Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 11.03.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД девети състав в публичното заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2110/2015 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от П.П.П. против С.В.Н. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, местоживеене, издръжка и режим на контакти с роденото от брака на страните дете и ползване на семейното жилище.

В исковата молба се навеждат твърдения, че страните сключили граждански брак на 09.08.2002 г., от който имат родено едно дете-П.С. Николо, роден на *** г. Страните заживели в дома на родителите на ищеца. С времето между тях започнали да възникват спорове, основно във връзка със средствата в домакинството. През 2008 г. страните се разделили, като ответникът заживял дома на своите родители в с. Смочан. Ищецът и детето П. ***, като се подпомагат от нейните родители. С решение по гр. д. № 1567/2013 г. се твърди, че ответникът е осъден да заплаща на сина си П. издръжка в размер на 100,00 лв. Нуждите на детето се твърди, че към момента са се увеличили, тъй като е ученик в шести клас.

При изложените твърдения ищецът отправя искане до съда да постави решение, с което да прекрати сключени между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, като предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете–П.С.Н. на ищеца, а на ответникът определи режим на контакти всяка първа и трета неделя от месеца от 08,00 до 18,00 часа, измени, присъдената с решение по гр. д. № 1567/2013 г. на РС Ловеч, като я увеличи от 100,00 на 120,00 лв. и възложи за заплащане от ответника и предостави на ищеца ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Ловеч, ж. к. „Здравец“, бл. 205, вх. Б, ап. 11.

Ответникът не ангажира отговор по делото и не излага становище по заявените искове.

С протоколно определение от 07.03.2016 г. е допуснато изменение в размера на претенцията за издръжка, като тя е увеличена на 150,00 лв. месечно.

В хода на делото ищецът участва лично и с адв. Гечева, която по същество излага становище за основателност на заявените искове и развива съображения за това.

Ответникът не участва лично или чрез представител в хода на делото и не изразява становище по същество.

След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.08.2002 г. С.В.Н. и П.П.П. са сключили граждански брак в гр. Ловеч, което се установява от удостоверение за сключен граждански брак серия ВР № 10346 от 09.08.2002 г., издадено от Община Ловеч на база акт за раждане № 118 от същата дата.

След сключването на брака-на 20.04.2003 г. на страните се е родило дете П.С.Н., видно от удостоверение за раждане серия № АОД 160/23.04.2003 г., издадено от Община Ловеч на база акт за раждане № 167/23.04.2003 г.

За периода м. ноември 2014 г. до м. октомври 2015 г. ищецът е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 6 209,81 лв., за което по делото е представено удостоверение от 03.11.2015 г., издаден от ЦДГ „ПЪРВИ ЮНИ“ гр. Ловеч. Тя притежава ½ ид. част от жилище в гр. Ловеч и дворно място с постройка в с. Смочан, за което е ангажирана декларация.

П.С.Н. е ученик в шести клас в Основно училище „Христо Никифоров“ Ловеч, като редовно посещава учебни занятия, за което е представена служебна бележка от училището.

С протоколно определение от 11.10.2013 г. по гр. д. № 1567/2013 г. на РС Ловеч е одобрена съдебна спогодба, по силата на която С.В.Н. се е задължил да заплаща на П.С.Н. чрез неговата майка и законен представител П.П.П. месечна издръжка от 100,00 лв., считано от 26.08.2013 г. да настъпване на законна пречка за нейното изменение или прекратяване.

Страните се оженили след кратко запознанство и заживели в жилището на родителите на ищеца. Там към момента живее ищецът и детето на страните-П.. По това време баща на ищеца бил вече пенсионер, като се установил да живее в с. Гостиня, а втората му съпруга-Марийка Цонева започва да пътува всеки ден от Ловеч до Гостиня и обратно, до песионирането си, след което също трайно се установила в с. Гостиня. Страните заживели сами в жилището в Ловеч, а след като сина им Павле започнал първи клас, Марийка Цонева се пренесла в жилището, за да ги подпомага в грижите за него. Тя усетила, че между страните е настъпило отчуждение. Всеки ходил на работа и почти не се засичали. Ответникът не давал средства за домакинството и не се интересувал от детето. През 2010 г. П. се подложила на операция на главата в София. При завършване училище за първи клас на тържеството на П. ответникът не присъствал. След края на учебната година ищецът и детето заминали в с. Гостиня. Грижите за П. след операцията поели баща ѝ и втората му съпруга. Ответникът не се обаждал по телефона и не посетил ищеца. Това накарало бащата на ищеца да тръгне да го търси. Не го открил в с. Смочан-при неговата майка, поради което отишъл в семейното жилище в Ловеч. Там той го открил, като му поставил ултиматум да напусне жилището, задно с детето и жена си. Ответникът взел някой лични вещи в една чанта и напуснал жилището сам. Установил се в с. Смочан при майка си, за да я гледа, а после се преместил в Ловеч. Ответникът не поддържал контакти с ищеца, като два три пъти в година виждал детето си и не давал средства за издръжката му. След като бил осъден да му заплаща издръжка редовно я превеждал. Към момента той се намира в Германия, като е изпратил средства за закупуване на таблен на детето П..

Казаното се установява от показанията Цонев, Цонева и Геориев. Те са последователни и непротиворечиви и се подкрепят взаимно. Казаното от тях се подкрепя и от изслушването на детето П. и депозирания по делото социален доклад. В последния се посочва, че е изготвен след среща с ищеца, като такава не е проведена с ответника, тъй като той не е открит в семейното жилище. Социалните работници са се срещнали с неговата майка в Дома за стари хора в гр. Угърчин, като пред тях тя е споделила, че синът ѝ е в Германия. В доклада се посочва още, че детето има избран личен лекар. При срещата с него то е било чисто облечено с дрехи според сезона. То и майка му живеят в жилещото на родителите на ищеца, състоящо се от три стаи и кухня. Павле посещава уроци по английски в училища „Европа“, за което майка му заплаща годишна такса от 520,00 лв. Тя работа като детски възпитател и е обект на социално подпомагане с помощи за отглеждане на дете до 20-годишна възраст в размер на 35,00 лв. месечно. В грижите за детето тя се подпомага от баща и си и неговата съпруга, а почивните дни всички прекарват на с. Гостиня.

При изслушването на П. в съдебно заседание, той заявява, че желае да живее със своята майка. С баща си се вижда два или три пъти в година. Причината за това посочва, че е в баща му, който не желае да поддържа контакт с него. Казва, че той сега е в Германия, като редовно му изплаща присъдената му издръжка. Изпратил му е пари за закупуване на таблет. Споделя, че посещава уроци по английски с годишна такса от 520,00 лв. На ден получава по 4,00 лв., които харчи за храна и напитки, а тези които му остават спестява, за да си куми нужни му вещи.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При условията на първоначално и последвако обективно съединяване на искове са предявени претенции за прекратяване на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК; за предоставяне ползването на семейното жилище с правна квалификация чл. 56, ал. 1 СК; за определяне местоживеенето на роденото от брака дете, предоставяне на родителските права и определяне режим на лични контакти с правна квалификация чл. 59 СК, за изменение на присъдена издръжка по отношение на роденото от брака дете с правна квалификация чл. 143, вр. чл. 149 СК.

От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства може да се направи извод за настъпило разстройство в брачната връзка между страните, основание за нейното прекретаване с развод. След 2010 г. страните не живеят заедно. Ответникът е напуснал семейно жилище, като поетапно се е установявал в дома на майка си в с. Смочан, впоследствие в гр. Ловеч, а към момента в Германия. През този период от време той не е поддържал контакти с ищеца и рядко се е срещал с роденото от брака им дете. Още по време на съвместното им съжителството той се е отчуждил от съпругата си, като е престанал да внася средства в домакинството, а грижите по отглеждане на детето е възложил на нея. Последната, действащи като законен представител на детето, е завела иск за издръжка, като през 2013 г. ответникът е осъден да заплаща такава в размер на 100,00 лв. месечно. Казаното дава основание на съда да приеме, че брачната връзка е разстроена. В отношенията между страните се е настанило отчуждението. То е заменило разбирателството и взаимната подкрепа, на който е била основана връзка в самото й начало. Разделното съжителството продължава едни продължителен период от време, поради което съдът приема, че отношенията не могат да се възстановят, с оглед на което брака трябва да се прекрати с развод.

По заявените от страните небрачни изскове, свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските прави и режима на контакти, съдът приема, че те са основателни.

От раждането на детето П. ищецът, с подкрепата на свои близки и и роднини /баща и неговата втора съпруга/, се грижи за детето. Между тях има изградена емоционална връзка, като детето при изслушването му споделя, че се чувства близко с майка си и желае да живее с нея. Ищецът може да задоволи битовите нужди на детето, като те заедно ползват семейното жилище /то се на намира на адрес гр. Ловеч, ж. к. „Здравец“, бл. 205, вх. Б, ет. 6, ап. 11/, собственост на нейния баща. Жилището е просторно и може да осигури среда за детето. Ищецът е трудова ангажирана и може да осигури средства за издръжката на детето. Тя насърчава то да се развива образователно, като заплаща, посещаваните от него курсове по английски. Ищецът е в състояние лично и с подкрепата на близките си да осигури сигурна среда за развитието на детето. Като контрапункт на казаното ответникът не се интересува от детето и контактува рядко с него. Той се е установил в чужбина, като няма данни там да може да поеме грижите за него. Желание в тази насока не заявява както той, така и детето.

