№ 96
гр. Стара Загора , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201534 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-000135 от
09.02.2021 година на Началник-група в сектор „ПП” към ОД на МВР – град
Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което
на Б. П. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец за допуснато нарушение по чл.103, във връзка с чл.175, ал.1, т.4
от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на така
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Б. П. С. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 15.01.2021 година за това, че на 15.01.2021 година, в 16.40 часа
по път ІІ-66, в посока запад-изток управлява собствения си лек автомобил
„Мицубиши”, с регистрационен № СТ 8033 РМ, като водачът не спира при
подаден сигнал със „стоп палка” по образец от контролен орган, продължава
движението си в посока изток. Установен на същия ден около 16.45 часа след
преследване, видно от докладна записка № 162 съставена от служител на
сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора. Деянието е квалифицирано като
административно нарушение по чл.103 от Закона за движението по пътищата.
При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на
възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание, към минималния размер – „глоба” в размер от
100 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от един месец.
За изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани и гласни
доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране /стоп палка по образец/ от контролните органи водачът на пътното
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение. При неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП е предвидена съответната административна санкция – „глоба” в
размер от 50 до 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от един до
шест месеца.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя, на посочената дата
2
и час, е управлявал личния си лек автомобил, като при подаден сигнал на
контролните органи за спиране по смисъла на чл.103 от ЗДвП, не е спрял.
Това по категоричен и несъмнен начин се установява от приетия като
доказателство по делото АУАН и показанията на актосъставителя К.К. и
свидетелите, очевидци по акта – Д.Д. и Константин Д.. Доказателства за
противното не се събраха. Жалбоподателя, не оспорва че на въпросната дата е
преминал с лекия си автомобил покрай поста на контролния орган, но изтъква
доводи че са допуснати процесуални нарушения при реализиране на
административно-наказателната отговорност. Съдът кредитира с доверие
показанията на тези свидетели и намира, че те са безпристрастни и
достоверни. Служителите са изпълнявали служебните си задължения и във
тази връзка са преценили, че следва да направят проверка на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил. С оглед на това, въз основа на тези събрани по
делото доказателства, съдът приема, че се установява по несъмнен начин, че
жалбоподателят С. на цитираната дата при управление на лек автомобил, след
подаден сигнал със стоп-палка по образец, не е изпълнил задължението си,
визирано в разпоредбата на чл.103 от Закона за движение по пътищата и не е
спрял на указаното му място за извършване на проверка. Както съдът посочи
по-горе, така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. От друга страна
съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление и
предхождащия го АУАН не са допуснати процесуални нарушения, които да
опорочават административно-наказателната преписка. Посочено е мястото на
административното нарушение, обстоятелствата, при които е установено,
индивидуализиран е нарушителя и е установено неговото виновно
противоправно поведение. От друга страна несъмнено е установено
административното нарушение и по отношение на неговия начин на
извършване. Точно и ясно е описано мястото на извършване на
административното нарушение. От друга страна, съдът не констатира
нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
административното нарушение е конкретно, ясно и точно описано и са
посочени обстоятелствата, които го обуславят. С оглед на това съдът намира,
че описаното административно нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин и правилно е квалифицирано от административно-
наказващия орган като такова по чл.103 от Закона за движението пътищата.
3
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.103
от Закона за движението по пътищата. В тези случаи по реда на чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП е предвидено административно наказание – „глоба” в размер от
50 до 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от един до шест
месеца. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за
неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил
наказание в предвидения в закона минимален размер, а именно – „глоба” от
100 лева и лишаване от правоуправление за срок от един месец. Ето защо
съдът намира, че така наложеното наказание би изиграло своята превантивна
роля, поради което и правилно и законосъобразно е било определено от
административно-наказващия орган.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на процесуалния представител на
въззиваемия, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1228-000135
от 09.02.2021 година на Началник-група в сектор „ПП” към ОД на МВР – град
Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което
на Б. П. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец за допуснато нарушение по чл.103, във връзка с чл.175, ал.1, т.4
от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Б. П. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР – град Стара Загора, БУЛСТАТ № *******, сумата от 90 /деветдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване в съдебно
заседание на процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
4
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд – град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5