№ 2872
гр. Бургас, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120100344 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от „***” ЕООД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „*****,
представлявано от управителите П.В. и Х.М., с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено, че Р. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Т., дължи на ищеца
сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ****, сключен на 04.01.2019 г. между
“****” ООД и длъжника, ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2024 г.,
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 237, 99 лева /двеста
тридесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 04.01.2019 г. до 04.11.2019 г. по сключения
договор за потребителски кредит, сумата от 189, 55 лева /сто осемдесет и
девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава по
сключения договор за заем, дължима за периода от 04.11.2019 г. до 15.10.2024
г., както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за
които вземания е издадена Заповед №***** от 24.10.2024 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№***/2024 г. на Районен съд – Бургас.
Ищецът сочи, че на 04.01.2019 г. длъжникът Р. И. Г. сключил договор за
потребителски кредит №**** със „****“ ООД, по силата на който получил
сумата в размер на 1237, 99 лв., срещу което се съгласил да върне 10 броя
1
вноски, 3 вноски от които по 33, 38 лв. и 7 вноски по 162, 55 лв. в срок до
04.11.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 40, 05 %, както и годишен процент на разходите от 48, 44
%.
Описаният договор бил сключен по електронен път по силата на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът бил сключен
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитора, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора, страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключване на процесния договор за кредит, на длъжника
била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок. С договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., „****“ ООД като
цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Р.
И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Т., дължи на ищеца сумата в размер на 1000
лева /хиляда лева/, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ****, сключен на 04.01.2019 г. между “****” ООД и длъжника,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 237, 99 лева /двеста тридесет и седем лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
04.01.2019 г. до 04.11.2019 г. по сключения договор за потребителски кредит,
сумата от 189, 55 лева /сто осемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за
периода от 04.11.2019 г. до 15.10.2024 г., както и сторените в заповедното и
исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед
№***** от 24.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2024 г. на Районен съд – Бургас.
Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни.
Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните,
като твърди, че ответникът не е автор на изявленията, направени по
електронен път от негова страна. Липсвали доказателства, установяващи, че е
била осъществена каквато и да било комуникация между ищеца и ответника.
Счита, че изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПФУР не били спазени, не е
представена оферта, предложение или договор от разстояние, не е уведомен
2
или информиран за всички условия по договора за кредит.
Твърди, че договорът за кредит не е подписан с квалифициран
електронен подпис. Твърди, че заемната сума от 1000 лв. не е предадена на
ответника. По делото била приложена разписка за извършеното плащане,
която обаче не носила подписи на оператора или клиента, поР. което същата не
би могла да докаже по категоричен начин, че сумата от 1000 лв. е реално
получена от ответника.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице валидно
сключен договор за потребителски кредит, моли да бъде отхвърлен
предявения иск като неоснователен, като бъде прието, че процесният договор
е нищожен на основание чл.11, ал.2 от ЗПК – неподписани общи условия,
чл.11, ал.1, т.6, т.10 и 12 от ЗПК. В такъв случай, моли да бъде обявен за
недействителен процесния договор за потребителски кредит, като ответникът
бъде осъден да върне само неговата чиста стойност на основание чл.23 от
ЗПК.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендират се и разноските, направени в исковото и
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор предоставяне на потребителски кредит
№ ****/04.01.2019 г.
В чл.3 от договора били посочени условията, при които е отпуснат
процесния договор за потребителски кредит. Параметрите били – заета сума в
размер на 1000 лв., която следвало да бъде заплатена на 10 погасителни
вноски в размер на 162, 55 лв., с посочен падеж на плащане, като било
предвидена в рамките на погасителния план и неустойка в размер на 200, 62
лв. за първите три вноски и 71, 45 лв. за останалите, като общо дължимата
сума била в такъв случай в размер на 234 лв., бил уговорен годишен процент
на разходите в размер на 48, 44 % и фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40, 05 %. Общата сума за плащане била в размер на 1237, 99 лв.,
като с включена неустойка тя била в размер на 2340 лв.
По делото е представен договор за цесия, сключен на 05.04.2023 г.
между „****“ ООД като цедент и „***“ ЕООД като цесионер, по силата на
който договор вземането на „****“ ООД, описано и в Анекс 1, било
прехвърлено на цесионера. В чл.4.3 от договора било посочено, че цедентът
упълномощава изрично цесионера, който се задължавал изрично от името на
цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до
длъжниците, съгласно чл.99 от ЗЗД.
По делото е приложена разписка от системата за електронни
разплащания Epay.bg, в което е отразено, че ищецът изпратил на Р. И. Г.
сумата в размер на 1 000 лв.
Видно от приложеното ч. гр. д. № ***/2024 г. на БРС, на 24.10.2024 г. в
3
полза на „***“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р-н ****, представлявано заедно от всеки двама от управителите: Х.М. М*,
П.В. и В*Т., е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника Р. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Т., за следните суми: сумата в
размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ****, сключен на 04.01.2019 г. между “****” ООД и
длъжника, сумата от 237, 99 лева /двеста тридесет и седем лева и деветдесет и
девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2019 г.
до 04.11.2019 г. по сключения договор за потребителски кредит, сумата от 189,
55 лева /сто осемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за
периода от 04.11.2019 г. до 15.10.2024 г., ведно със законната лихва считано от
датата на постъпване на заявлението – 23.10.2024 г. до пълното изплащане на
задължението, както и сумата от 52, 97 лв. - разноски по делото за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част
от заявлението. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника при условията
на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК, поР. което с разпореждане е указано на заявителя
да предяви иск в едномесечен срок от получаване на разпореждането на съда,
в резултат на което е предявен настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор - договор за
потребителски кредит, изпълнение на задълженията му по този договор,
включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си,
както и настъпване на падежа на задължението. Ищецът следва да докаже и
наличието на договор за цесия, както и това, че прехвърлянето на вземанията е
съобщено на длъжника.
Съдът намира, че по делото не се установява, че страните са сключили
договор за предоставяне на кредит № **** от 04.01.2019 г.
Описаният в исковата молба договор за кредит се твърди да е сключен
при условията на ЗПФУР. Съгласно чл.6 от същия закон договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече. По смисъла на пар.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга
по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
4
присъствие на доставчика и на потребителя. Описаният в исковата молба
договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства
/кредитиране/ и е сключен като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние, в случая уеб
страницата на https://credirect.bg.
При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен на докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете за правото на
отказ от договора на потребителя; получил съгласието на потребителя за
сключване на договора /чл.18, ал.1 от ЗПФУР/. За доказването на
електронните изявления чл.18, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона за
електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. – Закон
за електронндия документ и електронните удостоверителни услуги/. Съгласно
чл.2, ал.1 от същия закон електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". /чл. 3, ал. 1
от ЗЕДЕУУ/. В т.35 от посочения регламент електронният документ е
дефиниран като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление /чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ/.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1 от ГПК електронния
документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като
препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи
документа на електронен носител. В случая, обаче, подобно искане не е
направено по делото, поР. което представеният на хартиен носител заверен
препис от договора за кредит и общите условия към него, представляващи
електронни документи, са годно доказателство за съдържанието на
материализираните в тях електронни изявления и удостоверяват процесното
облигационното правоотношение.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тоест данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва. По делото не се твърди, а и не се установява
5
процесният електронен договор за потребителски кредит, да е подписан от
страните с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
По делото липсват представени доказателства, от които да се
установява, че страните са постигнали съгласие по см. на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕП, че ще признават стойността на електронния подпис като саморъчен в
отношенията си. Подписване на документа от страна на кредитополучателя
чрез „изпращане на заявка за кредит“, така както е описано в заключението по
приетата съдебно – техническа експертиза и описаната там процедура, не се
установява от страна на ищцовото дружество, доколкото по делото липсват
доказателства в тази насока.
По делото е ангажирано извършването на съдебно – техническа
експертиза, но от същата не се установява подаване на искането за отпускане
на кредит да е извършено именно от ответника. В тази връзка и вещото лице
изрично посочва, че въпреки многократните запитвания към „****“ ООД,
отправени с помощта на ищеца за получаване на информация, същата не му е
била предоставена до изготвяне на експертизата, поР. което и не може да се
даде отговор на въпроса предоставена ли е информация на ответника преди
сключване на договора, както и дали е постигнато съгласие за сключване на
процесния договор за кредит. Именно тези два въпроса са в основаната за
правилно решаване на делото, но вещото лице въпреки направените опити, не
е могло да се сдобие с исканата информация от страна на кредитополучателя.
По тези съображения, съдът намира за недоказано изпълнение на
задълженията по чл.18, ал.1, т.1 и 2 от ЗПФУР. Не е доказано, че преди
подписване на процесния договор на кредитополучателя са били представени
общите условия по договора за кредит, като след запознаване с последните
той да се е съгласил с условията на договора за кредит.
Следва да се посочи, че по делото липсват и доказателства, от които да
се установи, че кредиторът е изпълнил задълженията си по предоставяне на
заемната сума, доколкото договорът за потребителски кредит е разновидност
на договора за заем за потребление по смисъла на чл.240 от ЗЗД. Последният
от своя страна е реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не само
постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума. По
делото действително е представено електронно съобщение за извършени
парични преводи чрез системата за електронни плащания на epay. bg,
извършено от „****“ ООД на 04.01.2019 г. в 13:40 ч. в полза на Р. И. Г. в
размер от 1000 лв. с описание „паричен превод към EasyPay: заем съгл. дог.
****“. Представената разписка обаче не носи подписа на получателя на
сумата, като в нея е отбелязано, че е генерирана от ePay. bg. Следователно
последната представлява само индиция за обстоятелството, че ответникът е
получил посочената сума. За уважаването на предявения иск обаче е
необходимо доказването да е пълно и главно, а не косвено, като в тази връзка е
и разпределената доказателствена тежест. Ищецът не е ангажирал
6
доказателства в тази насока, въпреки предоставената му възможност.
По тези съображения предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца не се следват разноски. Ответницата
не е направила разноски в хода на производството, поР. което не й се дължат
такива.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.422 от ГПК иск за приемане на
установено, че Р. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Т., дължи на „***” ЕООД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „*****,
представлявано от управителите П.В. и Х.М., сумата в размер на 1000 лева
/хиляда лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ ****, сключен на 04.01.2019 г. между “****” ООД и длъжника, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 237, 99 лева /двеста тридесет и седем лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
04.01.2019 г. до 04.11.2019 г. по сключения договор за потребителски кредит,
сумата от 189, 55 лева /сто осемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за
периода от 04.11.2019 г. до 15.10.2024 г., за които вземания е издадена Заповед
№***** от 24.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2024 г. на Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7