Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 05.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Враца, ІХ
граждански състав в публичното заседание на тринадесети декември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гражданско дело № 4814 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по обективно съединени при
условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на застрахователен
договор поради едновременното му противоречие със закона и неговото заобикаляне
(чл.26, ал.1, предл. 1 и 2); поради липса на основание (чл.26, ал.2, предл. 4);
поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД); поради липса на
застрахователен интерес (чл. 349 ал.1, 2 и 3 КЗ); поради привидност на
застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено
лице) (чл.26, ал.2, предл. 5); поради накърняване на добрите нрави (чл.26,
ал.1, предл. 3); поради липса на предписана от закона форма (чл.26, ал.2,
предл. 3 ЗЗД); за унищожаване на
договора поради измама (чл.29 ЗЗД), както и за недействителност, като
извършен от мним представител (без
надлежно учредената представителна власт) (чл.42, ал.2 ЗЗД).
В исковата молба ищецът
,,Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве”, гр.София,
твърди, че на 29.08.2016 г. ответникът Е.Й.Г. *** (,,застрахован”) е сключил
застрахователен договор ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективиран в застрахователна полица № ВG/30/1160002296314, издадена на
29.08.2016 г., по отношение на лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус"
с регистрационен номер ********. В полицата като застрахован собственик
фигурира ответникът, а обичаен водач не е посочен. Поддържа, че впоследствие
при него е постъпила информация за настъпило ПТП в периода на покритие на
полицата, като същото е реализирано от лице различно от посоченото в
застрахователната полица, а именно румънския гражданин Б.В.М.. Изтъква, че
ответникът не е представил декларация, касаеща обичайния водач или държател на
моторното превозно средство, нито е посочил информация за такъв в процесната
застрахователна полица, като предполага, че впоследствие процесният автомобил
многократно е сменил собствениците и ползвателите си. Твърди също, че
цитираното превозно средство веднага след сключването на застрахователната
полица напуска територията на Република България и до момента се намира във
владението на трети лица, чужди граждани, различни от посочения в полицата
застрахован/собственик на автомобила. Сочи, че няма данни след сключването на
посочената по-горе застраховка по отношение на въпросното МПС, които да
индикират по какъвто и да е начин, че привидно застрахованото физическо лице, е
действителният собственик на автомобила, нито че то е упражнявало каквато и да
било фактическа власт върху него - ответникът е демонстрирал пълна липса на
заинтересованост от правния и фактически статус на ,,формално” притежаваното от
него МПС. Твърди, че ответникът извършва забранена и заобикаляща закона
,,услуга”: изнасянето в ,,застрахован вид” в чужбина, със сключена българска
застраховка ,,Гражданска отговорност” на автомобили, собственост на чужди
граждани, вероятно румънци, с цел избягване на много по-високите по размер
премии и еко-такси в Румъния, посредством серия от привидни и прикрити сделки,
препятстващи установяването на действителните собственици. Изтъква, че
дейността на ответника няма за цел печалба чрез покупка и продажба на
автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно
придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи
лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на
автомобилите и спестяването им на разходи и такси в Румъния при регистриране на
МПС. Поддържа, че тази порочна практика уврежда не само него, но и всеки
български застраховател, сключил подобна застраховка, и най-вече фискалните
интереси на България и Румъния като цяло. Твърди също, че процесната полица,
ако се приеме, че е надлежно сключена, е ,,сключена” или лично от ответника
(привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от негово име и за
сметка на ползвателя (който е фактическия собственик на автомобила) със или без
знанието и упълномощаване от страна на формалния собственик на автомобила по
документи. Сочи, че има правен интерес от предявяване на установителни искове
за прогласяване нищожността на полицата, тъй като е настъпило застрахователно
събитие във връзка с което има голяма вероятност да бъде задължено дружеството
да изплати обезщетение и е възможно също така до изтичане срока на действие на
процесната полица да възникнат и други застрахователни събития, които също да
са основание за ангажиране на отговорността му. Поддържа също, че собствеността
и владението върху автомобила - обект на застрахователния договор, безконтролно
и многократно са прехвърляни с цел създаване на заблуда пред българските органи
и пред застрахователя за реалния собственик, респ. държател, а оттам и за
евентуалната задължително необходима преценка на риска от щети. Счита, че пак
поради тази причина не е предоставена и информация за обичаен водач в процесната
полица и ако каквато и да е част от тази информация му е била известна, то това
би било основание най-малкото за завишаване на застрахователния риск при
сключване на договора, като в настоящия случай поради незнанието на посочените
по-горе обстоятелства не е извършено завишаване на застрахователната премия
поради по-големия застрахователен риск. Твърди, че ответникът (привидно
застрахован) е подставеното лице, тъй като сключва абсолютно симулативни сделки
и злоупотребява с право на застрахователна закрила с цел пълно избягване на
плащане на дължимите по-високи размери на данъци и (еко) такси, както и на
застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната
регистрация) на действителния собственик, най-често Румъния и счита, че това поведение
е класически пример за злоупотреба с право, чрез която се заобикаля закона.
