№ 6353
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100503733 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 23431/27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 56731/2023 г. на
Софийски районен съд, 35 състав, съдът е признал за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Р. Б. Д., ЕГН **********, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Б. Д., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
сумата от 561,65 лева, представляващи главница за доставена топлинна енергия за
периода м. 06.2020 г. – м. 04.2021 г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 38,25 лева, представляващи лихва за забава за периода 15.09.2021 г. –
17.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 47316/2023 г. на СРС, 35 състав.
Със същото решение СРС е отхвърлил иска за цена на доставена топлинна
енергия за разликата над сумата от 561,65 лева до пълния претендиран размер от
899,75 лева, както и за периода м. 04.2018 г. – м. 05.2020 г. Съдът е отхвърлил също
иска за мораторна лихва за разликата над сумата от 38,25 лева, както и за периода
15.09.2019 г. – 15.09.2021 г. Изцяло е отхвърлен от СРС и искът за сумата от 0,81 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода 05.03.2020 г. – 28.02.2022 г.,
начислено върху главницата от 22,66 лева, представляващи цена на услугата дялово
разпределение, предоставена за периода м. 01.2020 г. – м. 04.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответницата Р. Б. Д., ЕГН
**********, да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
1
разноски за заповедното производство в размер на 44,76 лева, както и разноски за
исковото производство в размер на 450,89 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил ищеца „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ответницата Р. Б. Д., ЕГН **********, разноски за
първоинстанционното и заповедното производство в общ размер от 245,97 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
Срещу частта от първоинстанционното решение, с която са уважени исковете, е
постъпила въззивна жалба от ответницата Р. Б. Д.. В жалбата се излагат съображения,
че решението на СРС е недопустимо, защото за същия имот е постановено решение по
гр.д. № 59871/2021 г. на СРС, 31 състав, с което със сила на пресъдено нещо е прието,
че вземанията са недължими. Твърди се, че ответницата не е пасивно процесуално
легитимирана по исковете. Сочи се, че в настоящото производство може да се
установи съществуването само на вземането, което е било заявено в заповедното
производство, а в случая в исковата молба не е посочен абонатен номер на имота.
Евентуално се поддържа, че решението на СРС е неправилно, тъй като е постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила и е в противоречие с материалния
закон. Твърди се, че с отговора на исковата молба е оспорено наличието на
облигационно отношение между страните при общи условия. Сочи се, че процесните
фактури са издадени на името на различно от ответницата лице, поради което се
препятства правото на ответницата на защита. Поддържа се, че по делото не са
представени доказателства за това, че общите условия са обнародвани в един
централен и в един местен ежедневник. Твърди се, че липсват доказателства за
топлоснабдяване, както и за това, че топломерът е минавал през периодична проверка,
поради което липсва годно средство за търговско измерване. Предвид изложеното се
иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове в цялост. Претендират се разноски по делото.
В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че СРС се е произнесъл в
съответствие с трайната съдебна практика и събраните доказателства по делото. Моли
се да се потвърди обжалваната част от първоинстанционното решение. Претендират се
разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
2
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно.
В хода на първоинстанционното производство е приет като доказателство
препис от Решение № 8312/20.05.2023 г. по гр.д. № 59871/2021 г. на СРС, 31 състав,
влязло в сила на 17.06.2023 г. От същото е видно, че Д.И.Д. е предявил срещу
„Топлофикация София” ЕАД отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК за
признаване на установено, че Д.И.Д. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата
от 4072,05 лева, начислена за периода м. 05.2011 г. – м. 07.2014 г., както и сумата от
1026,63 лева, начислена за периода м. 07.2019 г. – м. 10.2021 г.
Видно е, че решението по гр.д. № 59871/2021 г. на СРС, 31 състав, е
постановено при участието на различни от настоящите страни. След като между
страните по гр.д. № 59871/2021 г. на СРС, 31 състав, и страните по настоящото дело
липсва пълен субективен идентитет, влязлото в сила решение по гр.д. № 59871/2021
г. на СРС, 31 състав, не е пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за настоящото
производство. В този смисъл са Определение № 543/18.12.2019 г. по ч.гр.д. №
4337/2019 г. на IV Г.О. на ВКС и Решение № 471/16.01.2012 г. по гр.д. № 1522/2010 г.
на IV Г.О. на ВКС.
Ответницата Р. Б. Д. се явява пасивно процесуално легитимирана по настоящото
дело, защото ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди в исковата молба, че
именно Р. Б. Д. е страна по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за
процесния имот. Дали това твърдение отговаря на действителността е въпрос по
същество, който не влияе върху процесуалната легитимация на страните.
Противно на твърденията на въззивницата, в исковата молба е описано, че се
претендират суми във връзка с доставена топлинна енергия до апартамент 88, находящ
се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 59461. Същото основание на вземанията е
било заявено и в заповедното производство.
Предвид горното въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е
допустимо и като такова не подлежи на обезсилване.
Първоинстанционното решение е и правилно в обжалваната от ответницата част
поради следното:
Към исковата молба е представен Нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 20, том XI, дело № 4075/1990 г., по силата на който Р. Б. Д. е придобила на
06.11.1990 г. собствеността върху апартамент 88, находящ се в гр. София, ж.к.
„******** (стар 22), вх. Д, ет. 6.
Представено е и удостоверение от Столична община, район „Надежда”, от което
е видно, че бл. ******** 1 част” е идентичен с бл. 26, ж.к. „********”.
Горепосочените документи не са били оспорвани от страна на ответницата Р. Б.
Д.. Описаният в посочените документи имот съвпада с процесния.
Ответницата Р. Б. Д. нито е навела възражение, че се е разпоредила с правото на
собственост върху процесния недвижим имот преди исковия период, нито е
представила доказателства в този смисъл.
От представените от „Техем Сървисис” ЕООД годишни отчети, подписани за
потребителя, както и от приетата по делото техническа експертиза се установява, че
процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период ответницата Р.
Б. Д. е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а
3
от ДР на ЗЕ. В този смисъл е установено по делото съществуването на облигационно
отношение между „Топлофикация София” ЕАД и Р. Б. Д., произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия. Поради това исковете, предявени срещу Р. Б. Д., са
доказани по основание. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по
гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.
По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие към клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия
на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от
11.07.2016 г.
Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и
Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не
съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите
условия, същите да бъдат посочи в съдебното решение. В случая е известно на съда, че
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани и в местния
вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на
вестника.
Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са
влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им,
т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна
енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети. Общите условия се
прилагат, доколкото между клиентите и „Топлофикация София” ЕАД липсват
индивидуални уговорки, регулиращи доставката на топлинна енергия.
Предвид изложеното е несъстоятелно оплакването на въззивницата Р. Б. Д., че
не е доказано валидно възникнало между страните облигационно отношение при общи
условия.
Техническата експертиза по делото е задълбочено и компетентно изготвена и
поради това следва да бъде изцяло кредитирана от съда. От същата се установява, че
дяловото разпределение и начислението на топлинната енергия в случая са
извършвани в съответствие с действалите наредби и цените за топлинна енергия за
исковия период. От „Топлофикация София” ЕАД са били приспаднати технологичните
разходи.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивницата Р. Б. Д.,
че в случая топлинната енергия не е измервана с годно средство за търговско
измерване. От експертизата и разпита на вещото лице пред СРС е видно, че
измерването на потребената топлинна енергия в процесната жилищна сграда през
исковия период е извършвано чрез общ топломер с фабричен № 4015627. Този
топломер е преминал през проверка през м. 09.2016 г., м. 06.2018 г., м. 04.2021 г. и м.
06.2023 г. Действително през 2020 г. не е проведена изискваната по закон
метрологична проверка, извършвана на всеки две години. Средството за търговско
измерване обаче е било проверено през 2021 г., като не са били констатирани никакви
отклонения. След като към 2021 г. не е установено общият топломер в процесната
жилищна сграда да е бил неизправен, то топломерът е бил в техническа годност и през
2020 г. и коректно е измервал потребяваната топлинна енергия.
Неоснователно е оплакването на въззивницата Р. Б. Д., че правото й на защита е
било нарушено поради това, че фактури за доставената топлинна енергия до
процесния имот са били издадени на името на трето за спора лице. Облигационното
отношение по продажба на топлинна енергия е възникнало между „Топлофикация
София” ЕАД и Р. Б. Д. в качеството й на битов клиент и собственик на топлоснабден
жилищен имот. Доколкото по делото не се твърди и не се установява трето за спора
4
лице да е сключило договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, то
именно Р. Б. Д. отговоря за цената на доставената и потребена топлинна енергия в
имота. Правата на Р. Б. Д. са гарантирани от това, че по делото са изслушани и приети
техническа и счетоводна експертизи, чрез които е извършена проверка и е изчислена
стойността на доставената топлинна енергия до процесния имот. Установено е и че
никаква част от дължимата сума не е била заплатена от Р. Б. Д..
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу
изводите на първоинстанционния съд. Поради това ограниченият въззивен съд
съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на
първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.
№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно
извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответницата част.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на
50 лева. Тази сума трябва да бъде възложена в тежест на въззивницата Р. Б. Д..
Предвид цената на всеки от предявените обективно кумулативно съединени
искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23431/27.12.2024 г., постановено по гр.д. №
56731/2023 г. на Софийски районен съд, 35 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Р.
Б. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Б. Д., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 561,65 лева,
представляващи главница за доставена топлинна енергия за периода м. 06.2020 г. – м.
04.2021 г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва
от 24.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 38,25 лева,
представляващи лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 17.05.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47316/2023 г. на СРС,
35 състав.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в установените за това срокове.
ОСЪЖДА Р. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
5
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6