О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
27.05.2022 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
27.05. |
година |
2022 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
205 |
по описа за |
2022 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.197 – чл.202 от Административно
процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и
във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба от Р.Ф.Ф., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, подадена
чрез пълномощник - адв.М.И.Ш. от АК-***, със съдебен
адрес за кореспонденция, връчване/получаване/ на книжа, съобщения и др.: ***,
против Разпореждане №2113-08-80#1 от 05.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2,
т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление
Вх.№2113-08-80 от 20.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Р.Ф.Ф., с постоянен адрес: ***.
Жалбоподателят
Р.Ф.Ф. заявява в жалбата, че намира обжалваното
разпореждане за неправилно и незаконосъобразно, поради което го обжалва в срок.
Излага съображения, като сочи най-напред, че със заявление Вх.№2113-08-1269 от
08.09.2021 год. направил искане да му се отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като с Разпореждане №2113-08-1269#7/18.10.2021 год.
длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при ТП на НОИ - Кърджали му признало
стаж: I-ва категория - 00 год., 00 мес., 00 дни; II-ра
категория – 03 год., 09 мес., 28 дни; III-та
категория - 12 год., 08 мес., 24 дни; По чл.104,
ал.3, 5, 7 от КСО - 00 год., 00 мес., 00 дни; Общ
осигурителен стаж без превръщане - 16 год., 06 мес.,
22 дни, като от този общ стаж е изваден/приспаднат/ стажът, придобит през време
на отбиване на задължителна наборна военна служба, с обща продължителност 02
год., 01 мес. и 18 дни.Така административният орган, по негови сметки и
тълкувания на нормите на КСО и др. нормативни актове, получил „действителен
осигурителен стаж” от 14 год., 05 мес. и 04 дни, с
което „изчисление” е получено по-малко от 15 години изискуем стаж, поради което
и с разпореждането му било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят заявява, че към онзи
момент, въпреки многото съдебни решения, по които разпорежданията на ТП на НОИ
- Кърджали за непризнаване на времето на задължителната наборна военна служба за
действителен осигурителен стаж били отменени, съзнателно, неправилно и
незаконосъобразно, административният орган постановил този отказ. Жалбоподателят
твърди, че впоследствие, след срока за обжалване, узнал от негови връстници, че стажът им, придобит при отбиване на редовна
военна служба, е признат за действителен по чл.68, ал.3 от КСО и на които им била
отпусната тази пенсия. Сочи ,че със Заявление с Вх.№2113-08-80 от 20.01.2022 год.
направил на ново искане да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като за действителен за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО, да
се зачете и стажът, с продължителност 02 год., 01 мес.
и 18 дни, придобит през време на отбиване на задължителна наборна военна служба,
но с обжалваното разпореждане административният орган, без да се произнесе по
същество по подаденото ново заявление и неоснователно и незаконосъобразно,
прекратил преписката. Излага довод, че съгласно чл.105, ал.1 от КСО, правото на
пенсия не се погасява по давност и че всяко лице, което твърди, че е придобило
право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане,
може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължението да разгледа
заявлението и да издаде разпореждане по него. Сочи също, че предходното
Разпореждане №2113-08-1269#7/18.10.2021 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ
- Кърджали, за което административният орган твърди в мотивите на обжалваното разпореждане,
че не е обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради
което е влязло в законно сила, не поражда права или задължения за
жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица и че разпореждането не е било
предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е
бил разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което
административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за
отпускане на исканата пенсия не е преклудирано. Предвид изложеното, с жалбата моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло Разпореждане №2113-08-80#1 от 05.05.2022
год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - град Кърджали и да върне преписката на
административния орган, с указания по тълкуване и прилагане на закона, за да му
се отпусне исканата лична пенсия. Моли също така, да му бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Така
подадената чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, жалба,
е изпратена на съда със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-371#2 от 16.05.2022
год., като към същата е приложена в заверен препис административната преписка
по издаване на оспореното разпореждане, постъпили в АдмС
–Кърджали с Вх.№1192 на 16.05.2022 година.
Към
преписката е приложено и Възражение с Изх.№1012-08-371#1 от 16.05.2022 год. на
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което, във връзка с жалба Вх.№1012-08-371
от 12.05.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадена от Р.Ф.Ф.,
действащ чрез пълномощника си – адв.М.Ш. от АК-*** и
представения договор за правна защита и съдействие към нея, на основание чл.78,
ал.5 от Граждански процесуалния кодекс, се прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение и в тази връзка в случай, че жалбата бъде уважена,
ответникът моли съда да определи адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
По
допустимостта на жалбата:
В
конкретната хипотеза, разпореждането за прекратяване на производството по подаденото
поредно заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подлежи на съдебен
контрол. С него се прегражда развитието на
административното производство по подаденото трето заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което по
съществото си представлява постановен отказ да се издаде индивидуален
административен акт и затова подлежи на
съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК.
Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ
административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило
искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.
В
настоящия случай, в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде
обжалвано по реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването
му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
В
представената по делото административна преписка не се съдържат данни, от които
да е видно кога разпореждането на ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали,
предмет на настоящото съдебно производство, е получено от неговия адресат.
Жалбата против това разпореждане е подадена чрез ТП на НОИ – Кърджали, до
Административен съд – Кърджали, на датата 12.05.2022 год., регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-371 от същата дата, видно
от положения и попълнен щемпел на същата/л.4/. С оглед датата, на
която е издадено оспореното разпореждане - 05.05.2022 год. и предвид на това,
че жалбата срещу същото е депозирана в деловодството на административния орган
на 12.05.2022 год., т.е. на 7/седмия/ ден след издаване на процесното
разпореждане, следва да се приеме, че жалбата е подадена по установения ред и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така
подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона ред,
в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание и от лице -
надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни
права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени събраните и приложени по административната
преписка писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
От
документите, приложени по административната преписка, пенсионното досие на жалбоподателя
Р.Ф.Ф. е видно, че по повод подадено от него предходно
Заявление Вх.№2113-08-1269/08.09.2021 год. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст/л.19-л.20/, е издадено Разпореждане
№2113-08-1269#7 от 18.10.2021 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.13/, с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на Р.Ф.Ф. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В това разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали
е посочил, че жалбоподателят Ф. няма изискуемия се действителен стаж от 15
години, като е приел, че същият има 14 год., 05 мес.
и 04 дни действителен осигурителен стаж, поради което е отказано отпускане на исканата
пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите към това разпореждане е
посочено, че периодът на наборна военна служба, с обща продължителност 02 години,
01 месец и 18 дни, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва
да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО.
Това
Разпореждане №2113-08-1269#7 от 18.10.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали не е било обжалвано
в указания в същото едномесечен срок, поради което е влязло в законна сила на 29.11.2021 год./разпореждането
е било получено лично от жалбоподателя на датата 28.10.2021 год., видно от приложеното
по преписката известие за доставяне с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.12/.
Впоследствие,
на 20.01.2022 год., жалбоподателят Р.Ф.Ф.
е подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, постъпило в ТП на
НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-80/20.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.10-л.11/, с което отново е
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По повод това
подадено заявление е издадено и оспореното Разпореждане №2113-08-80#1 от 05.05.2022
год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали/л.6/, с което, на основание
чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по заявление с Вх.№2113-08-80
от 20.01.2022 год., подадено от Р.Ф.Ф. от ***. В
мотивите към това разпореждане е описано, че по повод на подадено от лицето
заявление с Вх.№2113-08-1269/08.09.2021 год., е издадено Разпореждане №2113-08-1269#7/18.10.2021
год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на Р.Ф. е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и че в
цитираното разпореждане е посочено, че лицето няма изискуемия действителен стаж
от 15 години, като е прието, че същото има 14 год., 05 мес.
и 04 дни действителен осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за
осигурителен стаж и възраст е отказана. Посочено е също, че Разпореждане №2113-08-1269#7/18.10.2021
год. на
длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО е получено на 28.10.2021 год., лично
от Р.Ф., видно от препоръчана пощенска пратка на „Български пощи” ЕАД ***, с
бар код *** и че същото не е обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО
едномесечен срок, поради което е влязло в законна сила на 28.11.2021
год. В мотивите към разпореждането е описано, че с ново заявление, постъпило в
ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-80/20.01.2022
год., Р.Ф.Ф. отново иска отпускане на същия вид
пенсия, а именно - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към
заявлението не са представени никакви нови документи за придобит осигурителен
стаж и не са налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото
на пенсия.
В
мотивите е прието от пенсионния орган, че предвид изложеното и предвид
обстоятелството, че към новото заявление с Вх.№2113-08-80/20.01.2022
год., за повторна преценка относно право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху
правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни данни за
положен осигурителен стаж, заявлението на Р.Ф.Ф. е
недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради
наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и
между същите страни. По тези мотиви и на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, с
разпореждането е прекратено производството по Заявление с Вх.№2113-08-80/20.01.2022
год.,
подадено от Р.Ф.Ф. от ***.
Въз
основа на така приетото от фактическа
страна, от правна страна съдът прави следните изводи:
Както
бе обосновано и по-горе в настоящото изложение, жалбата се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество, същата е и основателна.
След
извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира най-напред, че оспореното разпореждане е издадено
от материално и териториално компетентен орган. Издаването на разпореждане за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, респ. на отказ по същество да бъде отпусната
такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в
съответното териториално поделение на НОИ,
съгласно чл.98, ал.1, т.1, предл.1/първо/ от
КСО, а по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да
извърши проверката за допустимост на административното производство на всички
основания по последно посочената норма и съответно да прекрати
административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания.
В случая, Разпореждане №2113-08-80#1 от 05.05.2022 год. е издадено от Г. Т. – ръководител
„Пенсионно осигуряване”/ПО/ в ТП на НОИ – Кърджали. От изложеното следва, че оспореното
разпореждане е издадено от компетентен по място, материя и степен административен
орган.
На
следващо място, Разпореждане №2113-08-80#1 от 05.05.2022 год. на посочения
орган е издадено в писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение
на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му, както е посочено
и правното основание за прекратяване на производството, като освен това, същото
е надлежно изпратено и получено от адресата му/независимо от липсата на данни за датата на получаването му/, за
което свидетелства надлежно упражненото субективно право на жалба срещу това
разпореждане.
Съдът
обаче намира за неправилни съображенията на административния орган, въз основа
на които всъщност е оставено без разглеждане подаденото от Р.Ф.Ф. заявление и производството по същото е прекратено. На
първо място следва да се отбележи, че независимо от предходното подадено заявление,
няма данни, а и твърдения дори, до настоящия момент на жалбоподателя да е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и каквато и да е друга
пенсия. Не е спорно, че на 20.01.2022 год., Р. Ф. Ф. е отправил до пенсионния
орган поредно/второ в случая/ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
както и че по предходното такова негово заявление, от компетентния орган е бил
постановен влязъл в сила отказ, тъй като заявителят, според органа, не е отговарял
на изискването на чл.68, ал.3 от КСО, т.е. не е имал 15/петнадесет/ години
действителен осигурителен стаж. Независимо от това, настоящият състав счита, че
не е налице сочената от ответника пречка, т.е. абсолютна отрицателна
предпоставка, за допустимостта на производството по същество. Съгласно чл.27,
ал.2, т.1 от АПК, административният орган е задължен, преди да проведе
производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл
в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, ръководителят „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали неправилно
е приел, че влязлото в сила предходно негово Разпореждане №2113-08-1269#7
от 18.10.2021
год., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя Р.Ф.Ф. на същото основание, претендирано и с последващо
подаденото заявление, представлява влязъл в сила административни актове със
същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Във
връзка с това, следва да се посочи следното:
Съгласно
чл.105, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се
погасява по давност. Така, всяко лице, което твърди, че е придобило право на
пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да
упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да
подаде заявление за отпускане на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. От съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане
№2113-08-1269#7 от 18.10.2021 год. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения
за жалбоподателя Р.Ф., за
ТП на НОИ – Кърджали или за трети лица. Това разпореждане не е било предмет на
съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен
със сила на присъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване и
реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя Р.Ф.Ф. да подаде ново заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано. Следва да се отбележи, че са променени материалноправните предпоставки и по това заявление,
компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ – Кърджали дължи издаване на
административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя,
респ. по правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/В
т.см. – Определение №9685 от 28.09.2021 год. по адм.дело
№8935/2021 год. на ВАС – VI отд.; Определение №11094 от 03.11.2021 год.
по адм.дело №10564/2021 год. на ВАС – VI отд.
и др./.
Следва да се отбележи, че цитираните две определения на ВАС са постановени по
дела, по които страни са били физически лица, подали заявления за отпускане на лична
пенсия за ОСВ, по които пенсионният орган не се е произнесъл и е прекратил
производството по тях, от една страна и ръководителя „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали от друга, т.е. по идентични административноправни
спорове, като и двете определения са били изпратени своевременно за изпълнение
на този ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали и са
получени от него, поради което последният би следвало да е пределно наясно с
възприетото в тях по такива идентични случаи.
Предвид
изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че влязлото в
сила разпореждане, с което на жалбоподателя Р.Ф.Ф. не
е признато право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява
процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване
на правото. Отказът на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали, да разгледа по същество искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
който отказ имплицитно се съдържа в обжалваното разпореждане/независимо от липсата на изричен диспозитив за това, какъвто би следвало да има/, с
което е прекратено производството по подаденото заявление, е незаконосъобразен.
Предвид
изложеното, обжалваното разпореждане на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Кърджали, като неправилно, следва да бъде отменено, като преписката следва бъде
върната на компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане
по същество и произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с
Вх.№2113-08-80 от 20.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от
жалбоподателя Р.Ф.Ф. от ***. Съобразно горното,
независимо от постановения предходен отказ, пенсионният орган следва да извърши
преценка и да се произнесе с разпореждане по същество, с което, при наличие на
съответните материалноправни предпоставки, да отпусне
исканата от заявителя пенсия, а при липса на основание - да постанови
съответния мотивиран отказ. При тази нова преценка, по разбиране на настоящия
съдебен състав, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва да се
съобрази с трайната и непротиворечива съдебна практика, както на
административните съдилища в страната, така и на Върховния административен съд,
съгласно която, наборната военна служба или наречена още редовна военна служба,
отслужена в частите на БНА, се признава за действителен осигурителен стаж и съответно,
следва да бъде зачетена като такъв стаж при преценката за придобиване право на
лична пенсия за ОСВ, от жалбоподателя Р.Ф.Ф.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя Р.Ф.Ф., изразена в подадената
жалба против административния акт, за присъждане на направените по делото
разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, посочено в
размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от
един адвокат, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие, без номер, от 12.05.2022 год./л.5, стр.2/, ведно с подписано
пълномощно към него от същата дата/л.5, стр.1/. Съдът обаче намира за
основателно и своевременно направеното писмено възражение, депозирано преди
съдебното заседание от ответника по жалбата, на основание чл.75 от ГПК, за
прекомерност това адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита,
че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде взета
предвид нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Нова,
ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.) от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съгласно
която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за
социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и
настоящото дело, е 350.00/триста и петдесет/ лева. Предвид това, а и предвид
реално осъществената по настоящото дело правна защита и съдействие, която се
изразява всъщност само в изготвянето и подаването на жалбата с посоченото
по-горе съдържание, както и предвид факта, че делото се разглежда по реда на
чл.197 и следв. от АПК, т.е. съдът разглежда жалбата
в закрито заседание и се произнася по нея в едномесечен срок, то настоящия съдебен
състав намира, че размерът на дължимото от ответника по жалбата адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуциран от 500.00/петстотин/ лева, на
350.00/триста и петдесет/ лева, т.е. на регламентирания минимален размер на
възнаграждението за административни дела от тази категория. Съдът намира, че в
конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно
справедлив и адекватен на осъществената по настоящото административно дело
правна защита и съдействие.
За
дължимите на жалбоподателя Р.Ф.Ф. от ***, деловодни
разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена
териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално
поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган,
издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Водим
от горното и на основание чл.200, ал.1,
във вр. с чл.197 и вр. с чл.56,
ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-80#1 от 05.05.2022 год.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с
което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено административното
производство по Заявление с Вх.№2113-08-80 от 20.01.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено
от Р.Ф.Ф., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, за
продължаване на действията по административното производство и разглеждане по
същество на Заявление с Вх.№2113-08-80 от 20.01.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено
от Р.Ф.Ф., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали –
***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ф.Ф., с постоянен адрес: ***, с
ЕГН **********, направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
възлизащи в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.
Преписи от настоящото определение, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен административен съд, чрез
Административен съд – Кърджали, при условията на чл.200, ал.2 от АПК, в 7/седем/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: