№ 108
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Теодора Св. И.ова
в присъствието на прокурора Ж. Ем. Ен.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600269 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е присъда № 5, постановена на
-ти
10.01.2022 г. по НОХД № 4292/2021 г. по описа на ВРС – 23 състав, с която
подсъдимият К. П. И.. е признат за виновен в това, че за периода от месец май
2014 г. до месец юни 2021 г., включително, в гр. Гроздьово, обл. Варна, след
като е бил осъден с решение по гр.д. № 6851/2013 г. на ВРС, 14-ти състав,
влязло в законна сила на 10.08.2013 г. и гр.д. № 11801/2017 г. по описа на
ВРС, 19-ти състав, влязло в законна сила на 08.08.2018 г., да издържа свой
низходящ - син И. К. П., роден на 17.05.2009 г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва: 52
месечни вноски по 100 лева в размер на 5 200 лева и 34 месечни вноски по 150
лева в размер на 5 100 лева, в размер на общо 10 300 лева, като деянието е
извършено повторно, като на основание чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.54, ал.1 вр.
чл.58а, ал.1 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок
от три години, както и „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено в
1
кметството по местоживеене.
Срещу присъдата на Районен съд - Варна е постъпила въззивна жалба от
адв. С.М., САК, защитник на подсъдимия К. П. И... В жалбата не оспорва
обективната и субективна съставомерност на деянието. Навеждат се доводи
за това, че наложеното наказание е несправедливо, тъй като са налични
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а именно частично изпълнение на задължението, съдействие за
разкрИ.е на обективната истина, направеното самопризнание, декларираното
желание в бъдеще добросъвестно да изплаща дължимата издръжка, трудовата
му ангажираност, както и обстоятелството, че няма имущество и е бил
безработен през процесния период. Адв. М. сочи, че още на досъдебното
производство е изискано да се посочи банкова сметка, по която да се преведе
дължимата сума за издръжка, но такава и към настоящия момент не е
представена, предвид което подзащитният й няма как да преведе дължимата
сума.
Поради това адв.М. моли присъдата да бъде изменена, като се наложи
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ от НК при наличие на
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно „Глоба“ в минимален размер, предвиден в закона при условията на
чл. 55, ал.1, т.2, б „в“ от НК.
В пледоариите по съществото на делото и в съдебно заседание пред
въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционната присъда, като счита, че същата
следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият К. П. И.. и адв. С.М. не се явяват в съдебно заседание,
проведено на 14.04.2022 г., редовно призовани. Депозирана е молба от
подсъдимия по електронната поща, чрез неговия защитник адв. С.М., в която
същият заявява, че няма възможност да се яви в съдебно заседание и не
възразява да се даде ход на делото. Към молбата е приложена разписка,
издадена от Български пощи ЕАД с № 00369874/11.04.2022 г. за заплащане на
издръжка в размер на 900 лв., изпратено на законния представител на детето.
В съдебно заседание, проведено на 14.04.2022 г. се явява Р.Н. – майка на
детето И. К. П. – син на подсъдимия К.И.. Същата заявява, че не е получила
превод от 900 лв. Представя справка относно банковата си сметка, по която
2
заявява, че може да получава дължимите издръжки. В следващото с.з. по
делото, проведено на 12.05.2022 г. Р.Н. заявява, че не е получавала сума от К.
по банковата си сметка, единствено е получила сумата от 900 лв. чрез
пощенски запис.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Жалбата срещу постановената присъда от Районен съд - Варна е
процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество обаче се явява неоснователна.
От фактическа страна първостепенният съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимият К. П. И.. и свид. Р.Н. през 2007 г. заживели на семейни
начала, като живеели в дома на родителите на свидетелката в с.Гроздьово. По
време на съжителството им, на 17.05.2009 г. се родил синът им И. К. П.. С
течение на времето отношенията между подсъдимия К. П. И.. и свид.Н. се
влошили и двамата се разделили през 2011 г. Детето останало да живее с
майка си в с. Гроздьово, като тя поела сама всички грижи по отглеждането и
възпитанието му. Подсъдимият не проявявал заинтересованост към сина си и
неговите нужди. Поради това свид.Н. депозирала искова молба с правно
основание чл.143 и чл.149 от СК и пред ВРС било образувано гр.дело №
6851/2013 г. С решение № 3784 от 28.07.2013 г. съдът осъдил подсъдимия К.
П. И.. да заплаща в полза на детето си И. П., чрез неговата майка и законен
представител - свид.Р.Н., издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от
16.05.2013 г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Съдебното решение
влязло в сила на 10.08.2013 г.
Въпреки, че бил осъден да издържа сина си, в периода от месец август 2013
г. до м. април 2014 г. подсъдимият К. П. И.. не заплащал дължимата издръжка
в размер на 100 лв. месечно. За това неизпълнение, против подсъдимия било
предявено обвинение и срещу него бил внесен обвинителен акт във ВРС. С
присъда по НОХД № 2140/2014 г. на ВРС, изменена с Решение №
3
334/19.11.2014 г. по ВНОХД № 1245/2014 г. на ВОС, той бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Съдебният акт
влязъл в сила на 19.11.2014 г., като на подсъдимия било наложено наказание
„Пробация“ с приложението на двете задължителни мерки за срок от 6
месеца. Наказанието било изтърпяно на 21.07.2015 г.
Подсъдимият К. П. И.. обаче продължавал да не изпълнява задължението
си за заплащане на издръжка за сина си. Свид.Н. от своя страна депозирала
искова молба във ВРС за увеличаване на размера на присъдената издръжка и
било образувано гр.дело № 11801/2017 г. по описа на ВРС, 19-ти състав. С
решение № 2801 от 14.06.2018 г., влязло в сила на 08.08.2018 г., размерът на
дължимата издръжка бил изменен от 100 лв. на 150 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба -14.08.2017 г., до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска. Издръжката следвало да се изплаща в Гроздьово, чрез свид.Н. като
майка на детето. Въпреки че подсъдимият К. П. И.. бил уведомен и за това
решение, той не изпълнявал задълженията си да плаща издръжка за сина си в
периода от м.май 2014 г. до м.06.2021 г. Поради това свид.Н. депозирала
жалба във ВРП и било образувано досъдебно производство. В хода на
разследването било установено, че подсъдимият К. П. И.. след 18.06.2014 г.е
имал регистрирани в ТД на НАП три трудови договора, последният от които
бил прекратен на 01.11.2018 г., че през 2017 г. и 2018 г. са му били изплащани
парични обещетения въз основа на представени болнични листове от ТД на
НОИ-София град, че не е притежавал недвижими имоти и превозни средства,
както и че е бил регистриран като безработен и търсещ работа през периода
2018 г.- 2019 г.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и пълно, съдът
кредитира изцяло. От него се установява, че в периода от м.04.2014 г. до
м.04.2021 г. подсъдимият не е заплатил общо 85 вноски на стойност 10 138,71
лв. След като подсъдимият К. П. И.. бил привлечен като обвиняем, той
изпратил с пощенски записи на свид.Н. следните суми - на 12.07.2021 г.
сумата от 150 лв. с основание „издръжка за И. К. П. за м.юни“, на 11.08.2021
г. сумата от 150лв. с основание „издръжка за И. К. П.“, на 17.09.2021 г. сумата
от 150 лв. със същото основание, на 10.11.2021 г. сумата от 300 лв. със същото
4
основание, на 31.12.2021г. сумата от 150 лв. и на 05.01.2022 г. отново сумата
от 150 лв. на същото основание.
Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния
съд, като същата се доказва въз основа на гласните доказателства по делото -
самопризнанията на подсъдимия К. П. И.., както и от писмените
доказателства по досъдебно производство № 3125/2019 г. по описа на ІV РУ
при ОД-МВР- Варна – жалба, заверени копия отсъдебни аК.е, показанията на
св. Н., характеристична справка, справки от Агенция по заетостта, КАТ,
НАП- Агенция социално подпомагане, Агенция по вписвания, от справка за
съдимост, и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и
представените в хода на съдебното заседание копия от пощенски записи,
чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Настоящият състав на съда счита, че при тази фактическа обстановка,
може да се направи еднозначен правен извод, че подсъдимият от обективна и
субективна страна е извършил престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК,
като през периода от месец май 2014 г. до месец юни 2021 г., включително, в
с. Гроздьово, обл. Варна, след като е осъден с решение по гр.д. № 6851/2013 г.
на ВРС, 14-ти състав, влязло в сила на 10.08.2013 г. и гр.д. № 11801/2017 г. по
описа на ВРС, 19-ти състав, влязло сила на 08.08.2018 г., да издържа свой
низходящ - син И. К. П., роден на 17.05.2009 г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва: 52
месечни вноски по 100 лева в размер на 5 200 лева и 34 месечни вноски по
150 лева в размер на 5 100 лева, в размер на общо 10 300 лева, като деянието е
извършено повторно.
Настоящият състав намира, че правилно първата инстанция, при
определяне на наказанието на подсъдимия, не е приложила разпоредбата
на чл.55 от НК. В конкретния случай, при определяне на наказанието на
подсъдимия са взети предвид всички смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обаче нито са многобройни, нито изключителни.
Имайки предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд
правилно е наложил на подсъдимия наказание от осем месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три
години и кумулативно с това – наказание обществено порицание, което да се
5
изпълни в кметството по местоживеене.
Налице е престъпна упоритост и трайно неглижиране на родителските му
задължения. Наложеното му предходно наказание пробация не е изпълнило
целите, визирани в чл. 36 НК. Правилно също така Районен съд - Варна е
отмерил размера на наказанието лишаване от свобода. Преценявайки какъв да
бъде неговия размер, съдът е взел предвид всички обстоятелства, имащи
значение за определянето му, а именно балансът на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, тежестта на конкретното престъпление,
изводима от дългия период на неизпълнение на задължението за изплащане
на издръжка - близо седем години, причините за неговото извършване и
личността на дееца.
Ирелевантно относно съставомерността на деянието е обстоятелството
дали подсъдимият К. П. И.. е имал достатъчно средства за издръжката на
детето И. К. П.. Независимо дали за инкриминирания период дееца не е имал
доказани доходи, той не е освободен от задължението да доставя издръжка.
Неоснователно е и твърдението на подсъдимия, че тъй като не е разполагал
с банкова сметка на свид. Р.Н. не е превеждал издръжката. Подсъдимият е
разполагал и с други алтернативи за предоставяне на издръжката на своя
низходящ. Още повече, че след проведеното съдебно заседание на 14.04.2022
г., настоящата инстанция го е уведомила, че по делото вече е налична
информация за банковата сметка на Н., по която могат да бъдат внесени
дължимите средства за издръжката на детето И. К. П.. Въпреки това обаче
отново с декларативно изявление, подс.П. заявява само желание за плащане
на издръжка и прави опити да прехвърли вината си за неизпълнение на
родителското си задължение по изплащане на дължимата издръжка на
майката на детето си.
Представеното доказателство, че е заплатена сумата от 900 лв. чрез
пощенски запис, представляваща изплатени издръжки касае издръжки за
месеци, които не са включени в обвинението по настоящото дело и ясно
показва, че при желание от страна на подсъдимия, същият намира начин да
заплати дължимата за сина си издръжка.
Въззивната инстанция намира, че определеното наказание от страна на
първоинстанционния съд е законосъобразно и справедливо.
Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВРС е
6
присъдил в тежест на подс. К. П. И.. направените по делото разноски в размер
на 97.50 лева в полза на бюджета на ОД на МВР – Варна.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че
присъдата на ВРС е правилна, законосъобразна и обоснована, оплакванията
са неоснователни, не са налице основания за отменяването или изменяване на
съдебния акт, поради което същият следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5, постановена на 10.01.2022 г. по НОХД №
4292/2021 год. по описа на ВРС – 23 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се уведомят писмено
страните за изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7