№ 55800
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20251110106299 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „....“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Н. К. К..
По отношение на заявените вземания за: 1099,16 лева – възнаградителна лихва
за периода 25.09.2023 г. – 04.10.2024 г., неплатено възнаграждение по закупена услуга
Фаст в размер на 1200 лева, неплатено възнаграждение по закупена услуга Флекси в
размер на 2250 лева, такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания в
размер на общо 30 лева, начислени на 10.10.2023 г., такси Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането пир забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска
по договора за кредит в размер на общо 500 лева, начислени на 25.12.2023 г., лихва за
забава за периода 26.09.2023 г. - 04.10.2024 г. в размер на 574,94 лева, лихва за забава
за периода 04.10.2024 г. – 29.01.2025 г. в размер на 332,33 лева, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България.
От друга страна, с практиката Съда на Европейския съюз е разяснено
задължението за служебна преценка за неравноправност на договорни клаузи, когато
са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от
ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо и такава преценка следва да бъде извършена
от заповедния съд в случая.
В случая се установява от заявените фактически основания на предявените
вземания, че длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
1
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства
съдът намира, че заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено, тъй като
е налице обоснова вероятност процесният договор да е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК
води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %,
общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на
сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,27 %.
Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в
него общи положения и допълнителни допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 48,27 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият обаче не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
2
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати
на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът
разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин
на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за
националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит
и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3,
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за
потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да
разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на
допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от
посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално
тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
При отчитането на възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги
като несъмнен разход по кредита за потребителя, действителният ГПР би бил
значително завишен, ерго същият с положителност не е взет предвид от кредитора при
посочване на същия в договора с размер 48,27 %.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките, съдържащи се в договора, допълнителното споразумение и ОУ, макар
формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
3
Характерът на вземането за допълнителните услуги представлява допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставения паричен ресурс, с оглед което и цената
на тези допълнителни услуги предполага включването й в ГПР. Липсата на този разход
в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Повеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността
на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и практиката на СЕС, цитирана и по-
напред в решението.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай
заявителят е посочил, че длъжникът не е направил погашения по процесния договор.
По тези съображения съдът е издал заповед за изпълнение само за претендираната
главница, като потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита, вкл.
законна лихва (Решение № 129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. по описа на ВКС). В
останалата част заявлението следва да бъде отхвърлено.
Следва да се допълни, че в горния смисъл е и актуалната съдебна практика на
СГС, постановена по частни жалби, подадени от заявителя (напр. Определение №
16722/23.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12078/2024 г., Определение № 16726/23.10.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 11624/2024 г., Определение № 17624/04.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 11744/2024
г., Определение № 17652/05.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 11745/2024 г., Определение №
18237/13.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12008/2024 г., Определение № 18236/13.11.2024 г. по
ч.гр.д. № 12086/2024 г., Определение № 1161/27.01.2025 г. по ч.гр.д. № 14839/2024 г. и
мн.др.).
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани
съобразно съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, т.е. съдът следва да отхвърли искането за сумата
над 60 лева до сумата от 179,73 лева за държавна такса, както и за сумата над 16,69
лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 36188/03.02.2025 г., подадено от „....“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. К. К. по отношение на
следните вземания: 1099,16 лева – възнаградителна лихва за периода 25.09.2023 г. –
04.10.2024 г., неплатено възнаграждение по закупена услуга Фаст в размер на 1200
лева, неплатено възнаграждение по закупена услуга Флекси в размер на 2250 лева,
такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания в размер на общо 30 лева,
начислени на 10.10.2023 г., такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането
при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в
размер на общо 500 лева, начислени на 25.12.2023 г., лихва за забава за периода
26.09.2023 г. - 04.10.2024 г. в размер на 574,94 лева, лихва за забава за периода
04.10.2024 г. – 29.01.2025 г. в размер на 332,33 лева, вкл. и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до плащането, както и в
частта за разноските за сумата над 60 лева до сумата от 179,73 лева за държавна такса,
4
както и за сумата над 16,69 лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя чрез ЕПЕП с оглед
изрично изразеното съгласие за това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5