РЕШЕНИЕ
№243
08.06.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 289 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1 във вр.с чл.57а, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на З.Г. *** против Заповед № 159 от 04.02.2021г. издадена от Кмета на Община Хасково, с която е наредено на оспорващата да премахне преместваем обект - метален гараж (стационарен) с площ 12.00 кв.м.находящ се северно от жилищен блок на бул.“С С“ , гр.Х.- източният гараж от 3 бр. гаражи в редица.
В жалбата оспорващата сочи, че понастоящем посочения гараж се ползва от нейният син, който е собственик на лек автомобил и на апартамент, върху който жалбоподателката има запазено право на ползване. На оспорващата също бил необходим лек автомобил, тъй като има.d много здравословни проблеми, а поради ниският размер на отпусната й пенсия нямала възможност да ползва таксита. Жалбоподателката сочи, че от служител от общината разбрала, че на мястото на което се намирал гаража, бил налице одобрен проект от София за още два гаража в близост до нейния, а зад гаража следвало да се направи парк с пейки. От друго лице - архитект оспорващата установила, че проекта с гаражите е още в сила. Моли се от съда при възможност гаража да остане на място. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от оспорващата. Моли се за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на оспорването .
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2019г. служители на Община Хасково осъществяващи дейност в „Контрол по ЗУТ“ при Дирекция „АГСИ“, извършили проверка на преместваемо съоръжение представляващо метален гараж, с размери 3.00/4.00м. с обща площ 12.00кв.м., с административен адрес северно от бул. „С. С.“ гр.Х., резултатите от която били обективирани в констативен акт № 6/16.05.2019г. В протокола било посочено, че гаражът е поставен без разрешение за поставяне н от кмета на община Хасково за 2019г., представляващо нарушение на чл. 56, ал.2 от ЗУТ, а негов собственик е З.Г.Г..
Констативният акт бил съобщен на З. Г.Г. с писмо рег. индекс :32-11-1#8 от 03.06.2019г., получено на 12.07.2019г., което е удостоверено в разписка от същата дата.
С молба рег. индекс : 94 З-199-1 от 15.07.2019г. при Община Хасково З.Г. поискала от директора на Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ , гаража да остане на място, като заплаща съответен наем.
На 10.08.2020г. била извършена нова проверка от служители на Община Хасково осъществяващи дейност в „Контрол по ЗУТ“ при Дирекция „АГСИ“ по отношение преместваемото съоръжение - метален гараж, с размери 3.00/4.00м. с обща площ 12.00кв.м., с административен адрес северно от бул. „С. С.“ гр.Х., резултатите от която били обективирани в констативен акт №21/ 10.08.2020г. В протокола било отразено, че гаражът е собственост на З.Г.Г. и същият е поставен без разрешение за поставяне от кмета на община Хасково за 2020г., представляващо нарушение на чл. 56, ал.2 от ЗУТ.
Констативният акт бил изпратен за съобщаване на З.Г. с писмо рег. индекс: 32-11-1#17 от 27.08.2020г. на Кмета на Община Хасково. Писмото не е било съобщено на жалбоподателката, като на плика, с който същото е изпратено е отразено от служител на пощенската служба, че пратката e непотърсена. Предвид това констативният акт е бил съобщен по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ – чрез залепване на съобщение на вратата на преместваемият обект, което е отразено в служебна бележка от същата дата - 02.10.2020г.
Видно от констативен протокол от 07.10.2020г., в законоустановеният 3-дневен срок от
залепването в община Хасково не е постъпило възражение против съставения
констативен акт.
Междувременно, с рег. индекс 94 З-199-1 от 11.09.2020г. З.Г.Г. *** да й бъде разрешено поставянето на метален гараж от 15 кв.м. находящ се на бул. „С.С“ № . находящ се в недвижим имот собственост на Община Хасково.
Заявлението било разгледано на заседание на ЕСУТ при Община Хасково проведено на 17.09.2020г., като с решение по т.38 от Протокол № 14 от същото заседание, ЕСУТ отказал да съгласува схема за поставяне на преместваем обект, по съображения, че отстоянието от металният гараж до северната фасада на жилищната кооперация е 5.30 м. при минимално необходими 7.50м./1.50м. тротоар + 6.00 м. за заход в гаража, както и поради това, че съгласно пар.1, ал.1 от ПЗР на Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково за поставяне на преместваем гараж се разрешава при доказана собственост на м.п.с. от възложителя по искането – лично или на член от семейството му.
С писмо рег. индекс :94 З-199-1#2 от 18.11.2021г. на Кмета на Община Хасково, З.Г. била уведомена за така приетото решение на ЕСУТ при Община Хасково. На жалбоподателката било указано, че следва в 14- дневен срок от получаване писмото да премахне поставения метален гараж, с предупреждението че при неспазване изискването в определеният срок ще бъдат приложени разпоредбите на чл.57а, ал.1 , т.1 от ЗУТ, както и ще бъде санкционирана с налагане на административна глоба.
На основание извършената проверка и констатациите в констативния акт, Кметът на Община Хасково е издал атакуваната в настоящото производство заповед № 159/04.02.2021г.. Със заповедта е наредено да бъде премахнат преместваем обект - метален гараж (стационарен), с площ 12.00 кв.м., находящ се северно от жилищен блок на бул.“С.С.“, № , гр.Х. - източният гараж от 3бр. гаражи в редица, като е уточнено че същият е посочен със стрелка в ситуацията на констативен акт № 21/10.08.2020г. - собственост на З.Г.Г.. Видно от изложените в заповедта съображения за издаването й, органът е приел, че е налице нарушение на чл. 56, ал.2 от ЗУТ, тъй като гаражът е поставен без разрешение за поставяне от кмета на Община Хасково за 2020г. Заповедта е изпратена за връчване с писмо рег. индекс : 32-11-1#19 от 18.02.2021г. и връчена на оспорващата с известие за доставяне ИД PS 6300 0160КJ 0 на 25.02.2021г.
Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административният орган и заведена с рег. индекс 94 З -199-1 от 10.03.2021г.
По делото от страна на жалбоподателката са представени Заповед на Председателя на ИК на ОНС на СС № 307 от 28.05.1981г. и Договор за продажба на жилищен имот от държавният жилищен фонд от 26.08.1981г., от които е видно, че жалбоподателката е съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр. Х. ул.П. № , съставляващ апартамент № , на 3-ти жилищен етаж от 58 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение и идеални части от общите части на блока, и отстъпеното право на строеж върху дворното място .
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Кметът на Община Хасково, съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ е органът, който издава заповеди за премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане находящи се на територията на Община Хасково. Ето защо оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Посочени са, както фактическите основания за издаването й, така и правните норми, които органа счита за нарушени. Като правно основание е посочена нормата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, съобразно която преместваемите обекти се премахват когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. От фактическите основания изложени в заповедта е видно, че според административният орган е налице един преместваем обект, представляващ метален гараж с площ 12 кв.м., находящ се северно от жилищен блок на бул“С. С.“ №., поставен без изискващото се разрешение за поставяне. Следователно между фактически и правни основания е налице взаимна връзка и конекситет.
При проверка на оспорената заповед относно спазване на административнопроизводствените правила по издаването й съдът констатира следното:
Спазена е процедурата по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, като обстоятелствата, обосновали в случая премахване на преместваемите съоръжения са надлежно установени със съставяне на Констативен акт № 21 от 10.08.2020г., в който е конкретизиран преместваемият обект по вид и местонахождение. Изготвилите констативния протокол лица са служители на Община Хасково, изпълняващи функции по контрол на строителството по смисъла на чл. 223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на оспорващата по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ. Последният нормативен акт не поставя изискване за присъствие на собственика на обекта по време на проверката, нито пък същия да бъде уведомяван за датата и часа на извършването й .
По отношение основния спорен по делото въпрос, а именно спазени ли са материално правните разпоредби на закона, съда намира, че не е налице основанието по чл. 146,т.4 от АПК за отмяна на оспорената заповед.
По смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ
върху поземлени имоти могат да се
поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и
други обслужващи дейности, както и други елементи на градското обзавеждане(неизчерпателно посочени в
разпоредбата), като
премахването им се извършва на основанията
на чл.57а, ал.1 от ЗУТ и при
условията на ал.2-ал.8 от същата
разпоредба. За поставянето им е
необходимо издаването на нарочно разрешение
по ред определен с наредба на Общинския съвет. Не е спорно по делото
обстоятелството, че процесният метален гараж е разположен върху поземлен
имот идентификатор 77195.711.262, както и че този имот представлява частна общинска собственост. По
делото не е спорно и обстоятелството, че именно жалбоподателката е собственик на обекта описан в заповедта.
Следователно адм.орган правилно е определил адресата на акта си. В тази връзка
следва да се посочи, че разрешение за поставяне на и преместваеми обекти се изисква преди поставяне на съответният преместваем
обект и правното задължение за
снабдяване с такова преди поставяне на обекта тежи върху собственика му. Документите
представени от жалбоподателката в хода на съдебното производство доказващи притежание на недвижим имот -
апартамент, са неотносими към предмета
на производството и не необходимо да се обсъждат. Иррелевантни за спора са и твърденията й че
има необходимост от лек автомобил, тъй като страда то множество заболявания.
Дали притежава или не лек автомобил жалбоподателката е относимо за изясняване обстоятелство спрямо издаването на разрешение
за поставяне на преместваемият обект –
гараж, но не и към производството по премахването му, разпоредено с оспорената
заповед. Относимите към предмета на
доказване, с оглед изложените в заповедта фактически съображения са налице ли е поставен преместваем обект и налице ли е надлежено издадено разрешение за
поставянето му.Жалбоподателката не оспорва, че не й е издавано разрешение за поставяне на обекта. За
изясняване обстоятелството представлява ли описания в заповедта обект
„преместваем обект” по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, следва да се изхожда от
това дали същия е възможно да се премести без физическото му
унищожаване. От описанието на обекта в заповедта и в констативният акт е видно,
че безспорно става въпрос за преместваем обект. Доказателствената тежест за
оборване констатациите изложени в
административният акт, в това число и че
обекта не е преместваемо съоръжение, пада
изцяло върху жалбоподателя, но в случая
същата не само не оспорва това
твърдение на органа, но и признава този
факт. Ето защо съда намира, че
административният орган правилно е възприел обекта описан в акта си, като
преместваем обект, поставен при липса на разрешение за това и правилно е приложил закона като е издал
заповед, с която нарежда премахването му.
С оглед съответствието на заповедта с материално-правните разпоредби на ЗУТ, съдът намира че оспорената заповед е и съответна на целта на закона, а именно да се премахнат преместваеми обекти, които са поставени без надлежно издадено разрешение.
Ето защо, съдът възприемайки оспорваната заповед № 159 от 04.02.2021г. издадена от Кмета на Община Хасково за законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в хода на административна процедура при която не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материално - правните разпоредби и с целта на закона, намира че оспорването срещу нея на З. Г.Г. ще следва да бъде отхвърлено.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на З.Г. *** против Заповед № 159 от 04.02.2021г. издадена от Кмета на
Община Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: