Решение по дело №34/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 62
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20217280700034
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№62/31.3.2021г.                                                                       гр. Ямбол  

                                                                               

                                                     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На  седемнадесети  март                                                               2021 година

В открито съдебно засеД.е в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

 

Секретар  В.  Митева

Прокурор Д. ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 34 по описа на 2021 година.

          За да се произнесе, взе предвид следното:        

          Производството по делото е  по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

          Образувано е по  искова молба на ЕТ „ ***.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*, представляван  от Й.Г.К. против Национална агенция за приходите-гр.София, бул.„ ***“ № 52, представлявана от изпълнителния директор Г.П.Д.с която се претендира да бъде осъдена Национална агенция за приходите-гр.София да му заплати сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 1403/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Варна и по КАНД № 2361/2019 г. по описа на Административен съд-гр. Варна, по които дела е отменено Наказателно постановление № 16-209697/22.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр. Варна, с което на търговеца е наложена на  имуществена санкция в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху исковата претенция от  датата на влизане в сила на решението 09.10.2019г. до окончателно изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените в настоящето производство съдебно-деловодни разноски.

        В съдебно засеД.е ищецът своевременно и редовно призован се явява лично и с  процесуален представител адв. Пл. К. ***, които поддържа исковата  претенция за имуществени вреди. Сочи, че  по делото са предоставени доказателства удостоверяващи, че са налице и трите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лв. ведно с дължимата законна лихва. Моли за уважаване изцяло на  иска, както и да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 325 лв., съгласно представения списък.

       Ответната страна своевременно и редовно призована не изпраща процесуален представител. От редовно упълномощения такъв ст. юрисконсулт Е. са постъпили писмени бележки, с  който оспорва  исковата молба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Счита, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което моли същото да бъде намалено до приемлив размер.

      Участващият  прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол сочи, че   предявения иск е основателен и следва да бъде уважен до размера на доказаните вреди.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе пред вид становищата на страните приема за установено следното:

         С  Наказателно постановление № 16-209697/22.08.2016 г., издадено от Директора на ТД  на НАП – Варна на ЕТ „ ***.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление грмбол, ул.*, представляван от Й.Г.К. за нарушение на чл. 25, ал.1 и чл.3, ал.1 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ, издадена от МФ, във връзка с  чл.118 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1  от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

        По жалба на  търговеца  срещу процесното НП е образувано  нахд № 1403/2019г. по описа на Районен съд – Варна. С Решение № 1368/09.07.2019г. по делото,  НП  № 16-209697/22.08.2016 г. издадено от Директора на ТД  на НАП – Варна  е  потвърдено.

       По нахд № 1403/2019г. по описа на Районен съд – Варна /л.24/ е представен договор за правна защита и съдействие/ДПЗС/ от 07.05.2019г. и  пълномощно по силата на което ищеца е упълномощил адвокат Д. Г. от АК-Варна да  изготви жалба против процесното НП и да осъществява процесуално представителство пред съда, срещу договорена и внесена сума в размер на 300 лева.  По делото са проведени  открити съдебни засеД.я на 07.05.2019г. и 11.06-2019г. в които упълномощения процесуален представител е взел участие.

       Решение № 1368/09.07.2018г.  по нахд № 1403/2019г. по описа на Районен съд – Варна  е обжалвано от страна на ЕТ „ *** – Й.К.“ и по жалбата е образувано канд № 2361/2019г. по описа на Административен съд – Варна. С Решение № 1831/09.10.2019г. по последното,  Решение № 1368/09.07.2018г.  по нахд № 1403/2019г на ВРС е отменено и вместо което е постановена отмяна на Наказателно постановление № 16-209697/22.08.2016 г., издадено от Директора на ТД  на НАП – Варна

      В производството пред касационната инстанция, видно от представения

договор за правна защита и съдействие от 05.09.2019г./л.20/ ЕТ „ *** – Й.К.“  е било представляван от адв. Г., като за извършената адвокатска услуга е договорена и заплатена от страна на ищеца сумата от 370лева. С молба с вх.№ 16710/12.11.201г.  процесуалния представитела на търговеца е поискал допълване на Решение № 1831/09.10.2019г. в частта му за разноските направени пред двете инстанции. Така депозираната молба е отхвърлена с Определение № 3039/02.12.2019г. по канд № 2361/2019г. по описа на Административен съд – Варна, поради липса на законова възможност към този момент за присъждане на разноски в този вид производства.

       В настоящото производство  са приети като доказателства цялото нахд № 1403/2019г. по описа на Районен съд – Варна съдържащо общо 68 листа, както и канд № 2361/2019г. по описа на Административен съд –Варна, съдържащо 35 листа.

       При  така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

        Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 600/шестстотин/ лева,  от заплатено адвокатско възнаграждение,  в резултат на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 16-209697/22.08.2016 г.  от Директора на ТД на НАП-гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение - 09.10.2019г. до окончателно изплащане на сумата.

       Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражД.те и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В случая, видно от приетите  по делото доказателства Наказателно постановление № 16-209697/22.08.2016 г.  издадено от Директора на ТД на НАП-гр. Варна от което се твърди, че са произтекли имуществени вреди за ищеца е отменено с Решение № 1831/09.10.2019г. по канд № 2361/2019г. по описа на Административен съд –Варна, което е окончателно и е влязло в сила на 09.10.2019 г.

       Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедурата по чл. 203 и сл. от АПК и  искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е основателен,  по следните съображения:

      Съгласно  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражД. и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт.

      Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от  трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ

        В настоящия случай досежно  доказването на елементите от фактическия състав на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства  се налага извода, че безспорно  е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.

         Както вече бе посочено налице е  постановено и влязло в сила Решение № 1831/09.10.2019г. по канд № 2361/2019г. по описа на Административен съд –Варна, с което е отменено изцяло като  незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-209697/22.08.2016 г.  издадено от Директора на ТД на НАП-гр. Варна. Същото следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.

       По отношение на претендираното обезщетение в размер  общо на 600 лева, съставляваща заплатена от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по  анд № 1403/2019г. по описа на ВРС и по канд № 2361/2018г. по описа на Административен съд –Варна от представените по делото писмени доказателства - договори за правна защита и съдействие, действително се установява заплащането на договорената сума от 600 лева  от страна на ищеца на адв.Д. Г. от АК Варна. С оглед участието на  процесуалния представител на ищеца  в проведените засеД.я по делата се налага извода, че процесното възнаграждение не е завишено с оглед предвиденото в  Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. С оглед изложеното възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнагреждение е неоснователно. Следва да се отбележи също, че в случая към момента на постановяване на крайния съдебен акт разпоредбата на чл.61, ал.3 от ЗАНН, съгласно която в този вид  съдебни производства  страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс  е била  неприложима, тъй като същата е  обнародвана с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г.

         Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, то претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Процесното тълкувателно решение е задължително за изпълнение от съдилищата, с оглед разпоредбата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

 

 

 

 

         С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

         Предвид изложеното, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление в производството по анд № 1403/2019г. по описа на ВРС, както и в производството по канд № 2361/2019г. по описа на Административен съд –Варна се явява основателна и доказана до размера на 600 лева.

         Ищецът е направил искане и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение. Законната лихва върху присъдената сума, съгласно т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно в случая се дължи върху главницата от 600 лева, считано от 09.10.2019г.

         Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

        С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски е основателна. По делото е представен ДПЗС от 09.02.2020г. за договорено  и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който е в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерен. Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на ищеца като разноски по делото сумата от 325 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение  и 25 лв. държавна такса.

 

         Водим от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, ЯАС, трети административен състав

 

                                                  РЕШИ:

 

        ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, бул.* да заплати на ЕТ „ *** – Й.К.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*, представляван  от Й.Г.К. сумата от

600/шестстотин/лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение,  в резултат на незаконосъобразно издадено  Наказателно постановление №16-209697/22.08.2016 г.  от Директора на ТД на НАП-гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2019г. до окончателното й изплащане.  

 

     

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, бул.* да заплати на ЕТ „ *** – Й.К.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*, представляван  от Й.Г.К. сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, представляваща  направени съдебни разноски в настоящото производство.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

        Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 от АПК.

 

 

                                        

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете