№ 22543
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110169324 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 373696/20.11.2024 г., на Т. К. Д. с ЕГН ............,
адрес в с. Р, ул. „О“ № 3, чрез адвокат А. Н. със съдебен адрес в с. Д, община В, ул. Скала №
3, срещу „С. Г.Г“ ЕАД, ЕИК ********* (правоприемник на „С.Г. Г“ ООД, ЕИК ..........), със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „РПК № 4, ет. 6, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде
установено, че Т. К. Д. не дължи на „С. Г. Г“ ЕАД сумата в размер на 11 436,16 лева,
непогасено задължение по договор за кредит, сключен с „ОТП ФБ“ ЕАД на 28.11.2008 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че задължението в размер на 11 436,16
лева по договор за кредит, сключен с „ОТП ФБ“ ЕАД на 28.11.2008 г. било прехвърлено на
„Фронтекс интернешънал“ ЕАД, което от своя страна прехвърлело вземането си на
ответното дружество. Поддържа, че ищецът отправил възражение за погасяване на
вземанията по давност до ответника, като последният не е предприемал действия по
принудително изпълнение спрямо него. Сочи обаче, че е отправил до ответника и искане
процесните задължения да бъдат заличени по партидата на Т. Д. в ЦКР, което и до
настоящия момент не било извършено. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да
приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради
погасяването им по давност. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, прави признание на иска. Поддържа, че не е дал повод за образуване на настоящото
производство, поради което моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски и
претендира такива в своя полза.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ответникът е признал иска, но ищецът не е направил искане съда да се произнесе с
1
решение при признание на иска, поради което съда не може да приложи разпоредбата на
чл. 237 от ГПК.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношение на страните,
че процесното вземане е погасено по давност, на основание чл. 146 от ГПК. При
установяване на този факт на погасяване на вземането по давност по безспорен начин, съдът
счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен като такъв.
Ответникът претендира разноски, поради направеното от него признание на иска,
като твърди, че не е дал повод за образуване на делото и поведението му съответства на
изискванията на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Ищцовата страна също претендира разноски, като сочи, че е направила постъпки пред
ответника да бъде заличено вземането като задължение в ЦКР на БНБ, като ответникът не е
предприел такива стъпки, което обуславяло правния интерес на ищеца да води настоящото
производство.
Съдът счита, че в настоящия случай не е налице хипотезата за възлагане на разноски
на ответника, поради признание на иска, тъй като не се установява, същият да е изпълнил
кумулативно предвидените в чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки. Във всички случаи страната,
която твърди изгодни за себе си факти следва да ги докаже по надлежен ред, което не е
сторено в настоящото производство, поради което съдът приема, че разноските следва да
възложат в полза на ищеца.
Ищецът е направил разноски в размер на 458.45 лв. за държавни такси по делото,
както и за адвокатски хонорар е заплатил сумата от 2000 лв., съгласно представения Договор
за правна защита и съдействие (л.15 от делото). Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, поради което съдът извърши
проверка по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и констатира, че съгласно предвидените размери в
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа
размерът, предвиден в наредбата, съгласно цената на иска, възлиза на 1429.26 лв. Съдът
счита, с оглед характера на производството, липсата на фактическа и правна сложност,
признанието на иска и разглеждането на делото в едно открито съдебно заседание в
отсъствието на страните, че следва възнаграждението за адвокат, което следва да бъде
присъдено, да бъде намалено до размера от 1500 лв. Така на ищеца му се следва сумата от
1958.45 лв.
С оглед на горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните Т. К. Д. с ЕГН ............, адрес
в с. Р, ул. „О“ № 3, чрез адвокат А. Н. със съдебен адрес в с. Д, община В, ул. Скала № 3,
срещу „С. Г. Г“ ЕАД, ЕИК ********* (правоприемник на „С.Г. Г“ ООД, ЕИК ..........), със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „РПК № 4, ет. 6, по предявения иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК, че ищецът Т. К. Д. с ЕГН ............, не дължи на ответника „С. Г. Г“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от в размер на 11 436,16 лв. (единадесет хиляди четиристотин
тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки), непогасено задължение по договор за
кредит, сключен с „ОТП ФБ“ ЕАД на 28.11.2008 г., прехвърлено на ответника чрез договор
за цесия, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземането, на
основание чл. 110 от ЗЗД
2
ОСЪЖДА „С.Г. Г“ ООД, ЕИК ..........), със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „РПК № 4, ет. 6 да заплати на Т. К. Д. с ЕГН ............, адрес в с. Р, ул. „О“ № 3
за направени разноски по делото сумата в размер на 1958.45 лв. (хиляда деветстотин
петдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3