№ 1650
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501930 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОЛГ. Г. Б. с ЕГН
********** и М. П. Б. с ЕГН ********** срещу решение № 261537/07.05.2021 год по гр.д.
20881/2019 год по описа на ВРС, с което е уважен иска против въззивниците. Считайки
обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните
доказателства, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон на
изложените в жалбата съображения, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което
иска да бъде отхвърлен. Твърди се,че не е налице предварителен договор в писмена
форма,като в условията на евентуалност този предварителен договор е развален. Моли за
присъждане на сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
1
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр.
чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от М. АХМ. Ф. ЕГН
**********, срещу ОЛГ. Г. Б. ЕГН ********** и М. П. Б. ЕГН ********** установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55 ал. 1 ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните,че всяка от ответниците дължи на ищеца сумата в размер на
по 1400,00 лв. , съставляваща ½ от сумата от 2800,00 лв., представляваща заплатена от
ищцата сума по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен с
наследодателя на ответниците – Г.Г.Б., прекратен по взаимно съгласие на страните, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 08.04.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
4337/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
5521/2019г. по описа на ВРС.
Ищцата твърди ,че е имала сключен Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 16.08.2012 г. в град Кубрат, област Р. , който не е бил сключен в
нотариална форма, за която покупка има и издадена и подписана Разписка от 16.08.2012 г. за
цялата изплатена продажна цена за недвижимия имот описан в договора- „Стопанска
постройка, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно
място, с площ от 1125 кв.м., находящ се в строителните граници на град З., община З.,
област Р., ул." Л." №22, представляващ парцел XI - общинско от квартал 85, ведно с
припадащите към обекта идеални части от признатото право на строеж" . Договорът е
сключен с Г.Г.Б. б.ж. на град З., област Р., наследодател на двете ответници по делото.
Страните по договора доброволно и извънсъдебно са развалили този договор
за продажбата на процесния недвижим имот и действието на договора е прекратено.
Наследодателят на ответниците е следвало да върне на ищцата платеното от нея по
договора- 3000.00 лева, от която сума приживе наследодателят е върнал на ищцата само
200.00 лева. С остатъка от невърнатата сума в размер на 2 800.00 лева наследствената маса
на длъжниците се е увеличила . Така всяка от тях наследниците съобразно наследствената си
квота се е обогатила за сметка на обедняването на ищцата, а именно - от по 1400.00 лева за
всяка една от тях двете.
На 12.02.2019 г. двете ответници, като наследници на Г.Г.Б. продават
недвижимия имот на трето лице/ Нот.акт №47/ 2019 г./
Сумата от 2 800.00 лева не е възстановена и към днешна дата.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се уважат предявените
2
искове , както и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответниците ОЛГ. Г. Б. ЕГН ********** и М. П. Б. ЕГН ********** в срока
по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата молба, в който се изразява становище ,
че предявените установителни искове са допустими, но неоснователни.
Оспорва се, че между М. АХМ. Ф. и наследодателя на ответниците е имало
сключен писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012.
Оспорва се, че наследодателят на ответниците е развалял доброволно и
извънсъдебно договор за покупко-продажба, както и че е връщал каквато и да било сума на
ищцата.
Излагат подробни съображения относно недължимостта на сумата
Релевира се възражение за изтекла погасителна давност, тъй като Г.Б. не е
връщал нито стотинка от взетата от него на 16.08.2012 година сума.
Твърди се, че устният предварителен договор за покупко-продажба на
процесния имот е нищожен , на основание чл.19, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2, предложение
трето от ЗЗД, тъй като не е бил в предписаната от закона писмена форма, поради което няма
и как да бъде доброволно и извънсъдебно развален. Счита се, че нищожният договор за
покупко-продажба на имота от 16.08.2012 г. не би могъл да се трансформира в
предварителен такъв между страните , поради факта, че в него не се съдържат уговорки
относно съществените условия за сключване на окончателния договор. Нищожен е бил и
поради факта, че предметът е бил невъзможен, дотолкова доколкото стопанската постройка
не е можело да бъде изповядана отделно от къщата.
Във връзка с гореизложеното се моли да бъдат отхвърлени като неоснователни
предявените искови претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Ч.гр.д.№ 5521/2019г. по описа на Районен съд-гр.Варна е образувано по
заявление от ищцовата страна в настоящото производство срещу ответника в настоящото
производство за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на
заявлението е издадена Заповед № 4337/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено ОЛГ. Г. Б., ЕГН ********** и М. П.
Б., ЕГН ********** да заплатят разделно и поравно на М. АХМ. Ф., ЕГН **********
сумата от 2800 лева, представляваща извършено от заявителя плащане по предварителен
3
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен с наследодателя
на длъжниците – Г.Г.Б., прекратен по взаимно съгласие на страните, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 456 лева- сторени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено е, че вземането произтича от плащане по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен с наследодателя на
длъжниците – Г.Г.Б., прекратен по взаимно съгласие на страните.
Издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е връчена на
длъжниците при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което е указано на заявителя да
заведе иск по реда на чл.422 от ГПК,което е сторено с образуването на настоящето
производство, поради което и производството е допустимо .
От Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012г., се
установява,че Г.Г.Б. ЕГН ********** , в качеството му на продавач продава на М. АХМ. Ф.
в качеството му на купувач: стопанска постройка, построена на основание отстъпено право
на строеж върху общинско дворно място, с площ от 1125 кв.м. , находящ се в строителните
граници на град З., община З., област Р., на ул. Л. № 22 , представляващ парцел ХІ-общ. от
квартал 85, ведно с припадащите се идеални части към обекта на основание отстъпено право
на строеж, за сумата 3000,00 /три хиляди/ лева, която сума при подписване на договора
продавачът е получил напълно и в брой от купувача.
Представена е разписка от 16.08.2012г., с нотариална заверка на подписа с рг.
№ 06221/16.08.2012г. , от която е видно, че Г.Г.Б. ЕГН ********** е получил сумата от
3000,00 лв. от М. АХМ. Ф. , която сума представлява цялата продажна цена за следния
недвижим имот: стопанска постройка, построена на основание отстъпено право на строеж
върху общинско дворно място, с площ от 1125 кв.м., находящ се в строителните граници на
град З., община З., област Р., на ул. Л. № 22 /двадесет и две/, представляващ парцел ХІ-
общ. от квартал 85, ведно с припадащите се идеални части към обекта от признатото право
на строеж.
От удостоверение за наследници на Г.Г.Б. ЕГН ********** / починал на
11.08.2018г. , за което е съставен акт за смърт № 0037/13.08.2018г. в гр.З., област Р./ се
установява, че негови наследници са : съпруга М. П. Б. и дъщеря ОЛГ. Г. Б..
По делото са разпитани свидетели.
Св. К.В.Я., излага , че е съсед на М.Ф. и на Г.Б.. Твърди , че преди около 7-8
години Г.Б. се договорил с М.Ф. за продажба на свой недвижим имот за сумата от 3000 лв.
След като минали няколко години, обаче , Г.Б. се е отказал да продаде имота, поради което
М.Ф. поискала да му се върнат заплатените пари. Свидетелят Я. твърди, че Г.Б. е казал , че в
момента не притежава толкова пари, но обещал да ги върне. Първоначално върнал сумата от
200,00 лв. Г.Б. е обещал да върне останалите пари по-късно, но през 2018г. починал. На
свидетеля не му е известно, дали са върнати останалите пари. Според свидетеля Я. Г.Б. се е
4
отказал да продава имота през лятото на 2016г. Свидетелят Я. лично е видял как Г.Б. е
върнал сумата от 200,00 лв., като е върнал на ищцата „две по 100 лв.“
Св. Н.М.М., излага , че Г.Б. му е втори баща. Твърди, че последният е искал да
продава имота в З., но неговата майка винаги е била против, В един момент майка му
заминала за Гърция. Баща му постоянно плачел за пари. Накрая му казал, че е бил продал
част от къщата, но но могъл да разбере тогава какво точно След смъртта на втория му баща
било предложено на сестра му да купят целия имот за много по-ниска от цената на
имота, като щели да приспаднат сумата, която са дали на баща му при покупката на имота.
Ставало въпрос за 3000 лв. , които да бъдат приспаднати. Сестра му отказала за продаде
имота на ищцата, т.к. предложената цена била много ниска. Свидетелят М. излага, че
доколкото му е известно, Г.Б. не е връщал пари на ищцата.
От нот.акт № 47/ 2019г. се установява, че М. П. Б. и ОЛГ. Г. Б. са продали на
непълнолетния Д.И.И. , действащ със съгласието на И.Ю.И. ¾ ид.ч. за М.Б. и ¼ ид.ч. за
О.Б. на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.З., област Р. , представляващ
еднофамилна жилищна сграда с декларирана застроена площ от 110 /сто и десет/ квадратни
метра и второстепенна постройка с декларирана застроена плош 43 /четиридесет и три/
квадратни метра, разположени в общински УПИ ХІ-общ. от квартал 85/осемдесет и пет/, с
площ 1125 /хиляда сто двадесет и пет/ квадратни метра, по плана на града, одобрен със
заповед №349/23.04.1985 година, с адрес: улица „Л."№20 /двадесет/, при граници, съгласно
скица: УПИ XII-общ., УПИ VIII-общ., УПИ Х-общ. и улица, ведно с правото на строеж
върху терена, за сумата от 3000,00 лв.
С оглед установената фактическа обстановка,настоящият въззивен състав
възприема извода на ВРс,че ищеца е доказал по пътя на пълното и главно доказване,
твърдението, че между ищцата и наследодателя на страните е сключен предварителен
договор за продажба на недвижим имот, момента на сключване, права и задължения на
страните по него и други параметри; че е изправна страна по договора, по отношение на
поетото от нея задължение за плащане на уговорената сума и че реално е платила исковата
сума – момент и начин на плащане;
Доказано е и факта на прератяване на договора,който и не би могъл да бъде
сключен, към настоящия момент, поради прехвърлянето му на трето лице .
Неоснователно е възражението за нищожност на предварителния договор.
Недвижимият имот предмет на предварителния договор е описан в обем,достатъчен за
сключване на окончателен договор. Липсата на съгласие на съпругата, също не е основание
за определяне на предварителния договор за нищожен,както приема и постоянната практика
на съдилищата.
В случая, без съществено значение са и показанията на свидетели относно
частичното погасяване на дълга, след като самите ищци претендират в исковата молба общо
сумата от 2 800 лв.
Неоснователно е възражението и за погасяване на вземането по
5
предварителния договор по давност.Предварителния договор сключен през 2012 година,
слючване на окончателен договор може да се иска по всяко време до изтичане на
петгодишна давност от сключването му- т.е. от 2017 година. Т.е. независимо от твърдението
на свидетелите,че този договор е развален през 2016 година, срокът за погасяване на
вземането за връщане на цената би могло да настъпи най рано през 2021 година,макар че
настоящият въззивен състав приема, че погасителната давност е започнала да тече от 2017
година.
Предвид горното, Районният съд правилно и законосъобразно е приел,че
поради несключване на окончателен договор, получената от наследодателя на ответниците
сума е получена на отпаднало основание, поради което ответниците, като универсални
правоприемници,в качеството си на наследници, дължат възстановяване на сумата .
Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че вземането не е погасено по
давност,защото най ранният момент ,в който е отпаднало основанието е през 2016 година.
С оглед изложеното, искът за установяване дължимостта на вземането на
ищеца от ответниците е основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена
исковата сумата. В обобщение ,решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
въззиваемата страна се дължат направените по делото разноски в размер на 700
рв,съобразно представения списък за направени разноски и доказателства към него.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261537/07.05.2021 год по гр.д. 20881/2019 год
по описа на ВРС
ОСЪЖДА ОЛГ. Г. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „****“ № ***
и М. П. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о. Манастирски рид БЧД 512-2 № 474 ДА
ЗАПЛАТЯТ на М. АХМ. Ф. ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. Р., ул. „Р.“ № 3 сумата в
размер на 700/ седемстотин /лева. , представляваща направени съдебно-деловодни разноски
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7