РЕШЕНИЕ
№40
гр.Добрич,21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и втори януари през 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №720
по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХ , чл.258 и
сл.от ГПК , образувано по три въззивни жалби срещу решение №21/05.02.2019г. по
гр.д.№265/2018г.на Каварненски районен съд, а именно:
- въззивна
жалба вх.№708/22.02.2019г. от П.П.П.
с ЕГН с ЕГН ********** ***, чрез адв.Ю.О., срещу решението в частта, в която е
осъден да заплати на П.Й.П. ***, с ЕГН **********, сумата от на 535,44 лв.
/петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
получената рента за нива с площ от 25.197 дка, съставляваща имот № ***, в
землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/ 8 ид. ч. от добивите, получени
от ползване имота за стопанските 2015-2016г. и 2016-2017г.; мораторна лихва в
размер на 42,88 /четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, за
двете стопански години, както и сумата от 266,67 лв. /двеста шестдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляващи сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски и адвокатски
хонорар съгласно приложен списък.
- въззивна
жалба вх.№725/22.02.2019г. от М.П.П. с ЕГН **********,***, чрез адв.Ю.О.,
срещу решението в частта, в която е осъдена да заплати на П.Й.П. с ЕГН **********,***,
сумата от 535,46 лв. /петстотин тридесет
и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща получената
рента за нива с площ от 25. 198 дка, съставляваща имот № ***, в землището на
гр. Ш., равна на стойността на 1/8 ид. ч. от добивите, получени от ползване
имота за стопанските 2015-2016г. и 2016-2017г..; мораторна лихва в размер на
42,88 /четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, за двете стопански
години, както и сумата от 266,67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет
и седем стотинки/, представляващи
сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски и адвокатски хонорар съгласно
приложен списък.
- въззивна
жалба вх.№770/27.02.2019г. от П.С.Б. с ЕГН **********,***, чрез адв.Ю.М.,
срещу решението в частта, в която е осъдена да заплати на П.Й.П. с ЕГН **********,***,
сумата от 1071,21 лв. /хиляда седемдесет и един лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща получената рента за нива с площ от 50. 410 дка,
съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8 ид.
ч. от добивите, за ползване имота за стопанските 2015-2016г. и 2016-2017г.;
мораторна лихва в размер на 85,80 /осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/
лева, за двете стопански години, както и сумата от 266,67 лв. /двеста шестдесет
и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляващи сторените от ищеца съдебно – деловодни
разноски и адвокатски хонорар съгласно приложен списък.
Съединена
за общо разглеждане е частна жалба
вх.№3130/02.09.2019г. от П.С.Б. с ЕГН **********,***, чрез адв.Ю.М., срещу
определение по чл.248 от ГПК №41/12.08.2019г.
П.П.П. не е доволен от решението в
обжалваната от него част и иска отмяната му при постановяване на ново за
отхвърляне на иска по съображения, свеждащи се до липсата на основание,
легитимиращо ищеца като носител на претендираното вземане. Неоснователно намира
и осъждането си за изтекли лихви при липсата на предпоставките на чл.86, ал.2
от ЗЗД.
М.П.П. изразява недоволство от
решението в обжалваната от нея част с идентични доводи за неправилност.
П.С.Б. не е доволен от решението в
обжалваната от него част, като намира за недопустимо осъждането си за припадащи
се на ищеца доходи от съсобствен имот, тъй като за процесните 2015/2016г. и
2016/2017г. не е сключвал договори за аренда на нивата с №*** и не е получавал
рента.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор по въззивните жалби от
насрещната страна-ищеца П.Й.П., със становище за неоснователност, аргументирано
с твърдения за право на собственост по наследствено правоприемство от дядо му П.
К. Б. върху земеделските земи, гражданските плодове от които получавали
ответниците .
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на
тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Гр.д.№265/2018г. по описа на Каварненски районен съд е
образувано по искова молба вх.№1403/26.04.2018г., уточнена с молба
вх.№3852/06.06.2019г./л.81 от в.гр.д.№303/2019г.на ДОС/, с която П.Й.П. с ЕГН ********** ***, е предявил срещу П.П.П. с
ЕГН с ЕГН ********** ***, М.П.П. с ЕГН **********,***,
П.С.Б. с ЕГН **********,***,/производството по
искове, предявени срещу още две лица-Е. К.а П. и Ц. К.а Б., е прекратено на
основание чл.233 от ГПК/ искове за осъждането на всеки от тях поотделно да му
заплатят съразмерните на правата му в съсобствеността части от арендните
плащания, които всеки от тях е получил за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017
г. за съсобствените на страните земеделски имоти, а именно:
-
М.П.П. да му
заплати: сумата от 251.98лева, представляваща
1/8част от получената от нея рента за стопанската 2015/2016г. от „***“ООД за ползването на нива с площ от 25. 198 дка,
съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска; сумата от 33.73лева
представляваща обезщетение за забава плащането на сумата от 251.98лева за
периода 01.01.2016г. до 26.04.2018г.; сумата от 283.48лева представляваща 1/8част от получената от нея рента за
стопанската 2016/2017г. от „***“ООД за
ползването на нива с площ от 25. 198 дка, съставляваща имот № ***, в
землището на гр. Ш., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска; сумата от 9.15лева
представляваща обезщетение за забава плащането на сумата от 283.48лева за
периода 01.01.2017г. до 26.04.2018г.
-
П.П.П. да му
заплати: сумата от 251.97лева ,
представляваща 1/8част от получената от него рента за стопанската 2015/2016г.
от „***“ООД за ползването на нива с площ
от 25. 197 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска; сумата от 33.73лева представляваща обезщетение за
забава плащането на сумата от 251.97лева за периода 01.01.2016г. до 26.04.2018г.;
сумата от 283.47лева представляваща
1/8част от получената от него рента за стопанската 2016/2017г. от „***“ООД
за ползването на нива с площ от 25. 197
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска; сумата от 9.15лева представляваща обезщетение за забава плащането на сумата
от 283.47лева за периода 01.01.2017г. до 26.04.2018г.
-
П.С.Б. да му заплати: сумата
от 504.10лева , представляваща 1/8част
от получената от него рента за стопанската 2015/2016г. от „***“ООД за ползването на нива с площ от 50.410дка,
съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска; сумата от 67.49лева
представляваща обезщетение за забава плащането на сумата от 504.10лева за
периода 01.01.2016г. до 26.04.2018г.; сумата от 567.11лева представляваща 1/8част от получената от него рента за
стопанската 2016/2017г. от „***“ООД за
ползването на нива с площ от 50.410дка, съставляваща имот № ***, в
землището на гр. Ш., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска; сумата от 18.31лева
представляваща обезщетение за забава плащането на сумата от 567.11лева за периода
01.01.2017г. до 26.04.2018г.
Твърденията на ищеца са за съвместно с ответниците притежаване
по наследствено правоприемство от П. К. Б.
на правото на собственост върху няколко земеделски имота, сред които имот №*** с
площ от 25.197дка, имот №*** с площ от
25.197дка, имот №*** с площ от 50.410дка,
за права на ищеца в съсобствеността в обем на 1/8ид.част, съдебно установени с
влязло в законна сила решение №73/01.08.2008г. по гр.д.№172/2003г. на КРС по
допускане на съдебна делба на същите. Твърди се, че за стопанските 2015/2016г.
и 2016/2017г. всеки от тримата ответника получавал гражданските
плодове/рентите/, реализирани от отдаването по аренда на съсобствените имоти на
„***“ООД, като М.П. получавала рентата за нивата с площ от 25.197дка, имот №***,
П.П. получавал рентата за нивата с площ от 25.197дка, имот №***, а С. Б. - за нивата с площ от 50.410дка, имот №***.,
1/8част от която му принадлежала. Ответникът Б. получавал рентите чрез сина си
Н.П.С. при обявена недействителност по отношение
на него на разпоредителните сделки между П.Б. и сина му.
В подадените в срока по чл.131 от ГПК писмени отговори
на исковата молба ответниците П.П.П. и М.П.П. са оспорили претенциите на ищеца
с доводи за неяснота относно основанието им, липсата на материално правна легитимацията
на ищеца като съсобственик тъй като решението за допускане на делба не е влязло
в сила, имало установителен характер, правна промяна настъпвала едва с решение по извършване на делбата. Липсвала и
отправена покана за плащане на обезщетение за ползите от които е лишен в
съответствие с нормата на чл.31, ал.2 от ЗС, по причина на липса на покана не
било изискуемо и вземането му за лихви.
Правозащитни възражения в срока по чл.131 от ГПК ответникът
П.П.Б. не е въвел, тъй като не е подал писмен отговор. В хода на
първоинстанционното производство, в о.с.з., проведено от 17.01.2020г. процесуалният
му представител е направил изявление за получаването на рента по 80лв./дка.
Изложените в исковата молба обосноваващи обстоятелства
и формулираното искане, дават основание да се приеме, че са предявени осъдителни
искове по чл. 30 ал. 3 от ЗС във връзка с чл. 93 от ЗС, частна хипотеза на неоснователното обогатяване при
което има неоснователно /от гл. т. на закона/ разместване на имуществени блага
между правните сфери на съсобственика, лишен от припадащите му се ползи/доходи/
и съсобственика, който ги е получил, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Възражението на ответниците П.П.П. и М.П.П. за неяснота относно основанието на претенциите на ищеца е неоснователно. Съсобствеността предполага съпритежание на правата на съсобствениците в дадено съотношение, от което произтичат определени правни последици – относно непосредственото ползване на общата вещ, придобиването и разпределението на плодовете от нея, понасянето на разноските за запазването й, правото това състояние да бъде прекратено чрез делба. Както беше уточнено по-горе, ищецът в случая не се позовава на лично ползване на имотите от ответниците в обем по-голям от притежавания от тях, което представлява основание на парично вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС, а претенциите му са за припадащата му се рента, гражданските плодове от съсобствените имоти/ чл. 30, ал. 3 ЗС/, получена от тях в цялост. Съобразно нормата на чл.93 от ЗС комуто принадлежи собствеността, нему се падат и плодовете от нея.
При съобразяване на влезлите в сила между страните решения,
първият спорен /само между ищеца и ответниците П.П.П. и М.П.П./ въпрос относно
съпритежанието на правото на собственост върху земеделските имоти в периода на
стопанската 2015/2016г. и 2016/2017г. следва да бъде разрешен в полза на ищеца.
Така с решение
№73/ 01.08.2008г., постановено по гр.д. №172/ 2003г. на КРС е допусната делба на
няколко земеделски имота в землището на гр.Ш. , сред които нива с площ 50. 410
дка- имот №***; нива с площ 25. 197 дка-
имот №*** и нива с площ от 25. 198 дка- имот №***., съсобствени между
наследниците на П. К. Б., сред които и страните по настоящото дело, при делбени
квоти от 1/8 ид. ч. за М.П.П., 1/ 8 ид. ч. за П.Й.П. , 1/ 8 ид. ч. за П.П.П., 2/ 8 ид.ч. за П.С.Б., и по 1/ 8 ид. ч. за останалите
съделители - Е. К.а П., Ц. К.а П. и МВ.П.С.. В мотивите на решението за
допускане на делба е залегнало изследването относно рестутиционния произход на
правото на собственост върху заявените за делба имоти, изрично е отразено, че имот
№*** и имот №*** са образувани от имот №087012 с площ от 50.400дка,
първоначално възстановен по преписка №603/1991г. на наследници на П.П.Б., а
имота №*** от 50. 410 дка по преписка №602/1991г.на наследници на С. П.Б.. С
решение №96/07.04.2015г. по в.гр.д.№141/2015г. на ДОС, недопуснато до
касационно обжалване с определение №446/04.12.2015г.по гр.д.№5605/2015г.на ВКС,
т.е. влязло в законна сила на 04.12.2015г. е обявена недействителността по
отношение на П.Й.П. на извършената от П.С.Б. и С.К.Б. на Н.П.С. продажба на нива
с площ 50. 410 дка- имот №***.
Установява се
и, че производството за делба е инициирано с искова молба вх.№
339/25.06.2003г., след влизане в сила на
17.01.2001г. на решение № 20/28.02.2000г. по гр.д.№ 89/1999г. на КРС, с
което между страните е разрешен спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, относно възстановените по заявление вх. №
601/10.09.1991г. на наследници на К. П.Б. 50,700дка, по заявление вх.№
602/20.09.1991г. на наследниците на П.П.Б.
50,400дка, по заявление вх.№603/25.09.1991г. 50,400дка на наследниците на С. П.Б.,
като със съдебното решение е установено, че така възстановените земи са
собственост на общия наследодател на страните П. К. Б., б.ж. на гр.Ш. и следва
да бъдат възстановени в лицето на всички негови наследници, за което е и
постановено от ПК последващо решение №154-4/21.02.2003г.
Решението по гр.д.№172/2003г. на КРС за допускане на
съдебна делба е потвърдено с решение №196/29.04.2013г. по в.гр.д.№735/2008г.,
което с необжалваемо определение №586/25.11.2013г. по гр.д.№5514/2013г. на ВКС
не е допуснато до касационно обжалване, т. е. решението за допускане на съдебна
делба е влязло в сила на 25.11.2013г. Силата
на присъдено нещо на влязло в сила решение по допускане на делбата се
разпростира по всички въпроси за
принадлежността на правото на собственост -между кои лица и при какви квоти е
съществувала съсобственост към момента на влизане на решението в сила. С това решение не се осъществява самото потестативно
право на делба на общността, а само се установява и признава правото на
собственост и съответните дялове на съсобствениците. Така установеното и
признато право се реализира с решението, постановено във втората фаза на
делбата. Без провеждането на тази фаза и без постановяване на решението по извършване
на делбата съсобствеността остава неликвидирана, респ. наследниците продължават
да бъдат съсобственици, а не собственици на отделни допуснати до делба вещи. В
случая няма данни и не се твърди делбата да е извършена преди края на
стопанската 2016/2017г.
Следователно, при така установеното, следва да се
приеме, че за процесния период на двете стопански години 2015/2016г. и
2016/2017г. страните са били съпритежатели
на реституираното на наследниците на П. К. Б. право на собственост, респ. съсобственици
на процесните земеделски имоти, всеки с обем на правата, установен с решение
№73/ 01.08.2008г. гр. д. №172/ 2003г. на РС гр. Каварна, с което е допусната делба им. Няма и спор между
страните относно обема на правата на съсобствениците така както са установени с
това решение.Този обем/квота, дял/ определя
правата и задълженията на всеки от съсобствениците във вътрешните им отношения във
връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ, т.е. и рамките,
в които отделния съсобственик може да ползва общия имот или плодовете/доходите/
от него.
За да е налице вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС не е важно
как и защо е използвана общата вещ, вкл. кой е извършил управителното действие по
отдаване под наем, аренда на съсобствените имоти, а само дали ползващият съсобственик е
реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на
притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването на която
последният е бил лишен. Съсобственик,
който е получил доход от общата вещ/имот
дължи съответната част от него на другия съсобственик без да е необходимо да е
налице предварително писмена покана, в който смисъл разрешението с ТР № 7 от
2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което писменото
поискване не е необходимо в случай, като този, когато се претендират част от
гражданските плодове, събрани от един от
съсобствениците, защото няма лично ползване от него, а управително действие по
предоставяне на ползването на трето лице.
Липсва спор между страните относно факта, че
ползването на трите ниви за процесните стопански години е предоставено на трето
лице - „***“ООД. Непротиворечиви по този факт са и двете експертни становища /на вещото лице Г.Н.,
изслушано от районния съд и на вещото лице Е.Й., изслушано от въззивния съд/, както
и, че М.П.П. е получила в цялост рентни плащания срещу предоставеното ползване на
нива с площ от 25. 198 дка, съставляваща
имот № ***, П.П.П. е получил в цялост рентни плащания срещу предоставеното
ползване на нива с площ от 25. 197дка, съставляваща имот № ***, П.С.Б. е
получил в цялост рентни плащания срещу предоставеното ползване на нива с площ
от 50.410дка, съставляваща имот № ***5. И двете вещи лица установяват, че
рентните плащания срещу предоставеното ползване на имотите арендаторът е
извършвал по банков път общо за всички предоставени от тях имоти, както и, че по
сметка на М.П.П. са извършени рентите плащания в полза на П.П.П., който не
оспорва получаването на платените суми. По сметка на трето лице-Н.П.С., син на П.С.Б. са извършени рентни плащания в полза на последния. В хода на
първоинстанционното производство П.С.Б., чрез процесуалния си представител е
признал получаването на рента и последващото отричане на този факт със
въззивната жалба, безспорно неизгоден за страната, не води до отпадане на
доказателственото му значение. Преценено при условията на чл.175 от ГПК, т.е.
съвкупно със събраните по делото доказателства, признанието обосновава извод за
осъществено неоснователно обогатяване от ответника за
сметка на ищеца.
Относно размера на осъщественото неоснователно
разместване на блага въззивната инстанция кредитира заключението на вещото лице
Е.Й., тъй като изслушаното от районния съд експертно заключение на вещото лице
Г.Н. не дава обоснован отговор на релевантни за
спора факти – на коя дата, какви суми са получени от ответниците, какъв е размера
на мораторната лихва върху 1/8част от тези суми от тази именно дата, респ. от
датата, сочена от ищеца, когато плащането им предхожда същата.
Въз основа на заключението на вещото лице Е.Й. се
установява, че за стопанската 2015/2016г.
срещу предоставеното ползване на нива с площ от 25. 197дка- имот № ***, на П.П.П. са изплатени общо 2009.44лева
/на два пъти-1509.58лева на 13.12.2016г. и -499.86лева на 10.03.2017г./,
1/8част от които се равнява на сумата 251.18лева.
Мораторната лихва върху тази част, изчислена върху 1/8част от всяко от
частичните плащания от датата на всяко от тях се равнява на сумата от общо 33.38лева, от които 26.21лева за
периода 13.12.2016г.-26.04.2018г. и 7.17лева за периода 10.03.2017г.-26.04.2018г
За стопанската 2016/2017г.
на П.П.П. са изплатени общо 2260.57лева /на два пъти-2009.44лева на 28.11.2017г.
и -251.13лева на 12.03.2018г./, 1/8част
от които се равнява на сумата 282.57лева.
Мораторната лихва върху тази част, изчислена върху 1/8част от всяко от
частичните плащания от датата на всяко от тях, се равнява на сумата от общо 10.87лева, от които 10.47лева за
периода 28.11.2017г.-26.04.2018г. и 0.40лева за периода 12.03.2018г. -26.04.2018г.
За стопанската 2015/2016г.
срещу предоставеното ползване на нива с площ от 25. 198дка- имот № ***, на М.П.П. са изплатени общо 2009.52лева
/на два пъти-1509.64лева на 13.12.2016г. и -499.88лева на 10.03.2017г./,
1/8част от които се равнява на сумата 251.19лева.
Мораторната лихва върху тази част, изчислена върху 1/8част от всяко от
частичните плащания от датата на всяко от тях, се равнява на сумата от общо 33.38лева, от които 26.21лева за
периода 13.12.2016г.-26.04.2018г. и 7.17лева за периода
10.03.2017г.-26.04.2018г.
За стопанската 2016/2017г.
на М.П.П. са изплатени общо 2260.66лева /на два пъти-2009.52лева на
28.11.2017г. и -251.14лева на
12.03.2018г./, 1/8част от които се равнява на сумата 282.58лева. Мораторната лихва върху тази част, изчислена върху
1/8част от всяко от частичните плащания от датата на всяко от тях се равнява на
сумата от общо 10.87лева, от които
10.47лева за периода 28.11.2017г.-26.04.2018г. и 0.40лева за периода
12.03.2018г. -26.04.2018г.
За стопанската 2015/2016г. срещу предоставеното ползване
на нива с площ от 50.410дка- имот № ***, на П.С.Б. са изплатени общо 4022.41лева /на три пъти-583.76 на
12.09.2016г., 2433.70 на 13.12.2016г. и 1004.95лева на 10.03.2017г./, 1/8част
от които се равнява на сумата 502.80лева.
Мораторната лихва върху тази част, изчислена върху 1/8част от всяко от
частичните плащания от датата на всяко от тях, се равнява на сумата от общо 65.59лева, от които 12.00лева за
периода 12.09.2016г.-26.04.2018г., 45.25лева за периода
13.12.2016г.-26.04.2016г. и 11.24лева за периода 10.03.2017г.-26.04.2018г
За стопанската 2016/2017г. на П.С.Б. са изплатени общо
4529.12лева /на два пъти-4023.29лева на 15.11.2017г. и -758.86лева на 12.03.2018г./, 1/8част от които се равнява
на сумата 566.14лева. Мораторната
лихва върху тази част, изчислена върху 1/8част от всяко от частичните плащания
от датата на всяко от тях, се равнява на сумата от общо 23.58лева, от които 22.77лева за периода 15.11.2017г.-26.04.2018г.
и 0.81лева за периода 12.03.2018г. -26.04.2018г.
Следователно за двете стопански години ответниците са
получили и полагащата се на ищеца рента, респ. в тяхно лице е осъществено
неоснователното обогатяване за сметка на ищеца , вземанията на който са
изискуеми от датите на получаването на рентите от ответницата, от която дата
ищецът има право на обезщетения за забава върху тях, определени по размер от
законната лихва, а не от датите 01.01.2016г. и 01.01.2017г., тъй като
плащанията следват същите.
До установените по-горе размери/респ. до претендираните, в случаите,
когато същите са по-малки/ претенциите по чл.30, ал.3 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени, респ. за горниците до
претендираните / в случаите когато са по-големи от доказаните/-отхвърлени. Така
исковете срещу П.П.П. по чл.30, ал.3
от ЗС са основателни и следва да се
уважат до размера на сумата от общо 533.75лева
/сбора от сумата 251.18лева -рента за стопанската 2015/2016г. и 282.57лева-рента
за стопанската 2016/2017г./и отхвърлят за горницата до общо 535.44лева,
а по чл.86, ал.1 от ГПК – до размера на сумата от общо 42.53лева /сбор от
сумата 33.38лева представляващи обезщетение за забава плащането на сумата от
251.19лева за периода 13.12.2016г.-26.04.2018г. и сумата от 9.15лева представляващи обезщетение
за забава плащането на сумата от 282.58лева за периода 28.11.2017г.-
26.04.2018г./ като се отхвърлят за горницата до размера от общо 42.88лева и за
периодите 01.01.2016г.-13.12.2016г. и 01.01.2017г.-28.11.2017г.
Исковете срещу М.П.П.
по чл.30, ал.3 от следва да се уважат до размера на сумата от общо 533.77лева /сбора от сумата 251.19лева
-рента за стопанската 2015/2016г. и 282.58лева -рента за стопанската
2016/2017г./и отхвърлят за горницата до
общо 535,46 лв., а по чл.86, ал.1 от ГПК – до размера на сумата от общо 42.53лева
/сбор от сумата 33.38лева представляващи обезщетение за забава плащането на
сумата от 251.19лева за периода 13.12.2016г.-26.04.2018г. и сумата 9.15лева представляващи обезщетение за
забава плащането на сумата от 282.58лева за периода 28.11.2017г.- 26.04.2018г./
като се отхвърлят за горницата до размера от общо 42.88лева и за периодите
01.01.2016г.-13.12.2016г. и 01.01.2017г.-28.11.2017г.
Исковете срещу П.С.Б.
по чл.30, ал.3 от ЗС следва да се уважат до размера на сумата от общо 1068.94лева, /сбора от сумата
502.80лева -рента за стопанската 2015/2016г. и 566.14лева-рента за стопанската
2016/2017г./и отхвърлят за горницата до
общо 1071,21 лева. Исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу същия ответник
са основателни за сумата от общо 89.17лева/сбор от сумата от 65.59лева и сумата
от 23.58лева/, но са уважени в претендирания по-малък размер от общо 85.80лева и в тази част решението следва
да се потвърди.
Поради формулиран непрецизен диспозитив на
първоинстанционното решение предвид общото присъждане на полагащите се вземания
за рента и обезщетения за забава и липса на коректно отразяване на фактическото
основание на всяко от вземанията,вкл.периода на забавата, решението следва да
се отмени и постанови ново съобразно установеното по-горе. Следва да се отмени
и определението по чл.248 от ГПК. Исковете
са били уважени изцяло и действително ответникът Б., който е обжалвал същото, би
дължал заплащането в пълен размер на разноските на ищеца за защита по
предявените срещу този ответник искове. Резултатът от въззивното производство
обаче има за последица преразпределяне на отговорността за разноски, което
налага отмяна и на определението. Така при този изход от спора /частично
уважаване на претенциите на ищеца/ и двете насрещни страни имат
право/съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част от претенциите/ на
съдебно-деловодни разноски като част от удостоверените разходи за
първоинстанционното и за въззивното производство.
Ищецът е сторили разходи в първоинстанционното
производство за държавна такса -146.42лева, допълнителна 10.97лева;
възнаграждение за вещи лица-152.42лева, адвокатско възнаграждение- 500лева,
т.е. общо разходи от 809.81лева. Съразмерно на уважената част от исковете, нему
се следват разноски за първоинстанционното производство от общо 807.46лева, от които 269лева платими от ответника М.П.П., 269лева платими от ответника П.П.П. и
269.46лева платими от ответника П.С.Б.. Извършването на разходи в
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение от по 300лева са
удостоверили надлежно само ответниците М.П.П. и П.П.П.. Съразмерно на
отхвърлената минимална част от исковете на всеки от тях се следват разходи в
размер на по 1.06лева/един лев и шест стотинки/.
За въззивното производство всеки от въззивниците П.П.П.
и М.П.П. е удостоверил извършването на разходи от по 300лева/100лева държавна
такса и 200лева адвокатско възнаграждение/. Съразмерно на постигнатия от тях
резултат по жалбите им, на всеки се следват разноски от по 1.06лева/един лев и
шест стотинки/. Във въззивното производство въззивникът П.С.Б. е сторил разходи
от общо 115лева- 100лева държавна такса по въззивната жалба и 15лева държавна
такса по частната жалба, от които съразмерно на постигнатия резултат му се
следва сумата от 0.20лева/двадесет стотинки/. Въззиваемата страна П.Й.П. е
сторил разходи за въззивното производство от общо 778лева/500лева за адвокатско
възнаграждение, 202лева за вещо лице и 76лева държавна такса за преписи от
документи/, от които му се следват общо
775.71лева, като 258.42лева платими от П.П.П.,
258.42лева платими от М.П.П. и 258.87лева платими от П.С.Б..
По тия съображения , Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №21/05.02.2019г. по гр.д.№265/2018г.на
Каварненски районен съд, с което се осъжда
М.П.П. с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П. с ЕГН **********,***, сумата от 535,46 лв. /петстотин
тридесет и пет лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща получената рента за нива с площ от 25. 198 дка,
съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8 ид.
ч. от добивите, получени от ползване имота за стопанските 2015-2016г. и
2016-2017г..; мораторна лихва в размер на
42,88 /четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, за двете
стопански години, както и сумата от
266,67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляващи сторените от ищеца
съдебно – деловодни разноски и адвокатски хонорар съгласно приложен списък;
П.П.П. с ЕГН с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Й.П. с ЕГН
**********,***, сумата от 535,44 лв.
/петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
получената рента за нива с площ от 25.197 дка, съставляваща имот № ***, в
землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/ 8 ид. ч. от добивите, получени
от ползване имота за стопанските 2015-2016г. и 2016-2017г.; мораторна лихва в
размер на 42,88 /четиридесет и два
лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, за двете стопански години, както и
сумата от 266,67 лв. /двеста
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляващи сторените от ищеца съдебно – деловодни
разноски и адвокатски хонорар съгласно приложен списък; П.С.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П. с ЕГН **********,***,
сумата от 1071,21 лв. /хиляда
седемдесет и един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща получената
рента за нива с площ от 50. 410 дка, съставляваща имот № ***, в землището на
гр. Ш., равна на стойността на 1/8 ид. ч. от добивите, за ползване имота за
стопанските 2015-2016г. и 2016-2017г. .;
мораторна лихва в размер на 85,80
/осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ лева, за двете стопански години,
както и сумата от 266,67 лв. /двеста
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляващи сторените от ищеца съдебно – деловодни
разноски и адвокатски хонорар съгласно приложен списък, както и определение
№402/12.08.2019г по същото дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.П.П. с ЕГН **********,***, да заплати
на П.Й.П. с ЕГН **********,***, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата от общо
533.77лева, от които 251.19лева
представляващи 1/8част от получената от нея
рента за стопанската 2015/2016г. и 282.58лева представляващи 1/8част от
получената от нея рента за стопанската 2016/2017г. от „***“ООД за ползването на нива с площ от 25.198 дка,
съставляваща имот № *** в землището на гр. Ш., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба -26.04.2018г., до окончателното плащане; сумата от общо 42.53лева, от които 33.38лева представляващи обезщетение за
забава плащането на сумата от 251.19лева за периода 13.12.2016г.-26.04.2018г. и 9.15лева
представляващи обезщетение за забава плащането на сумата от 282.58лева за
периода 28.11.2017г.- 26.04.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.30, ал.3 от ЗС за горницата до уважения размер от общо 535.46 лева и
исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата до уважения размер от общо
42.88лева и за периодите 01.01.2016г.-13.12.2016г. и 01.01.2017г.-28.11.2017г..
ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Й.П.
с ЕГН **********,***, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата от общо 533.75лева, от които 251.18лева
представляващи 1/8част от получената от него рента за стопанската 2015/2016г.
и 282.57лева представляващи 1/8част от
получената от него рента за стопанската 2016/2017г. от „***“ООД за ползването на нива с площ от 25.197 дка,
съставляваща имот № *** в землището на гр. Ш., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба -26.04.2018г., до окончателното плащан
; сумата
от общо 42.53лева, от които
33.38лева представляващи обезщетение за забава плащането на сумата от
251.19лева за периода 13.12.2016г.-26.04.2018г. и 9.15лева представляващи обезщетение за
забава плащането на сумата от 282.58лева за периода 28.11.2017г.- 26.04.2018г.,като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.30, ал.3 от ЗС за горницата до уважения размер от общо 535.44лева и
исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата до
уважения размер от общо 42.88лева и за периодите 01.01.2016г.-13.12.2016г. и
01.01.2017г.-28.11.2017г.
ОСЪЖДА
П.С.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П. с ЕГН **********,***,
на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата от
общо 1068.94лева, от които
502.80лева представляващи 1/8част от получената от него рента за стопанската
2015/2016г. и 566.14лева представляващи
1/8част от получената от него рента за стопанската 2016/2017г. от „***“ООД
за ползването на нива с площ от
50.410дка, съставляваща имот № *** в землището на гр. Ш., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба -26.04.2018г., до окончателното
плащане; сумата от общо 85.80лева, от които 67.49лева
представляващи обезщетение за забава плащането на сумата от 502.80лева за
периода 12.09.2016г.-26.04.2018г. и 18.31лева
представляващи обезщетение за забава плащането на сумата от 566.14лева за
периода 15.11.2017г.- 26.04.2018г.,като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.30, ал.3 от ЗС
за горницата до уважения размер от общо
1071.21лева и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периодите 01.01.2016г.-12.09.2016г.
и 01.01.2017г.-15.11.2017г.
ОСЪЖДА М.П.П. с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П. с
ЕГН **********,***, сумата от 269лева
съдебно деловодни разноски за първоинстанционното производство и сумата от 258.42лева съдебно деловодни разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Й.П.
с ЕГН **********,***, сумата от 269лева съдебно деловодни разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 258.42лева съдебно деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.С.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П. с
ЕГН **********,***, сумата от 269.46лева
съдебно деловодни разноски за първоинстанционното производство и сумата от 258.87лева съдебно деловодни разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН **********,***, да заплати на М.П.П. с
ЕГН **********,***, сумата от 1.06лева
съдебно деловодни разноски за първоинстанционното производство и сумата от 1.06лева съдебно деловодни разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН **********,***, да заплати на П.П.П. с
ЕГН с ЕГН ********** ***, сумата от 1.06лева
съдебно деловодни разноски за първоинстанционното производство и сумата от 1.06лева съдебно деловодни разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН **********,***, да заплати на П.С.Б.
с ЕГН **********,***, сумата от 0.20лева
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.