№ 933
гр. Перник, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720100498 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Р.П., срещу
Г. Д. П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3993.61 лева /главница/,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 105, находящ се в гр. ***** /инсталация №
**** и аб. № ****/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. вкл., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 4544/2021 г. на РС Перник –
09.06.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че за събиране на сумите си дружеството образувало
1
ч.гр.д. № 4544/2021 г. на РС Перник, по което били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на последните дружеството
образувало и изп.д. № 1057/2022 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. – в хода на което
от ответницата длъжник била събрана сумата от общо 1775.28 лева.
Впоследствие обаче дружеството било уведомено, че длъжникът все пак е
депозирал възражение срещу заповедта, поради което му били дадени
указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С исковата молба са представени: заявление за издаване на заповед за
изпълнение, договор между ФДР и сграда в режим на ЕС, протокол за
проведено общо събрание на ЕС, справка за абонат, фактури с извлечения към
тях, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане
издръжка, постановление за възлагане на недвижим имот и протокол за въвод
във владение, договор между ищеца и ФДР, копие от вестник „Монитор“ с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
Прави се искане за привличане на като трето лице помагач по делото на
дружеството „Техем сървисис“ ЕООД и за задължаване на същото да
представи документи евентуално само за задължаване на същото да
представи документи.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Г. Д. П. – лично на
02.05.2023 г. като в срока по чл. 131 от ГПК отговор от ответницата не е
постъпил.
От страна на ответницата обаче е депозирано възражение по реда на чл.
414 от ГПК по ч.гр.д. № 4544/2021 г. на РС Перник. В същото ответницата
твърди, че от 14 години заедно със семейството си живее в гр. Перник и не
обитава жилището апартамент № 105, находящ се в гр. ***** /наследство от
баба й и дядо й/. Поради това и ответницата твърди, че не е ползвала и
топлинна енергия в имота. Иска съдействие от съда за отпадане на
задълженията.
В хода на производството по делото са служебно изискани: два броя
справки от Национална база данни „Население“.
След приключване на делото ищцовото дружеството е представило
актуално извлечение от сметка – за периода от м.05.2017 г. до м.02.2020 г. ,
както и други документи /които съдът не обсъжда, доколкото са представени
след приключване на откритото съдебно заседание вкл. след даден ход по
същество/.
С определение № 1894/15.06.2023 г. като трето лице помагач по делото
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
Същото не изразява становище по делото.
Предвид заявлението на ответницата във възражението по реда на чл.
414 от ГПК съдът не е допуснал експертизи.
В открито съдебно заседание, проведено на 11.09.2023 г., ищцовото
дружество не изпраща представител и не изразява допълнително становище
по делото.
2
В писмена молба, депозирана след заседанието, която съдът приема за
писмени бележи, процесуалният представител на ищцовото дружество
изразява становище за уважаване на исковете. Счита, че процесният период е
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
Ответницата редовно призована – призовката, връчена й лично на
04.08.2023 г. не се явява в първото по делото съдебно заседание и не изразява
становище.
Третото лице помагач също не изпраща свой представител и не изразява
становище по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
за вземанията, част от които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
1474/18.08.2021 г. по ч.гр.д. № 4544/2021 г. по описа на РС Перник. Срещу
посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от
ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „:Монитор“ от 11.06.2016 г.,
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 г. на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
По делото са налице две извлечения от сметка:
1. От извлечението от сметка, приложено към исковата молба, се
установява, че същото е за периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2020 г. –
като съгласно него дължимата сума за главница възлиза на 4072.31 лева.
2. От актуално извлечение от сметка към дата 07.09.2023 г., налично към
допълнителната молба от ищеца, се установява, че същото е за периода
от 01.05.2017 г. до 29.02.2020 г. – като съгласно него дължимата сума за
главница възлиза на 3702.11 лева и е начислявана за отопление и битова
гореща вода.
От представено по делото копие от нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 59/19.06.1992 г., том XXXXV,
дело № 9544/1992 г. /на нотариус при Софийска нотариална служба – Ч.Б./ се
установява, че на 19.06.1992 г. ответницата е придобила собствеността върху
имот – апартамент № 105, находящ се в гр. *****. Имотът е прехвърлен
срещу задължение за гледане и издръжка, поради което върху същия е налице
запазено вещно право на ползване – от лицата Г.Т.Г. и Н.Г.Г. до края на
живота им.
Видно от служебно извършени справки в НБД „Население“ – лицето
Г.Т.Г. е починало на 20.12.2011 г. , а лицето Н.Г.Г. – на 24.05.2004 г.
На следващо място от постановление за възлагане на недвижим имот от
06.10.2020 г. на ЧСИ АЛ.Б., вписано в Служба по вписванията на 08.12.2020
3
г., се установява, че имот – апартамент № 105, находящ се в гр. ***** е
възложен в собственост на дружеството „Мидивел билдинг“ ЕООД, с ЕИК:
*********. Същият имот съгласно протокол за въвод във владение от
13.01.2021 г. е бивша собственост на ответницата Г. Д. П..
Самата ответница не оспорва собствеността си върху имота в процесния
период. Посочва единствено, че имотът е получила в наследство и не е
ползвала топлинна енергия за него. В тази връзка от същата не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут в
периода от 20.12.2011 г. /смъртта на второто лице с учредено вещно право на
ползване/ до 30.04.2020 г. /края на процесния период/.
От договор № 3395/05.09.2002 г. се установява, че между Сграда в
режим на етажна собственост /СЕС/ с адрес: гр. София, ж.к. **** и
дружеството „Техем сървисис“ ЕООД е налице договор за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща
и индивидуални сметки /т.е. осъществяване на топлинно счетоводство и
дялово разпределение/. Към договора е приложено копие от протокол от
Общо събрание на СЕС в полза на лицето, подписало договор №
3395/05.09.2002 г. от името на СЕС като на Общото събрание е присъствало
лицето с учредено вещно право на ползване Г.Г..
Налице и договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем
сървисис“ ЕООД от 22.06.2017 г. за извършване на услугата дялово
разпределение.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1474/18.08.2021 г. по ч.гр.д. № 4544/2021 г. на Пернишкия РС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата лично като
същата е депозирала възражение, което е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по
делото въпрос е относно стойността на доставяната топлинна енергия предвид
възражението, че ответницата не е обитавала реално имота.
4
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /договор между ФДР и сграда в режим на ЕС,
протокол за проведено общо събрание на ЕС, справка за абонат, фактури с
извлечения към тях, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане издръжка, постановление за възлагане на недвижим имот и протокол
за въвод във владение, договор между ищеца и ФДР, копие от вестник
„Монитор“ с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, справки от НБД „Население“ два броя/ следва извод, че
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на процесния имот през целия процесен период.
Посочената констатация – че ответницата е собственик на имота, в
посочения по-горе процесен период – следва от обстоятелството, че същият е
придобит по силата на договор за издръжка и гледане, по силата който
ответницата е приобретател. Действително съгласно договора за издръжка и
гледане две други лица са имали запазено пожизнено вещно право на
ползване върху имота, но тези две лица са починали много преди началото на
процесния период.
Предвид събраните по делото доказателства и липсата на оспорвания от
страна на ответницата съдът приема, че в случая имотът, описан в
нотариалния акт, е идентичен с процесния топлоснабден имот, независимо от
разминаването в адресното описание – като понастоящем имотът се намира в
гр. София, район Искър, ж.к. Дружба 1, а при сключване на сделката,
обективирана в нотариалния акт, съшият е бил с адрес: гр. София, ж.к. Искър.
По отношение на номер на жилищен блок, вход, етаж и номер на апартамент е
налице съвпадение.
5
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ ЕАД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответницата е
собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
По въпроса за реалното доставяне на топлинна енергия за процесния
период до процесния период от страна на ответницата не са въведени никакви
конкретни възражения /напр. за демонтирани радиатори, спряно
топлоподаване в цялата сграда, етажност или други/, с изключение
възражението, че не обитава имота. Това възражение обаче няма как да
обоснове отпадане на задължението за заплащане на начислените от ищеца
суми, доколкото с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС
постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съгласно общите условия /чл. 33, ал. 1 от ОУ/
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната
топлинна енергия в 45 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума.
Същата съдът намира, че възлиза на 3702.11 лева /главница/ за периода
от 01.05.2017 г. до 29.02.2020 г. – съгласно извлечението от сметка от
07.09.2023 г., представено по делото към допълнителната молба от 11.09.2023
г. /посоченото извлечение съвпада поне като начало с процесния период, а
като край е два месеца по-кратко, което е в интерес на потребителя/.
Съдът съобразява именно това извлечение от сметката, доколкото
наличното такова към исковата молба обективира пълния размер на
задължението към датата на образуване на заповедното производство и не
отразява постъпилите от ответницата плащания впоследствие. Освен това
извлечението към исковата молба обхваща период, който не съвпада нито
като начало нито като край на процесния.
Поради това и за сумата от 291.50 лева, представляваща разликата до
пълния размер на претенцията от 3993.61 лева, както и за периода от
01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., искът за главница следва да бъде отхвърлен.
Обезщетение за забава не се претендира по исковото дело, поради което
6
и съдът не обсъжда дължимостта на такова.
Възражение за погасяване по давност на част от посочените суми за
главница не е въведено с възражението по чл. 414 от ГПК, а отговор на
исковата молба не е подаден, поради което и съдът не коментира такова.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 4544/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 145.27 лева, от които 95.27 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да бъдат присъдени на ищеца заявител изцяло /доколкото плащания от
ответницата са постъпили след образуване на изпълнително дело/.
Длъжникът ответник не претендира разноски по това дело.
По разноските в производството по гр.д. № 498/2023 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 179.87 лева, от които 79.87 лева държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение /което съдът определя в минимален размер/.
Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени. В тази връзка с оглед изхода на делото
на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 166.74 лева.
Ответната страна не претендира разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Д. П., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б като
потребител сумата от общо 3702.11 лева /главница/, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 105, находящ се в гр. ***** /инсталация № **** и аб. №
****/ за периода от 01.05.2017 г. до 29.02.2020 г. вкл., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 4544/2021 г. на РС Перник – 09.06.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
7
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4544/2021
г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 291.50
лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на главницата
от 3993.61 лева, относим за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г. вкл.
поради неоснователност на претенцията в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Г. Д. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 145.27 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 4544/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 166.74 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 498/2023 г. на РС Перник предвид отхвърлената част
от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца, дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, вкл. на третото лице
помагач.
Препис от решението да се връчи на страните и на третото лице
помагач.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 4544 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8