РЕШЕНИЕ
№ 2873
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110214326 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Б. П., ЕГН **********, чрез адв. А. Т., със съдебен адрес:
гр. С, ул. „П“ № , против наказателно постановление № 22-4332-028156/06.01.2023 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което са му наложени глоба в размер
на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца.
В жалбата се твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, каквито се явяват непълното и неясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено и допуснато от
наказващия орган нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, респективни на
чл. 42, т.4 от ЗАНН. Застъпва се също, че не е спазен и редът на извършване на проверка на
водача съобразно Наредба № 1 от 19.07.2017г. и се навеждат съждения, че контролния орган
не е предприел необходимите мерки, за да бъде извършено лабораторното изследване, както
и че не е съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техните
аналози, съгласно изискванията на Наредбата. По изложените съображения се прави искане
атакуваното НП да бъде отменено.
За проведеното на 03.06.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители. От страна на
административнонаказващия орган е депозирано писмено становище, в което се претендира
юрисконсулско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
1
постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 27.12.2022 г. около 01:30 ч. жалбоподателя Б. П. се намирал в гр. София.
Управлявал лек автомобил „Хюндай Кона“ с ДК № , собственост на „БАКБ Файненс“ ЕАД,
Булстат , движейки се по ул. „Крум Кюлавков“, с посока от ул. „Николай Хайтов“ към ул.
„Никола Габровски“, като пред бл. 31 А автомобилът бил спрян за извършване на
полицейска проверка от свидетеля Е. и колегата му А., полицейски служители при 01 РУ-
СДВР. По време на проверката на последните направило впечатление, че водачът на
автомобила бил видимо притеснен и при зададен въпрос дали е употребявал алкохол или
наркотични вещества лицето съобщило, че предишния ден бил употребил марихуана,
поради което подали сигнал до дежурната част на ОПП-СДВР. За съдействие бил изпратен
екип на ОПП СДВР, в чийто състав бил свидетелят Г., младши автоконтрольор при ОПП
СДВР.
След пристигането на екипа на ОПП СДВР П. категорично отказал да бъде изпробван
за употреба наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Drug Test 5000“,
фабричен № ARМF 0097, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване №
113985/27.12.2022 г. Свидетелят Х му съставил и АУАН серия GА № 707124/27.12.2022 г., в
който описал времето, мястото и обстоятелствата относно констатираното нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателя подписал съставения АУАН без
възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Във връзка със случая свидетелят А А изготвил докладна записка до Началника на 01
РУ-СДВР, в която изложил подробно обстоятелствата относно спирането на водача за
проверка.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушенията и правна квалификация съобразно разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, началник група в СДВР, ОПП СДВР издал атакуваното наказателно
постановление, с което наложил на П. глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
- показанията на свидетелите Г., Е. и А., и писмени - талон за медицинско изследване №
113985/27.12.2022 г.; докладна записка до Началника на 01 РУ-СДВР; справка-картон на
водач; заповед № 513з-2563/22.04.2015 г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. едно с акт за
встъпване в длъжност на АНО; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и всички останали
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка и
отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни
аналози със съответното техническо средство, се установяват еднопосочно посредством
показанията на свидетелите Х, К и А, издадения талон за медицинско изследване и
изготвената по случая докладна записка до Началника на 01 РУ-СДВР. Показанията на
полицейските служители са обективни и в корелация с писмените доказателства, предвид
което съдебният състав ги прецени като достоверни и ги кредитира в цялост, намирайки че
релевантните по делото факти са изяснени в пълнота.
2
Материалната компетентност на свидетеля Х по съставяне на АУАН и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на наказателното
постановление следват съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях
правомощия, предоставени им по силата на заповед № 513з-2563/22.04.2015 г., заповед №
8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, в законоустановените ред и форма, и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на санкционираното
лице. Налице е идентитет между фактическото описание на всяко от нарушенията и
правната му квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при
извършването му в АУАН и НП, в това число с фактическо описание на нарушената
хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат
всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени реквизити,
като възраженията в съответната насока са неоснователни.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
съдържа няколко самостоятелни състави на административно нарушение, един от които е
именно отказ за тестване с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози от страна на водач в процес на управляване на моторно превозно
средство, като във всеки от случаите е без значение дали съответният водач е обективирал
или не воля да даде кръвна проба за химическо изследване. Предвид това неоснователно е
наведеното в жалбата твърдение, че фактическото описание на нарушенията е неясно и не
позволява на жалбоподателя да разбере за какво е ангажираната
административнонаказателната му отговорност.
В конкретната ситуация поради наличие на категоричен отказ от подлагане на тест с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози, проверяващият
полицейски служител е пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба №
1/19.07.2017 г. на талон за изследване по образец, съгласно Приложение №1 от Наредба №
1/19.07.2017 г., като е вписал в него обстоятелствата съобразно Наредба № 1/19.07.2017 г.
мястото, където следва да се извърши медицинското изследване, определено съгласно чл. 11
от Наредба № 1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба №
1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя. Следва да се отбележи, че
обстоятелството дали е съобразен изборът на лицето за провеждане на допълнително
изследване чрез доказателствен анализатор, медицинско или химическо изследване, дали е
съобразен часовият интервал, в който се указва посещение в съответното болнично
заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери, прилежащи към
талона за изследване, в случая са ирелевантни, доколкото в тази си част разпоредбите на
горецитирания подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на съответен вид
изследване. Поради изложеното и доводите на въззивника в съответния аспект са изцяло
неоснователни. Останалите релевирани възражения също са неоснователни. Допуснато
нарушение в процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. не се констатира, доколкото
безспорно установено е, че П. не е дал кръв за изследване.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа събраните в хода на
производството доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в
3
АУАН и НП време и място жалбоподателя П., като водач на МПС, е отказал извършването
на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и
техни аналози. С това свое действие П. е осъществил от обективна страна състава на
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. При извършването, на което е действала
с пряк умисъл като форма на вината, доколкото в качеството на водач на МПС съзнателно е
отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози, което задължение му е изрично вменено с
инкриминираната законова норма.
Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали е бил
употребил наркотични вещества и/или техни аналози, или не. Отказвайки да бъде изпробван
със съответното техническо средство, П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушени, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Чл. 174, ал. 3 ЗДвП императивно обвързва отказа на водачите на МПС да бъдат
изпробвани за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство с налагане на глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от
право да управляват МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, с оглед на което
наложеното за наказание е правилно индивидуализирано в регламентирания от закона
абсолютен размер.
Основания за приложение хипотезата на маловажен случай не подлежат на изследване,
предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Водим от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова
следва да бъде потвърдено в цялост. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, претенцията следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-4332-028156/06.01.2023 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Б. Б. П., ЕГН
********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с което са му
наложени глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Б. Б. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5