№ 290
гр. Ловеч, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100857 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена на иска: 334.35 лв.
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, представлявано от
Юлиян Бойчев Цампаров,чрез адв. Виолета Герова, със съд.адрес: *** против Р. АТ. ИВ., с
адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че предявява исковата си претенция срещу ответницата въз
основа на договор за цесия от 01.10.2019 г, с прехвърлител „С.Г.Груп“ООД, което
дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД.
Сочи, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лице, подробно описани в Приложение №1 от договора.
Надевени са твърдения, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът
е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № 15506284003. Договорът е с дата
18.01.2017 г. към мобилен номер, като потребителят е добавил за ползване мобилен номер
*** по избран тарифен план VIVACOM Smart M, с месечна абонаментна такса 23,99 лева с
ДДС, добавен е за ползване абонамент неограничени минути за 8,00 лв. с ДДС и Удвоени
МВ на максимална скорост VIVACOM Smart за 11,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Твърди се още, че на 18.01.2017 г. потребителят е подписал лизингов договор за
устройство GSM HTC DESIRE 628 DUAL SIM № 357292074707367, посредством 24
лизингови вноски в размер на 15,90 лв. всяка.
1
Ищецът твърди, че въз основа на горепосочените договори за предоставяне на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15506284003 са издадени фактури за
периода от 15.10.2017 г. до 14.01.2018 г., които обективират вида и размера на
незаплатената услуга, а именно: фактури № **********/15.11.2017 г.,
**********/15.12.2017 г. и **********/15.01.2018 г. Излага, че абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца – за м.
11./2017 г., 12/2018 г. и за м.01/2018 г.
Посочва се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. Изтъква, че при неспазването на което и да е
задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. Твърди, че след едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал крайна фактура №
**********/22.09.2017 г. за периода от 22.08.2017 г. до 21.09.2017 г. с начислена обща сума
за плащане включваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в редуциран размер от 79,95 лв. и дължима цена в размер на 254.40 лв. за
оставащите лиизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план. Ищецът твърди, че
датата на деактивация на процесния абонамент е 15.09.2017.2017 г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при регистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Твърди се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента VIVACOM Smart Mнеограничени минути и
Удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart за мобилен номер *** до 18.01.2019
г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 18.01.2017 г.
Посочено е, че претендираната сума в размер на 334.35 лв. е формирана като сбор от
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 79.95 лв. / трикратният
размер на месечните такси на абонаментната услуга/, и оставащите незаплатени лизингови
вноски в размер на общо 254.40 лв. Изтъква се, че представените по делото фактури сами по
себе си не са основание за плащане, но длъжникът – ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ,
които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК“ЕАД да начисли обезщетение
за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
Наведени са твърдения, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.38 от Общите договорни
условия на БТК ЕАД за лизинг на устройства, дължимите месечни вноски за предоставеното
2
на абоната устройство GSM HTC DESIRE 628 DUAL SIM № 357292074707367, дължими
след месец 09/2017 г. са обявени за предсрочно изискуеми – за периода от 22.08.2017 г. до
21.09.2017 г. или 16 броя предсрочно изискуеми вноски по 15,90 лв..
Счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79
от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника,че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца «ЮБЦ»ЕООД в размер на 334.35лв. – представляваща сбор от
незаплатении вноски по договор за лизинг в размер на 254.40 лв. и неустойка по договор за
електронни съобщителни услуги, сключен между ответника и «БТК»ЕАД, съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, както и разноските по заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Колева. Намира предявеният
иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен по размер.Счита, че по делото няма
данни ищецът „ЮБЦ“ЕООД да е изпращал уведомително писмо, с което да уведомява
длъжника, че пристъпва към предсрочна изискуемост на дълга. Наред с това, смята, че не е
ясно главницата от 334,35 лв. какво включва – неиздължени вноски по договора, неустойка,
разноски в производството по чл.410 от ГПК или други суми.
В о.с.з. ищeцът „ЮБЦ“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище,
депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на
предявения иск.
Ответницата Р. АТ. ИВ. не взема лично участие в процеса. Представлява се от
особен представител – адв. Ил.колева, която моли исковата претенция да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 236/2021 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз
основа на заявление от «ЮБЦ»ЕООД е издадена Заповед № 139 от 01.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р.
АТ. ИВ. да заплати на „ЮБЦ“ЕООД сумата 334.35 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 59.95 лв. за периода от 22.08.2017 г. до 21.09.2017 г. и
254.40 лв. оставащи незаплатени 16 броя лизингови вноски по15,90 лв. за предоставено за
ползване устройство до края на рока на лизинговия договор, както и внесена държавна такса
в размер на 25,00 лв. и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 416 от 18.03.2021 г. заповедният съд е приел, че съобщението до
длъжника е връчено на основание чл.47, ал.1 от ГПК и е указал на заявителя възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като
3
довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 31.03.2021 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца
„ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 236/2021 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото е установено, че на 18.01.2017 г. г. между „Българска
телекомуникационна компания „ЕАД и ответницата Р. АТ. ИВ. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15506284003 към мобилен
номер ***, с избран тарифен план VIVACOM Smart M и месечна абонаментна такса от
23,99 лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца с дата на изтичане на срока на
споразумението 18.01.2019 г. При сключване на договора абонатът е декларирал, че се е
запознал с политиката на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените въпроси
се прилагат Общите условия на БТК ЕАД за съответната услуга.
Установява се, че едновременно с подписване на договора на ответницата е
предоставено устройство на лизинг за срок от 24 месеца, като условията за получаване на
устройството на лизинг са посочени в Приложение 1 към споразумението и в Общите
условия за лизинг на устройства, представляващи неразделна част от споразумението.
Уговорено е, че при противоречие между текста на Приложение 1 и споразумението,
Приложение 1 има приоритет.
На основание сключен Договор за лизинг с дата 18.01.2017 г. на ответницата е
предоставено устройство GSM HTC DESIRE 628 DUAL SIM № 357292074707367. Съгласно
договора същата се е задължила да заплати обща лизингова цена в размер на 381.60 лв.,
платима на 24 броя месечни лизингови вноски , от които 23 в размер на 15,90 лв. и една
последна лизингова вноска в размер на 15,90 лв. Месечните лизингови вноски се
начисляват и заплащат от Клиента съгласно сроковете, условията и начина на плащане на
задълженията на Клиента по Договора за услуги. Страните са уговорили, че ако Клиентът
няма други активни услуги на VIVACOM или същите бъдат прекратени, договорните
условия за лизинг се прекратяват, като оставащите лизингови вноски стават незабавно
изискуеми, освен ако клиентът не е заявил писмено при закриване на съответните услуги, че
желае продължаване действието на договорните условия за лизинг. На следващо място,
VIVACOM има право да прекрати договорните условия за лизинг, в случай на прекратяване
на Договора за услуги поради неизпълнение на задълженията на Клиента, като в този случай
оставащите лизингови вноски стават незабавно изискуеми, освен ако клиентът не писмено,
че желае продължаване действието на договорните условия за лизинг.
Ответната страна не оспорва твърденията на ищеца, че е потребил и не е заплатил
4
мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеци – за м.11.2017 г., за
м.12.2017 г. и за м.01/2018 г. като неплащането в срок на издадените фактури е обусловило
правото на БТК, уредено в чл.50 от Общите условия да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната.
Съгласно чл.43.1 основно задължение на абоната е да заплаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги. Неизпълнението в срок на задължението за плащане е една
от разписаните в ОУ хипотези, при които сключеният договор се прекратява – чл.50.6, б.“в“
от Раздел XIII „Прекратяване на договора“.
Съгласно чл.21 от Общите условия на „БТК“ЕАД за лизинг на устройства месечните
лизингови вноски се фактурират от Лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя
едновременно с изпълнението на неговите задължения по договора за електронни
съобщителни услуги съгласно сроковете, условията и начина на тяхното плащане“. В
конкретния случай, с оглед прекратяване на договорите за мобилни услуги поради
неизпълнение на ответницата, на основание чл.38 от Общите условия на БТК ЕАД за лизинг
на устройства, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство след
месец 09/2017 г. са обявени за предсрочно изискуеми.
Не се оспорва, че след едностранното прекратяване на индивидуалния договор за
услуги и обявяването на лизинговите вноски за предсрочно изискуеми мобилният оператор
е издал крайна фактура с № ********** за периода от 22.08.2017 г. до 21.09.2017 г. с
начислена обща сума на лизинговите вноски от м.09/2017 г. / 16 р.оя по 15,90 лв./ и
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
Неустойката е начислена на основание сключените между страните индивидуални
договори, в които на стр.6 е уговорено следното:“При прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка.
В случая претендираната по делото неустойка от 79.95 лв. съставлява сбор от
трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга, както следва: /3х19,99
без ДДС+ 3х6,66 лв/ или общо 79,95лв.
По делото са ангажирани доказателства, че на 16.10.2018 г.между „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, като цедент, и „ С.Г.Груп“ООД е сключен Договор за
прехвърляне на вземания / цесия/, по силата на който процесното вземане е било
прехвърлено – същото е посочено в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви.
Впоследствие, с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.
5
вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД. Съгласно чл.6,
ал.2 от Договора за цесия, цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от
негово име и за собствена сметка.
По делото е приложено уведомление за цесия, с което „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018 г., действащо
чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по
договор за цесия от 01.10.2019 г. е уведомил ответницата,че вземането е прехвърлено на
„С.Г. Груп“ООД и в съответствие с пълномощно от 24.10.2018 г., по силата на което
„С.Г.Груп“ООД е упълномощено да я уведоми от негово име за сключения договор за цесия
и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД следва да се счита за надлежно уведомена. Наред с
това, ответницата е уведомена, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г.
„С.Г.Груп“ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ЕООД и е единствен титуляр и
разпоредител на същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца
„ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответницата Р. АТ. ИВ. в претендирания размер
от 334.35 лв.- предмет на заповед № 139 от 01.02.2021 г , издадена по ч.гр.д.№ 236/2021 г.
Съдът намира, че приложените договори за цесия, по силата на които процесното вземане е
прехвърлено на първоначално на „С.Г.Груп“ООД, а впоследствие – на ищеца „ЮБЦ“ЕООД,
са валидно сключени По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин
установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като
титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането
му. Към исковата молба е представено извлечение от Приложение №1 към Договора за
/цесия/ от 01.10.2019 г., в което вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез
посочване на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника,
размера на вземането към датата на продажбата.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
В хода на процеса назначеният особен представител на ответницата отрича наличието на
валидна цесия спрямо нея, като твърди, че не е спазено изискването по чл.99, ал.3 от ЗЗД за
съобщаване. От своя страна ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че
преди предявяване на иска ответницата е получила уведомление за цесията. Горните
6
обстоятелства обаче не променя извода на съда, че цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на ответницата. В тази връзка съдът съобразява
утвърдената съдебна практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена
цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от стария кредитор – в случая „ЮБЦ“ЕООД, в качеството на негов
пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се
съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл
е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение
№78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./
Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление,
приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също,
че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от
ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се
явява цесионера. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа,
като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните
действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу
ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от
ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор.
При тези съображения намира възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване
на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е породила
своето действие по отношение на ответницата, като последната е уведомена надлежно за
същата чрез назначения й особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/.
След анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. и приложените
доказателства към заповедното производство, съдът приема за установено, че, между
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответницата валидно са сключени
процесните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за лизинг.
Представените още пред заповедния съд договори като частни диспозитивни документи не
са оспорени от ответницата и тъй като носят подписите на лицата, посочени в него като
издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от
ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с
подписването на процесните договори правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения. По делото не се оспорва, че Операторът е изпълнил основното си
задължение да предостави на ответницата достъп до мрежата си, както и възможност да
ползва мобилни услуги чрез мобилен номер ***. Бузспорно е установено, че едновременно
със сключване на посочения договор за услуги е сключен и договор за лизинг, по силата на
който на ответницата е предоставено устройство GSM HTC DESIRE 628 DUAL SIM №
357292074707367. От своя страна ответницата не отрича, че не е изпълнила основното си
задължение като потребител за заплащане на мобилните услуги за два последователни
7
отчетни месеца – м.11/2017 г. – м.01/2018 г, което е обусловило правото на Оператора БТК
да прекрати едностранно индивидуалния договор и да претендира неустойка при
прекратяване ползването на услугите. Установява се, че неустойката от 79.95 лв. е начислена
съгласно клауза от индивидуално сключения договор и представлява сборът на три месечни
такси за всяка от предоставените абонаментни услуги. Видно от начина, по който същата е
уговорена от страните, клаузата за неустойки по процесния договор в частта, в която са
обвързани с размера на месечните абонаменти такси, поставя праг на максималния размер
на неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Именно в този
размер е и заявена исковата претенция. В случая не е договорено и не се претендират
стойности на абонаментни такси за целия срок на договорите. Съдът приема, че така
формулирани, при общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост на
трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и
мобилния оператор по смисъла на чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си
функция, поради което в тази част на иска липсват отрицателните предпоставки, които да
обуславят отхвърлянето му. При тези съображения предявеният иск заплащане на неустойка
следва да бъде уважен като доказан по основание и размер в пълния претендиран размер от
79.95 лв.
С предявения установителен иск ищецът е претендирал като част от главницата и
заплащане на сумата от 254.40 - предсрочно изискуем остатък от дължимите до края на
срока вноски за закупеното мобилно устройство, предоставено по силата на процесния
Договор за лизинг, сключен с ответницата на 18.01.2017 г. Страните не спорят, че поради
допуснато от ответницата неизпълнение на договорните задължение /неплащане на две
последователни фактури/, считано от 15.09.2017 г. абонаментът е деактивиран и договорът е
прекратен по вина на ответницата. Основание за начисляване на претендираните суми в общ
размер на 254.40 лв. е клаузата на чл.9 от договора за лизинг и т.2 от договора за услуги.
Съгласно посочената клауза, при прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, вкл. и за допълнителни услуги. Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
вкл. при неплащане на дължими суми, абонатът дължи освен неустойка в размер не повече
от трикратния размер на месечния абонамент също и въъзстановяване на част от стойността
на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата / закупени или
предоставени на лизинг/, съответстващи на оставащия срок на договора. В конкретния казус
съдът приема за установени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
остатъка от месечните вноски, който в случая за закупеното устройство GSM HTC DESIRE
628 DUAL SIM № 357292074707367 се равнява на неначислени вноски за 16 месеца и е в
общ размер на 254.40 лв. / 16х 15,90=254.40 лв/С оглед упражненото от страна на Оператора
право да прекрати договора ответницата дължи плащане на претендираната сума, включена
в издадената крайна ф-ра № *********/22.09.2017 г., поради което претенцията на ищеца за
заплащане на месечните лизингови вноски, дължими след м.09/2017 г.се явява основателна.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск
8
по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД, се явява основателен и доказан, като
следва да се признае да установено по отношение на ответницата Р. АТ. ИВ., че същата
дължи на „ЮБЦ“ЕООД сумата от 334.35лв. – представляваща сбор от незаплатени вноски
по договор за лизинг в размер на 254.40 лв. и неустойка по договор за електронни
съобщителни услуги, сключен между ответника и «БТК»ЕАД - предмет на заповед № 139 от
01.02.2021 г , издадена по ч.гр.д.№ 236/2021 г.
С оглед изхода на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски по заповедното производство, както следва: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв.
– адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски по настоящото исково
производство, а именно: 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На адвокат Илина Колева от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
вр.чл.92 от ЗЗД, по отношение на Р. АТ. ИВ., ЕГН: **********, с пост.адрес:***, че същата
дължи на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез
адв. Виолета Герова, със съд.адрес: ***, сумата от 334.35лв. / триста тридесет и четири
лева и 35ст/– представляваща сбор от незаплатени вноски по договор за лизинг в размер на
254.40 лв. и неустойка по договор за електронни съобщителни услуги, сключен между
ответника и «БТК»ЕАД в размер на 79.95 лв. - предмет на заповед № 139 от 01.02.2021 г ,
издадена по ч.гр.д.№ 236/2021 г.по описа на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Р. АТ. ИВ., ЕГН: **********, с
пост.адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров, чрез адв. Виолета Герова, със съд.адрес: *** разноски по настоящото
производство в общ размер на 205.00лв./двеста и пет/лева, както и сторените в
заповедното производство разноски в общ размер на 205.00 / двеста и пет/лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Илиина Колева от ЛАК сумата от 200.00лв./ двеста
лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответницата
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
9
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 236/ 2021
г. по описа на Ловешки РС, VI с-в.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10