Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 971
16.12.2019 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1107 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба от Л.Т.А. ***,
против Решение № 45/1/1211037/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/2579#13 от 15.10.2018г. на Изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане
на финансова корекция на жалбоподателя в
размер на 3 043.63 лева.
С жалбата се иска отмяна на оспореното
решение, а с допълнително подадена уточняваща молба се твърди,
незаконосъобразност на същото, с оглед
обстоятелството, че наложената финансова корекция е определена не само върху
допустимите разходи, финансирани от Европейския фонд, но и върху допустимите
разходи, финансирани от държавния бюджет. Сочи се, че за определяне на размера
на финансовата корекция следва да се вземе предвид единствено размера на
отпуснатата от ЕЗФРСР финансова помощ, която е в размер на 48 697.98 лева
и 5 % от която възлиза на 2 434.90 лева. На горното основание се
претендира, че размера на наложената санкция е неправилно и незаконосъобразно
определен, като се иска същият да бъде коригиран.
Ответникът
- Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуален
представител заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че посочените
от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на акта се опровергават от
нормата на чл. 1, ал.2 от ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 85 от 2017г./ в относимата към датата
на постановяване на настоящото решение, редакция. Съобразно последната
средствата по ЕСИФ са и средствата предвидени за съфинансиране от националното
ни законодателство, предвид което финансова корекция следва да бъде наложената
и върху тях. Претендира се присъждането на направените по делото разноски в размер
на внесения депозит за възнаграждение на вещо лице, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. При условия на евентуалност
на съдебното решение се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай, че такова се установява платено по делото.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е земеделски производител
и е подал заявление за подпомагане по мярка 121 “Модернизация на земеделските
стопанства“ от ПРСР за 2007-2013г. С
оглед искането за подпомагане, на основание чл.16, ал.1 от Наредба № 8/03.04.2008г.
същият е разработил и Бизнес план, като в Таблица 12 от същия са посочени очакваните
приходи от дейността за период от пет години.
На 28.05.2014г., между ДФ „Земеделие“,
„Местна инициативна група Харманли“ и жалбоподателя Л.Т.А., в качеството на
ползвател е сключен Договор №45/1/1211037 /л.21-26/, по силата на който Фондът
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 40 % от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на проект с ИД № 45/1/1211037 от 09.12.2013г. (т.1.1 от Договора). В т. 1.2 от
договора е посочено, че помощта по т.1.1 се изплаща при условие, че ползвателят
е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете,
определени в този договор, анексите към него, Наредба №23 от 18.12.2009г. и
Наредба №8 от 03.04.2008г./ПРСР (2007-2013)/Регламент 1698/2005, както и
действащите нормативни актове. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова
помощ въз основа на представените документи е в размер на 60 872.48 лева (т. 2.1 от договора),
като ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок от 12 месеца след
подписването на договора (т.3.1 от Договора). В раздел IV, т.4.4 от договора e посочено, че Фондът има право
да откаже изплащането на финансовата помощ, когато: а/ инвестицията не е
осъществена в срока по т. 3.1 от договора или е изпълнена неточно; б/
ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба №
23 от 18.12.2009 г.; в/ ползвателят е укрил факти и обстоятелства относно
изпълнението на одобрения проект; г/ заявката за плащане не е подадена в срок
от един месец след изтичането на срока по т. 3.1 от договора и/или изискуемите
документи за доказване на извършената инвестиция не са представени; д/ по
отношение на одобрения проект/извършената инвестиция, бъде установена функционална
несамостоятелност; е/ е установено изкуствено създаване на условия, необходими
за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката и ж/ са налице основанията по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г.
В т.4.17 от договора е визирано, че
ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този
договор и в съответствие с изискванията съгласно Приложение 2 към този договор
и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т.8.1 от договора
същевременно е предвидено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или
е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание
или подправени такива, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми,
заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта, като в този случай Фондът прилага санкциите,
предвидени в чл.59 и чл.60 от Наредба №23 от 18.12.2009г.
Към договора е приложена и Таблица за
одобрени разходи по Проект с ИД 45/1/1211037, от която е видно, че размера на разходите, за които се
кандидатства, е бил 166 298.00 лева, общият размер на одобрените за
финансиране разходи е 152 181.21
лева, а одобрената субсидия е в размер на
60 872.48 лева, от която 48 697.98 лева одобрена субсидия от
ЕЗФРСР, а останалата част от 12 174.50 лева е одобрена субсидия от НБ .
На 15.10.2014г. между страните е подписан
Анекс I, с който се заменя банковата сметка на жалбоподателя.
На 16.01.2015г. бил подписан Анекс II към договора, с който
Приложение №1 от договора се заменя с
Приложение № 1 към Анекс II. Видно от съдържанието
на двете приложения, няма промяна в размера на одобрената субсидия, вкл. в
размера ѝ, произтичащ от ЕЗФРСР и размера и от НБ.
Съгласно т.11 от Приложение №2 към Договор
№45/1/1211037/28.05.2014г., ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и се задължава да
използва и без предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на
фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени на фонда технически
спецификации и/или количествено-стойностните сметки, необходими за изпълнение
на инвестицията – предмет на договора.
В т.12, ал.1 от Приложение №2 към Договор
№45/1/1211037/28.05.2014г. е предвидено, че в случаите, когато инвестицията –
предмет на договора е за закупуване на земеделска техника за обработка на
почвата и прибиране на реколтата, както и за извършване на дейности с растителни
продукти при условията на чл.23 от Наредба №8 от 03.04.2008г. ползвателят е
длъжен за петгодишен период след датата на сключване на договора да обработва и
регистрира в земя с размер не по-малък от 500 дка в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба №105 от 22.08.2006г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната
система за администриране и контрол (ДВ, бр.82 от 10.10.2006г.) в случаите,
когато ползвателят има право на регистрация по реда на Наредба №105 от
22.08.2006г.
От писмо за оторизация на плащането РОТ №
10832 от 12.08.2015г. е видно, че 80 процента от финансирането или сума в
размер на 48 697.98 произтича от ЕЗФРСР,
и 20 % или 12 174.5 лева от
национално съфинансиране, като общо оторизираната сума е в размер на 60 872.48
лева. От приложеното Писмо изх. № 01-6500/9631 от 30.09.2015г. на Заместник – изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие“ е видно, че на 24.08.20015г. по банковата сметка на
жалбоподателя била изплатена сумата от 60 872.48 лева.
Въз основа на Заповеди с №330404 от
21.02.2017г. и №330765/20.03.2017г., било разпоредено извършването на проверка
на място, като с уведомително писмо изх. № 01-262-6500/19 от 09.03.2017г. на
Началник отдел „РТИ“ при ДФ “Земеделие“, Л.А. бил уведомен за
констатираните несъответствия при
извършената проверка на място.
С Писмо изх. № 01-6500/2579 от 28.04.2017
г. Л.А. е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, ДФ“Земеделие“
открива производство по налагане на
финансови корекции.
С Решение № 45/1/1211037/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-6500/2579 от 28.06.2017г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“,
на Л.А. е определена такава в размер на 3043,62 лева, като изрично е посочено,
че тази сума представлява 5 % от размера на отпуснатата финансова помощ,
определена съгласно т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по
проекти от ПРСР 2007 – 2013, поради установено изпълнение на бизнес плана в размер
на 26,14 % от заложените приходи за периода 01.01.-31.12.2016г.
Изготвен е Доклад за нередност
№45/1/1211037/3/01/17/01/30.06.2017г. по отношение на възприетата с Решение
№ 45/1/1211037/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-6500/2579 от 28.06.2017г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“,
нередност /л.391-392/
Въз основа на Заповеди с № 355106 от
04.07.2018г. и № 355106 от 23.07.2018г., е разпоредено извършването на нови проверки на място.
С уведомително писмо изх. № 01-262-6500/177
от 24.07.2018г. /л.438/ на Началник отдел „РТИ“ при ДФ “Земеделие“, Л.А. е
уведомен за констатираните
несъответствия при извършената проверка на място, като му е дадена
възможност в 14 дневен срок от получаването му в писмен вид да формулира
забележки и възражения, които да представи на ДФ “Земеделие“.
С Писмо
изх. № 01-6500/2579#12 от 31.08.2018г. /л.473-474/ Л.А. е
уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от
ЗУСЕСИФ ДФ “Земеделие“ открива производство
по налагане на финансови корекции. В
писмото е посочено, че при извършена проверка на място, след окончателно плащане,
както и след извършени допълнителни административни проверки, е констатирано неспазване на разпоредбите на т.4.17 от
Договор № 45/1/121/1037 от 28.05.2014г.,
във връзка с т.11 и т.12, ал.1 от Приложение 2 към договора, както и чл.16,
ал.4 от Наредба №8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г.
Подробно е описано установеното, като в заключение е посочено, че имайки
предвид констатираните нарушения и съгласно
т.15 и т.30 от Методиката („Методика за определяне на санкции във връзка с
нарушения, установени след изплащане на финансовата помощ по Програмата за
развитие на селските райони /2007-2013г./“), следва да бъде наложена санкция в
размер на 6 087,25 лв. Предвид това, че санкция в размер на
3 043,62 лв. е определена с Решение за финансова корекция с изх.
№01-6500/2579 от 28.06.2017г., дължимата сума съгласно това писмо е
3 043,63 лв. (представляваща разликата между санкцията, определена в
Решение за финансова корекция с изх. №01-6500/2579 от 28.06.2017г. и
определената санкция за неизпълнение на приходите в бизнес плана за период от
две финансови години по оспореното решение). Посочено е, че във връзка с
гореописаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на Решение за
налагане на финансова корекция, което ще бъде общо в размер 3 043.63 лв. В
писмото е указана възможността и срока за подаване на възражения, в случай на
несъгласие с направените констатации.
Видно от приложената по делото обратна
разписка, уведомителното писмо е връчено на Л.А. на 10.09.2018г.
Липсват данни в указания срок да са постъпили възражения.
С Решение
№ 45/1/1211037/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция с изх. №
01-6500/2579#13 от 15.10.2018г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, на
основание чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба №23 от 18.12.2009г., чл.51, ал.1 и ал.2
от Наредба №8 от 03.04.2008г. и т.8.1 от №45/1/121/1037 от 28.05.2014г., във
връзка с неизпълнението на т.4.17 от Договор №45/1/121/1037 от 28.05.2014г.,
сключен между ДФ „Земеделие“ и Л.Т.А., във връзка с т.11 и т.12, ал.1 от
приложение 2 към Договора, както и чл.16, ал.4 от Наредба №8 от 03.04.2008г.,
както и на основание чл.70, ал.1, т.4, т.7 и т.10 от ЗУСЕСИФ, във връзка с
чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ, на
Л.А. е наложена санкция от 10% от предоставената
финансова помощ, възлизаща в размер на 6 087, 26лв., за неизпълнение на
заложения бизнес план за периода на финансовите 2016 и 2017 години.
В оспореният акт е посочено, че съгласно
Методиката, когато са установени редица нередности при изпълнението на един и
същ договор, за който е подадена заявка за плащане след 01.01.2015г. размерът
на санкциите не се натрупва, като се прилага най- високото ниво на фиксирана
санкция предвидена за съответните установени нередности.
Имайки предвид констатираните нарушения и съгласно
т.16 и т.30 от посочената методика, общият размер на наложената финансова корекция е определен в размер на
3 043.63 лв., като разлика между определената санкция от 10 %,
възлизаща в размер на 6 087.25 лв. и наложената, с Решение №45/1/1211037/3/01/04/01
с изх. №01-6500/2579 от 28.06.2017г., финансова корекция в размер на
3 043.62 лв.
Решението е съобщено на жалбоподателя на
22.10.2018г., а жалбата срещу същото е подадена на 05.11.2018г.
По делото е допусната
и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза и допълнение към същата.
Видно от приетото по делото заключение, жалбоподателят
е ползвател на финансова субсидия в размер на 60 872, 48 лв., която
обхваща средствата, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /ЕЗФРСР/ в размер на 48697.98 лв., представляваща 80 % и
средствата от национално съфинансиране в размер на 12175.50 лв., представляваща
20 %. През цитирания в РФК период за две финансови години 2016г. и 2017г., експертизата
е констатирала приходи за 2016г. в размер на 51887.40 лв., което представлява
27.36 % от заложените и одобрени приходи от бизнес плана, а за 2017г.
реализираните приходи са в размер на 65365.80 лв., което представлява 34.46 % изпълнение
от заложените и одобрени приходи от бизнес плана. В заключението е посочено, че
процентът на изпълнение на заложените по бизнес плана за процесните две
финансови години – 2016г. и 2017г., изчислено средноартитметично е в размер на
30.91 % спрямо приходите в бизнес плана.
Сочи се също така, че за определяне на
санкцията, ДФЗ е приложил диференциалния метод върху цялата оторизирана сума,
която обхваща средствата, финансирани от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ в размер на 48697.98 лв., представляваща
80 % и средствата от национално съфинансиране в размер на 12175.50 лв.,
представляваща 20 %. Съобразно заключението, административният орган е определил
размера на финансовата корекция, като е съобразил т.30 от Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., утвърдена
от Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ .
Със служебно назначена от съда допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице допълва отговорите на въпрос №3 и №4
по първоначално приетата експертиза, при съобразяване със заложения в оспорения
акт двугодишен период на проверка, а именно за финансовата 2016г. - 2017г. В
допълнение вещото лице сочи, че съгласно Методиката, когато са установени
редица нередности при изпълнението на един и същ договор, за които е била
подадена заявка за плащане след 01.01.2015г., така както е в конкретния случай,
размерът на санкциите не се натрупва. Отбелязва, че най-сериозната нередност се
приема като показателна за вземането на решение относно процента на санкцията и
се прилага най-високото ниво на фиксирана санкция, предвидена за установените
нередности.
Експертът посочва, че наложената с процесното Решение № 45/1/1211037/3/01/04/02 с изх. №
01-6500/2579#13 от 15.10.2018г., финансова корекция съставлява разликата
между определената санкция в размер на 6087.25 и наложената вече такава с
Решение № 45/1211037/3/01/04/01 с изх. №
6500/2579 от 28.06.2017г.
В допълнение също така е посочено, че размерът
на обработваната земя за стопанската 2017/2018г. не съответства на заложената в
т.12, ал.1 от Приложение №2 към договор №45/1/121/1037 от 28.05.2014г., съгласно
която размерът на земята, която ще се обработва със закупената, чрез проекта
земеделска техника не може да бъде по-малък от 500 дка и следвало същият да
бъде регистриран в ИСАК. При извършена проверка на място се установило наличие
на 469.42 дка земя за кампания 2017/2018г., т.е. отклонение от 6.12 % от
заявената с бизнес плана земя и реално обработваната. От това съгласно т.16 от
Методиката за определяне на санкциите, следвало налагане на санкция в размер на
6.12%, представляваща разликата между заявената с бизнес плана земя и реално
обработваната, която санкция възлизала на 3688.68 лева. Относно т.30 от Методиката за определяне на санкциите,
експертът посочва, че изпълнението на заложените в бизнес плана финансови нива
за 2016 и 2017г., изчислено средно аритметично е 30.91 %. Отбелязва, че
съгласно т.30 от Методиката, при установено неизпълнение на нивата и
показателите, предвидени в бизнес плана, при което реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани
години са под 50 % и над 20% от предвидените приходи, се налагала санкция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ,
което възлиза на 6087.25 лв. Предвид че санкцията не се натрупва от
определената с настоящото решение санкция от 10%, в размер на 6087.25лв / при
неизпълнение на две финансови години/ била приспадната наложената с Решение №
45/1/1211037/3/01/04/01 с изх. № 6500/2579 от 28.06.2017г. санкция от 3043, 62
лв. за процесната 2016г. и определен краен размер на финансовата корекция -
3043, 62 лв.
Видно от приложеното към делото Решение № 45/1211037/3/01/04/01 с изх. № 6500/2579 от
28.06.2017г. последното обхваща една от процесните проверявани финансови
години, а именно финансовата 2016г., като описаните в процесното решение
нередности са съобразени, като основание за издаване на цитирания
административен акт, за налагане на финансовата корекция за 2016г.
Видно от писмо вх. № 4754/22.07.2019г. към
тази дата Решение № 45/1/1211037/3/01/04/01 с изх. № 6500/2579 от 28.06.2017г.
не е влязло в сила. Същото е оспорено по АД 94/2018г. по описа на
Административен съд Хасково, решението по което е оспорено пред ВАС по образувано
АД 12678/2018г.
С протоколно определение на съда от
14.05.2019г., постановено по настоящото дело, на основание чл.155 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК, съдът е обявил за служебно известен факта, че с Решение
№15652/14.12.2018г., постановено по адм. д. №11440/2017г. по описа на ВАС, е
обявена нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по
проекти по ПРСР 2007-2013г., утвърдена от Изпълнителния Директор на ДФ
„Земеделие“. В тази връзка е изискана от Върховен административен съд справка,
от която да е видно дали Решение №15652/14.12.2018г. по адм. д. №11440/2017г.
по описа на ВАС е влязло в сила. Видно от писмо вх. №3532 от 28.05.2019г. пред
Върховен административен съд по касационна жалба на Изпълнителния Директор на
Държавен фонд „Земеделие“ е образувано адм. д. №1757/2019г. по описа на съда и
същото е обявено за решаване на 16.05.2019г. С окончателно Решение №
8020/29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. петчленен състав на ВАС е оставил в сила Решение №15652/14.12.2018г., постановено по адм. д.
№11440/2017г. по описа на ВАС.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване
административен акт, предвид което е допустима.
Същата е редовна и съдържа минимално необходимите реквизити, задължаващи съдът
съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК да разгледа законосъобразността на
оспорения акт, не само на посочените от жалбоподателя основания, а на всички
визирани в нормата на чл. 146 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
Оспореният акт е
издаден от Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие“ - РА. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се
определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че
управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и
изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и
коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции,
като ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено
от него лице, а правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон
може да се упражняват и от овластено от него лице. С нормата на § 4, ал. 1 от
ДР на ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното по-горе правило за определяне
на компетентния административен орган – с текста е регламентирано, че за
Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление,
контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на
земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските
производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г.,
издадена на основание § 35, ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП, в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. При това положение, правомощие да
иска връщане на изплатени суми за подпомагане чрез налагане на финансови
корекции по ПРСР 2007 – 2013 има Разплащателната агенция, която на основание
чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от Изпълнителния директор на ДФЗ. Предвид,
че издателя на акта е ръководител на управляващият орган, одобрил проекта на
жалбоподателя, същият разполага по силата на чл.73 от ЗУСЕСИФ с правомощия да
налага финансови корекции. Ето защо оспореният
акт е издаден от компетентен орган.
Последният отговаря на изискванията за форма по
смисъла на чл.59, ал.2 от АПК и съдържат както фактически, така и правни
основания за издаването му, които си кореспондират. Ето защо обжалваното
решение се явява мотивирано.
При издаването на
процесния административен акт не се
констатират допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Спазени са
изискванията на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, като видно от данните по делото, преди
издаване на решението за определяне на финансовата корекция ползвателят е
уведомен с уведомително писмо, в което подробно е описано констатираното
нарушение, като му е даден и 14 – дневен срок да изрази становище и да
представи доказателства.
По отношение материалната законосъобразност на акта , съдът намира следното:
Процесното
решение е издадено на основание чл. чл.70, ал.1,т.4, т.7 и т.10 от ЗУСЕСИФ, вр.
чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, както и на основание чл.51,
ал.1 и ал.2 от Наредба №8/2008г. и чл. 59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/2009г. и
т.8.1 от №45/1/121/1037 от 28.05.2014г., във вр. с неизпълнение на т.4.17 от
договор №45/1/121/1037 от 28.05.2014г. сключен между ДФ „Земеделие“ и Л.Т.А.,
както и чл. 16, ал.4 от Наредба № 8 от 03.04.2008г.
Видно от разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г.,
в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгл. ал. 2 на същия
текст, размера на намалението на помощта се определя, като се взема предвид
вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или невъзможността за отстраняването на тези последици по приемлив
начин. Идентични са и разпоредбите на чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/2009г.
Съгласно т. 4.17 от сключения на 28.05.2014 г. договор, ползвателят на
помощта се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този
договор, в съответствие с изискванията на Приложение №2 към договора и
таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
Съгласно § 1 от ДР
на Наредба № 8/2008 г., "проект" е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и
допустими за финансиране по ПРСР. Следователно бизнес планът е неразделна част
от заявлението за подпомагане, като в него са заложени и поетите задължения за
период от 5 години, същият трябва да доказва икономическа жизнеспособност на
стопанството - чл.16, ал.5 от Наредба № 8/2008г.
Съгласно чл. 31, ал.2 от Наредба № 8/2008г. решението за подпомагане се взима въз основа
на съответствието на заявлението за подпомагане със: 1. целите, дейностите и
изискванията, определени с тази наредба; 2. гарантираните бюджети по чл. 25, ал. 1 и критериите за оценка,
посочени в приложение № 8, следователно преценката за обоснованост и
допустимост на разходите е извършена въз
основа и на съдържащата се в бизнес плана обосновка.
Видно от разпоредбата на чл. 16
от Наредба № 8/2008 г., бизнес планът трябва да показва значително
подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата, чрез
постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3. Бизнес планът
трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството, а самият бизнес
план се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността на
инвестицията. За проследяване на постигането на заложените в бизнес плана
показатели се вземат предвид приходите от дейността, като неизпълнението на
финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и
изискванията на мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".
В настоящия случай, видно от приложения
към делото бизнес план, за всяка от процесните 2016г. и 2017г. са заложени
приходи от продажба на продукция в размер на общо 189 675 лева. Именно за
обработването на тези култури и на площите на които те са засети е била
извършена преценката за допустимостта на инвестицията.
От
обективираните в приложените по делото контролни листове от извършените проверки
на място (л.308-325 и л.397-412) се установява, че за стопанските 2016г. и 2017г. кандидатът е обработвал
по-малко ха от заявените по бизнес плана, като реализираните приходите не
достигат прогнозните стойности заложени в бизнес плана.
От доказателствата по делото и най-вече от
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. приходите от дейността на
земеделският производител възлизат на общо 51 887.40 лева, а тези от
01.01.2017г. - 31.12.2017г. на 65 365.80 лв. При тези приходи, видно от
същото заключение, процентът на изпълнение на заложените в бизнес плана приходи
за двете проверявани финансови години 2016г. и 2017г. средноаритметично е
30.91%.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице, предвид съответствието му на събраните по делото доказателства. Същото е
обосновано, пълно и точно отговаря на поставените задачи, предвид което се възприема
извода на вещото лице, че доколкото приходите от дейността на земеделският
производител за проверяваните 2016г. и 2017г. средноаритметично възлизат на
30.91% от заложените такива в бизнес плана, неизпълнението на същия е над 20 %, но под 50% .
В оспореното решение се сочи, че финансовата корекция
се налага на основание, чл. 73, ал.1 във връзка с чл. 72, ал.1 от Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр.
с чл.70, ал.1,т.7 от с.н.а. Последната норма от своя страна предвижда, че
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично
чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори.
Т.е. основанието за определяне на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ е
констатирана нередност.
Дефиницията за нередност се съдържа в чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013
(съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед
на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013),
съгласно която "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС,
произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или
би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез
начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Следователно определянето на едно действие или
бездействие на икономически субект като "нередност", изисква
наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на
икономически оператор, 2. това действие или бездействие да води до нарушение на
правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да
има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза,
като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата, че е налице действие или бездействие от страна на
бенефициента, с което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на бюджета на
общността, т.е че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или потенциални
вреди на общия бюджет на Европейския съюз.
В случая това е сторено, като от събраните
по делото писмени доказателства и приетото заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, по безспорен начин се установява,
че е налице бездействие от страна на оспорващия, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови
параметри в бизнес плана, представен при одобряване на проекта, което води
до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени
в чл. 2 от Наредбата. Съгласно практиката на ВАС изразена в Решение № 6981/29.05.2018г. по
адм. дело № 3184/2018г. на ВАС IV-отд. и др., следва да се приеме, че
вредата е настъпила, тъй като изготвянето на бизнес
плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била
основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ
"Земеделие" РА.
При това
положение съдът намира, че административният орган правилно е приел наличието
на хипотезата на чл. 51, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8/2008г., респ. на чл. 59,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/2009г., тъй като не са изпълнени, както
изискванията при сключване на договора, така и посочените по-горе нормативни
изисквания и правилно е установил
основанието за налагане на финансовата корекция.
Към датата на
издаване на обжалваното решение разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ има за предмет управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т.ч. налагането на финансови
корекции. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ с ДВ бр. 85/2017г., в
приложимата му към датата на издаване на обжалваното решение редакция е
посочено, че законът има за предмет, както средствата от европейските фондове,
така и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Ето защо
административния орган правилно е определил финансовата корекция върху цялата
оторизирана сума и обхваща не само средствата, финансирани от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, но и тези, финансирани от
държавния бюджет. С оглед относимата към датата на издаване на процесното
решение редакция на чл. 1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, наведените от жалбоподателя доводи
за незаконосъобразност на оспорения акт се явяват несъстоятелни.
Независимо
от последното, предвид задължението на съда да провери изцяло
законосъобразността на оспорения акт, а не само на наведените с жалбата доводи,
следва да се посочи, че определеният с оспореното решение размер на финансовата
корекция е определен въз основа на несъществъващо в правния мир законово
основание за това, а последното предпоставя цялостната незаконосъобразност
на оспорения акт.
Следва да се
посочи, че с Решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. д. 11440/2017 г. на ВАС,
оставено в сила с Решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. на ВАС
е прогласена нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане
по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 194 от АПК, решението е обнародвано в
„Държавен вестник“, бр. 47 от 14.06.2019 г., поради което е влязло в сила от
деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК съдебното
решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или
същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката не е
отменена, а е обявена за нищожна. Административният орган е задължен да уреди
служебно правните последици, възникнали от такъв обявен за нищожен акт в
определен от закона срок – чл. 195, ал. 2 от АПК.
Независимо,
че разпоредбите на Раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове” от
Глава десета в Дял трети на АПК не съдържат изрична уредба относно действието
на съдебното решение, с което подзаконовият нормативен акт е обявен за нищожен,
то с оглед правната същност на нищожността, както и предвид субсидиарното
приложение на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове, съгласно чл. 196 от АПК, както в правната доктрина, така и в съдебната
практика непротиворечиво се приема, че обявената нищожност на нормативния акт
важи (има действие) от момента на издаването му. Ето защо, прогласената за
нищожна Методика, следва да се счита за нищожна още към момента на приемането
ѝ, поради което не е могла да породи валидни правни последици (в този
смисъл Определение № 7864/07.06.2013 г. по адм. д. № 12384/2012 г. на ВАС;
Решение № 6331/10.05.2013 г. по адм. д. № 3229/2013 г. на ВАС; Решение №
8805/18.06.2013 г. по адм. д. № 4166/2013 г.).
Предвид, че размерът на наложената
финансова корекция е определен съобразно т. 16 и т. 30 от цитираната Методика,
настоящият състав намира, че правното основание за определяне на процесната
санкция по размер следва да се приеме за несъществуващо не само към датата на
приключване на устните състезания, но и към момента на постановяване на
оспореното решение.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед
изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски в размер на 30, 43 лв. – за внесена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, първи административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
45/1/1211037/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/2579#13
от 15.10.2018г. на Изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция на жалбоподателя в размер на 3 043.63 лева.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ГР. СОФИЯ, да заплати на Л.Т.А.
***, сумата от
общо 30, 43 лв. /тридесет лева и четирдесет и три стотинки/, съставляваща
разноски по делото за внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: