Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 208
гр. Сливен, 08. 10. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 235 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „КАРИО“
ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул.
„Банско шосе“ № 13а, представлявано от у.К.Г., подадена против Разпореждане за
създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-103 от 28.04.2021 г.,
издадено от Заместник-председателя на Държавна агенция /ДА/ „Държавен резерв и
военновременни запаси“ /ДРВВЗ/, с което, на основание чл. 7, ал. 1, т. 8, чл.
8, ал. 2, т. 3 и ал. 5, чл. 12 и чл. 23 от Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти /ЗЗНН/, на „КАРИО“ ООД са определени нива на запаси за извънредни
ситуации за периода от 01.07.2021 г. до
30.06.2022 г. по видове, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, както следва: котелни
горива в размер на 172,124 тона; разпоредено е „КАРИО“ ООД да приведе
определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде и вложи до 1
юли 2021 г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл. 30, ал. 1
от ЗЗНН; да съхранява определените запаси за извънредни ситуации за срок до 30
юни 2022 г.; да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя
сметка определените запаси за извънредни ситуации.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспореното
разпореждане е незаконосъобразно. Излага съображения, че: разпореждането е
нищожно поради липса на компетентност; не е спазено изискването на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК; актът е издаден при липса на надлежни мотиви; правните
основания са посочени общо, формално и без прецизност; при издаването на акта
не е изследвана и преценена възможността за неговото изпълнение, с което е
нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК; не е съобразено дали с
изпълнението на акта няма да се причинят вреди, които са явно несъизмерими с
преследваната цел; административният орган не е изпълнил докрай задължението си
по чл. 9 от АПК да събере всички необходими доказателства. Моли да бъде
прогласена нищожността на оспореното разпореждане, а в случай, че същото се
приеме за валидно, да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените в
производството разноски. Счита, че оспореният акт е незаконосъобразен и поради
това, че методиките за изчисляване нивата на запаси са издадени при липса на
компетентност и без спазване на реда за приемането им. В представени писмени
бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност
на оспорения акт.
Административният орган, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата. Счита оспореното разпореждане за законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмен отговор и
писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност
на оспорения акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД-10-150 от 29.05.2017 г., издадена от
Председателя на ДА ДРВВЗ на основание чл. 8, ал. 5 от ЗЗНН, са делегирани на
заместник- председателя на ДА ДРВВЗ да изпълнява правомощията по определяне
индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки
период на съхраняване /раздел I., т. 1.1./.
Със Заповед № РД-10-214 от 04.08.2020 г. на Председателя
на ДА ДРВВЗ, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1-3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7,
7а и 8 и чл. 12-15 от ЗЗНН, са утвърдени Методика за определяне на нивата на запаси
за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, въз
основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на
страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент /ЕО/
№ 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, и Методика за
определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл.
2, ал. 1 от ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл. 2, ал. 2
от ЗЗНН, въз основа на потреблението на територията на страната, в
равностойност на нефт. Методиките са публикувани на интернет страницата на ДА
ДРВВЗ.
От „КАРИО“ ООД е подадена Справка-декларация по чл. 4,
ал. 2 от ЗЗНН, вх. № 777 / 15.02.2021 г., коригирана – вх. № 777 / 30.03.2021
г. по описа на ДА ДРВВЗ, с информация за
периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. за
количества от ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла, в размер на
1 007,181 тона.
Видно от Констативен протокол № 529 от 31.03.2021 г.
на комисия от служители при ДА ДРВВЗ за осъществяване на контролни функции по
ЗЗНН, на 30.03.2021 г. е извършена проверка за установяване на действителните
количества нефтопродукти от внос и/или вътрешнообщностни пристигания /ВОП/,
осъществени от „КАРИО“ ООД в периода 01.01.2020 г. –
31.12.2020 г., при която е установено, че дружеството е осъществило ВОП на
смазочни масла, в т.ч. базови масла, в размер на 1 007,181 тона. Управителят на
„КАРИО“ ООД е запознат със съдържанието на констативния протокол и е получил
екземпляр от него на 12.04.2021 г.
Изготвена е Докладна записка от Главния директор на ГД
ДРВВЗ до Председателя на ДА ДРВВЗ – Рег. № 1755 от 27.04.2021 г., относно нива
на запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ по ЗЗНН, които задължените лица и ДА
ДРВВЗ следва да поддържат за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. В докладната
записка е отразено, че: ДА ДРВВЗ е изпълнила разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от
ЗЗНН, като са изчислени и определени нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти,
които страната трябва да поддържа за периода 01.07.2021 г.– 30.06.2022 г.; разгледана
и анализирана е информацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН, констативните
протоколи, информацията от Националния статистически институт /НСИ/;
изчисленият нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4.
от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт е 4
271 355 тона, респ. среднодневен нетен внос и ВОП- 11
670 тона; изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на
нефт, като сума от агрегирания показател „брутни
вътрешни доставки“, определен в глава 3.2.2.11. от
приложение В към Регламент (ЕО) № 1099/2008 - 2 805 454 тона - в равностойност
на нефт е 3 366 545 тона, респ. среднодневно
потребление - 9 198 тона; общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 90 дни
среднодневен нетен внос и ВОП е 1 050 333 тона;
общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 61 дни среднодневно
потребление е 561 091 тона; в изпълнение на чл. 12, ал. 2 от ЗЗНН във връзка с
§ 19а от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавните
резерви и военновременните запаси, се предлага утвърждаване на общо
разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за
периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г.; съгласно т. 4 от Методиката за
определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН,
въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти
по приложение А, глава 3.4. от Регламент
(ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, за изчисляване
на количествата крайни нефтопродукти, които ще обезпечават определеното ниво на
ЗИС, се използва процентното съотношение между представеното по реда на чл. 4,
ал. 5, т. 2, буква „в“ от ЗЗНН годишно потребление по видове нефтопродукти
спрямо общото годишно потребление на всички нефтопродукти; сумата от получените
количества нефтопродукти трябва да е равна на съответното количество ЗИС, което
те обезпечават. В табличен вид са посочени нивата на ЗИС за коментирания
период, като е предложено издаването на общо разпореждане за създаване на нива
на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода според приложение, като е
приложен и проект на заповед за вписване в Регистъра на задължените лица за
този период на физически и юридически лица, които през 2020 година са внасяли и
реализирани ВОП на територията на страната на енергийни продукти по приложение
А, глава 3.4. от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежки горива.
Със Заповед № РЗЛ-4 от 27.04.2021 г. на Председателя
на ДА ДРВВЗ, издадена на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, б, „а“ и чл. 23 от ЗЗНН,
е наредено да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица за периода от
01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. изчерпателно изброени дружества, които през 2020
г. са внасяли и осъществявали ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава
3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, като под № 103 фигурира „КАРИО“
ООД.
Съответно, издадено е общо разпореждане за създаване
на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 –
30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния
нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН, като под № 103
в разпореждането е вписан оспорващият и определените му нива на ЗИС от 172,124
тона котелни горива.
На 28.04.2021 г. от Заместник-председателя на ДА ДРВВЗ
е издадено оспореното в настоящото производство Разпореждане за създаване на
запаси за извънредни ситуации № Р-12-103 от 28.04.2021 г., с което, на
основание чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 5, чл. 12 и чл. 23 от ЗЗНН,
на „КАРИО“ ООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода
от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. по видове, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН,
както следва: котелни горива в размер на 172,124 тона; разпоредено е „КАРИО“
ООД да приведе определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде
и вложи до 1 юли 2021 г. количествата нефтопродукти при спазване условията на
чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН; да съхранява определените запаси за извънредни ситуации
за срок до 30 юни 2022 г.; да създаде, съхранява и обновява със свои средства и
за своя сметка определените запаси за извънредни ситуации. В мотивите на
разпореждането е посочено, че са взети предвид представената информация по реда
на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, ал. 5, т. 2, б. „а“
- 4 271 355 тона, б. „в“ - 3 366 545 тона, обстоятелствата по чл. 12,
ал. 4 и чл. 14 от ЗЗНН, Докладна записка № 1755 от 27.04.2021 г., изчисленията
по „Методика за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2,
ал. 1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните
продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) №1099/2008 и на тежките
горива, в равностойност на нефт“, утвърдена със Заповед № РД-10-214 от 04.08.2020
г., и ,,Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и
ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти,
съгласно чл. 12 от ЗЗНН, утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ.
Оспореното разпореждане е съобщено на оспорващото
дружество на 05.05.2021 г. Жалбата срещу
разпореждането е входирана в деловодството на административния орган на 19.05.2021
г.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И.
със специалност – счетоводство и контрол, чието заключение съдът възприема като
компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. От заключението на вещото лице е установено, че: Нивата
на ЗИС по отношение на оспорващия, определени с оспореното разпореждане, са определени
математически правилно; Ползваният алгоритъм съответства на приложената за
изчисляване методика въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната
на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт; Методиката е
разработена на принципа на индивидуалното участие на всяко задължено лице в
общия външен за страната стокообмен с нефт и нефтопродукти, както и във формирането
на общите запаси от тях, като разработването и прилагането й по този начин е
икономически правилно и обосновано; Методиките за изчисляване и определяне
нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти са
публикувани на официалния сайт на агенцията в раздел „Нефт и нефтопродукти“ на
04.08.2020 г.; Методиките за изчисляване на индивидуалните запаси за всяко
задължено лице се прилагат и изчисленията се извършват от ДА ДРВВЗ на основание
получени, обобщени и анализирани данни от Агенция „Митници“, НСИ и всяко от
задължените лица.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което е валиден
административен акт. Твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл,
са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН,
Председателят на агенцията определя индивидуалните нива на запасите на
Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и на задължените лица за
всеки период на съхраняване. А според чл. 8, ал. 5 от ЗЗНН, Председателят на
агенцията може да делегира правомощията си по ал. 2, т. 3, 5, 8 - 10 и 15 на
заместник-председателя на агенцията. С оглед формулираната разпоредителна част
в оспорения акт, същият е израз на упражняването на правомощието по чл. 8, ал.
2, т. 3 от ЗЗНН. В случая това правомощие е делегирано на заместник– председателя
на агенцията с цитираната по - горе Заповед № РД-10-150 от 29.05.2017 г., като
нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗЗНН допуска такова делегиране.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Събрани са всички необходими
доказателства, при спазване на служебното начало по чл. 9 от АПК. Твърденията
на оспорващия за немотивираност на разпореждането са неоснователни. Оспореният
акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и
обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми,
проявлението на които обосновава разпоредените от
него правни последици. Относно фактическите обстоятелства, разпореждането
препраща и към цитираната по-горе докладна записка, както и към общото
разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за
периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., в които са описани детайлизирано
констатираните и релевантни за случая факти и обстоятелства и са направени
съответните фактически изводи.
Административният акт е издаден и в съответствие
с материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт.
Оспорващият има качеството на задължено лице по смисъла
на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН. Съгласно посочената разпоредба, „Задължено лице“ е
икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със
свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и
нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на
Република България. Според дефиницията на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, „Икономически оператор“ е лице, което
осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава
3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по
националното законодателство на съответната държава – членка, въвела Директива
на Съвета 2009/119/ЕО.
Определянето на оспорващия като лице, за което са
приложими посочените дефиниции, е обусловено от прилагането на разпоредбата на
чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Тази разпоредба наред с горецитираните допълнителни
разпоредби, както и чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН, са в резултат от
транспонирането в националното право на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14
септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да
поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти и Директива за
изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на
Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията
по отношение на запасите – аргумент от § 31, т. 3 от Закона за изменение и
допълнение на ЗЗНН, ДВ, бр. 51 от 05.06.2020 г.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, всички български и/или
чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и
техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на
територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по
приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както
и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл.
2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15
февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с
информация за: произведените и/или продадените за потребление количества
нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по чл.
2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за
потребените от тях и/или продадените за потребление;
количествата внесени, изнесени, доставени от ВОП, както и тези напуснали
територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени
за международни морски бункерни доставки на енергийни
продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки
горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от
Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата
нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания,
предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по
чл. 2, ал. 1 от внос и ВОП, продадени на Министерството на отбраната,
Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие „Държавна петролна
компания“ и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни
резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива.
От доказателствата по делото е установено, че
оспорващият е осъществил ВОП през 2020 г. на смазочни масла, в т.ч. базови
масла, в размер на 1 007,181 тона. Смазочните масла са включени в Приложение А
глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за
енергийния сектор, поради което за дружеството е съществувало задължение да
подаде справка-декларация по реда и при условията на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Дружеството
се явява и икономически оператор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, тъй
като е задължено да изпълнява функции по ЗЗНН. Посоченото задължение произтича
от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, според която всяко лице, което е
внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да
създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя
сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието
му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на
територията на страната през предходната календарна година. Цитираната норма
вменява задължение на оспорващия да създаде и съхранява запаси за извънредни
ситуации, с оглед на осъществения от него внос на смазочни масла в предходната 2020 година. Механизмът
на определяне на количеството от запаси е напълно и точно изяснен в горецитираната
докладна записка, като е съобразена и методиката за определяне на нивата на ЗИС
от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП
на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4.
от Регламент (ЕО) № 1099/2008, изготвена и утвърдена на основание чл. 8, ал. 2,
т. 1-3, във връзка чл. 12 и чл. 14, и § 34 от ПЗР на ЗЗНН. В подкрепа на този
извод е и неоспореното заключение на вещото лице, че нивата на ЗИС по отношение
на оспорващия, определени с оспореното разпореждане, са изчислени математически
правилно, като ползваният алгоритъм съответства на приложената за изчисляване
методика въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на
енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008
и на тежките горива, в равностойност на нефт. Правилно е определен и видът
нефтопродукт – котелни горива. Съгласно чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН, на всяко
българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло
и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната
смазочни масла (в т.ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс,
катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за
извънредни ситуации под формата на котелни горива. Тъй като оспорващото
дружество е осъществило ВОП на смазочни масла (в т.ч. базови масла),
законосъобразно с оспореното разпореждане е определено създаването и
съхраняването на нива на ЗИС от котелни горива.
Оспореното разпореждане е съобразено и с целта на
закона, която се извлича от съображение
3, съображение 12 и съображение 19 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО, чиито
разпоредби се транспонират чрез националното законодателство и целите на която
се преследват и от националните правни норми. Разпореждането цели създаването
на запаси от нефтопродукти, безусловно необходими в ситуации, които се
характеризират като кризисни и извънредни, като вменяването на задължението за
създаването на процесния запас с котелни горива цели постигането и на националната
законова цел по аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗЗНН.
Създаването и съхраняването на определените нива на
ЗИС е възможно да затрудни дейността на оспорващия, както във финансово, така и
в организационно отношение, но посоченото не нарушава принципа за съразмерност,
нормативен израз на който са разпоредбите на чл. 6 от АПК. Оспореното
разпореждане, както и неговото изпълнение, не засягат права и законни интереси
на оспорващия в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
разпореждането е издадено, тъй като определените с разпореждането нива на ЗИС
са в точно установените от закона размери, като липсва предвидена от закона
възможност така определените размери да бъдат намалени. Съответно, липсват
нормативно установени други мерки или други законосъобразни възможности /по
смисъла на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от АПК/, които да са по-благоприятни за оспорващия
и чрез които други мерки или законосъобразни възможности да е възможно
постигането на целта на закона.
Не се споделят и възраженията на оспорващия за
незаконосъобразност на разпореждането, свързани с методиката за определяне
нивата на ЗИС. Изчисленията на нивата на ЗИС са подробно мотивирани в
докладната записка, към която актът изрично препраща. В докладната записка са
изброени изчерпателно правните основания за съответните изчисления, описани са
последователно получените при тези изчисления стойности. Ползваната формула за
изчисляване участието на задълженото лице, посочена в раздел II, т. 1.2. от методиката, е метод, по който се изчисляват
задълженията по ЗЗНН, утвърден от Председателя на ДА ДРВВЗ в изпълнение на
правомощието му по чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗЗНН.
По изложените съображения, оспореният акт е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на административния орган, защитаван в процеса от
юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КАРИО“ ООД с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Банско шосе“ № 13а, представлявано от у.К.Г.,
подадена против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации №
Р-12-103 от 28.04.2021 г., издадено от Заместник-председателя на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
ОСЪЖДА „КАРИО“ ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, бул. „Банско шосе“ № 13а, представлявано от у.К.Г., да
заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ сумата от
100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: