№ 23
гр. гр. Лом, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620102486 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6, чрез пълномощника
адв. В. П. Г., САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България” № 81, ет. 8, ап. 22, срещу
Н. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Вълчедръм, ул. ......., положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД, за признаване
за установено, че ответникът дължи вземането, предмет на заповедното производство
по ч.гр.дело № 28/2021 г. по описа на РС-Лом, за сумата 274.35 лв. (двеста седемдесет
и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по издадени фактури №
**********/25.12.2018 г., **********/25.01.2019 г. и **********/25.02.2019 г. за
периода от 25.11.2018 г. до 24.02.2019, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата.
Твърди се в исковата молба следното: Въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
срещу Н. Б. П. е образувано ч. гр. д. № 28/2021 г. по описа на Районен съд - Лом.
Против длъжника е издадена Заповед за изпълнете на парично задължение в размер на
1
274.35 лв. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на
дпъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК,
е предявен иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. По
силата на договор за мобилни услуги от 22.12.2018 г., сключен между мобилния
оператор и ответника, последният е абонат с клиентски номер № ********* и титуляр
на мобилен номер ....... по избрания абонамент Тотал 38.99 със срок на действие 24
месеца до 22.12.2020 г. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер
+359********* е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 25.11.2018 г. до 24.02.2019 г.
«Теленор България» ЕАД е издал:
-Фактура №**********/25.12.2018 г. за отчетния период на потребление от
25.11.20l8 г. - 25.12.2018г. с дължима стойност 64.22 лв., от които: 35.63 лв. без ДДС за
промоционален месечен абонамент и потребление извън месечния абонамент - 26.00
лв. без ДДС за Услуги добавена стойност (SMS); Дължимата сума е платима в срок
09.01.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение потреблението на ползваните
мобилни номера.
-Фактура № **********/25.01.2019 г. за отчетния период на потребление от
25.12.2018 г. - 24.01.2019 г. с дължима стойност 171.14 лв., от които: 32.49 лв. без
ДДС за месечен абонамент и потребление извън месечния абонамент - 2.86 лв. без
ДДС: за Кратки текстови съобщения; 1.66 лв. без ДДС за Международни разговори;
0.16 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“; 78.12 лв. без ДДС за Роуминг
таксуване общо: 24.00 лв. без ДДС за Услуги добавена стойност; Дължимата сума е
платима в срок 09.02.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение за потреблението
на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност
от предходния отчетен период в размер на 48.96 лв., при което общодължимото
задължение възлиза на сума в размер на 235.66 лв.
-Фактура №**********/25.02.2019 г. за отчетния период на потребление от
25.01.2019 г. - 24.02.2019 г. с дължима стойност 38.99 лв., от които: 32.49 лв.^без
ДДС за месечен абонамет; Дължимата сума е платима в срок 12.03.2019 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в
размер на 235.66 лв., при което общодължимото задължение възлиза на сума в размер
на 274.35 лв.
Твърди се още, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 274.35 лв. Към
всяка от фактурите е приложено извлечение- детайлизирана справка от потреблението
2
на ползвания номер. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирни услуги на стойност 274.35 лв. е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с
чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператср, Теленор България ЕАД, е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал по абонатен номер № ********* Крайна фактура № **********
от 25.04.2019 г. В конкретния случай ответникът е подписал договор за услуги с
мобилния оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез
особения представител адв. Л. Г.. С отговора се оспорва иска по основание и размер,
като се оспорват въведените в исковата молба факти и обстоятелства, както и
съдържанието на приложените с исковата молба фактури.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като е постъпило писмено
становище по делото, с което се поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от адв. Л. Г. от
МАК. Особеният представител заявява, че не оспорва самото потребление на мобилни
услуги и неговия обем, поради което, с оглед спестяване на разноски, не следва да се
назначава съдебно-техническа експертиза. Моли съдът да извърши служебна проверка
досежно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с ответника, като се
приложат разпоредбите на Закона за защита на потребителите и неговите защитни
клаузи.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
се установи от фактическа страна следното:
Страните се намират в договорни отношения на основание сключен Договор за
мобилни услуги от 22.12.2018 г., сключен между мобилния оператор и ответника, като
последният е абонат с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер .......
по избрания абонамент Тотал 38.99 със срок на действие 24 месеца до 22.12.2020 г.,
приложен по ч.гр.д. № 28/2021 г.
В приобщеното заповедно производство са приложени 4 бр. фактури с номера:
Фактура №**********/25.12.2018 г., Фактура №**********/25.01.2019 г., Фактура
№**********/25.02.2019 г. и крайна фактура № ********** от 25.04.2019 г., издадени
от „Теленор България“ ЕАД, от които е видно, че на ответника са начислени дължими
суми. За потребени от абоната-ответник услуги за отчетен период на потребление
22.l2.20l8 г.- 25.12.2018г. е издадена фактура №**********/25.12.2018 г., с дължима
3
стойност 64.22 лв., от които: 35.63 лв. без ДДС за пропоционален месечен абонамент и
потребление извън месечния абонамент- 26.00 лв. без ДДС за Услуги добавена
стойност (SMS); Дължимата сума е платима в срок 09.01.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение потреблението на ползваните мобилни номера.
Фактура №**********/25.01.2019 г. е издадена за отчетния период на
потребление от 25.12.2018 г. - 24.01.2019г. с дължима стойност 171.14 лв., от които:
32.49 лв. без ДДС за месечен абонамент и потребление извън месечния абонамент- 2.86
лв. без ДДС: за Кратки текстови съобщения; 1.66 лв. без ДДС за Международни
разговори; 0.16 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“; 78.12 лв. без ДДС за
Роуминг таксуване общо; 24.00 лв. без ДДС за Услуги добавена стойност; Дължимата
сума е платима в срок 09.02.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение за
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 73.96 лв., при което
общодължимото задължение възлиза на сума в размер на 235.66 лв.
Фактура №**********/25.02.2019 г. е издадена за отчетния период на
потребление от 25.01.2019 г. - 24.02.2019 г. с дължима стойност 38.99 лв., от
които: 32.49 лв. без ДДС за месечен абонамет. Дължимата сума е платима в срок
12.03.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните
мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния
отчетен период в размер на 235.66 лв., при което общодължимото задължение възлиза
на сума в размер на 274.35 лв.
Ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 274.35
лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 10/2018 г., за месец
01/2019 г. и за месец 02/2019 г.
Издадена е и крайна фактура № **********/25.04.2019 г. за отчетен период от
25.03.2019г. до 24.04.2019 г., в която са начислени суми в размер, както следва: 97.47
лв. за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти /която не е предмет на спора/ и 274.35 лв. задължения от предходен период
/за незаплатени далекосъобщителни услуги, видно от горепосочените фактури/.
Общата сума по издадената крайна фактура възлиза в размер на 371.82 лв., като
претендираната обща сума съгласно исковата молба е само за месечни абонаментни
такси за ползвани далекосъобщителни услуги – 274,35 лева. Срокът за плащане по тази
крайна фактура е 10.05.2019 г.
От приложеното ч.гр.д. № 28/2021 г. по описа на ЛРС се установи, че ищецът
„Теленор България” ЕАД е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 05.01.2021 г.,
по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 13.01.2021 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково
производство установителен иск и за разноски в общ размер 205,00 лв., направени по
4
заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.01.2021 г по
ч.гр.д. № 28/2021 г. по описа на ЛРС и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението,
посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо настоящият състав, предвид единството
на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е
допустим.
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидни двустранни
облигационни правоотношения, възникнали от сключен индивидуален договор за
предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия
ищецът, като доставчик, се е задължил да предоставя на ответника, като потребител,
услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да
заплаща цената на тези услуги. Видно от представения договор за мобилни услуги е, че
„Теленор България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа мобилни услуги на ответника. Потребителят декларирал,
че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.
Видно от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е, че в чл. 71,
гл. 13, е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по
начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ при неспазване на
което и да е задължение по част 13 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя.
Издадени са фактури, в които са начислени суми за далекосъобщителни услуги
– Фактура №**********/25.12.2018 г., Фактура №**********/25.01.2019 г. и Фактура
№**********/25.02.2019 г. за потребени от абоната-ответник услуги за периода
22.12.2018г. до 24.02.2019 г., както и крайна, обобщаваща, фактура № ********** от
25.04.2019 г., които писмени доказателства са неоспорени от ответника. Общото
задължение възлиза на сума в размер на 371.82 лв., като се претендира само сумата за
месечни абонаментни такси за ползвани далекосъобщителни услуги – 274,35 лева, без
5
начислената неустойка по тази фактура в размер на 97,47 лева. За посочените месечни
отчетни периоди ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на «Теленор
България» дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 274.35 лв., за което не се представиха доказателства от ответника.
Срокът за плащане на задълженията по отчетния период, съгласно крайната фактура, е
10.05.2019 г.
Доказателствената тежест за установяване на плащане на задълженията е на
ответника в настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договора за предоставяне на мобилни услуги,
който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите
вноски, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника. Не са събрани и доказателства
ответникът да е възразил относно стойността, начислена в издадените от ищеца
фактури, които не са оспорени от ответника. Не се оспорва и самото потребление на
мобилни услуги от ответника.
Ответникът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния
срок за плащане на абонамента Тотал 38.99 лв. за мобилен номер ....... съгласно
Договор за мобилни услуги от 22.12.2018 г. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно клаузата на т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Ищецът в настоящия спор обаче не претендира неустойка.
При липса на възражения относно размера на вземането, като сбор от вземания
по конкретните горепосочени фактури, съдът е приел, че не се спори в тази насока и
съответно не следва да се назначава експертно заключение, още повече, че от
приложенията към издадените фактури става ясно как са формирани претендираните
суми за потребени електронни съобщителни услуги, без да са необходими специални
счетоводни познания.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът се явява основателен
и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено,
че съществува вземане на „Теленор България” ЕАД, понастоящем с фирма „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, към ответника за парична сума от общо 274.35 лв. /двеста
седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща главница за
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по издадени фактури № **********/25.12.2018 г., **********/25.01.2019 г. и
**********/25.02.2019 г. за периода от 25.11.2018 г. до 24.02.2019 г. , ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
6
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД направените
разноски по настоящото исково производство в размер на общо 505,00 лв., включващи
25,00 лв. за внесена държавна такса /а не 75 лв., както сочи ищецът в ИМ/, 180,00 лв.
за платено адвокатско възнаграждение /с вкл.ДДС/ и 300,00 лева възнаграждение за
особен представител на ответника. Разноските, сторени от ищеца в заповедното
производство, са в размер на 205,00 лева, от които 25,00 лв. за платена държавна такса
и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение, последното с вкл.ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Вълчедръм, обл. Монтана, ул. ......., дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик, сумата от 274.35 лв. /двеста седемдесет и четири лева и тридесет
и пет стотинки/, представляваща главница за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по издадени фактури №
**********/25.12.2018 г., № **********/25.01.2019 г. и № **********/25.02.2019 г., за
периода от 25.11.2018 г. до 24.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2021
г., до окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.01.2021 г. по ч.гр.д. № 28/2021 г. по
описа на Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА Н. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Вълчедръм, обл.
Монтана, ул. ......., да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /понастоящем
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик, направените деловодни разноски в настоящото исково
производство в размер на общо 505,00 лв. /петстотин и пет лева/, както и направените
деловодни разноски по ч.гр.д. № 28/2021 г. по описа на ЛРС в размер на общо 205,00
лв. (двеста и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд –Монтана.
7
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8