Определение по дело №82/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 137
Дата: 18 май 2020 г. (в сила от 18 май 2020 г.)
Съдия: Ирина Миткова Ганева
Дело: 20203300500082
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2020 г.

Съдържание на акта

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                             № ……… / 18.05.2020г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На осемнадесети май, две хиляди и двадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АТАНАС ХРИСТОВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.гр.д. № 82 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  Производството е с правно основание чл.122 ГПК, образувано по спор за подсъдност, повдигнат от Районен съд Разград.

С определение №1164/22.04.2020г., постановено в закрито заседание по ч.гр.д. № 495/2020г., Районен съд Разград е прекратил образуваното пред него съдебно производство и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд Варна за разглеждане на искове с правно основание чл.422 ГПК в.в. с чл.79 и чл.92 ЗЗД, подадени от „Теленор България“ЕАД, за установяване на договорни задължения на Е.К.Е., свързани с незаплатени далекосъобщителни услуги в размер 128,83лв. за периода 18.09.2016г.-17.01.2017г., ведно със законната лихва и неустойка в размер 89,97лв.

След като прецени данните по делото и изложените от районните съдилища мотиви относно подсъдността, настоящият съдебен състав констатира следното:

На 8.11.2018г. в РС Разград е образувано ч.гр.д. № 2333/2018г. по заявление с вх. № 10479/8.11.2018г. на „Теленор България“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Е.К.Е. за сумата 535,50лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 29.10.2013г. и мораторна лихва за забава в размер 22,63лв. за периода 3.02.2017г.-28.10.2018г. Съдът е направил проверка в НБД Население и е установил, че постоянният и настоящият адрес на длъжника от 22.05.2017г. е в гр.Варна. С определение №4788/12.11.2018г. производството пред РРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС Варна.

В РС Варна е образувано ч.гр.д. № 17250/2018г., в хода на което на 16.11.2018г. е  постановено разпореждане и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съответствие с подаденото заявление.

На 3.05.2019г. в РС Варна е образувано гр.д. № 6717/2019г. по повод подадена искова молба с правно основание чл.422 ГПК от „Теленор България“ЕАД, след направено от длъжника възражение в заповедното производство. В хода на исковото производство е изискана нова справка от НБД Население, от която съдът е установил, че считано от 30.11.2018г. ответникът Е.Е. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес ***. С протоколно определение от 22.01.2020г. съдът е приел, че е сезиран с искове срещу потребител по смисъла на чл.113 ГПК, на осн. чл.119 ал.3 ГПК е прекратил по свой почин образуваното съдебно производство и е изпратил делото по подсъдност на РС Разград.

В РС Разград е образувано гр.д. № 495/2020г., в хода на което с определение № 1164/22.04.2020г. съдът е оспорил подсъдността по съображение, че искът по чл.422 ГПК се счита за предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и промяната на адресната регистрация на ответника след този момент не е основание за промяна в подсъдността, съгл. чл.120 ГПК.

Съгласно установената от ВКС практика, съдържаща се в определение №71/8.02.2018г., постановено по ч.т.д. № 224 по описа за 2018 г. на І т.о., искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – чл.422 ал.1 ГПК. В т.9 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че тази разпоредба е изключение от общото правило на чл.125 ГПК искът да се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда. По отношение на иска по чл.422 ГПК са приложими процесуалните правила на общия исков процес за определяне на местната подсъдност, включително разпоредбата на чл.120 ГПК, съгласно която настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Съобразявайки горното, ВКС е дал отговор на поставения въпрос в смисъл, че ако е налице промяна в постоянния адрес на длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на депозирането на исковата молба срещу него по чл.422 ГПК, следва да се счита, че промяната е настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла на чл.120 ГПК съставлява изменение във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, което не е основание за препращане на установителния иск по реда на чл.119 ал.3 ГПК.

Приложена в настоящия случай, съдебната практика сочи на правилност на изводите на РС Разград. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът Е.Е. е бил с постоянен и настоящ адрес в гр.Варна. Промяната в регистрацията на адресите от гр.Варна в гр.Разград е извършена след подаване на заявлението по чл.410 ГПК и преди предявяване на иска с правно основание чл.422 ГПК. След като искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението и след като към този момент Е. е бил с постоянен и настоящ адрес в гр.Варна, се налага извод, че по правилото за подсъдността по чл.113 ГПК местно компетентният съд е РС Варна. Промяната в адресната регистрация след подаване на заявлението следва да се приеме като фактическо обстоятелство по смисъла на чл.120 ГПК, което не е основание за препращане на делото на РС Разград.

По горните съображения компетентен да се произнесе по подадената искова молба е Районен съд Варна.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Компетентен да разгледа исковете с правно основание чл.422 ГПК, в.в. с чл.79 и чл.92 ЗЗД, подадени от „Теленор България“ЕАД, за установяване на договорни задължения на Е.К.Е., свързани с незаплатени далекосъобщителни услуги в размер 128,83лв. за периода 18.09.2016г.-17.01.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и неустойка в размер 89,97лв., е Районен съд Варна.

Делото да се изпрати на РС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се изпрати за сведение на РС Разград и на страните по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.