№ 1319
гр. Плевен, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430101475 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е ИМ от И. В., в който се твърди, че между „Ю.К.Б" ЕООД,
ЕИК ******** - Заемодател, от една страна, и И. В. В., с ЕГН ********** -
Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № L312713
(по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение
Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 500.00 лв. (хиляда и
петстотин лева). Определен е размер на годишен лихвен процент в размер на 8
%. Срокът за издължаване на кредита е 9 (девет) месеца, с крайна дата
16.09.2023 г. Посочен е и годишният процент на разходите, който е в размер на
48.00 %.При сключването на договора е предвидено начисляването на такса за
разглеждане на договора в размер на 184.92 лв. Таксата за разглеждане е
дължима в деня на подписване на договора и още с подписването на договора
и изготвянето на Погасителен план към него същата е включена като част от
месечната погасителна вноска.В изпълнение на задълженията, поети със
сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими
по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената
такса за разглеждане на договора.
По отношение основателността на иска от правна страна, се излага
1
следното становище:
Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили
валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, И.
В., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е
действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето
защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална
дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т.
1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с
изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договори, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият
договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.Клаузата в
договора за потребителски кредит за заплащане на такса за бързо разглеждане
на искането за отпускане на кредит, е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя.
Таксата за бързо разглеждане на документите представлява разход за
потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК, като същата следва да се включи в годишния процент на разходите,
като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на
кредита. С тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при
плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение.На следващо място, изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива,
които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за
разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с
2
усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята
същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на
кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на
исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все
действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва
да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга
представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този
начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е
недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и
справедливост.Наред с изложеното, посредством начисляването на таксата се
цели преодоляване на ограниченията, които императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите, а именно, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел
да се присъди още едно допълнително плащане.
Предвид горното се налага извода, че договорната клауза, предвиждаща
дължимост на процесната такса за бързо разглеждане на документите е
нищожна поради противоречието й със закона и добрите нрави и поради
неравноправност. Нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на документите за
отпускане на заема.В настоящия случай по безспорен начин се установява
характера на правоотношенията между страните. Ищецът е изпълнил поетите
задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички
дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената
такса за разглеждане на кредита. Въз основа на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да обявите нищожността на клаузата,
предвиждаща начисляване на такса за разглеждане на Договор за
потребителски кредит № L312713 от 30.12.2022г., сключен между „Ю.К.Б”
ЕООД и И. В. В..В случай че клаузата, предвиждаща такса за разглеждане на
договора бъде обявена за нищожна, моли, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, да се осъди „Ю.К.Б” ЕООД да заплати на И. В. В. следната сума, която
е недължимо платена по Договор за потребителски кредит № L312713 от
3
30.12.2022 г.:184.92 лева - такса за разглеждане на Договор за потребителски
кредит № L312713 от 30.12.2022 г., за периода от 16.01.2023г. до 16.09.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.Претендира разноски и прави
възражение за редукция на възнаграждение.
Ответникът признава предявяния иск.Прави възражение за редукция на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид становищата на станите, представените
доказателства и изискванията на закона, констатира следното:
Предявяни са искове, при условията на евентуалност за нищожност на
клаузата, предвиждаща начисляване на такса за разглеждане на Договор за
потребителски кредит № L312713 от 30.12.2022г., сключен между „Ю.К.Б”
ЕООД и И. В. В. искова претенция с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.10, ал.1 от ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр.чл.19 от
ЗПК и за връщане на недължимо платената сума ат 184,92лв., ведно със
законната лихва от датата на ИМ.
Не е спорно, че е сключен Договор за потребителски кредит част от
съдържанието на който е оспорената клауза ; че същата е нищожна, поради
противоречие със закона и добрите нрави; получаване от страна на ответника
на имуществена облага, без да е налице правно основание за това, наличие на
обедняване от негова страна, изразяващо се в намаляване на имуществото им
или в невъзможност същото да бъде увеличено, конкретния размер на
посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на
ответника, размер на обогатяването.
Направено е признание от ответника на дължимите суми.Ищецът е
направил искане по чл.237 от ГПК, като претендира и разноските.
В закона е предвидено, че, когато ответника признае иска, по искане на
ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
хипотеза, като предвид и представените по делото доказателства,
установявяващи основанието за дължимостта на процесните суми, съдът
намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С
4
оглед на направеното признание на предявения иск от страна на ответника,
следва да бъдат уважен.
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за
предоставена правна помощ.
Относно дължимостта и размерът на това възнаграждение е налице спор
между страните.
Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо на адвоката,
съдът приема, че то следва да се определи с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, като не се счита обвързан от опредените с Наредба № 1
МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока
е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда
на Европейския съюз по дело C-438/22 г. Възнаграждението следва да
се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случа и
действителната фактическа и правна сложност на делото.тчитайки
горното,както размера на исковата претенция, че са предявяни два иска, съдът
счита, че следва да се редуцира възнаграждението на размер на 600лв. – за
всеки един иск поотделно по 300лв. Следва да заплати и разноски за д.т. в
размер на 100лв. или общо 700лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата, предвиждаща начисляване на такса
за разглеждане на Договор за потребителски кредит № L312713 от
30.12.2022г., сключен между „Ю.К.Б” ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление гр*****“№38, ет.1, офис 4 и И. В. В., ЕГН**********, на
чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.10, ал.1 от ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК вр.чл.19 от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн чл.55, ал.1 от ЗЗД „Ю.К.Б” ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление гр*****“№38, ет.1, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ И.
В. В., ЕГН**********, следната сума, която е недължимо платена по Договор
за потребителски кредит № L312713 от 30.12.2022 г.:
184.92 лева - такса за разглеждане на Договор за потребителски кредит
№ L312713 от 30.12.2022 г., за периода от 16.01.2023г. до 16.09.2023г., ведно
5
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба-09.12.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.К.Б” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление гр*****“№38, ет.1, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ И. В. В.,
ЕГН**********, сумата 600лв., представляваща адвокатско възнаграждение и
100лв. разноски за д.т.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6