№ 542
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20231100900705 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ БИК“ ЕАД твърди, че на 10.06.2020 г. сключил с ответника
„ВЕРДЕС“ ЕООД договор за изработка, по силата на който последният се задължил да
извърши строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Жилищна сграда с подземни гаражи
и избена яма“ срещу получаване на възнаграждение. В договора страните уговорили срок,
до който ответникът е следвало да изпълни възложените му работи, който е два месеца от
датата на подписване на договора, т.е. до 09.08.2020 г. Ищецът посочва, че ответникът не
изпълнил всички възложени му работи до изтичане на този срок, като те били извършени от
други лица, на които ищецът възложил това. С оглед на това за ищеца възникнало правото
да развали договора, което той упражнил като отправил до ответника изявление за разваляне
на договора, съдържащо се в нотариална покана с рег. № 11098/ 27.10.2022 г., което е
получено от адресата на 25.11.2022 г. Ищецът твърди, че в изпълнение на сключения
договор заплатил на ответника авансово част от дължимото възнаграждение за извършване
на възложените СМР в общ размер на 33 400 лв. От тази сума за изплащане на
възнаграждение за изпълнени работи по договора са усвоени единствено парични средства в
размер на 4 800 лв., като останалите заплатени суми в общ размер на 28 600 лв. са останали
неусвоени, поради което и предвид настъпилото разваляне на договора за ответника е
възникнало задължение да ги върне на ищеца. Ответникът не е изпълнил това свое
задължение в предоставения от ищеца срок за доброволно изпълнение, поради което дължи
да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.12.2022 г.
до 11.04.2023 г.
В уточнителна молба от 29.02.2024 г. ищецът пояснява конкретните СМР по вид и
1
количество, които твърди, че са били възложени на ответника, но не са извършени от него,
което е наложило възлагане на работата на трети лица, а именно: съгласно Приложение към
Договор за строителство от 10.06.2020 г. /след кота 0,00/:- част зидарии – изграждане на
коминни тела с размери 25x25x20 см - 36,00 мл ; - част покрив – доставка и монтаж на
водосточни тръби /ф110, вкл. фасонни части/ - 32 25 м доставка и монтаж на барбакани за
отводняване на плосък покрив - 5,00 броя; доставка и монтаж на алуминиева шапка по
бордове- прахово боядисана – 77,79 м; доставка и монтаж на покривни отдушници – 8 броя;
доставка и направа на комини /височина до 1 м/ – 7 броя; съгласно Приложение към
Договор за строителство /след кота 0,00/ - Оферта за довършителни работи: Част
Архитектура, стени, полове и тавани: доставка и направа на инсталационни пакети от
влагоустойчив гипсокартон 25,70 кв.м; доставка и полагане на шлайфан бетон - 46.15 кв.м;
доставка и полагане на гипсова мазилка по стени - 2,5 см - 540,71 кв.м.; доставка и полагане
вароциментова мазилка по стени фаянс - 118.80 кв.м; доставка и полагане на гипсова
мазилка по тавани - 2,5 см - 259,81 кв.м.; доставка и полагане вароциментова мазилка по
тавани - 2,5 см - 24.51 см; доставка и обръщане около прозорци с гипсова шпакловка - 211,31
м; доставка и обръщане около прозорци с вароциментова мазилка - 21.00 м; доставка и
монтаж ръбохранители около прозорци - 211,31 м; съгласно Приложение към Договор за
строителство от 10.06.2020 г. /след кота 0.00/ – Оферта/ограда по горна страна към канал/ –
48 мл – по отношение на оградата – доставка и монтаж на метални колове – през 2,50 м- 21
броя; доставка и монтаж на оградни пана – височина 1,60 м – 76,80 кв.м.
Предвид изложеното, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 28 600 лв., представляваща платена такава по договор за изработка от 10.06.2020
г., която подлежи на връщане предвид отпадането на основанието за нейното получаване с
развалянето на този договор поради неизпълнение, както и сумата от 176 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на част от
главницата в размер на 4 800 лв., начислено за периода от 01.12.2022 г. до 11.04.2023 г.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът „ВЕРДЕС“ ЕООД оспорва предявените срещу него искове. Твърди, че
е извършил всички възложени му с договора строителни дейности, в резултат на които
жилищната сграда е завършена в груб строеж, като работата е приета от възложителя без
възражения. Това е отразено в изготвения акт за приемане на конструкция от 19.11.2021 г.,
който е подписан от двете страни по спора. Посочва, че възложената с договора работа е
изцяло изпълнена близо една година преди ищецът да отправи изявление за неговото
разваляне, което означава, че за него не е възникнало правото да го развали. Получените от
ищеца плащания са послужили за погасяване на задължението за заплащане на изпълнителя
на възнаграждение за извършените от него и приети от възложителя строителни работи на
обекта. Заявява, че забавата в строителството е в резултат на действия на самия ищец, който
не е посочил, че в имота, в който се извършва строителството, минава кабел високо
напрежение, който е трябвало да бъде изместен, както и е давал устни указания за
извършване на конкретни СМР, които са променяни често. Ответникът твърди, че ищецът не
2
му е заплатил цялото дължимо възнаграждение за извършените от него строителни дейности
на обекта, като неплатената част от него е тази, за която са издадени две фактури – фактура
№ 821/ 22.10.2020 г. и фактура № 983/ 01.11.2022 г., поради което заявява възражение за
прихващане между предявеното вземане на ищеца към него за връщане на получената на
отпаднало основание сума до размера от 4 800 лв. и насрещното вземане с правно основание
чл. 266 ЗЗД, което той има към него, за получаване на възнаграждение за извършената
работа по фактура № 821/ 22.10.2020 г. съгласно Протокол обр. 19 № 8 от 13.10.2020 г. и
фактура № 983/ 01.11.2022 г. съгласно Протокол обр. 19 за извършени СМР от 01.12.2022 г. за
техническо ръководство за довършителни работи и заверка на документи /необходими за Акт
15/. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно валидно сключен
договор за изработка между него и ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, че
в изпълнение на този договор ищецът е дал на ответника парични суми в общ размер от
28 600 лв., както и че договорът е развален, т.е. че за ищеца е възникнало правото да развали
сключения договор, както и че това право е надлежно упражнено.
В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че е извършил работата, в
обема и сроковете съгласно уговореното, както и че работата е приета от възложителя.
По делото не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 28 600 лв.,
както следва: аванс в размер на 4 800 лв. с ДДС на 10.06.2020 г. и аванси по разходен касов
ордер /РКО/ от 09.10.2020 г. в размер на 10 000 лв., РКО от 15.10.2020 г. в размер на 10 000
лв. и РКО от 16.10.2020 г. в размер на 3 800 лв., като от събраните в производството
доказателства се установява, че това е направено в изпълнение на задължението, което е
възникнало за ищцовото дружество по силата на сключен между страните на 10.06.2020 г.
договор за строителство /договор за изработка/ с предмет – извършване на строително-
монтажни работи съгласно Приложение към договора със свои ресурси качествено и в срок
и всички съпътстващи строежа дейности (осигуряване на документация и разрешителни,
извозване, складиране, поставяне на временна ограда. охрана на строителните материали и
други) на обект: „ЖИЛИЩНА СГРАДА с ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ и ИЗГРЕБНА ЯМА“, на
един подземен и два надземни етажа, със застроена площ 218.84 кв.м. и разгърната застроена
площ 444.24 кв.м., състояща се от: три самостоятелни обекта – жилища (апартаменти) тип
мезонет, два гаража, едно паркомясто и котелно помещение, която ще да бъде построена в
ПОЗЕМЛЕН имот с идентификатор 14831.6501.2164, находящ се в с. Герман, община
Столична, област София (Столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, с
адрес на поземления имот: с. Герман, район „Панчарево“, с площ от 720 кв.м, съгласно
Разрешение за строеж 184 от 09.09.2019 г., издадено от Главния архитект на Столична
3
община - район „Панчарево“ и Инвестиционен проект, одобрен на 09.09.2019 г. от Главния
архитект на Столична община, район „Панчарево“.
Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на третия
фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че
основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е съществувало към момента
на нейното получаване от обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на ВС. Ето защо, в случая съдът трябва да се произнесе по това дали е настъпил
факт, който води до отпадане на действието на сключения между страните договор с обратна
сила, който факт в случая предвид твърденията, направени в исковата молба, е упражнено от
изправната страна потестативно право да развали договора поради неизпълнението му от
насрещната страна.
