РЕШЕНИЕ№32
гр.Оряхово, 22.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС – Оряхово, в публично съдебно заседание,
проведено на 09.03.2018г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№53/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното
Предявен е иск по чл.150
и чл.149, ал.1 от СК от Р.И.В., ЕГН:**********
лично и със съгласието на нейния баща и законен представител И.В.Х., ЕГН:**********
*** против Д.Р.П., ЕГН:**********,***, за изменение на присъдена с Решение №78/29.09.2017г.
по гр.д. №565/2017г. по описа на РС - Оряхово издръжка, като се увеличи размера
й от 115.00 лева на 127.00 лева месечно, считано от завеждане на делото – 23.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
основания за нейното изменяване или прекратяване и за осъждане на ответника да
заплати на ищцата лично и със съгласието на нейния баща и законен представител
издръжка за период от 8 месеца преди
депозиране на молбата в размер на 920.00 лева.
В исковата молба се сочи,
че с Решение по гр.д. №565/2017г. по описа на РС – Оряхово, влязло в законна
сила на 29.09.2017г., упражняването на родителските права по отношение на непълнолетната
Р.В. били предоставени на бащата, а майката е осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 115.00 лева месечно.
Твърди се, че
родителите на Р. са във фактическа раздяла от 2012г., като до влизане в сила на
горепосоченото решение, майката не е заплащала никакви суми за издръжка.
Посочено
е, че от момента на присъждане на издръжката с горепосоченото решение до
настоящия момент е настъпило изменение в размера на минималната работна
заплата, поради което минималният размер на дължимата издръжка следва да е в
размер на 127.00 лева.
В подкрепа на иска са представени
писмени доказателства:копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа
Акт за раждане №116/19.08.2003г. на Община Оряхово и на Решение
№78/29.09.2017г. по ГД №565/2017г. по описа на РС – Оряхово.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника чрез процесуалния му представител – адв.Д.В. *** е
постъпил писмен такъв.Ответникът счита, че подадената молба е частично
основателна, а именно в частта си, в която е предявен иск с правно основание
чл.143 от СК.Счита също, че предявеният иск с правно основание чл.149 от СК е
неоснователен и недоказан, поради което моли съда да остави същия без уважение.
От
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На ***г. е родено детето Р.И.В., видно
от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №116/19.08.2003г.
от Община Оряхово ( л.5 ).
С Решение №78/29.09.2017г. по ГД
№565/2017г. по описа на РС – Оряхово, упражняването на родителските права по
отношение на детето е било предоставено на бащата И.В.Х., като било постановено
детето да живее при бащата в с.Софрониево, обл.Враца на ул. „ Дафинка Чергарска
„ №48, а майката Д.Р.П. е била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето
си – лично и със съгласието на неговия баща и законен представител в размер на 115.00
лева месечно, считано от 29.09.2017г. / влизане на решението в сила / до
настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване.
От изготвения
социален доклад от Д”СП” – Оряхово е видно, че родителите на Р. нямат сключен
граждански брак, както и, че двамата са живеели на семейни начала около единадесет
години до 2011г..От съвместното си съжителство имат родено едно дете - Р.И.В..След
фактическата раздяла на двамата родители, грижите по отглеждането и
възпитанието на детето е поел бащата.Посочено е, че детето Р.В. е на 14 години,
като от момента на раждането си е отглеждано в изцяло семейна среда, както и,
че детето е физически и психически здраво, с изградени умения за самообслужване
и организиране на ежедневието си.Детето има личен лекар – д-р Диана Любенова,
като няма данни за наследствени и хронични заболявания.Сочи се, че жилището, в
което живее детето е собственост на баба по бащина линия.Същото представлява
къща, състояща се от три стаи и хол, както и допълнително построена кухня със
стая и баня с тоалетна, като всички стаи са обзаведени с необходимите вещи и
предмети за бита.За детето има осигурена собствена стая, която е ново
ремонтирана и обзаведена с необходимите мебели, уреди и техника.Хигиената в
жилището е добра.
Майката на детето
живее в гр.Враца заедно със съпруга си в жилище под наем от 04.01.2018г..Същата
от 11.01.2018г. работи в гр.Враца в склад за месо и месни продукти.Бащата е
безработен, с регистрация в БТ, като същият за задоволяване нуждите на детето и
домакинството е съобщил, че разчита на майка си, която работи в чужбина и
ежемесечно го подпомага.Същият се подпомага и от ДСП – Оряхово с месечна помощ по
реда на ЗСПД.
Посочено е, че детето
Р. не е социално изолирано дете, общува свободно с деца и възрастни, както и,
че образователните потребности на детето са задоволени.При направеното социално
проучване е установено, че е налице по – силна емоционална връзка и
привързаност между детето и баща му, а контактите с майката са по – ограничени,
имайки предвид факта, че същата живее в гр.Враца.Въпреки раздялата на
родителите, детето има доверие в тях и разчита на тяхната помощ и подкрепа,
като изградените взаимоотношения му дават необходимата сигурност и спокойствие.
В доклада е направен
извод, че са задоволени основните нужди и потребности на детето от храна,
облекло, подслон, здравни грижи и задължително образование, както и, че са
подсигурени нормални условия за неговото развитие и възпитание.Заключено е, че
и двамата родители са длъжни да осигурят издръжка на детето си, както и, че
задоволяване на потребностите на децата зависи от възрастта им.
От така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявеният иск по чл.150 от СК е
процесуално допустим.
По основателността:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира иска за основателен.
