Р Е Ш
Е Н И
Е № 260075
гр. Пловдив, 17.11.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи
търговски състав, в открито заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като
разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 383/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 682 от
10.12.2019 година, постановено по
т. дело № 297/2018 година по описа на Окръжен съд –П., е признато за установено по отношение на Н.Д.В., ЕГН **********, „Е.“
ЕООД, ЕИК ********, „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, „Е.“ ЕООД, ЕИК *** и „Х.Е.П.“ ЕООД, ЕИК
***, съществуването на вземането на „Б.“ АД, ЕИК ********, за което длъжниците
отговарят в режим на солидарност, в размер на следните суми:
-24 593.30 евро - падежирала главница за периода от 30.08.2016г. до
16.10.2019г. и сумата от 1930 евро падежирала
главница за периода от 30.09.2013 г. до 30.12.2013 г., дължима по договор за
банков кредит № ***от 22.04.2008г., ведно с Анекс № 1 от 27.03.2012г., Анекс №
2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от 06.06.2012г., Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от
28.02.2013 г., Анекс № 6 от 10.06.201З г., Анекс № 7 от 10.06.201З г., Анекс №
8 от 27.09.2013 г. и Анекс № 9 от 20.12.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.04.2018 г. до окончателното й заплащане.
Отхвърлен е искът за разликата над 26 523.30 евро до пълния
предявен размер от 496415.15 евро по отношение на Н.Д.В., ЕГН **********, както
и за присъждане на законната лихва върху признатото за съществуващо вземане за
главница, считано от 06.10.2017г.;
- 31
881.94 евро - договорна лихва за периода 30.08.2016 г. - 14.09.2017 г. вкл.,
като е отхвърлен искът до пълния
предявен размер от 38 618.25 евро ;
- 2897.52
евро - наказателна лихва за периода 30.08.2016 г. - 05.10.2017 г. вкл.;
- 6086,
45 евро - заемни такси за периода от 30.08.2016г. до 14.09.2017г., вкл.;
- 166
лева - нотариални такси, за които вземания е издадена Заповед № 11811 от
11.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС.
Признато е за установено по отношение на „Е.“ ЕООД, ЕИК ******** , „Е.“
ЕООД, ЕИК ***, „Е.“ ЕООД, ЕИК *** и „Х.Е.П.“ ЕООД, ЕИК ***, съществуването на вземането на „Б.“ АД, ЕИК ********, за което длъжниците отговарят в режим на солидарност, в размер на
406 314.90 евро, представляваща неплатена главница, дължима по предсрочно
изискуем договор за банков кредит № ***от 22.04.2008г., ведно с Анекс № 1 от
27.03.2012г., Анекс № 2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от
06.06.2012г., Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от
28.02.2013г., Анекс № 6 от 10.06.201 Зг., Анекс № 7 от 10.06.2013г., Анекс № 8
от 27.09.2013 г. и Анекс № 9 от 20.12.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.10.2017 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 496415.15 евро,
за което вземане е издадена Заповед № 11811 от 11.12.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС.
Осъдени са
Н.Д.В., ЕГН **********, „Е.“
ЕООД, ЕИК ********, „Е.“ ЕООД, ЕИК ***,
„Е.“ ЕООД, ЕИК *** и „Х.Е.П.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплатят общо на „Б.“ АД, ЕИК ********,
сума в размер на 8293.21 лв.,
представляваща разноски по съразмерност, съгласно приложен списък на разноските
за производството пред първата инстанция и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа
на ПРС - IX гр.с.
Осъдени са „Е.“ ЕООД, ЕИК ********,
„Е.“ ЕООД, ЕИК ***, „Е.“ ЕООД, ЕИК *** и
„Х.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *** да заплатят общо
на „Б.“ АД, ЕИК ********, сума в размер на 60 738.80 лв., представляваща
разноски по съразмерност, съгласно приложен списък на разноските за производството
пред първата инстанция и за това по
ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС - IX гр.с..
