О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V- 1887 8.10.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На осми октомври две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1296 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №103 от 12.06.2019г. по
гр.д.№1168 по описа за 2018г. на РС-Несебър е прието за установено, че ищецът „ПИЦАРИЯ
– АМФОРА- ПЕНКА ХРИСТОВА“ ЕИК: ********* не дължи на ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД сума в размер на 6406,42 лв., по дебитно известие №**********/14.11.2018г. към
фактура №********** от 31.07.2016г.,
дебитно извествие №**********/14.11.2018г. към фактура №********** от 31.08.2016г.,
дебитно известие №**********/14.11.2018г. към фактура №********** от 30.09.2016г.
и дебитно известие №**********/14.11.2018г. към фактура №********** от 31.10.2016г.,
за отчетен период от 22.06.2016г. до 7.10.2016г., а ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 1037 лв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищеца- на 20.06.2019г. чрез адвокат К.; на ответника- на 19.06.2019г.,
чрез юрисконсулт Раева.
В законоустановения срок- на 26.06.2019г.,
по пощата е подадена въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
представлявано от юрисконсулт Николов, с която решението е обжалвано изцяло.
Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите
констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи-
на закона. Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в
полза на ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът
достигнал до необосновано и неправилно решение.
На първо място са изложени
оплаквания, че извода на съда, че поради липса на изричен ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД не бил осъществен
фактическият състав за едностранно коригиране сметката на клиента противоречи
на наведените от въззивника правни доводи за дължимост на процесната сума, като
такава за редовно използвана ел.енергия и мрежови услуги в обекта на клиента,
която е била измерена посредством СТИ. Изтъква като безспорно установен от
районния съд факта на доставката на процесните 25967 квт/ч до имота на
въззиваемия, които са били правилно остойностени съобразно действащите цени на
ел.енергията на КЕВР за съответния период съобразно приетата СТЕ на сумата от
6402,42 лв. За доставената ел.енергия в обекта на ищеца били издадени 4 бр.
дебитни известия на основание чл.115, ал.1 ЗДДС. С оглед нефактурираните
количества ел.енергия за процесния период била увеличена данъчната основа,
поради което на основание чл.115, ал.3, предл.1 от ЗДДС било издадено дебитно
известие. Процесната сума била формирана в съответствие с действащото за
съответния период решение на КЕВР.
На следващо място се сочи, че
дори да се приеме, че процесните количества ел.енергия се дължат на основание
ПИКЕЕ, съдът следвало да се съобрази с практиката на ВКС, обективирана в
решение №124 от 18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г. на III г.о. на ВКС според която, за да
се извърши корекция на сметки на клиент не е задължително да е изпълнено
изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и да е предвиден ред за уведомяване на
клиента в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД. Изтъква се, че досегашната практика на
първоинстанционните и въззивните съдилища е в противоречие както с практиката
на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпорирана в изменения на ЗЕ,
обнародвани в ДВ бр.54/12г. и целта на измененията корекционната процедура да
се извършва с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, без да се доказва виновно поведение на клиента. В заключение се
сочи, че процесната сума е основателно начислена и дължима на въззивника. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което иска да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции.
Приложен е списък на разноските за двете инстанции, общо в размер на 945 лв. (325
лв. за въззивната инстанция), пълномощно и квитанция за платена такса за
въззивно обжалване. Направено е евентуално възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възражение на въззиваемата страна. Представя пълномощно, квитанция
за внесена д.т., препис от цитираната съдебна практика и списък на разноските
за двете инстанции, общо в размер на 1278,50 лв.
Въззиваемия едноличен търговец,
представляван от адв.П.К. е подал своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва
като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и обосновано, поради
което моли да бъде потвърдено. Сочи, че нито в исковата молба, нито в писмената
защита пред районният съд въззиваемата страна не е твърдяла, че процесната сума
е допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ. Напротив, заявено било, че за
ответното дружество не съществува годно правно основание да извърши корекционна
процедура в сметките за ел.енергия на потребителя. Разпоредбата на чл.115, ал.1
от ЗДДС, на която въззивника основава вземането си регламентирала само
счетоводното отразяване на изменението на данъчната основа, но не
оправомощавала доставчика на ел.енергия да извършва такава корекционна
процедура. Разпоредби за корекция на сметки за доставена ел.енергия
съществували в ПИКЕЕ, но въззивникът не сочел валидно правно основание, с което
да обоснове допълнително начислената ел.енергия. На следващо място са изложени
доводи, касаещи несъгласието на въззиваемата страна със становището на
въззивника, че липсата в ОУ на ЕВН ЕАД на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция за сметката му не е пречка за осъществяване на
фактическия състав на едностранното коригиране на сметката на потребителя. Развити
са подробни съображения и е цитирана съдебна практика на ВКС. Изразено е
несъгласие и със становището на въззивника, че правото на доставчика на
ел.енергия да извърши едностранна корекция на сметките на потребителя за минал
период не е предпоставено от доказване на виновно поведение от страна на
потребителя. Намира, че това е недопустимо, понеже се нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82
от ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Счита, че не е
осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия,
поради което намира за правилен извода на съда, че извършената корекция за
минало време на сметките на въззиваемия за процесния период е неправомерна и
процесната сума не се дължи от него.
Страните нямат доказателствени
искания.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря
на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден от надлежно
упълномощен адвокат- общо пълномощно на л.18 от делото на РС.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото
в открито съдебно заседание, насрочено за 14.10.2019г. от 10 ч.
ДОКЛАДВА
въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.