Решение по дело №1060/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас против решение № 388/27.04.2023 г. постановено по н.а.х.д. № 397/2023 г. по описа на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда с които е отменено наказателното постановление, като излага доводи за съставянето на АУАН в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „Бургас Сити Сървис“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Македония“ №45 представлявано от управителя Кристина Коларова, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и прави искане да се остави без уважение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 2549-F659953/28.11.2022г., издадено от зам.Директора на ТД на НАП, гр.Бургас, с което на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на „Бургас Сити Сървис“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 550 лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. За да постанови решението съдът е приел, че не е спазен тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, предвид това, че нарушението е осъществено с бездействието на нарушителя към датата следваща последната фиксирана от закона - 01.10.2021г.в, случая първия работен ден след законоустановения срок, като е прието, че това е първият момент, когато контролният орган е имал възможност да констатира нарушението и да установи по несъмнен начин неговия автор, а АУАН е съставен на 23.05.2022 г., с оглед на което наказателното постановление е отменено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно. Възраженията на касатора са неоснователни.

С наказателно постановление № 2549-F659953/28.11.2022г., на основание чл.74, ал.1 от ЗСч., касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на задължено лице съгласно чл.38, ал.1 от ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува годишен финансов отчет за 2020 г. в Агенцията по вписванията, в законоустановения срок до 30.09.2021 г.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, поради съставяне на АУАН след изтичане на предвидения за това срок.

Отговорността на „Бургас Сити Сървис“ ЕООД е ангажирана в противоречие с нормата на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Идеята на законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. В цитираната норма са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, ако не е изтекла една година от извършване на нарушението, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок. Изтичането на който и да е от тези два срока е пречка за съставянето на АУАН, а в случай, че бъде съставен такъв, то издавеното въз основа на него наказателно постановление е незаконосъобразно.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., „откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“.

В случая, дружеството е било длъжно да подадена ГФО за 2020 г. до 30.09.2021 г. и като не е сторило това, с бездействието си е извършило вмененото му нарушение на нормата на датата чл.38, ал.1 от ЗСч., като към момента на съставяне на АУАН - 23.05.2022 г., не е изтекъл едногодишния давностен срок. Същевременно, всички обстоятелства, от значение за ангажиране отговорността на нарушителя, са могли да станат известни на проверяващите органи още на следващия ден – 01.10.2021 г., посредством извършването на проверка в Търговския регистър, който е публичен, без за това да е необходимо от други органи и лица да се извършват определени действия и да се събират допълнителни доказателства. Ето защо, тримесечния срок за съставяне на АУАН започва да тече на 01.10.2021 г. и изтича на 03.01.2022 г., както правилно е приел първоинстанционния съд. АУАН е съставен на 23.05.2022 г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Бездействие на органа повече от три месеца от откриването на нарушителя изключва отговорността на последния и е пречка за съставяне на акт.

Тезата на касатора, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, започва да тече от момента на получаване на списъците по чл.38, ал.13 от ЗСч. не би могла да доведе до извод различен от изложения.

Съгласно чл.38, ал.13, т.1 от ЗСч, Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на НАП списъци с предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете по ал.1 и 2, като списъкът се предоставя в срок до 31 октомври на текущата година, като съгласно ал.14, тези списъци следва да съдържат единствено наименованието на предприятието и неговото ЕИК. Съответно, съгласно чл.38, ал.15 от ЗСч. в двумесечен срок от получаване на списъците по ал.13, НАП предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 – 12.

Видно от цитираните норми АВ е следвало да представи списъка на предприятията неподали ГФО в срок до 31.10.2021 г., а НАП да извърши проверка и да установи нарушението в двумесечен срок, тоест до 03.01.2021 г. – първия присъствен ден. Така предвидената законова регламентация в ЗСч., по своята същност възпроизвежда нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, като разпределя тримесечния срок между АВ, която в едномесечен срок от изтичане на срока за подаване на ГФО, следва да представи списъците на съответните предприятия, и срока на органите на НАП да установят нарушенията е съкратен на два месеца, като сумарно отново нарушението следва да бъде установено в 3-месечен срок от неговото извършване, тоест не е налице разминаване на сроковете за установяване на административното нарушение по двата закона.

Давностния срок за съставяне на АУАН е недопустимо да се удължава, посредством представяне на списъка от АВ в едни по късен момент, както в случая на 24.02.2022 г. и от този момент да тече тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както счита касатора, тъй като няма пречка нарушението да бъде установено от контролните органи и без да им е предоставен списък от АВ, тъй като списъкът не е определящ за техните правомощия и не съдържа информация, която да не е достъпна в Търговския регистър. Тази теза е в противоречие и с разума на закона, тъй като по този начин би се предоставила възможност неоправдано дълго контролните органи да бездействат, въпреки че биха могли да извършат изискващата се проверка. Установяване на нарушението и нарушителя не е обусловени от нищо друго, освен от наличие на добра воля и организация и от бездействието си контролните органи не могат да черпят права.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че в случая АУАН е съставен и след двумесечния срок предвиден в нормата на чл.38, ал.15 от ЗСч., тъй като списъкът по чл.13 е получен на 24.02.2022 г., а АУАН е съставен на 23.05.2022 г. По този начин, недопустимо за начало на срока за установяване на нарушението касатора счита момента на получаване на списъка по чл.38, ал.13 от ЗСч., а за срока за установяване на нарушението се позовава на срока предвиден в ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 388/27.04.2023г. постановено по н.а.х.д. № 397/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: