О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 25.09.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ГАБРИЕЛА ВЛАДОВА като разгледа т.д.№ 7058 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
Образувано е по възражение с вх.№ 81131/07.08.2020г., подадено от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ /НАП/ с пощенски плик с клеймо от 05.08.2020г. срещу обявения в ТР под № 20200729143630 списък на неприетите вземания на кредитори на „Х.Е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.3 от ТЗ в частта относно неприетите публични вземания в размер на 1998,10 лв., от които възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност - 27.07.2017 г. - 1 622,55 лева, в т.ч. главници - 1 430,56 лева и лихви - 191,99 лева, законна лихва за забава, дължима върху посочените главници за периода от 28.07.2017 г. до 27.02.2020 г. - 375,55 лева, с основание за възникването им Акт за установяване на публично държавно вземане № 4/2018/02.04.2018 г., издаден от Басейнова дирекция „Черноморски район“, потвърден с Решение № 1716/19.09.2018 г. по адм. дело № 1547/2018 г., по описа на Административен съд Варна, влязло в С. с Решение № 5034/04.04.2019 г. по адм. дело № 14950/2018 г., по описа на Върховния административен съд. Възразилият кредитор сочи, че основания за възникване на публичните вземания са влезли в С. актове за установяване на публични вземания и наказателни постановления, които са приложени към молбата за предявяване на вземанията. Позовава се на разпоредбата на чл. 164, ал.5 от ДОПК и счита, че тя има императивен характер, не прави разграничение с оглед момента на възникване на публичното вземане – преди или след решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради което синдикът е бил длъжен да приеме вземанията.
Длъжникът „Х.Е.У.“ АД не
изразява становище по възражението.
Синдикът Б.К. е представил
подробно писмено становище, в което сочи, че възражението е неоснователно по
изложените доводи.
Съдът, като взе предвид възражението, становищата
и извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия,
както и представените доказателства, приема следното:
По партидата на
несъстоятелния длъжник на 29.07.2020г. в Търговския регистър по партидата на
дружеството са обявени изготвените от синдика допълнителни списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл.
688 от ТЗ, като част от вземанията на НАП са в списъка на приетите, а в списъка
на неприетите е вземане в размер на 1998,10 лв. – задължения за данъци и такси,
описани подробно в списъка.
Молителят НАП
е предявил вземанията с молба с вх.№35214/24.03.2020г., подадена по пощата, като същите са в общ размер на 48327,50 лв., от
които главници 45703,84 лв. и лихви 2 623,66 лв. В молбата е посочено, че
основание за вземанията са акт за
установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № **********- 1/06.11.2019
г., издаден от Община Шабла и Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 4/2018/02.04.2018 г., издаден от Басейнова дирекция
„Черноморски район“, потвърден с Решение № 1716/19.09.2018 г. по адм. дело № 1547/2018 г,, по описа на Административен съд
Варна, влязло в С. с Решение № 5034/04.04.2019 г. по адм. дело № 14950/2018 г., по описа на Върховния
административен съд, както и че публичните вземания за данъци и такси по това
предявяване се разделят на: възникнали
до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност - 1 622,55 лв., в т. ч. главници - 1 430,56 лв. и лихви -
191,99 лв.; възникнали главници след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, в периода от 28.07.2017г. до 27.02.2020 г. -
43 973,28 лв.; възникнали лихви след датата на съдебното решение
за откриване на производството по несъстоятелност, в периода от 28.07.2017 г.
до 27.02.2020 г. - 2 431,67 лв., както и публични вземания за имуществени санкции за 300,00 лв. – главници, чиито
основания са Наказателно постановление № 240/18.12.2018г., издадено от Басейнова дирекция
„Черноморски район“, потвърдено с Решение № 1211/18.06.2019 г. по дело №
635/2019 г., по описа на Районен съд Варна, влязло в С. с Решение №
2029/29.10.2019 г. по адм. дело № 2610/2019 г., по
описа на Административен съд Варна; Наказателно
постановление № 239/18.12.2018г.,издадено
от Басейнова дирекция „Черноморски район“, потвърдено с Решение № 858/08.05.2019 г. по
дело № 634/2019 г., по описа на Районен съд Варна, влязло в С. с Решение №
1758/01.10.2019 г. пс адм.
дело № 1988/2019 г., по описа на Административен съд Варна. Към молбата са
приложени двата акта, наказателните постановления и описаните решения.
Процесните неприети вземания са 1 430,56 лева - главница, представляваща такса за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. за правото на водовземане, за които се сочи, че са установени с Акт за установяване на публично държавно вземане № 4/2018/02.04.2018 г., издаден от Басейнова дирекция „Черноморски район, както и лихви върху тях.
Съдът като обсъди доводите на страните, намира
следното:
Спорният въпрос във
връзка с възражението е дали вземането на НАП е следвало да бъде предявено в
сроковете по чл. 688 от ТЗ, тъй като основанието за неприемането му е това, че
не е предявено в срока, който отдавна е изтекъл, а едва с молбата от март 2020г.
Синдикът не е приел вземанията,
като се е мотивирал с това, че са възникнали преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност /РОПН/ и не са предявени в
установените срокове. Приел
е, че възможността да се предявят
вземанията на кредитора е преклудирана, поради изтичане на преклузивния тримесечен срок за предявяване на вземанията по
чл. 685, ал. 1 от ТЗ и чл. 688, ал. 1 от ТЗ ( първоначално и допълнително предявяване ). Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното
вземане е установено с влязъл в С. акт, синдикът незабавно го включва в списъка
на приетите от него вземания
така, както е предявено, като вземането не може
да бъде оспорено
по реда на
Част IV от Търговския закон или чрез обжалване
на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка
на приетите от синдика вземания.
Според чл. 164, ал. 5 ДОПК, ако публичното вземане е установено, но актът не е влязъл
в С., то се включва под условие
в списъка на приетите от синдика
вземания и се удовлетворява по реда на чл.
725, ал. 1 ТЗ, като ако при сметката
за окончателно разпределение актът не е влязъл в С., условието се счита
за несбъднато и вземането се изключва
от разпределението. Забраната по чл.
164, ал. 4 ДОПК за оспорване по реда
на чл. 690 и сл. ТЗ на публично
вземане, установено с влязъл в С. акт, произтича от специфичния
ред и начин на установяване на публичните вземания,
поради което законодателят е разпрострял задължителната С. на акта и спрямо третите
лица, неучаствали в производството по издаване на акта
за установяване на публично вземане,
каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността.
Доколкото актът за установяване на публично вземане
не обхваща фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл.
164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване на публичното вземане,
установено с акта, основаващо се на
нововъзникнали факти, които не са
преклудирани от задължителната С. на влезлия в С. акт за установяване на публично вземане,
каквото например е твърдението за настъпило след влизане в С. на акта погасяване на публичното вземане
чрез някои от способите, очертани
в чл. 168 ДОПК - чрез плащане, прихващане, опрощаване и т. н. Съгласно даденото в чл. 162, ал. 2 ДОПК легално определение, понятието публично вземане включва и лихвите върху главниците, публични вземания. Размерът на законната лихва
върху публично вземане е функция не само от
размера на главницата, във връзка със забавата, на която се
дължи лихвата, но и от законоустановения
начин на изчисляването й, който може да бъде
различен в зависимост от вида на
главното вземане. Съгласно разпоредбата на
чл.166 от ДОПК установяването
на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен
в съответния закон. Законодателят прави разграничение между предварително установяване на задължения с акт за установяване
на задължения с данни от декларация
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК например и установяване на задължения с ревизионен акт по чл. 108 от
ДОПК. При съобразяване на процеса по установяване
и определяне на публичните задължения, предвиден в закона, се налага извода, че под
термина "възникване"
се има в предвид установяването им със съответния
акт на оправомощения
държавен орган по чл. 118 от
ДОПК. Преди издаване на този акт,
вземането макар и да съществува, не е окончателно установено и не би могло да
се противопостави на длъжника и кредиторите
в несъстоятелността. С издаването
на акта вземането вече се определя по основание
и по размер, но това важи за
ревизионните актове. Следва да съобрази и разпоредбата на чл. 687, ал.
2 от ТЗ, визираща служебното приемане от синдика на публичните задължения, установени с влязъл в С. акт за това.
В горепосочената разпоредба
е предвидена особена привилегия за две
групи кредитори /работници и служители за вземания, произтичащи
от трудово правоотношение и вземания, установени с влязъл в С. акт за публично
вземане относно необходимостта от предявяването на вземанията в производството по несъстоятелността. В доктрината се приема,
че привилегията на горепосочените кредитори се изразява
в липсата на задължение да предявят
вземанията си в установените от закона срокове и ред, както и във
вмененото задължение на синдика да
прегледа счетоводните книги на длъжника
и в срока по чл. 685 от ТЗ по
собствена инициатива да състави списък
на приетите на вземания на
същите /така С. С., Т. Р.,
М. Д., Н. Б. Актуални въпроси
на производството по несъстоятелност, 2013, 185/. За публичните държавни вземания законодателят е предвидил специален правен режим /чл.
164, ал. 4 от ДОПК/, който изключва приложното поле на чл. 685, ал.
1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Разпоредбите, регламентиращи установяване и събиране на данъчни
задължения са установени в обществен интерес. Предвид горното, следва да се приеме,
че правилото на чл. 164, ал.
4 от ДОПК, следва да бъде съобразено,
като се зачете
задължителната С. на акта относно установеното
с него публично вземане. Последното следва да бъде
прието и включено в списъка на приетите
вземания независимо, че е предявено след сроковете за предявяване на вземанията, доколкото разпоредбата на чл. 164 от
ДОПК е специална по отношение на тези
от ТЗ, свързани с предявяването на вземанията, но само когато вземането е установено с последващ датата на откриване на производството по
несъстоятелност акт, независимо от това дали е влязъл в С. или не /така решение № 166 от 13.05.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 175/2015 г. и решение
№ 369 от 20.07.2007 г. на
ВКС, постановено по т. д. №
1116/2006 г., ТК, II т.о и др./ В случая видно от самия акт за установяване на вземането представлява
такси за предоставено право на водовземане за 2015г.,
дължими на основание чл. 194 и чл. 194а от Закона за водите, като обаче е
предвидено задължение на титуляра на разрешителното
да предостави за всяка година към 31 януари на следващата показанията на
отнетия обем вода по показания на монтирано, работещо и отговарящо на
нормативните изисквания измерващо устройство, като се следва и последващ нарочен акт на Директора на Басейнова
дирекция, с който той уведомява титуляра на
разрешителното за дължимата такса, която пък съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване е
годишна и се заплаща до 31 март на следващата година. В разпоредбата на чл.
194б ал.3 от ЗВ е предвидено, че директорът на Басейнова
дирекция има право при констатирано несъответствие с подадената информация, да
назначи нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и размера на
таксата. В мотивите на акта е посочено, че за 2015г. дружеството не е
представило необходимите параметри, като е била назначена проверка на място,
която е установила в констативен протокол показанията на монтираното устройство
и спрямо тях се определя и начислява годишната такса в размер на 1430,56 лв. В
мотивите се сочи, че е връчена покана на дружеството по реда на чл. 61, ал.3 от АПК, както и поканата за доброволно изпълнение от 17.08.2017г. до временния
синдик. Предвид цитираната изпълнена процедура по връчване на поканата на вече
постоянния синдик едва през 2018г., се издава процесния
акт. С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че процесното
вземане, макар да се отнася за период от 2015г., който е преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност, не се касае за вземане, което е
точно определено по размер от закона и съответните подзаконови актове, а е
определяемо. Точният размер на дължимата такса се определя по описаната
процедура по Закона за водите, която изисква уведомяване от ползвателя,
проверка от директора на Басейнова дирекция, действия
при несъответствие, и последващо определяне на
размера на тази такса, като с оглед спецификата на процедурата процесният акт, макар да е означен за установяване на
описаното вземане, е такъв по определянето му за дължимо. Към 31.03.2016г.
задължението за такса за водоползването не е било
определено по размер, включително и поради бездействието на самото дружество-ползвател,
а и тази такса не е законовоопредена и не е
определяема само и единствено въз основа на закона. Конкретният размер на
таксата, а от там и самата й изискуемост е резултат от предвидената процедура,
която в случая поради неговата специфика, а именно факта, че поради смърт и
заличаване на членовете на управителния орган на длъжника – „Х.Е.У.“ АД в
продължителен период не е имало орган, на който да бъде връчен акта на
директора на Басейнова дирекция за определянето на
конкретния размер на дължимата такса. Съобразявайки горното, съдът намира, че
за разлика от местните данъци и такси и задълженията например за ДДС, които
възникват въз основа на справки –декларации и са определяеми към съответния
период на дължимост, то в конкретния случай,
вземането се установява по размер и съответно става ликвидно и изискуемо при
сложна процедура, включваща и участието на административния огран,
която е спазена една с акта от 02.04.2018г. В този смисъл, макар и за по-стар
период да е дължима таксата, съдът намира, че нейното определяне като размер, а
оттам и изискуемост и ликвидност е възникнала едва с издаването на акта и не е
имало как да бъде предявена преди това, а именно в сроковете, текли от датата
на откриване на производството по несъстоятелност – 28.07.2017г. Към самата
дата на изпълнение на процедурата по определяне на размера на таксата,
сроковете по чл. 685 и чл.688 от ТЗ са изтекли, но вземането възниква като
такова именно от акта за установяването му, който в случая няма само
декларативен характер. Предвид горното, макар принципно да споделя изложените
от синдика съображения относно вземанията, възникнали до датата на откриване на
производството по несъстоятелност, в случая предвид спецификата на вземането и
това, че се определя по описаната административна процедура, която е приключила
със съставянето на акт № 4/02.04.2018г., с който е определено вземането по
размер, съдът намира, че същите са неприложими към конкретния казус и това
вземане, което е определено с акта, а не е било определяемо единствено и само
от разпоредбите на закона и съответните тарифи, не се явява преклудирано. Разпоредбите, регламентиращи установяване и събиране на публичните задължения са установени в обществен интерес. Предвид горното, следва да се
приеме, че правилото на чл.
164, ал. 4 от ДОПК, следва да бъде
съобразено, като се зачете задължителната
С. на акта относно установеното с него публично вземане, а именно за такси по
ЗВ. Последното следва да бъде
прието и включено в списъка на приетите
вземания независимо, че е предявено след сроковете за предявяване на вземанията, доколкото разпоредбата на чл. 164 от
ДОПК е специална по отношение на тези
от ТЗ, свързани с предявяването на вземанията, когато вземането е установено с последващ датата на откриване на производството по
несъстоятелност акт, независимо от това дали е влязъл в С. или не /така решение № 166 от 13.05.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 175/2015 г. и решение
№ 369 от 20.07.2007 г. на
ВКС, постановено по т. д. №
1116/2006 г., ТК, II т.о и др./ При съобразяване на процеса по установяване
и определяне на процесните публичните задължения, предвиден в закона, се налага извода, че под
термина "възникване"
се има в предвид установяването им със съответния
акт на оправомощения
държавен орган /чл. 118 от ДОПК/, а в случая това е
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“
към МОСВ и преди издаване на този акт, вземането
не е установено по размер. С издаването на акта вземането вече се определя
по основание и по размер и може
да се предяви. Ето защо в конкретния
случай това не би могло да се случи в сроковете, текли от юли 2017г., а едва
след издаване на акта. Предвид горното специалната норма
на чл. 164, ал. 4 от ДОПК преодолява
общите правила на ТЗ относно сроковете
за предявяване на вземанията. Особеност на задължителното
служебно приемане на тази категория
вземания е, че то възниква за
синдика единствено в случаите на публично
вземане, установено с влязъл в С. акт. В подкрепа на изложеното от настоящия състав е и
теоретичното изложение в частта по т.ІІІ, т.1 и т.2, от Наръчник на съдебните
процедури за производствата по стабилизация и търговска несъстоятелност,
издаден от НИП, София, 2019г. стр.96-97, в който изрично се посочва, че „За
служебното приемане на публичните вземания от синдика не е от значение кога е
възникнало вземането, когато те са установени с влязъл в С. акт“, както и в
частта по т.2 – „Защита на кредитор по чл. 687 от ТЗ при липса на служебно
приемане на вземането“, в което се посочва, че един от вариантите за защита при
невключване на вземането в списъка на служебно приетите от синдика, е
кредиторът да предяви вземаните си пред съда по несъстоятелността, като „ако
вземането е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, не
е необходимо предявяването му да бъде направено до изтичане на преклузивния срок по чл. 688,ал.1 от ТЗ. След като синдикът
е длъжен да включи вземането служебно, т.е. предявяване не е необходимо, по
аргумент на по-силното основание, не е необходимо и спазване на срока за
предявяване на старите вземания“. За публичните
държавни вземания законодателят е предвидил специален правен режим /чл. 164, ал. 4 от ДОПК/, който изключва приложното поле на чл. 685, ал.
1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, поради което довода, че вземанията
не са предявени в срока по чл. 688 от ТЗ се явява неоснователен. В случая следва да се
има предвид, че процесният акт от 02.04.2018г. е бил
обжалван и предмет на ахд.№1547/2017г., като спорът е
окончателно приключил с потвърждаването на решението от ВАС с решение №5034/04.04.2019г., като до влизане в С. на акта, то е можело да
бъде изменен по преценка на административния съд и размера на вземането.
Предвид горното не може да бъде споделен извода, че вземането е следвало да
бъде предявено в сроковете по чл. 688 от ТЗ, изтекли още към 2017г., предвид
факта, че е било установено по-късно. С оглед горното съдът счита, че процесните вземания следва да бъдат изключени от списъка на
неприетите и включени в списъка на приетите такива, така както са описани с поредност по чл. 722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ.
Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ списъка на неприетите вземания
спрямо длъжника „Х.Е.У.“ АДСИЦ, обявен в ТР на 29.07.2020г., по възражение с вх.№81131/07.08.2020г.
от НАП като изключва от списъка на неприетите вземания спрямо длъжника „Х.Е.У.“
АД, следните вземания, предявени с молбата с вх.№35214/24.03.2020г. от НАП, а именно
в размер на 1998,10 лв., от които възникнали до датата на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност - 27.07.2017 г. - 1 622,55 лева, в
т.ч. главници - 1 430,56 лева и лихви - 191,99 лева, законна лихва за забава,
дължима върху посочените главници за периода от 28.07.2017 г. до 27.02.2020 г.
- 375,55 лева, с основание за възникването им Акт за установяване на публично
държавно вземане № 4/2018/02.04.2018 г., издаден от Басейнова
дирекция „Черноморски район“, потвърден с Решение № 1716/19.09.2018 г. по адм. дело № 1547/2018 г., по описа на Административен съд
Варна, влязло в С. с Решение № 5034/04.04.2019 г. по адм. дело № 14950/2018 г., по описа на Върховния
административен съд, като ВКЛЮЧВА същите в списък на приети допълнително
предявени вземания по чл. 688, ал.3 от ТЗ, с поредност
по чл. 722, ал.1, т.6 от ТЗ и чл. 722, ал.1, т.9 от ТЗ / за лихвите/.
ОДОБРЯВА
списъците, обявени от синдика на
„Х.Е.У.“ АД, в Търговския регистър на 29.07.2020г. с горните изменения.
Да се
изпрати препис от определението и на синдика.
Определението не
подлежи на обжалване. Да
се впише в Търговския регистър.
СЪДИЯ: