Определение по дело №467/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260 032

 

Гр. Пловдив,  2.10.2020  г.

                                                

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на  втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:            Станислав Георгиев

                                                                                        Катя Пенчева

 

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно гражданско дело № 467 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 4357/17.06.2020 г., постановено по ч.в.гр.д. № 269/2019 г. на ОС-Пловдив, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 15 234/11.06.2020 г., подадена от С. К. С. против разпореждане № 2239/11.03.2020 г. по ч.в.гр.д. № 269/2020 г. на ПОС.

Жалбоподателят С. К. С. с частната жалба с вх. № 19 685 от 14.07.2020 г. моли разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно.

Ответникът по частната жалба „Ф.-С.“ООД-гр.Д. не е взел становище по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по ч.в.гр.д. 269/2020 г. на ОС-Пловдив е въззивно и е образувано по подадената от С. С. частна жалба против постановено от РС-Пловдив разпореждане от 22.11.2019 г. по гр.д. 17 335/2018 г., с което районният съд е върнал въззивната жалба с вх. № 59 804/19.09.2019 г. на С. С. против постановеното по делото на 27.05.2019 г. съдебно решение. С определение № 339/19.02.2020 г. окръжният съд оставя без уважение частната жалба, т.е. потвърждава определението на районния съд. За това определение на окръжния съд С. е уведомен на 24.02.2020 г. и на 4.03.2020 г. той подава касационна частна жалба до ВКС с вх. № 7877. Тази касационна частна жалба е върната като просрочена от окръжния съд с разпореждане № 2239/11.03.2020 г. За това разпореждане на окръжния съд С. е уведомен на 5.06.2020 г. и на 10.06.2019 г. той изпраща частна жалба до ПАС против разпореждането, получена в съда с вх. № 15 234/11.06.20209 г. На 17.06.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното сега разпореждане № 4357, с което връща частната жалба с вх. № 15 234/11.06.2020 г. на основание чл. 274,ал.4 във вр. с чл. 280 от ГПК. Съдът посочва, че жалбата е подадена срещу определение, постаноевно по гражданско дело с цена на предявения пред първата инстанция иск под минимума за граждански дела от 5 000 лв., т.е. неподлежащо на касационно обжалване, а съгласно чл. 274,ал.4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.  

За разпореждането на окръжния съд от 17.06.2020 г. жалбоподателят С. е уведомен на 7.07.2019 г. и на 13.07.2020 г. подава частната жалба до апелативния съд, получена в окръжния съд с вх. № 19 685/14.07.2020 г. С него жалбоподателят заявява, че неправилно съдът е счел съдебният акт по делото да не подлежи на касационен контрол и иска разпореждането да бъде отменено,  като делото бъде върнато на окръжния съд за продължаване на действията по администрирането на подадената от него частна жалба с вх. № 15 234/11.06.2020 г.  

Съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая от първоинстанционнния районен съд на 27.05.2019 г. е постановено съдебно решение, с което е признато за установено по отношение на земеделския производител С. К. С., че той дължи на „Ф.-С.“ООД-гр.Д. сума в размер на 2 348,22 лв., дължима по фактура от 1.06.2018 г. и представляваща обща неизплатена цена на лекарствени продукти , съответно описани, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението 14.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.07.2018 г. по ч.гр.д. № 14 857/2018 г. на РС-Пловдив, както и е осъден С. да заплати на дружеството разноски. Очевидно е, че цената на иска 2 348,22 лв. е до 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280,ал.3,т.1,предл.1 от ГПК въззивно решение по този спор не подлежи на касационно обжалване. Затова и съгласно чл. 274,ал.4 от ГПК определението на окръжния съд от 19.02.2020 г., с което е оставена без уважение подадената от С. против разпореждането от 22.11.2019 г. за връщане на подадената от С. на 19.09.2019 г. въззивна жалба против решението на районния съд, не подлежи на обжалване, респективно, не подлежи на обжалване и разпореждането на окръжния съд от 17.06.2020 г. за връщане на частната жалба от 11.06.2020 г. против разпореждането от 11.03.2020 г. Установява се, че подадената до апелативния съд частна жалба от 14.07.2020 г. е неоснователна и следва тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на въззивния съд – потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 от ГПК настоящото въззивно определение на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4357/17.06.2020 г., постановено по ч.в.гр.д. № 269/2019 г. на ОС-Пловдив.

         Определението е окончателно и не подлежи на касацинно обжалване съгласно нормата на чл. 274,ал.4 от ГПК.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: (1)  

 

 

 

 

                                                                          (2)