РЕШЕНИЕ
№ 16225
гр. С., 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110147719 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЮЛ срещу В. К. Х. и М. С. К., с
която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответниците топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответниците били потребители на топлинна
енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ЮЛ на
потребители в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел
ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който
се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на ищцовото дружество. Ответниците ползвали доставената от ищеца
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен №
******, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с ЮЛ През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни
месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
1
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на 23.01.2023
г. по ч. гр. д. № 69153 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Вземанията по заповедното производство представлявали
общият размер на задълженията, начислени за потребената през исковия период
топлинна енергия в процесния имот, като същите били дължими както от ответниците,
така и от трети за спора лица в условията на разделна отговорност. Двамата
ответниците, обаче, подали възражения по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо
последният моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответниците.
М. С. К. не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, но във възражението, подадено от
ответника в хода на заповедното производство, същият оспорва качеството се на
наследник на лицето, притежавало процесния имот до смъртта си - Д.Р.А. Ответникът
В. К. Х. е подал в законовия срок отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват в цялост като неоснователни. Страната счита за недоказани
твърденията на ищеца за наличие на облигационно правоотношение между страните,
както и за реално потребление на топлинна енергия през исковия период в процесния
имот, като излага подробни доводи в тази връзка. Излага се становището, че до
05.10.2023 г. процесният имот бил в държане на трето за спора лице, а не от
ответниците. Оспорват се още твърдените размер и количеството на отчетената
топлинна енергия. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност.
Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове в цялост като неоснователни.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са кумулативно субективно и обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците
В. К. Х. и М. С. К., в качеството им на потребители на топлинна енергия в недвижим
имот, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, дължат на ЮЛ парични суми, за
които на 23.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69153 по описа за 2022 г. на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, както следва:
1/ ответникът В. К. Х. - сумата от 391,62 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със
2
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 69,79
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата от 10,30 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 2,33
лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г.,
начислена върху претендираната такса за дялово разпределение;
2/ ответникът М. С. К. - сумата от 97,90 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 17,45
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата от 2,57 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 0,58
лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г.,
начислена върху претендираната такса за дялово разпределение.
Във връзка с допустимостта на производството е необходимо да се посочи, че
Заповед за изпълнение № 2479 от 23.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69153 по описа за 2022 г.
на СРС, 47-ми състав, е издадена както срещу двамата ответници, така и срещу лицата
Д.С.К., Ц. В. Ш., К. Й. В., С. Л. Х.а, Е. С. И., Ю. Х.а И. и Х. Л. Х. за общия размер на
вземанията, начислени и претендирани от ЮЛ за процесния имот през исковия период.
С Определение № 26113/25.07.2023 г. заповедта е обезсилена в частта срещу К. Й. В.,
поради извършено от този длъжник плащане на припадащите му се задължения в
срока по чл. 414 ГПК. Срещу останалите длъжници, с изключение на двамата
ответници, е издаден изпълнителен лист за присъдените в тяхна тежест вземания,
поради неподаване в срок на възражения срещу заповедта за изпълнение. Доколкото
ответниците В. К. Х. и М. С. К. са подали възражения по чл. 414 ГПК в установения
едномесечен срок, съдът е дал указания за предявяване на искове по реда на чл. 422
ГПК, предмет на разглеждане в настоящото производство.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
3
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците В. К.
Х. и М. С. К. са били потребители на топлинната енергия, доставена в находящия се в
гр. С., /адрес/ през периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., е необходимо ЮЛ да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че те са били собственици или вещни
ползватели на процесния имот през този период.
От удостоверение за наследници, издадено на 14.10.2022 г. (вж. л. 18), се
установява, че двамата ответници са включени в наследниците по закон до VІ-та
степен на Д.Р.А. която е придобила собствеността върху процесния недвижим имот на
22.10.2013 г., видно от Нотариален акт за покупко - продажба № ***, том І, рег. №
****, дело № 063/2013 г. на нотариус В.А., рег. № **** в НК (вж. л. 22). Д.А. е
починала на 05.09.2014 г., от което следва, че от посочената дата правото на
собственост върху имота е преминало в имуществената сфера на нейните наследници,
като следва да се установи кои от наследниците са призовани към наследавяне. Тъй
като починалата не е оставил наследници от първи, втори и трети ред (по чл. 5 - чл. 7 и
чл. 8, ал. 1-3 ЗН) и преживял съпруг (чл. 9, ал. 3 ЗН), то нейни наследници се явяват
роднините от четвърти ред (първите братовчеди), на основание чл. 8, ал. 4 ЗН,
съгласно който когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен,
братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до
4
шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък
по степен изключват по-далечния по степен. Именно в тази хипотеза попада
настоящият казус, доколкото Д.А. не е оставила като наследници свои низходящи,
брат и/или сестра, или родители - същите са починали преди нея, видно от
представеното удостоверение за наследници. Поради това тя е наследена от своите
роднини по съребрена линия от четвърта степен, т. е. от първите си братовчеди, които
не са починали към датата на откриване на наследството - 05.09.2014 г. Това са лицата
К.Й.В., Л.Х.И., Ю.Х..а И. и Ц.Д.В.. Л.И. и Ц.В. са починали съответно на 22.11.2021 г.
и на 23.01.2016 г., т. е. след откриване на наследството на Д.А., поради което
припадащата им се част от наследството е преминала в техния патримониум, а след
тяхната смърт - в имуществената сфера на техните наследници, сред които е и
ответникът В. К. Х. (син на Ц.В.). Следователно ответникът Х. се явява наследник по
закон на Д.А. и като такъв е надлежно материалноправно легитимиран да отговоря по
предявените срещу него искове.
Основателно е, обаче, възражението на ответника М. С. К., заявено в
подаденото от него възражение в хода на заповедното производство по реда на чл. 414
ГПК, че същият няма качеството на наследник по закон на Д.А.. Както бе посочено в
предходния абзац, при наследяване по реда на чл. 8, ал. 4 ЗН по-близкият по степен и
низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. М. К. се
намира в същата родствена връзка с общия на страните наследодател, както
ответникът Х. - и двамата са деца на първи братовчеди на починалата, т. е. роднини от
V-та степен. Въпреки това спрямо наследяването спрямо ответника М. К. приложение
намира Тълкувателно решение № 3/1994 г. на ОСГК на ВС, съгласно което
наследяване по право на заместване за роднини по съребрена линия се допуска само
при трети наследствен ред и то само от техните деца и внуци /чл. 10, ал. 2 ЗН/, т. е. при
четвърти и следващ наследствен ред низходящите на починалия роднина не заместват
като наследници починалия свой пряк наследодател. Именно такава е хипотезата при
ответника К.. Неговият наследодател С.Й.К.., явяващ се първи братовчед на Д.А., т. е.
роднина от четвърта степен, е починал преди нея - на 28.04.2009 г., поради което
съобразно разрешението, дадено в цитирания тълкувателен акт, неговите наследници
(роднини от пета степен) не са от кръга на призованите към наследяване наследници
на А., тъй като на основание чл. 8, ал. 4 ЗН са изключени от по-близките по степен
нейни роднини от четвърта степен - живите към датата на смъртта нейни първи
братовчеди. Следователно, ответникът М. К. не се явява призован към наследяване
наследник по закон на Д.А. и не е придобил в това си качество право на собственост
върху процесния недвижим имот, притежаван приживе от А.. От изложеното следва,
че той не е материалноправно легитимиран да отговоря по предявените срещу него
искови претенции, поради което същите като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
Доколкото се установи, обаче, че ответникът В. Х. е наследник на Д.А. и
предвид относимата правна уредба касателно възникването на облигационни
правоотношения между топлопреносното дружество и битовите потребители на
доставяната от него топлинна енергия, съдът намира, че Х. има качеството на
потребител на топлинната енергия, доставена в процесния имот през исковия период,
предвид притежаваното от него право на собственост върху имота, придобит като
наследство от А.. Съобразявайки, че към датата на откриване на наследството на
починалата същата е имала общо четирима наследници, пряко призовани към
наследяване на лично основание като роднини по съребрена линия от четвърта степен,
5
т. е. всички са наследници от един и същи ред, то следва, че всеки от тях е придобил
равна част от наследството - по 1/4. Придобитата от Ц.В. (наследодател на ответника
В. Х.) част от полученото наследство след нейната смърт, настъпила на 23.01.2016 г., е
преминала в цялост към ответника Х., тъй като другият пряк низходящ на Ц.В.
(В.Л.Д.) е починал преди нея - на 03.02.2010 г. и съгласно правилото, установено с
Тълкувателно решение № 3/1994 г. на ОСГК на ВС, не е заместен по право от своите
низходящи като наследник на Д.А.. Следователно, ответникът В. Х. е надлежно
материалноправно легитимиран да отговаря за 1/4 част от задълженията за топлинна
енергия, начислени през исковия период за процесния топлоснабден имот.
Съгласно приетия като доказателство по делото приемо - предавателен
протокол от 05.10.2023 г. на посочената дата апартамент № 24, находящ се в гр. С.,
/адрес/, е предаден от лицето М.Й. М.ов като гестор на наследниците на Д.Р.А.като
доминуси, сред които е посочен и ответникът Х.. От този протокол се установява, че
към датата на предаването - 05.10.2023 г. - този имот не е бил във владение на
наследниците на Д.А., но не става ясно за какъв период от време те не са упражнявали
владение върху имота. Дори да се приеме, обаче, че през целия исков период имотът е
държан от трето лице, това обстоятелство се явява ирелевантно за отговорността на
наследниците, съответно - на ответника Х.. Действително, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ (собствениците и вещните ползватели), ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и ако същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
имота лице придобива качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се
докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този
смисъл е Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС,
ОСГК). Следователно, без значение за възникване отговорността за заплащане на
стойността на използваната топлинна енергия е обстоятелството кои лица са обитавали
имота. Правно релевантно е обстоятелството с кое лице топлопреносното предприятие
е сключило договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
топлоснабден имот, доколкото предмет на делото е иск, предявен на договорно
основание. Различна хипотеза би била налице в случай на искова претенция, основана
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, при която за основателността на иска значение би имало кой е
фактическият ползвател на имота, неоснователно обогатил се за сметка на ищеца.
От изложеното следва, че В. К. Х., като съсобственик на процесния имот,
притежаващ 1/4 идеална част от него, е имал качеството на потребител на доставената
в имота топлинна енергия в периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. и дължи
заплащането на стойността в съответствие с притежаваната от него квота в
съсобствеността. Изрично следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо на
решението, постановено по гр. д. № 49968/2022 г. по описа на СРС, 76-ти състав,
препис от което е приложен по делото (л. 117), не обвързва настоящия съдебен състав
на основание чл. 298, ал. 1 ГПК, тъй като макар да е с идентични страни и да касае
вземания за топлинна енергия, доставена в същия недвижим имот, претендираните от
6
ЮЛ вземания по това дело са за различен период, а мотивите на съда, отхвърлил
исковите претенции въз основа на представения приемо-предавателен протокол от
05.10.2023 г., не се ползват с обвързваща сила.
Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е
доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на
претендираните задължения, се установяват от изслушаните по делото и неоспорени
от страните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът
кредитира в цялост като пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК. Съобразявайки данните от експертизите с квотите от
собствеността върху процесния имот, притежавани от ответника Х., съдът намира, че
той дължи вземания за потребената в имота през исковия период топлинна енергия в
размер, идентичен със сумите, претендирани с исковата молба, както следва: сумата от
391,62 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м. май 2019 г. до м. април 2021 г., сумата от 69,79 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
25.11.2022 г., сумата от 10,30 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., и сумата от 2,33 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., начислена
върху претендираната такса за дялово разпределение.
Предявените срещу ответника В. Х. искове, обаче, са частично основателни, тъй
като с отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за погасяване по
давност на процесните задължения, което съдът намира за частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на ЮЛ месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 20.12.2022 г., то следва да се приеме, че
вземанията, претендирани като дължими от ответника Х., за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.10.2019 г. в общ размер на 68,75 лева, изчислен
от съда по реда на чл. 162 ГПК, са погасени по давност. Не се установява спрямо
вземанията, претендирани като такса за дялово разпределение, да е настъпила
погасителна давност, предвид периода на начисляването им - от м. ноември 2019 г. до
7
м. април 2021 г. Следователно, главните искове, предявени срещу В. Х., се явяват
основателни за сумите от 322,87 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., и от 10,30 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. ноември 2019 г. до м.
април 2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда (20.12.2022 г.) до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 391,62 лева
искът за претендираната главница за топлинна енергия следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предявените срещу В. Х. претенции за установяване дължимостта на
начислените върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от
главното задължение за заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ЮЛ на клиенти в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура. В
процесния казус размерът на дължимото обезщетение за забава върху незаплатената
цена за потребена топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от
приложимите Общи условия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., възлиза на
сумата от общо 69,79 лева. Въпреки начина на изчисляване на лихвата за забава,
съответно – периода, през който е начислявана, непопадащ в обхвата на приложимата
в случая тригодишна погасителна давност, част от вземанията за лихва също са
погасени. Този извод се налага, с оглед правилото на чл. 119 ЗЗД, съобразно който с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Поради това, доколкото част от
главното вземане за цена на топлинна енергия, отнасящо се за периода от м. май до м.
октомври 2019 г. е погасено по давност, погасена се явява и лихвата за забава,
дължима върху погасеното по давност главно вземане, възлизаща на сумата от 12,21
лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Следователно, предявеният иск за
установяване дължимостта на лихвата за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия, се явява основателен до сумата от 57,58 лева, като следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 69,79 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
8
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 2,33 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страна. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съобразно отхвърлената част от общия размер на
исковите претенции, се дължат разноски за исковото производство в общ размер от
556,44 лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещи
лица, а за заповедното - в общ размер от 18,12 лева. Тези суми следва да бъде
присъдена в тежест на ответника В. Х., доколкото исковите претенции срещу
ответника М. К. са изцяло неоснователни, а разноските, сторени от ищцовото
дружество за депозити за вещи лица, са свързани с направените от ответника Х.
възражения в отговора на исковата молба.
В полза на ответника В. Х. също се дължат разноски за исковото производство в
размер на 87,85 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от предявените срещу ответника искови претенции. Не се
установява страната да е сторила разноски в хода на заповедното производство.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
В. К. Х., ЕГН: **********, дължи на ЮЛ, ЕИК: *********, сумата от 322,87 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия в недвижим имот, находящ
се в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, за периода от м. ноември 2019 г. до м. април
2021 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане,
сумата от 57,58 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., и сумата от
10,30 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. ноември
2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 23.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69153 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ЮЛ, ЕИК: *********,
срещу В. К. Х., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на суми за цена на потребена топлинна енергия и
начислената върху главницата лихва за забава за разликата над уважените части от
322,87 лева и от 57,58 лева и за периода от м. май 2019 г. до м. октомври 2019 г. до
пълните предявени размери съответно от 391,62 лева и от 69,79 лева, както и в
цялост като неоснователен предявения от ЮЛ, ЕИК: *********, срещу В. К. Х.,
ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от
31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., начислена върху претендираната такса за дялово
разпределение.
9
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от ЮЛ, ЕИК:
*********, срещу М. С. К., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът М. С. К., в качеството му на потребител на топлинна енергия
в недвижим имот, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, дължи на ЮЛ
сумата от 97,90 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 17,45 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата от 2,57 лева, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 0,58
лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г.,
начислена върху претендираната такса за дялово разпределение, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69153 по описа за
2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
ОСЪЖДА В. К. Х., ЕГН: **********, да заплати на ЮЛ, ЕИК: *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 556,44 лева, представляваща сторени от ищеца
разноски в исковото производство, и сумата от 18,12 лева, представляваща сторени от
ищеца разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от
предявените срещу ответника искове.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: *********, да заплати на В. К. Х., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 87,85 лева, представляваща сторени от
ответника разноски в хода на исковото производство, съобразно отхвърлената част от
предявените срещу него искове.
Решението е постановено при участието на ЮЛ като трето лице-помагач на
ищеца ЮЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10