Разпоредбата на
чл.143, ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи.Чл.142, ал.2 от СК вменява безусловно
задължение на родителя да заплаща на детето си месечна издръжка една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Към момента на
подаването на исковата молба - 23.01.2018г., размерът на
минималната работна заплата е определен с Постановление №316/20.12.2017г. на МС за определяне нов размер на минималната работна заплата
за страната на 510.00 лева.Последното налага извода, че минималният
размер на издръжката по чл.142, ал.2 от СК към настоящият момент е 127.50 лева.
Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда
възможност за изменение на издръжката при изменение на обстоятелствата.Касае се
до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно
нуждата от издръжка и възможност за доставяне на издръжка.
С оглед социално - икономическата обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката.Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС №5/1970г..Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства / в този смисъл Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС /.Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности.На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си / за разлика от издръжката по чл.144 от СК /.На детето Р.И.В. следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие.Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
От друга страна не са налице доказателства за настъпили промени във
възможностите на родителя, дължащ издръжка.Същият не ангажира доказателства за актуалните си доходи, но предвид
трудоспособната му възраст, съдът приема, че същият може да реализира доходи
поне в размер на минималната работна заплата за страната- 510.00 лева.
Грижата за
непосредственото отглеждане и възпитание на Р. е поел изцяло бащата, без
прякото участие на ответницата.Съдебната
практика е постоянна в становището си, че издръжката се определя за един бъдещ
период от време и целта й е да задоволи максимално нуждите на детето,
съобразявайки и възможностите на родителите.Във всички случаи обаче приоритетът
е интересът на детето.
Въз основа на тези обстоятелства, съдът
намира, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които
е определен първоначалния размер на издръжката, което е предпоставка за
уважаване на предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК.Искът
е доказан по основание.
Увеличените
нужди на детето обосновават и по - голям размер на необходимата издръжка.Размерът
на издръжката се определя по правилата на чл.142 от СК - според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.Съгласно
чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, без
да е определен максимален размер.При минимална работна заплата от 510.00 лева,
минималният размер на издръжките от
01.01.2018г. е 127.50 лева.
Безспорен е факта, че родителите следва да заплащат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Неоспорим е и факта, че ответницата
е в трудоспособна възраст и е длъжена да заплаща средства, нужни за издръжката
на детето й.Съдът намира, че ответницата, предвид данните по делото е в
състояние да заплаща издръжка в размер
на минималния, установен от закона, а именно - 127.50 лева, при което иска се
явява основателен и доказан и по размер.
Съгласно
т.21 от Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС, началният момент на
увеличението или намалението на издръжката по чл.86 от СК /отм./, сега чл.150
от СК е от деня на предявяване на иска, поради което в конкретният случай,
издръжката следва да се присъди от 23.01.2018г..
Предвид
разпоредбата на чл.72 от ЗЗД, издръжката следва да се присъди ведно със
законната лихва върху всяко просрочено задължение, считано от първия ден на
месеца следващ този, за който се дължи.
Следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Оряховският районен съд сумата в размер
на 18.00 лева, представляваща държавна такса 4% върху тригодишните платежи
върху увеличения размер на издръжката, ведно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на
сумата.
По иска с правно
основание чл.149 от СК, съдът намира следното:
Възможността да бъде присъдена издръжка за
минал момент е предвидена в чл.149 от СК, като изключение от правилото, че съдебното
решение установява и внася безспорност в отношенията между страните за в
бъдеще, тъй като вземането за издръжка цели задоволяване на основните нужди на
търсещия издръжка.За това законът предоставя особена закрила на лице, което има
право на издръжка да я търси за минал период, за който нуждата от издръжка е
била налице.При вече присъдена издръжка, обаче, нейното изменение може да се
иска само за в бъдеще, но не и за минал момент от една година назад.При
изменение на обстоятелствата, правоимащото лице следва да поиска преразглеждане
на въпроса с размера на издръжката, което законът допуска да се осъществи само
за в бъдеще.Тук специалната закрила при първоначално определяне на издръжката
не е необходима, тъй като издръжка е присъдена и за този минал период не може
да се презюмира нуждата от такава.Когато издръжката се намалява или увеличава,
това изменение важи от момента на предявяване на претенцията, независимо, че
изменените обстоятелства са настъпили по - рано - Постановление №5/16.11.1970г. на Пленума на ВС.Следователно
иск за изменение на определена издръжка за минал период - една година назад от
предявяването на искането - е процесуално недопустим и следва да бъде оставен
без разглеждане.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
на основание чл.150 от СК размера на издръжката, определена с Решение №78 от 29.09.2017г.
по гр.дело №565/2017г. по описа на РС - Оряхово и платима от Д.Р.П., ЕГН:**********,***
на детето Р.И.В., ЕГН:********** и със съгласието на неговия баща и законен
представител И.В.Х., ЕГН:********** ***, като я увеличава от 115.00 лева / сто
и петнадесет лева / на 127.50 лева /
сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки / месечно, като
ОСЪЖДА Д.Р.П., ЕГН:**********,***
да заплаща на детето си Р.И.В., ЕГН:********** и със съгласието на неговия баща
и законен представител И.В.Х., ЕГН:********** ***, месечна издръжка в размер на
127.50 лева / сто двадесет и седем лева
и петдесет стотинки /, считано от 23.01.2018г. – датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпването на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване на това
задължение.
ПОСТАНОВЯВА
предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в частта, в която се претендира издръжка за минал период от време с
правно основание чл.150 от СК, във вр.чл.149 от СК, поради недопустимост на иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване
подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС - Враца в едноседмичен срок от
съобщаване на страните.
ОСЪЖДА Д.Р.П., ЕГН:**********,*** да заплати по сметка на РС - Оряхово сумата в
размер на 18.00 лева / осемнадесет
лева /, представляваща държавна такса 4% върху тригодишните платежи върху
увеличения размер на издръжката, ведно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на
сумата и
05.00 лева / пет лева / държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок считано от
23.03.2018г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: