РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Велико Търново, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101915 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че вземането му се основава на договор за кредит ***********.,
като договорът е сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 12
месеца, съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни
вноски, а именно 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 46,61лв., включващи
главница, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и ГЛП,
уговорени в договора. Твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските на
20.03.2020г., към която дата погасил четири месечни вноски. Вземането по договора станало
изискуемо в пълен размер с настъпване падежа на втората непогасена вноска-20.04.2020г.
Ищецът твърди, че изпратил уведомление до ответника, но той не заплатил дължимите
суми. Счита, че ответникът му дължи и обезщетение за забава за периода от настъпване
изискуемостта на вземането – 20.04.2020г. до 16.03.2021г. в размер на 29,19лв. Поради това
дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, произтичащо от договора за потребителски заем, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело №***** по описа на ВТРС, по което се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда указания заявителят предявил настоящите положителни установителни
искове. Моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 346,59лв.-главница, възнаградителна лихва в размер на 26,29лв., лихва за забава в размер
1
на 29,19лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за
същите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното
открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
С молба от 01.02.2022г. пълномощникът на ищеца „******е направил искане
съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Б. АЙР. ИБР., при
наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не
се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, чрез
назначения му по реда на чл.47 ал.5 от ГПК особен представител, не е направил искане за
разглеждане на делото в отсъствие на ответника. За неспазване на сроковете за размяна на
книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците на чл.239,
ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 346,59 лв.- главница, дължима по договора за кредит, сумата 26,29 лв.-
договорна лихва, за периода 20.03.2020г.-20.11.2020г., сумата 29,19 лв.-обезщетение за
забава за периода 20.04.2020г.-16.03.2021г.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията
за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК /24.03.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 75 лв., от които
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 125 лв. за държавна такса, като
има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение
претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът
следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази
действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер
2
на 100лв., който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба. Внесеният от
страна на ищеца депозит в размер на 200лв. за възнаграждение за особен представител на
ответника не следва да бъде включен в разноските, предвид на това, че не е изплатено
възнаграждение за особен представител. При това положение общият размер на разноските
на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 300лв., като с оглед уважаване
на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 300лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. АЙР.
ИБР. с ЕГН **********, с адрес ***** ДЪЛЖИ на ******* сумата от 346,59 лв. /триста
четиридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ - главница по договор за кредит
***** сумата от 26.29 лв. / двадесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/
-възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020г. до 20.10.2020г., сумата от 29.19лв.
/двадесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ – мораторна лихва за периода 20.04.2020г.
до 16.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /24.03.2021г./ до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело******
ОСЪЖДА Б. АЙР. ИБР. с ЕГН **********, с адрес ******* да заплати на
******* ЕИК: ******гр. ******** сумата общо 300лв./триста лева/, представляваща
направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по частно гр.дело ****** и в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело 939/2021г. по описа на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3