Решение по дело №9670/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3761
Дата: 7 ноември 2018 г. (в сила от 7 декември 2018 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20185330109670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№3761

 

 

гр. Пловдив, 07.11.2018 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори граждански състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА   

 

при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 9670  по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „МЕДАЛАЙН“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади – Б“, сграда на Евроцентър, бл. 65, ет. 2, представлявано от ******* Г. А. И., чрез пълномощник ******* А. А. М., със служебен адрес: гр. С., ул. “******” № **, вх. *, ет. *, ап. *, против УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Пловдив, район Северен, бул. „България“ № 234, представлявано от И. П. М. - *********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. 

 В исковата молба се твърди, че на 17.09.2016 г. по заявка на ответника, дружеството- ищец „МЕДАЛАЙН“ ООД /с предишно наименование „НОВИМЕД“ ООД/  доставило медицински консумативи- 4 бр. балони за коронарна дилатация, които били приети без рекламации от ответника и за които били съставени фактура № **********/ 17.09.2016 г. и Приемо-предавателен протокол № 244-41Н от 17.09.2016 г. Сочи се, че за всяка доставка между страните били изготвяни и подписвани приемо-предавателни протоколи.  Във връзка с извършената доставка на 17.09.2016 г., от ищеца била издадена фактура № **********/ 17.09.2016 г. на стойност 960 лв. с ДДС, получена без възражения от ответника на 30.08.2016г, като съгласно постигнатите договорености между страните плащането за тази доставка било дължимо на 17.12.2016 г. Ответникът не изпълнил задължението си в уговорения срок, поради което освен главницата дължал и обезщетение за забава за периода 18.12.2016г. до 08.02.2018г.

На 09.02.2018г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за процесните суми. По издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника, с оглед на което на дружеството- ищец било указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде постановено решение, с което  съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от общо 1 071, 69 лв. с ДДС, от които 960 лв. с ДДС- главница, представляваща дължима сума за доставени медицински консумативи по фактура № **********/ 17.09.2016 г., за доставката на които е съставен между страните приемо-предавателен протокол № 244-41Н/ 17.09.2016 г., както и лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2016 г. до 08.02.2018 г., в размер на 111, 69 лв. с ДДС. Претендира законна лихва и разноски.

 В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който признава иска по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Ищецът, чрез процесуалния си представител –адв. М. е депозирал писмено становище, с което моли за постановяване на решение при признание на иска.

В съдебно заседание съдът е уважил искането за постановяване на решение при признание на иска, тъй като са налице предпоставките за това.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на общо 1005 лева, от които – заплатена държавна такса в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 605 лева, в това число и разноските, направени в заповедното производство – заплатена държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответното дружество УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Пловдив, район Северен, бул. „България“ № 234, представлявано от И. П. М. - ********* дължи на ищеца „МЕДАЛАЙН“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади – Б“, сграда на Евроцентър, бл. 65, ет. 2, представлявано от ******* Г. А. И., чрез пълномощник ******* А. А. М., със служебен адрес: гр. С., ул. “******” № **, вх. *, ет. *, ап. * сумата от общо 1 071, 69 лв. с ДДС, от които 960 лв. с ДДС- главница, представляваща дължима сума за доставени медицински консумативи по фактура № **********/ 17.09.2016 г., за доставката на които е съставен между страните приемо-предавателен протокол № 244-41Н/ 17.09.2016 г., както и лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2016 г. до 08.02.2018 г., в размер на 111, 69 лв. с ДДС, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1599/14.02.2018г. по ч.гр.д. № 2438/2018г. по описа на ПРС, 3 – ти брачен състав.

ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Пловдив, район Северен, бул. „България“ № 234, представлявано от И. П. М. - ********* да заплати на ищеца „МЕДАЛАЙН“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади – Б“, сграда на Евроцентър, бл. 65, ет. 2, представлявано от ******* Г. А. И., чрез пълномощник ******* А. А. М., със служебен адрес: гр. С., ул. “******” № **, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 655 лева /шестотин петдесет и пет лева/, от които заплатена ДТ в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 605 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 350 лева /триста и петдесет лева/, от които – заплатена ДТ в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д.С.

 

Вярно с оригинала.

Д.К.