В случая, за да възникне правото на „АГЕНЦИЯ БИК“ ЕАД да развали сключения
договор, следва да се установи на първо място, че е налице неизпълнение от ответника
„ВЕРДЕС“ ЕООД на задължението му да извърши в срок уговорената по вид и количество
работа съгласно Договор за строителство от 10.06.2020 г.
За да се прецени дали е налице неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора, следва да се установи какви задължения са възникнали в
негова тежест.
Няма спор, че страните са сключили Договор за строителство от 10.06.2020 г., като
същите са подписали договора, както и Приложението към него, представено на л. 12-13 от
делото. Именно в него са очертани като вид и количество дължимите от ответника
строително-монтажни работи, изразяващи се в следното: Част „Конструкции“: II. Кофражни
работи: - изработване и поставяне на кофраж за плочи - 485,00 кв.м; - изработване и
поставяне на кофраж за вертикални елементи - 180,00 кв.м; - изработване и поставяне на
кофраж за стълби - 39,00 кв.м; III. Бетонови работи: - доставка и полагане на бетон С20/25
(клас В25) за конструкция - 98,00 куб.м.; IV. Армировъчни работи: - доставка и монтаж на
армировка В500В - 7 980,00 кг. - зидарии: изграждане на тухлен зид 25 см (Wienerberger
POROTHERM 25 N+F) - 56,40 кв.м; изграждане на тухлен зид 12 см (Wienerberger
POROTHERM 12 N+F) - 125,37 кв.м; поставяне на щурцове (над врати) - 24,00 броя;
изграждане на коминни тела с размери 25x25x20 см - 36,00 мл.; Част „Архитектура“,
Покрив: -доставка и полагане на бетон за наклон - 148,52 кв.м; - доставка и полагане на
битумен грунд - 184,03 кв.м; - доставка и полагане на битумна хидроизолация - 2 пласта -
184,03 кв.м; - доставка и полагане на топлоизолация XPS 10 см - 148,52 кв.м; доставка и
монтаж на водосточни тръби /ф110, вкл. фасонни части/ - 32,25 м; - доставка и монтаж на
барбакани за отводняване на плосък покрив - 5,00 броя; - доставка и монтаж на алуминиева
шапка по бордове - прахово боядисана - 77,79 м; - доставка и монтаж на покривни
отдушници - 8,00 броя; -доставка и направа на комини /височина до 1 м/ - 7,00 броя.
Именно за извършване на посочените строително-монтажни работи страните са
4
уговорили срок от 2 месеца, който започва да тече от подписване на договора /на 10.06.2020
г./ – Раздел III, т. 1 от договора.
Доколкото твърденията на ищеца са, че авансово заплатената сума от 4800 лв.,
както и авансово заплатените суми по процесните РКО от 09.10.2020 г., 15.10.2020 г. и
16.10.2020 г. са били предоставени на ответника именно като аванс за извършване на СМР
по договора съгласно приложеното към него и подписано между страните Приложение
/л.12-13 от делото/, съответно твърденията са за наличие на забава в изпълнение на същите,
то съдът следва да се концентрира именно върху въпроса дали описаните в това Приложение
дейности са извършени в срок, респ. забавата в изпълнението на същите породила ли е
право у възложителя да развали договора.
Съдът намира, че по делото се събраха доказателства, от които се установява по
безспорен начин, че ответникът е изпълнил задълженията си по процесния договор за
строителство от 10.06.2020 г., изразяващи се в извършване на строително-монтажни работи
досежно обект: „ЖИЛИЩНА СГРАДА с ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ и ИЗГРЕБНА ЯМА“,
находящ се в с. Герман, община Столична и по-конкретно, описаните в Приложението към
договора дейности. За да стигне до този извод, съдът съобрази, както приложените по
делото Протоколи образец 19, така и приложените акт за приемане на конструкция от
07.01.2021 г. и акт за установяване годността за приемане на строежа, а също така и изводите
на вещото лице по приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице по техническата експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено, всички СМР, предмет на договора, са изпълнени.
Вещото лице е анализирало представените от страните писмени документи /протоколи/ и е
достигнало до извод, че актуваните работи са надлежно изпълнени на обекта, за което
безспорно свидетелстват и подписаните Актове образец 14 и 15.
В подкрепа на този извод са и показанията на разпитаните по делото свидетели
С.К.К. /технически ръководител при ответника/ и Г.С.М. /строителен работник на обекта/,
които имат преки и непосредствени наблюдения над извършваните в имота дейности като
лица, пряко ангажирани със строежа там.
Наред с това съдът съобрази и изводите на вещото лице по допуснатата и приета
съдебно-счетоводна експертиза, което посочва, че задълженията по приети от ищеца
документи и протоколи за извършени СМР са общо в размер на 72 895.93 лв. с ДДС, а
съгласно протоколите образец 19 за извършени СМР, издадени от ответника, задълженията
на ищеца са в общ размер на 144 066.53 лв. с ДДС, а разплатените от ищеца са в размер на
140 177.92 лв. Подписването на посочените протоколи и актове, осчетоводяването на
фактурите от страна на възложителя, както и заплащане на същите, еднозначно водят до
извод, че извършената от изпълнителя работа е приета от „АГЕНЦИЯ БИК“ ЕАД. Без
значение е, че част от протоколите образец 19 не са подписани от представител на ищеца,
предвид заплащане на сумите по протоколите от негова страна, което сочи за конклудентно
приемане на работата от възложителя – фактът на осчетоводяване и плащане по своята
същност представлява конклудентно действие по признание на това, че в тежест на
5
възложителя е възникнало задължението за заплащане на възнаграждението за извършената
работа, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че ответникът е изпълнил
възложените му дейности по СМР, тъй като единствено при настъпване на тези факти
възниква задължението за насрещната страна по сделката да заплати уговорените цена и
възнаграждение /цена. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 23 от 07.02.2011
г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т. д. № 82/2011
г. на ВКС, ІІ т. о. и цитираните в него актове.
Относно твърдението на ищеца, че дейностите са били извършени със забава,
следва да се посочи, че дори това да е така, за ищеца не би се породило право да развали
договора поради тази забава, тъй като дейностите по същите са вече изпълнени, макар и със
забава. Евентуални вреди, които ищецът търпи от забавеното изпълнение на дейностите от
страна на ответника, биха могли да бъдат предмет на друг иск, но не могат да доведат до
законосъобразно упражняване на право за разваляне на договора с обратна сила и връщане
на даденото по него, при положение, че заплатените суми в размер на 28 600 лв. са платени
именно с оглед вече реализираните строително-монтажни работи по договора за
строителство от 10.06.2020 г.
С оглед изложеното, трябва да се обобщи, че по делото се доказа, че ответникът е
изпълнил най-късно към 2021 г. задълженията, които са възникнали в негова тежест по
сключения с ищеца договор от 10.06.2020 г. Това означава, че за последния не е възникнало
потестативното право едностранно да развали договора на основание чл. 87 ЗЗД и
следователно не е възникнало правото да получи обратно това, което е престирал в
изпълнение на тази сделка. Следва да се посочи, че дори ищецът да е имал някакви
забележки откъм срочното и качественото изпълнение на работата от страна на ответника,
то тези забележки и възражения не са релевирани своевременно от него. Доколкото работата
е приета и договорът е изпълнен, не може да възникне право в полза на възложителя по
договора да развали един вече изпълнен договор и да претендира връщане на платеното по
него на отпаднало основание.
Що се отнася до твърденията на ищеца, че ответникът не е извършил
допълнителни дейности, описани в Приложение към Договор от 10.06.2020 г. /след кота 0,00/
- Оферта за довършителни работи от 02.06.2020 г. /на л. 92 от делото, към отговора на
исковата молба и на л. 215 към уточнителната молба на ищеца от 28.02.2024 г./; Приложение
към Договор от 10.06.2020 г. /след кота 0.00/ – Оферта/ограда по горна страна към канал/ –
48 мл от 27.05.2020 г. /на л. 90-91 от делото, към отговора на исковата молба и на л. 216 към
уточнителната молба на ищеца от 28.02.2024 г./, следва да се посочи следното. Цитираните
два документа не са подписани от страните, те имат роля само на „оферта“, поради което не
може да се приеме, че страните са постигнали съгласие за извършване на посочените
допълнителни работи при обем и цени, съобразно посоченото в тях. Респ. и няма как да се
приеме, че същите са били част от обема на уговорените работи съгласно процесния договор
от 10.06.2020 г. Очевидно е, предвид приложената по делото кореспонденция по е-мейл, че
страните са имали намерение и желание тези допълнителни дейности да бъдат изпълнени от
6
ответника и именно във връзка с тях е възникнал окончателно разрив в отношенията им,
което е довело и до това ищецът да потърси и ангажира други изпълнители за обекта, за
което свидетелстват, както част от представените от ищеца писмени договори и протоколи,
така и показанията на разпитаните свидетели Б.И.Л. /доверено лице на собственика на
ищцовото дружество/ и Д.А.Г. /познато лице на собственика на ищцовото дружество/.
Ищецът обаче не твърди, че заплатените авансово суми са такива за извършване именно на
дейностите по посочените две допълнителни Приложения - оферти, които впрочем касаят
извършване на съвсем различни дейности, а именно – довършителни работи във връзка с
доставка и полагане на различни мазилки по стени и тавани, както и работи по оградата в
имота, поради което и съдът не може да приеме, че евентуалното тяхно неизпълнение е
породило у ищеца право да претендира от ответника връщане на така платените авансово
суми.
Дори да се приеме тезата на ищеца, че ответникът не е изпълнил всички възложени
му с договора работи, което е наложило ангажиране на трети лица, които да изпълнят
същите, то неизпълнената част е незначителна с оглед възникналите от договора права и
задължения – неизпълнението на тази част от договора, ако се установи, би породило право
ищеца да откаже да плати пълния размер на дължимата от него парична престация за частта,
имаща характер на изработка, но ищецът няма право да развали целия договор, защото в
тази основна част от договора задълженията на ответника са изпълнени точно – чл. 87, ал. 4
ЗЗД. Следователно, дори да се установи, че ответникът по иска е изпълнил по-голямата част
от възложените му строително-монтажни работи, то тази част, която е извършена от
„ВЕРДЕС“ ЕООД, е била приета от „АГЕНЦИЯ БИК“ ЕАД. Не са наведени конкретни
възражения по отношение на качеството на извършените СМР, затова за тях се дължи
възнаграждение на изпълнилото ги дружество. Тези СМР биха били на стойност по-голяма
от платения аванс. Ето защо, сумите, платени от възложителя на дружеството-ответник, не
са дадени на отпаднало основание.
В допълнение, дори да се приеме, че с изпратената и получена на 25.11.2022 г.
нотариална покана ищецът валидно е развалил договора за строителство от 10.06.2020 г.
поради неизпълнение на допълнително договорените между страните строително-монтажни
работи, възложителят би имал правото да получи обратно платените на отпаднало
основание суми именно за тези договорени, но неизвършени СМР. По делото обаче се
установява, че авансово заплатените суми не са били дадени от ищеца на ответника за
изпълнение на тези допълнително уговорени дейности /посочени в Приложение към договор
от 10.06.2020 г. - оферта за довършителни работи и в Приложение към договор от 10.06.2020
г. - оферта/ограда по горна страна към канал/, а на първоначално уговорените такива,
посочени в Приложение към договор за строителство от 10.06.2020 г. /след кота 0,00/. Ето
защо и възложителят не би имал правото да получи обратно така заплатените авансово суми
в размер на 4 800 лв., 10 000 лв., 10 000 лв. и 3 800 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск като неоснователен следва
да се отхвърли.
7
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съдът следва да отхвърли и иска за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, който с оглед на акцесорния си характер и поради неоснователността на иска за
главница, също се явява неоснователен.
Предвид отхвърляне на иска, съдът не дължи разглеждане на евентуално заявеното
от ответника възражение за прихващане.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. В
производството се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в
общ размер от 6 180 лв., от които сумата от 2 100 лв. – платени депозити за възнаграждение
на вещи лица, сумата от 4 080 лв. с ДДС – уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ БИК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Самоковско шосе“ № 2Л, Търговски
център „Боила“, ет. 3, срещу „ВЕРДЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Карамфил“ № 40, ет. 1, ап. 2 , обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 28 600 лв., представляваща платена такава от „АГЕНЦИЯ БИК“ ЕАД на
„ВЕРДЕС“ ЕООД на отпаднало правно основание – развален поради неизпълнение договор
за строителство от 10.06.2020 г., която сума подлежи на връщане; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 176 лв., представляваща обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на част от главницата в размер на 4 800 лв.,
начислено за периода от 01.12.2022 г. до 11.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „АГЕНЦИЯ БИК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Самоковско шосе“ № 2Л,
Търговски център „Боила“, ет. 3, да заплати на „ВЕРДЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Карамфил“ № 40, ет. 1, ап. 2, сума в
размер на 6 180 лв. /шест хиляди сто и осемдесет лева/, представляваща направени разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8