Осъдена е „Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Н.Д.В., ЕГН **********,
сума в размер на 394.26 лв., представляващи разноски за вещи лица, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Осъдена е „Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат Е.Г.И.,
личен № ******** с адрес ***, сумата от
41 593.72 лв., представляваща дължимо възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство на Н.Д.В., ЕГН **********, при условията на чл.
38, ал.1 т.2 ЗА и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Осъдена е „ Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Е.“
ЕООД, ЕИК ********, сума в размер на 1734.23 лв., представляваща разноски по
съразмерност за производството пред първата инстанция и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа
на ПРС — IX гр.с..
Осъдена е „ Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, сума в
размер на 1734.23 лв., представляваща разноски по съразмерност за
производството пред първата инстанция и
за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС - IX гр.с..
Осъдена „ Б.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, сума в размер на 1734.23 лв., представляваща
разноски по съразмерност за
производството пред първата инстанция и
за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС — IX гр.с..
Осъдена е „ Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Х.Е.П.“
ЕООД, ЕИК ***, сума в размер на 1734.23 лв., представляваща разноски по
съразмерност за производството пред първата инстанция и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа
на ПРС - IX гр.с..
Така постановеното решение е
обжалвало с въззивна
жалба от „Ю.Б.“ АД в качеството на
правоприемник на „Б.“ АД в отхвърлителните му части.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане от съда на спорните въпроси между страните и на
направените оспорвания и доводи, в необсъждане на събраните доказателства в
тяхната цялост и в липса на мотиви за това на кои от доказателствата съдът е
дал вяра и на кои не и защо. Оспорен е изводът на съда, че предсрочната
изискуемост на кредита не е обявена надлежно по отношение на ответника Н.Д.В.,
като са обсъдени представените доказателства по делото в тази връзка. Оспорен е
и изводът за анатоцизъм, като са изложени доводи, че няма пречка за прибавяне на
изтекли наказателни лихви към главницата по договора за кредит, които имали
характер на неустойка, а забраната се отнасяла само за прибавяне към главницата
на изтекли възнаградителни лихви Поддържа се, че съдът е следвало да възприеме едната от
изготвените по делото СИЕ, а именно тази от 19.03.2019 година. Твърди се, че
неправилно съдът е приел, че след като уговорките, представляващи анатоцизъм, не могат да се прилагат в отношенията между
банката и физическото лице Н.Д.В., те не могат да се прилагат и в отношенията
между банката и останалите ответници – търговски
дружества, за които анатоцизъм бил допустим съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ. По
отношение на клаузата на чл. 13, ал. 5 от сключения между страните договор,
приета от първоинстанционния съд за неравноправна и
този смисъл нищожна, се поддържа от жалбоподателя, че става дума за
индивидуално договорена клауза по нарочно искане на ответника Н.Д.В., въз
основа на което били сключени анекси,
поради което потребителската защита не се прилагала. Освен това е посочено, че
уговорките в договора и анексите, свързани с изменението на лихвения процент,
зависели от настъпването на обективни
обстоятелства, на които банката не можела да влияе и в този смисъл те били извън нейния контрол. Жалбоподателят се е
позовал на изключението, уредено в разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП,
поддържайки, че не може да се счита за недобросъвестен.
Във въззивната
жалба са изложени и доводи за
неправилност на решението в частта за разноските. Поддържа се, че неправилно е
присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата
на процесуалния представител на Н.В. за заповедното производство, както и по
съразмерност на адвокатите на ответниците –търговски
дружества за заповедното производство, равен на адвокатския хонорар, дължим за
исковото производство.
Срещу въззивната
жалба са подадени писмени отговори от ответниците „Е.“ ЕООД чрез адвокат И.И.,
„Е.“ ЕООД чрез адвокат Т.И. и „Е.“ ЕООД, „Х.Е.П.“ ЕООД и Н.Д.В., последните
трима чрез адвокат Е.И., с изразено становище за неоснователност.
Пред въззивната
инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че въззивната жалба е процесуално
допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно
обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното
производство срещу решението в отхвърлителните му части. При подаване на въззивната
жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.
Апелативният съд, извършвайки
проверка на допустимостта на първоинстанционното
решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение в обжалваните части е
недопустимо като постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка,
отнасяща се до правосубектността
на едната страна в процеса и следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне.
Съображенията на съда са
следните:
Производството по т. дело №
297/2018 година по описа на Окръжен съд – П. е образувано по искова молба на „Б.“
АД, ЕИК ********, против ответниците Н.Д.В., „Е.“
ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД и „Х.Е.П.“
ЕООД. Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 от ГПК и има за предмет установяване по отношение на ответниците солидарно на съществуването на вземането на банката
–ищец по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
11811/11.12.2017 година и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.
дело № 15848/2017 година по описа на Районен съд – П..
Решението на Пловдивския окръжен съд по делото е № 682 и е постановено на 10.12.2019 година. С него съдът се е
произнесъл по иск на „Б.“ АД.
На 12.11.2019 година, т.е. преди
постановяване на решението на ОС – П., в ТРРЮЛНЦ е вписано вливане на „Б.“ АД в
„Ю.Б.“ АД, като „Б.“ АД е заличена като търговец, т.е. престанала е да
съществува като правен субект. Въпреки това
постановеното от първоинстанционния съд
решение е по отношение на „Б.“ АД в качеството на ищец. Това решение е
постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка / правосубектна страна/, за която съдът следи служебно. В
тази връзка следва да се отбележи, че от момента на обявяване на посочените
обстоятелства в ТРРЮЛНЦ те се считат за известни на всички лица, включително на
съда, който при постановяване на решението си е бил длъжен да съобрази
настъпилото правоприемство и заличаването на
дотогавашния ищец. В тази насока е разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното
решение е недопустимо в обжалваните части, в които настоящата инстанция има
правомощия да проверява неговата допустимост и следва да бъде обезсилено, а
делото следва да бъде върнато на първоинстанционния
съд за произнасяне на решение в
обезсилените части по отношение на правосубектната съгласно разпоредбите на чл. 227 от ГПК във
връзка с чл. 262 от ТЗ страна, а именно
на „Ю.Б.“ АД в качеството на правоприемник на „Б.“ АД.
Недопустимостта на съдебен акт,
постановен по отношение на страна, загубила своята правосубектност
преди постановяването му, е въпрос, по
който съдебната практика е категорична – определение № 221 от 19.06.2020 година
на ВКС по ч.т. дело № 579/2020 година на ІІ т.о.; решение № 192 от 01.03.2016
година по т. дело № 2627/2014 година на ВКС, ІІ т.о.; определение № 10 от
19.01.2017 година по дело № 50083/2016 година на ІІІ г.о. на ВКС;
Съобразявайки рамките на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, подадена от „Ю.Б.“ АД, които са съобразени и с наличието на правен интерес от обжалването
на първоинстанционното решение, съдът намира, че същото
следва да бъде обезсилено в следните отхвърлителни
части:
- В частта, с която е отхвърлен
иска на „Б.“ АД срещу Н.Д.В. за главница
за разликата над 26 523.30 евро до пълния предявен размер от 496415.15
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2017 година
до окончателното й погасяване;
- В частта, с която са отхвърлени
исковете на „Б.“ АД срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК
******** , „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, „Е.“ ЕООД, ЕИК *** и „Х.Е.П.“ ЕООД, ЕИК ***, за
главница над размера от 406 314.90 евро до
пълния предявен размер от 496415.15 евро, дължима по предсрочно изискуем договор за банков кредит №
***от 22.04.2008г., ведно с Анекс № 1 от 27.03.2012г., Анекс № 2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от 06.06.2012г.,
Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02.2013г., Анекс № 6 от 10.06.201
Зг., Анекс № 7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013 г. и Анекс № 9 от
20.12.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.10.2017 година до окончателното й погасяване, за
което вземане е издадена Заповед № 11811 от 11.12.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС.
- В частта, с която са отхвърлени
исковете на „Б.“ АД срещу Н.Д.В., „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, „Е.“ ЕООД, ЕИК ***,
„Е.“ ЕООД, ЕИК *** и „Х.Е.П.“ ЕООД, ЕИК ***,
за договорна лихва за периода от 30.08.2016 година до 14.09.2017
година в размера над 31881,94 евро до
пълния предявен размер от 38618,25 евро.
В останалата част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано, влязло е в сила и не
е предмет на настоящото въззивно производство.
Не следва да бъде обезсилвано първоинстанционното решение в следните части, отнасящи се
до разноските в производството по делото, определени съобразно уважената част от исковете, в която част
решението е влязло в сила, а именно:
В частта, с която са осъдени Н.Д.В.,
ЕГН **********, „Е.“ ЕООД, ЕИК ********,
„Е.“ ЕООД, ЕИК ***, „Е.“ ЕООД, ЕИК *** и „Х.Е.П.“ ЕООД, ЕИК ***, да
заплатят общо на „Б.“ АД, ЕИК ********,
сума в размер на 8293.21 лв., представляваща разноски по съразмерност,
съгласно приложен списък на разноските за производството пред първата
инстанция и за това по ч.гр.д. №
15848/2017г. по описа на ПРС - IX гр.с.
В частта, с която са осъдени Осъдени са „Е.“
ЕООД, ЕИК ********, „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, „Е.“ ЕООД, ЕИК *** и „Х.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *** да заплатят общо на „Б.“ АД, ЕИК ********,
сума в размер на 60 738.80 лв., представляваща разноски по съразмерност,
съгласно приложен списък на разноските за производството пред първата
инстанция и за това по ч.гр.д. №
15848/2017г. по описа на ПРС - IX гр.с.
Следва да бъде обезсилено
решението в онези му части, с които са
присъдени в тежест на ищеца разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, доколкото след обезсилване на първоинстанционното
решение се възстановява висящността на производството
досежно отхвърлената част от исковете и разноските
следва да бъдат присъдени съобразно крайния изход по спора, а именно:
-В частта, с която е осъдена е „Б.“
АД, ЕИК ********, да заплати на Н.Д.В.,
ЕГН **********, сума в размер на 394.26 лв., представляващи разноски за вещи
лица, съразмерно с отхвърлената част от исковете;
-В частта, с която е осъдена „Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат Е.Г.И.,
личен № ******** с адрес ***, сумата от
41 593.72 лв., представляваща дължимо възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство на Н.Д.В., ЕГН **********, при условията на чл.
38, ал.1 т.2 ЗА и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно
с отхвърлената част от исковете;
-В частта, с която е осъдена „ Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Е.“
ЕООД, ЕИК ********, сума в размер на 1734.23 лв., представляваща разноски по
съразмерност за производството пред първата инстанция и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа
на ПРС — IX гр.с.;
-В частта, с която е осъдена „ Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, сума в
размер на 1734.23 лв., представляваща
разноски по съразмерност за производството пред първата инстанция и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа
на ПРС - IX гр.с..
-В частта, с която е осъдена „ Б.“
АД, ЕИК ********, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, сума в размер на 1734.23 лв.,
представляваща разноски по съразмерност
за производството пред първата инстанция
и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС — IX гр.с..
-В частта, с която е осъдена „ Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Х.Е.П.“
ЕООД, ЕИК ***, сума в размер на 1734.23 лв., представляваща разноски по
съразмерност за производството пред
първата инстанция и за това по ч.гр.д. №
15848/2017г. по описа на ПРС - IX гр.с.
Що се отнася до разноските,
направени в производството по настоящото дело, съдът не следва да разпределя
отговорността за тях, тъй като с решението няма да бъде сложен край на
производството, а се възстановява неговата висящност
пред първоинстанционния съд. При постановяване на акт по съществото на
спора следва да бъде разпределена отговорността и за разноските, направени в
настоящото производство, с оглед
разпоредбата на чл. 81 от ГПК.
По изложените съображения П.ският апелативен
съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 682 от
10.12.2019 година, постановено по
т. дело № 297/2018 година по описа на Окръжен съд –П., в следните части, които
са предмет на въззивното производство:
- В
частта, с която е отхвърлен иска на „ Б.“
АД, ЕИК ********, срещу Н.Д.В., ЕГН **********, за главница за разликата над 26 523.30 евро до
пълния предявен размер от 496415.15 евро, дължима по
договор за банков кредит № ***от 22.04.2008г., ведно с Анекс № 1 от 27.03.2012г.,
Анекс № 2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от 06.06.2012г., Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02.2013г.,
Анекс № 6 от 10.06.2013 г., Анекс № 7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013
г. и Анекс № 9 от 20.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.10.2017 година до окончателното й погасяване, предмет на Заповед № 11811 от 11.12.2017г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа
на ПРС.;
- В
частта, с която са отхвърлени исковете на „Б.“ АД, ЕИК ********, срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК ******** , „Е.“ ЕООД, ЕИК ***,
„Е.“ ЕООД, ЕИК *** и „Х.Е.П.“ ЕООД, ЕИК ***, за главница
в размера над 406
314.90 евро до 496415.15 евро, дължима
по предсрочно изискуем договор за банков
кредит № ***от 22.04.2008г., ведно с Анекс № 1 от 27.03.2012г., Анекс № 2 от
06.06.2012г., Анекс № 3 от 06.06.2012г.,
Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02.2013г., Анекс № 6 от 10.06.201
Зг., Анекс № 7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013 г. и Анекс № 9 от
20.12.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.10.2017 година до окончателното й погасяване, предмет
на Заповед № 11811 от 11.12.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
15848/2017г. по описа на ПРС;
- В
частта, с която са отхвърлени исковете на „Б.“ АД, ЕИК ********, срещу Н.Д.В.,
„Е.“ ЕООД, ЕИК ********, „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, „Е.“ ЕООД, ЕИК *** и „Х.Е.П.“
ЕООД, ЕИК ***, за договорна лихва за
периода от 30.08.2016 година до 14.09.2017 година в размера над 31881,94 евро до пълния предявен
размер от 38618,25 евро;
-В
частта, с която е осъдена е „Б.“ АД, ЕИК
********, да заплати на Н.Д.В., ЕГН **********, сума в размер на 394.26
лв., представляващи разноски за вещи лица, съразмерно с отхвърлената част от
исковете;
-В
частта, с която е осъдена „Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат Е.Г.И.,
личен № ******** с адрес ***, сумата от
41 593.72 лв., представляваща дължимо възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство на Н.Д.В., ЕГН **********, при условията на чл.
38, ал.1 т.2 ЗА и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно
с отхвърлената част от исковете;
-В
частта, с която е осъдена „ Б.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, сума в размер на 1734.23 лв.,
представляваща разноски по съразмерност за производството пред първата
инстанция и за това по ч.гр.д. №
15848/2017г. по описа на ПРС — IX гр.с.;
-В
частта, с която е осъдена „ Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, сума в
размер на 1734.23лв., представляваща разноски по съразмерност за производството
пред първата инстанция и за това по
ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС - IX гр.с..
-В
частта, с която е осъдена „ Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***,
сума в размер на 1734.23 лв., представляваща разноски по съразмерност за производството пред
първата инстанция и за това по ч.гр.д. №
15848/2017г. по описа на ПРС — IX гр.с..
-В частта, с която е осъдена „ Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Х.Е.П.“
ЕООД, ЕИК ***, сума в размер на 1734.23 лв., представляваща разноски по
съразмерност за производството пред
първата инстанция и за това по ч.гр.д. №
15848/2017г. по описа на ПРС - IX гр.с.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – П. за
произнасяне по предявените искове в обезсилената част.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.