Поддържа, че застрахованият (привидно застрахованият) злоупотребява с правото
да се получи застрахователна закрила по застраховка ,,Гражданска отговорност на
автомобилистите”, което поведение противоречи както на българското, така и на
румънското данъчно законодателство. Твърди, че застраховката се сключва
(привидно) от застрахованото физическо лице с единствена цел да извлече
незаконни облаги като спомогне, улесни прехвърлянето й на друг собственик в
Румъния, който от своя страна не декларира собствеността си пред местните
румънски власти, нито пред българските компетентни органи и в тази връзка не я
пререгистрира на свое име като нов собственик, не я вписва на отчет в румънските
поделения на КАТ, не премахва българските й регистрационни табели и не поставя
румънски такива, не информира застрахователя за смяната на собствеността
въпреки изричното императивно задължение за това. Съответно без тези действия
българските органи на КАТ не могат от своя страна да свалят от отчет автомобила
и той реално продължава да се води на името на ответника, макар той да няма
никакви права върху него, а друго лице в Румъния. По този начин новият румънски
приобретател цели да спести значителни по размер данъци и такси в чужбина по
прехвърлянето на автомобила, по регистрирането му, по заплащане на т.нар. еко
такси, с което едновременно заобикаля данъчното законодателство на страната си
и ощетява фиска. Твърди, че застрахователния договор, обективиран в посочената
застрахователна полица, е нищожен поради липсата на съгласие (представителна
власт) за неговото сключване, поради едновременното му противоречие със закона
и неговото заобикаляне; поради накърняване на добрите нрави; поради липса на
основание; поради липса на застрахователен интерес, поради привидност на
застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено
лице), а така също е и унищожаем поради измама при сключването му.
Моли съда, след като се убеди в
основателността и доказаността на предявените искове, да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № ВG/30/1160002296314, издадена на 29.08.2016 г., на
основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД (поради липса на съгласие), във вр. с чл.
42 ЗЗД (липса на представителна власт), евентуално, ако отхвърли иска по
предходното основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД (поради противоречие със закона), евентуално, ако отхвърли иска по
предходното основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона), евентуално, ако отхвърли иска по
предходното основание да разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави); евентуално, ако отхвърли
иска по предходното основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 26,
ал. 2, предл. 4 ЗЗД (поради липса на основание), във вр. чл. 289 ТЗ и чл. 8,
ап. 2 ЗЗД; евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа
и уважи иска на основание чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД (поради липса на предписана
от закона форма); евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание да
разгледа и уважи иска на основание чл. 349 ал.1, 2 и 3 КЗ (нов) (поради липса
на застрахователен интерес), евентуално, ако отхвърли иска по предходното
основание да разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал.2. предл. 5 ЗЗД
(поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална
симулация (подставено лице), евентуално, ако отхвърли иска по предходното
основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД (измама),
като обяви за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на
измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и
причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила,
считано от датата на сключване на застрахователния договор - 29.08.2016 г. Моли
също съда да му присъди направените в делото разноски.