Досежно режима на лични контакти, съдът приема, че той трябва да е един път в месеца /всяка първа събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя/ и един месец в рамките на лятната ваканция, който да не съвпада с ползването на платен годишен отпуск от майката. Определяйки режима, съдът отчита, че към момента ответникът се намира в чужбина. Установяването му извън страната е пречка за упражняване на сочения от ищеца режим /два пъти в месеца в неделя/. За това следва да се даде възможност, макар и за една среща, но в рамките на два последователни дни. По този начин ще се даде възможност на бащата и детето да възстановят, при желание от тяхна страна, отношенията си, прекрвайки повече време заедно, включително в рамките на летния период.

Във връзка с направените извод досежно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, съдът следва да възложи на ответника заплащането на издръжката за реденето от брака на страните дете, като измени размер на присъдената такава с предходно решение на съда. От датата на първоначалното присъждане на издръжката до момента е изминал период от две години и половина. В рамките на този времеви отрязък детето е пораснало, като нуждите му от храна и облекло са нараснали. Казаното е основание да се приеме, че налице трайно изменение в обстоятелствата, което налага изменение размера на издръжката в посока към нейното увеличаване. Допълнителни основания за това дава обстоятелството, че възможностите на ответника са променени, като той живее в Германия, където трудовите доходи са много по-високи, макар по делото да се не събраха доказателства за размера им. Определеният с предходното решение на съда размер на издръжката е и под минималния такъв за тази година, който е 105,00 лв.

Като съобрази възрастта на детето, а от там и конкретните му нужди, както и обстоятелството, че той посещава извънкласни форми на обучение /уроци по английски език/, съдът прима, че за отглеждането му са необходими средства в рамките на 270,00 лв., от които по–голямата тежест, в обем от 150,00 лв., следва да се поеме от ответника, за което той има възможности, с оглед данните, че живее в Германия, а разликата от 120,00 лв., в едно с преките грижи, се възложи на ищеца.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че размера на присъдената издръжка с одобрена спогодба по гр. д. № 1567/2013 г. на РС Ловеч следва да се увеличи от 100,00 на 150,00 лв., начиная от 16.11.2015 г.

Семейното жилище, находящо се в гр. Ловеч, ж. к. «Здравец», бл. 205, вх. Б, ет. 6, ап. 11 е собственост на бащата на ищеца. В него детето е живяло до момента, като в рамките на последните години е отглеждано съвместно от майка си и нейни роднини. Съдът намира, че за в бъдеще то трябва да се предостави за ползване на ищеца, като така се задоволят неговите и на детето жилищни нужди.

Предвид изхода на спора и във връзка с чл. 7, ал. 2 Тарифата за държавните такси съдът следва да определи окончателен размер на държавната такса за развод в размер на 45,00 лв. Като съобрази, че 25,00 лв. са внесени от ищеца при завеждане на делото, съдът разпределя държавната такса по десет лева от всяка от страните, която да се внесе по сметка на РС Ловеч. Направените от страните разноски, с оглед извода, че двамата съпрузи имат принос за разстройството на брака, следва да останат в тежест на всяка една от тях, като са направени /аргумент чл. 329 ГПК/. По исковете за изменение на издръжката дължимата държавна такса следва да се възложи на ответника, като същият заплати такса в размер на 72,00 лв. по определена върху сбора от тригодишните падежи на изменения размер на издръжката.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 09.08.2002 г. в гр. Ловеч, с акт 118 от същата дата, граждански брак между С.В.Н. с ЕГН ********** и П.П.П. с ЕГН ********** като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА роденото от брака на С.В.Н. с ЕГН ********** и П.П.П. с ЕГН ********** дете-П.С.Н. с ЕГН ********** да живее с майка си П.П.П. на адрес ***

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака на С.В.Н. с ЕГН ********** и П.П.П. с ЕГН ********** дете-П.С.Н. с ЕГН ********** на майката П.П.П., като ОПРЕДЕЛЯ на бащата С.В.Н. режим налични контакти с него всяка първа събора и неделя на месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в недела, както и един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ИЗМЕНИЯ определената с одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 1567/2013 г. на РС Ловеч издръжка, която С.В.Н. да заплаща на П.С.Н. чрез неговата майка П.П.П., като ОСЪЖДА С.В.Н. с ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на П.С.Н. с ЕГН ********** чрез неговата майка П.П.П., двамата с адрес *** месечна издръжка в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, считано от 16.11.2015 г.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Ловеч, ж. к. „Здравец“, бл. 205, вх. Б, ет. 6, ап. 11 на П.П.П. с ЕГН ********** и детето П.С.Н..

ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на РС Ловеч допълнителна държавната такса за развод в размер на 10,00 лв. /десет лева/.

ОСЪЖДА С.В.Н. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на РС Ловеч допълнителна държавната такса за развод в размер на 10,00 лв. /десет лева/.

ОСЪЖДА С.В.Н. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на РС Ловеч държавна такса в размер на 72,00 лв. /седемдесет и два лева/ върху сбора от тригодишните падежи на изменения размер на издръжката.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: