№ 4781
гр. С, 28.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110132323 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. М. С. и Л.
И. П., с която са предявени срещу Б. С. П. активно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 108 ЗС, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
***************, находящ се в гр. С, район „П“, ул. „Д“ № ***, с площ от 897 кв.м., заедно
със сграда с идентификатор ***************.1, с площ от 13 кв.м., както и да бъде осъден
ответникът Б. С. П. да им предаде владението на процесния имот.
В исковата молба се твърди, че ищците се легитимират като собственици (всяка от
тях на по ½ ид.ч.) на описания по - горе недвижим имот в качеството си на единствени
законни наследници на Е Х П., починала на 22.10.2015 г. Поддържа се, че с договор за
продажба, сключен на 22.06.2018 г., П В К продава на ответника Б. С. П. гореописания имот
и го въвежда във владение. Твърди се, че продавачът П В К не е бил собственик на
процесния имот, за което е бил висящ съдебен спор по гр.д. № 23393/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 33 състав (към момента приключил с влязло в сила решение), поради което не е
могъл да прехвърли собствеността и владението върху имота на ответника, който е получил
имота от несобственик и след вписване на исковата молба по това дело. Ето защо молят съда
да уважи предявените искове по чл. 108 ЗС. С уточнителна молба от 10.07.2023 г. ищците
посочват още, че наследодателят им е предявил иск за собственост на процесния имот срещу
П В К и праводателя му Ч П П, по което било образувано гр.д. № 34070/2013 г. по описа на
СРС, ГО, 49 състав. С решение от 17.02.2016 г. по това дело било признато за установено по
отношение на ответниците, че наследодателят на ищците е собственик на процесния
недвижим имот, като П К бил осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Е П.
владението на поземления имот. На основание подадена от П и К въззивна жалба било
образувано в.гр.д. № 9800/2016 г. по описа на СГС, по което било постановено решение от
04.***.2020 г., с което е обезсилено решението по гр.д. № 34070/2013 г. на СРС, 49 състав и
делото е върнато за ново разглеждане. Основанието за обезсилване на решението на
1
първоинстанционния съд бил фактът, че наследодателят на ищците починал преди
последното съдебно заседание пред районния съд. При новото разглеждане на делото било
образувано гр.д. № 23393/2021 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, по което било постановено
решение от 30.09.2021 г., с което било признато за установено по отношение на П К и Ч П,
че ищците, в качеството им на наследници и правоприемници на Е П конституирани в
процеса по чл. 227 ГПК, са собственици на процесния имот. Това решение било обжалвано
от П и К и било образувано в.гр.д. № 20211100514736 по описа на СГС, по което било
постановено решение от 07.02.2023 г., с което било потвърдено решението на СРС по гр.д.
№ 23393/2021 г. Срещу решението на СГС били подадени касационни жалби от П и К, по
които било образувано гр.д. № 2158/2023 г. по описа на ВКС, което било насрочено за
разглеждане по допустимост на 13.02.2024 г. С молбата от 10.07.2023 г. ищците изрично
уточняват, че договорът за продажба е сключен на 22.06.2018 г., т.е. след предявяване на
иска за собственост на имота срещу К и праводателя му П и в хода на разглеждането му.
Към исковата молба са представени:
-Решение № I 49-166 от 17.02.2016 г. по гр.д. № 34070/2013 г. по описа на СРС, ГО, 49
състав, с което е признато за установено по отношение на Ч П П, ЕГН: ********** и П В К,
ЕГН: **********, че Е Х П., ЕГН: **********, е собственик на поземлен имот с
идентификатор ***************, целият с площ от 898 кв.метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, при съседи: ПИ с
идентификатор ************ ПИ с идентификатор *********** ПИ с идентификатор
************, ПИ с идентификатор ************ ПИ с идентификатор *****************,
ПИ с идентификатор *********************, който е идентичен с ПИ с пл.№349, кв.7 по
плана на гр.С, П, с. Г с площ от 862 кв.м., заедно с построената в него сграда с
идентификатор ***************.1, с П, общ. Столична, по кадастралния план и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-24/02.03.20***г. на ИД на АГКК;
находяща се в с. П, ул. „Д“ № ***. Със същото решение от 17.02.2016 г. е осъден на
основание чл. 108 ЗС П В К, ЕГН: **********, да предаде на Е Х П., ЕГН: **********,
владението на поземлен имот с идентификатор ***************, целият с площ от 898
кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор ************ ПИ с идентификатор
*********** ПИ с идентификатор ************, ПИ с идентификатор ************ ПИ с
идентификатор *****************, ПИ с идентификатор *********************, който е
идентичен с ПИ с пл.№349, кв.7 по плана на гр.С, П, с. Г с площ от 862 кв.м., заедно с
построената в него сграда с идентификатор ***************.1, с П, общ. Столична, по
кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-24/02.03.20***г.
на ИД на АГКК; находяща се в с. П, ул. „Д“ № ***;
- Решение от 04.***.2020 г. по в.гр.д. № 9800/2016 г. на СГС, ГО, IV-„А“ въззивен
състав, с което е обезсилено решението от 17.02.2016 г. по гр.д. № 34070/2013 г. по описа на
СРС, 49 състав, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на СРС;
- Решение № 20192430 от 30.09.2021 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, с което е
2
признато за установено по отношение на Ч П П, ЕГН ********** и П В К, ЕГН **********,
че М. М. С., ЕГН ********** и Л. И. П., ЕГН **********, в качеството им на наследници на
Е Х П., ЕГН **********, са собственици на поземлен имот с идентификатор
***************, целият с площ от 898 кв.метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, при съседи: ПИ с
идентификатор ************ ПИ с идентификатор *********** ПИ с идентификатор
************, ПИ с идентификатор ************ ПИ с идентификатор *****************,
ПИ с идентификатор *********************, който е идентичен с ПИ с пл.№349, кв.7 по
плана на гр.С, П, с. Г с площ от 862 кв.м., заедно с построената в него сграда с
идентификатор ***************.1, с П, общ. Столична, по кадастралния план и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-24/02.03.20***г. на ИД на АГКК;
находяща се в с. П, ул. „Д“ № ***. Със същото решение от 30.09.2021 г. е осъден на
основание чл. 108 ЗС П В К, ЕГН **********, да предаде на М. М. С., ЕГН ********** и
Л. И. П., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Е Х П., ЕГН **********,
владението на поземлен имот с идентификатор ***************, целият с площ от 898
кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор ************ ПИ с идентификатор
*********** ПИ с идентификатор ************, ПИ с идентификатор ************ ПИ с
идентификатор *****************, ПИ с идентификатор *********************, който е
идентичен с ПИ с пл.№349, кв.7 по плана на гр.С, П, с. Г с площ от 862 кв.м., заедно с
построената в него сграда с идентификатор ***************.1, с П, общ. Столична, по
кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-24/02.03.20***г.
на ИД на АГКК; находяща се в с. П, ул. „Д“ № ***;
- Решение № 604 от 07.02.2023 г. по в.гр.д. № 20211100514736/2021 г. на СГС, ГО,
IV-„Б“ въззивен състав, с което е потвърдено изцяло Решение № 20192430/30.09.2021 г. по
гр.д. № 23393/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
От служебно извършена от настоящия съдебен състав справка се установява, че с
Определение № 3108 от 19.06.2024 г. по гр.д. № 2158/2023 г. по описа на ВКС, I ГО, не е
допуснато до касационно обжалване Решение № 604 от 07.02.2023 г. по в.гр.д. № 14736/2021
г. на СГС, ГО, IV-„Б“ въззивен състав, в частта, потвърждаваща Решение № 20192430 от 30.
09. 2021 г. по гр. д. № 23393/2021 г. на СРС, 33 състав, в частта, с която са уважени
предявените от М. М. С. и Л. И. П. (конституирани като ищци на основание чл. 227 ГПК)
искове по чл. ***4, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение
на Ч П П и П В К, че ищците М. М. С. и Л. И. П. са собственици, на основание наследяване
и покупко-продажба, на поземлен имот с идентификатор ***************, с площ от 898
кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор ***************1.1 по
одобрената КККР на гр. С, П, с административен адрес с. П, ул. „Д“ № *** и е осъден П В К
да предаде на ищците владението върху описания имот.
След като взе предвид доводите на ищците в исковата молба и влязлото в сила
решение по гр.д. № 23393/2021 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, настоящият съдебен
3
състав приема, че предявените искове са процесуално недопустими на основание чл. 298, ал.
2 ГПК по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и
за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
От изложеното от ищците и представените писмени доказателства несъмнено се
установява, че договорът за продажба от 22.06.2018 г. е сключен между П В К и Б. С. П. след
предявяване от Е П. на исковете за собственост (по които впоследствие ищците са
конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса Е П.,
починала на 22.10.2015 г.) на процесния имот срещу П В К (праводател на ответника в
настоящото производство Б. С. П.) и Ч П.
Съобразно установената съдебна практика настоящият съдебен състав приема, че
пределите на силата на пресъдено нещо са обективни и субективни. Първите визират
предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо. Този предмет е спорното
материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е
потвърдил или отрекъл. Субективните предели определят кръга на лицата, които не могат да
оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно
съществуването или несъществуването на спорното право. Силата на пресъдено нещо важи
поначало само между страните, но законът допуска тя да се разпростира и върху правната
сфера на субекти, който не са били страни в процеса - арг. чл. 216, ал. 2 и чл. 226, ал. 3 ГПК.
Въпросът за универсалните и частни правоприемници на страна, участник в процеса, е
разрешен с разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК, която изрично постановява, че влялото в сила
решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
Приобретателят на право на собственост от ответник, чието право на собственост е
отречено с влязло в сила решение, следователно, не е трето лице по смисъла на закона, той
се явява частен правоприемник на спорното право и след като го е придобил след влизане в
сила на решението, е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното срещу
праводателя му съдебно решение.
Силата на пресъдено нещо и постановената от нея забрана по чл. 299 ГПК за
пререшаване на същия спор между същите страни/или техни приемници, е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка валидно развитие на исков процес. Съотнесено към
настоящия случай, в съответствие с горепосочената трайна и непротиворечива съдебна
практика на ВКС, производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото съгласно
изричния диспозитив на решението по предходното дело между праводателите на страните
по настоящето дело, е формирана СПН, като е отречено не само владението на праводателя
на ответника върху процесния имот към момента на приключване на делото, но и
собствеността на праводателя на ответника върху същия имот, респ. е отречена и
собствеността на правоприемника на П В К върху този имот, а именно собствеността върху
същия имот на настоящия ответник (в този смисъл е Определение № 2*** от 15.02.2023 г. по
к. ч. гр. д. № 4056/2022 г. по описа на ВКС, II г.о.).
Ето защо при наличието на абсолютна отрицателна процесуална пречка за
4
съществуване правото на иск, на основание чл. 299, ал. 1 вр. чл. 298, ал. 2 ГПК,
образуваното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения и на основание чл. 298, ал. 2 вр. чл. 299 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 32323/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5