Ответникът Е.Й.Г. ***, в отговора
на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, твърди, че не е сключвал и
подписвал процесния договор за застраховка и подписът положен под името му не е
изпълнен от него; че не е собственик, ползвател и никога не е управлявал, не е
виждал и имал какъвто и да било достъп до моторното превозно средство, обект на
застраховката, обективирана в Застрахователна полица № ВG/30/1160002296314,
издадена на 29.08.2016 г. в гр.Монтана, с посредничеството на ,,М Онлайн” ЕООД.
Поддържа, че не е предоставял личните си данни на представител на ,,М Онлайн”
ЕООД или на трето лице, нито е упълномощавал трето лице или служител на
дружеството да сключи от негово име застрахователната полица и че не е ходил в
гр.Монтана в периода, в който е сключен договора за застраховка. Сочи, че след
като е узнал, че някой разполага с личните му данни и използвайки същите е
сключил процесния договор, е подал незабавно жалба в РУ ,,Полиция” гр. Враца.
Категорично заявява, че не знае къде се намира застрахованото МПС, напуснало ли
е Република България и кога, в чие владение и собственост се намира същото към
момента на сключване на процесния застрахователен договор и след това; че не
познава лицето Б.В.М. - румънски гражданин. Оспорва като неоснователни и
неверни изложените в исковата молба твърдения, че извършва забранена и
заобикаляща закона „услуга” изнасянето в ,,застрахован вид” в чужбина, със
сключена българска застраховка ,,Гражданска отговорност” на автомобили,
собственост на чужди граждани, с цел избягване на много по-високите по размер
премии и еко-такси в Румъния, посредством серия от привидни и прикрити сделки;
че неправомерно извлича облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на
собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани
на други държави, които са действителните собственици на автомобилите и
спестяването им на разходи и такси в Румъния при регистриране на МПС; че е
увредил интересите на застрахователното дружество – ищец и което да било друго
застрахователно дружество, както и фискалните интереси на Република България и
Република Румъния; че е злоупотребил с правото да получи застрахователна
закрила по застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”; че е
извършил неправомерни действия, които противоречат на българското или
румънското законодателство и са насочени към заобикаляне на данъчното
законодателство и ощетяване фиска на двете държави. Заявява, че признава за
основателен предявения против него иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2
вр. чл.42 от ЗЗД и моли съда да уважи същия, като прогласи нищожността на
договора за застраховка от 29.08.2016г., поради липса на съгласие за
сключването му. По отношение на останалите, предявени в условие на евентуалност
искове, ответникът счита същите за неоснователни, доколкото Договорът за
застраховка от 29.08.2016г. не е подписан от него и е нищожен именно на
посоченото основание. Счита, че няма вина за завеждане на делото и не следва да
понесе сторените съдебни разноски от застрахователното дружество - ищец.
В съдебно заседание, лично
и чрез процесуалния си представител, потвърждава направеното признание на иска
и моли съда да се произнесе с решение съобразно признанието.
С оглед направеното
признание на иска ищецът, чрез процесуалния си представител, в съдебното
заседание направи искане за произнасяне с решение, основаващо се на признанието
на иска от ответната страна и се отказа от претенцията си за разноски.
Предявените искове са допустими.
Всяка от страните по една сделка може да се позове на
нищожността без ограничение във времето, тъй като тя не се погасява по давност.
Страната, която не признава последиците от сделката може да предяви срещу
насрещната страна иск за прогласяване на нищожността й. В настоящия случай за
ищеца съществува правен интерес от предявените искове за обявяване нищожност на
застрахователния договор, тъй като с тях той цели да се разреши със сила на
пресъдено нещо възникналия между него и ответника правен спор за неговата
действителност, смущаващ правното му положение, което обуславя допустимостта
им. Допустим е и предявеният конститутивен иск за унищожаване на
застрахователния договор, тъй като ищецът е страна по него, в чийто интерес
законът допуска унищожаването му (чл. 32, ал. 1 от ЗЗД).
Когато се предявяват искове за
недействителност на сделка на различни основания, всички искове са предявени в
условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече
от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на
унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или
висяща недействителност. Поредността, в която съдът следва да разгледа
исковете, произтича от правното естество (тежестта) на релевираните с тях
пороци на тази сделка, независимо каква поредност и какво съотношение за
разглеждането им е посочил ищецът. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа
първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от
най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до
най-лекия - липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е
длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия - поради неспазване на режима на
настойничеството и попечителството, през по-леките - поради неспособност да се
разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради
грешка, до най-лекия - поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не
подлежи на унищожение, той е длъжен след това да разгледа съответното основание
за недействителност, напр. за извършването й от мним представител (без или
извън надлежно учредената представителна власт). В този смисъл са Определение №
244 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2572/2013 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 984 от 3.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 271/2004 г., ТК, II о.
В настоящия случай, с оглед тежестта на релевираните с
исковата молба пороци на застрахователния договор, главен иск е този за
обявяване нищожността на договора поради твърдяното му противоречие със закона,
а евентуално съединени с него са всички останали във вече посочената поредност,
които следва да се разгледат при неоснователност на главния иск. С оглед на направеното
по делото признание от страна на ответника на един от предявените искове, преди
всичко следва да се прецени приложението на специалните правила на ГПК за
произнасяне с решение при признание на иска.
Нормата на чл.237,
ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Настоящият състав
счита, че в случая са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по
реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал един от предявените в условията
на евентуално съединяване искове - за обявяване на нищожност на
застрахователния договор поради липса на съгласие за неговото сключване, на
основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, а ищецът е поискал съдът да постанови
решение съобразно признанието. Спазени са и изискванията, установени в чл.237,
ал.3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави,
а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното,
искът за обявяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на
съгласие за неговото сключване, следва да бъде уважен, като на основание чл.26,
ал.2, предл. 2 от ЗЗД, се прогласи нищожността на застрахователен договор
,,Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен на 29.08.2016 г. между
,,Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве” АД, гр.София и
Е.Й.Г. ***, обективиран в застрахователна полица № ВG/30/1160002296314,
издадена на 29.08.2016 г., по отношение на лек автомобил марка
"Форд", модел "Фокус" с регистрационен номер ********.
По разноските:
Настоящият съд приема, че в случая направените от
ищцовото дружество разноски по делото следва да останат в негова тежест,
съгласно чл.78, ал.2 ГПК. Налице са и двете кумулативно дадени в тази норма
предпоставки, за да бъдат възложени разноските на ищеца, а именно: с
поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на делото и е
признал иска. За да достигне до този извод, съдът взе предвид изложените в
писмения отговор от ответника твърдения /които не са оспорени от ищцовата
страна/, че никога не е притежавал описания в застрахователната полица лек
автомобил, не е сключвал процесния договор за застраховка, нито е упълномощавал
други лица да сторят това, като се касае за злоупотреба с личните му данни. С
оглед предходното, съдът счита, че с поведението си ответника не е станал
причина за завеждане на делото, като е признал, че не е сключвал договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в процесната застрахователна полица.
Водим от горното, на основание
чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожен,
на основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД застрахователен договор ,,Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключен на 29.08.2016 г. между ,,Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: живот и здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к.
"Дианабад", бул. “Г.М.Димитров“ № 1 и Е.Й.Г. с ЕГН **********
с адрес ***, обективиран в застрахователна полица № ВG/30/1160002296314,
издадена на 29.08.2016 г., по отношение на лек автомобил марка
"Форд", модел "Фокус" с регистрационен номер ********, поради липса на съгласие.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: