и подлежи на отхвърляне без да се
обсъждат останалите относими към спора факти, свързани с основанието за
пораждане на задължението и неговия размер, за които по аргумент на
разпоредбите на ЗПК съдът следи служебно.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул.
„Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К. чрез юк. А.,срещу:
К.П.А., ЕГН: **********,*** иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 857,02 лв.-главница; 138,46
лева – договорна лихва за периода 15.06.2017-17.05.2018 г.; както и законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца-„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
Д. Д.