Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен
състав в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Габриела Лазарова
при участието на секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №15575 по описа
за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №234664
от 04.10.2019год., СРС, 28-ми състав, постановено
по гр.дело №65441/2017год. са осъдени
на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Л. П.И., с ЕГН **********, Б.А.И., с ЕГН ********** и
А.А., с ЕГН **********, всички с адрес *** да заплатят на
"Т.С." ЕАД, ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
при квоти 4/6 за първата ответница и по 1/6 за останалите ответници сумата от 2 085,66лв. за доставена топлинна
енергия за имот с аб. № 123252 за периода от 16.9.2014
г. до 30.4.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.9.2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът
за разликата до сумата 4 505.24 лв.
и за периода от 01.5.2013 г. до 15.9.2014 г. като погасен по давност, а за
разликата над 4 505.24 лв. до пълния предявен размер от 4 563.08 лв. като
неоснователен. Осъдена е на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Л.И.И., Б.А.И. и А.А. да заплатят на "Т.С."
ЕАД при квоти 4/6 за първата ответница и по 1/6 за останалите ответници сумата от 500.00 лв. - лихва за забава за
периода от 16.9.2014 г. до 31.8.2017 г., като е отхвърлен иска до сумата от 1 087.58 лв. и за периода от
08.8.2014 г. до 15.9.2014 г. г. като погасен по давност, а за горницата над
1087,58лв.
до пълния предявен размер от 1 102,63 лв. като неоснователен.
Осъдени са ответниците
да заплатят на "Т.С." ЕАД, сумата от 560,96 лв. разноски по
делото.
Решението в отхвърлителните
части за разликата за главница над 2085,66лв., уважения размер до 4563,08лв.-пълния
претендиран размер на сумата за главница, както и в отхвърлителната
част за лихва за забава за сумата над
500лв. до пълния претендиран размер от 1102,63лв.
е обжалвано от „Т.С.“ЕАД с въззивна жалба с основни доводи, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон с основен довод, че неправилно е прието, че
задължението за периода от м.05.2013год. до 15.09.2014год. е погасено по
давност и моли да се отмени и постанови
друго, с което се уважат исковете за главница и лихва до пълния размер както са
предявени. Посочва, че неправилно съдът при обсъждане на възражение за
погасяване на вземанията по давност не е
съобразил, че за процесния период от м.05.2013год. до
м.04.2014год. е издадена обща фактура от 31.07.2014год. с падеж 15.08.2014год.,
когато била публикувана, както и за
втория отоплителен период е издадена обща фактура на 31.08.2015год.,
публикувана в сайта на дружеството, поради което неправилно е прието, че са
погасени по давност задълженията за периода 01.05.2013год. до 15.09.2014год.
след като на15.09.2017год. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, с което е прекъсната давността. Смята, че и при ОУ от 2008год. и
при ОУ от 2014год. задълженията за заплащане на дължимите суми за ТЕ е в 30
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, съответно от
публикуване на общата фактура. В съдебно заседание пред въззивния
съд не се е явил представител на въззивника и с молба
до съда е поддържана въззивната жалба. Претендира за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемите, чрез техния пълномощник адв.П.,
която е представила пълномощно за въззивна инстанция
са депозирали по делото писмен отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263 ГПК, в който оспорват въззивната
жалба. В съдебно заседание пред въззивния въззиваемия адв. П. оспорва въззивната жалба
и смята, че решението в обжалваната част е правилно. Претендира за присъждане
на разноските за въззивна инстанция.
Третото лице
помагач МХ „Е.“ЕООД не е взело становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответниците, като
наследници на А.П.И., потребител на ТЕ и
собственик на процесния имот с адрес: гр. София, ЖК *****,
с аб.№123252,
за който е доставяна ТЕ, че са налице
облигационни отношения, възникнали въз основа договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабдения имот, с посочен адрес в гр. София, чиято
цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да се осъдят ответниците да заплатят сумата от 4505,24лв.-главница,
представляваща стойността на ТЕ за периода м.05.2013г. до м.4.2015г., сумата от
1087,52лв.-лихва за забава за периода 08.08.2014год.
до 31.08.2017год., сумата от 57,84лв. главница за услугата дялово разпределение
за същия период и сумата от 15,11лв.-лихва върху главницата за дялово
разпределение, със законната лихва от исковата молба до окончателното
заплащане. С допълнителна молба от 11.12.2017год. претенциите са уточнени срещу
всеки от ответниците
Л.И.И., Б.А.И. и Анета А.И..
В отговора на
исковата молба ответниците, чрез назначения им особен
представител адв. П. са оспорили исковете по основание, като изрично е
заявено възражение за погасяване по давност на вземанията.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за
установено, че ответниците дължат при посочените
квоти по 4/6 за първата ответница и по 1/6 за втория и третия ответник от сумата от 2085,66лв., главница за доставена ТЕ
за периода 16.09.2014год. до 30.04.2015год., при съобразяване на СТЕ и ССЕ и е отхвърлен искът за разликата до сумата от
4505,24лв. и за периода м 05.2013год. до 15.09.2014год. като погасен по
давност, а за разликата над 4505,24лв до пълния претендиран
размер от 4563,08лв. като неоснователен.
Осъдени са ответниците да заплатят и сумата от
500лв.-лихва за забава за периода 16.09.2014г. до 31.08.2017год., а в
останалата част до пълния претендиран размер е
отхвърлен. Прието е за основателно възражение за погасяване по давност на вземанията
за главница за ТЕ за периода 05.2013год. до 08.2014год.
Решението в уважените
части не е обжалвано от ответниците и е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, в обжалваните отхвърлителни части за главница и за лихва за забава поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и намира, че същото в
обжалваните отхвърлителни
части е правилно по следните съображения:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С
оглед на приложените писмени
доказателства се установява, че през исковия период процесната
сграда, в която се намира процесния апартамент, с
адрес гр. София, ЖК „*****, с аб.№123252 е била топлофицирана,
като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Също така се установява, че ответниците като наследници на собственика на процесния
апартамент А.П.И., починал на 12.02.2008год.,
видно от удостоверение за наследници, са собственици на процесния
апартамент и има качеството на клиент/потребител/
на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, още повече, че не са
обжалвали решението в осъдителните части срещу тях и между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Притежаваното от ответниците право на собственост върху топлоснабдения
имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска
по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия
е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от
2008год., както и Общи условия, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР
и в сила от 12.03.2014год.
В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, монтиран в абонатната станция и който според заключението на
приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между
отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение
по начина, регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и в Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите и БГВ. В тази връзка с оглед на неоспорените
СТЕ и ССЕ се установява, че сумата за ТЕ за процесния
период от м.05.2013год. до 30.04.2015год. е от 4505,31лв., като начислената по
фактури е от 4169,21лв. и сумата от 336,10лв.-за доплащане. С оглед на приетата
и неоспорена СТЕ се установява, че стойността на ТЕ за периода
08.2014год.-04.2015год. вкл. е от 2085,66лв. и който размер е посочен в
осъдителното решение по делото.
С оглед на
което на обсъждане подлежи възражението на ответниците
за погасяване на вземанията по давност.
В тази връзка съобразно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/
18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлоснабдителните
дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо.
За първия отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., за който сезон до м.03.2014г. са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от
2008г., като съгласно същите, купувачите на топлинна енергия дължат плащане на
месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. По отношение на останалия период са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014
г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в
сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни
вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата
и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в
случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача или след покана. При тази
уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на
месечните дължими суми за топлинна енергия с оглед на чл.114, ал.2 ЗЗД давността започва да тече от датата на която
вземането е възникнало и за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на
месеца, за което е начислено- от първо число на следващия месец, поради което
вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2013год. и до м.08.2014год.,
вкл. в случая се явяват погасени по давност след като исковата молба е подадена
на 15.09.2017год. В случая първоинстанционният съд е приел, че и вземането за
м.08.2014год. не е погасено по давност и го е включил в задължението, но срещу
осъдителното решение не е постъпила въззивна жалба от
ответниците. Счетоводните операции на ищеца като
фактуриране, издаване на кредитни известия и префактуриране
в общи фактури нямат отношение към момента на възникване на вземането. Както е
възприето с ТР №3/2011год. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена ТЕ
имат периодичен характер и се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок,
съгласно чл.111, б.в от ЗЗД. С оглед на което изцяло неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба на ищеца за това,
че давността за вземанията за целия период се погасяват едва след издаване на фактурата
от 15.08.2014год. и то от 15.10.2015год. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане за този период се погасяват и вземанията за обезщетение за
забава върху него. При неоснователност
на главния иск, неоснователен е и акцесорния иск за обезщетение
за забава върху вземането по главния иск за стойността на ТЕ.
С
оглед на гореизложеното при съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния
съд, следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части. Въззивния съд
констатира, че при посочване на
фамилното име на ответницата А.А., първоинстанционният
съд е допуснал фактическа грешка, като вместо правилното й име И. е изписано
грешно И., но което подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК от първоинстанционния съд.
При този изход
на делото на въззивника
ищец не се дължат разноските по делото,
а се дължат на виззиваемите ответници
и при направено искане от тяхна страна и доказателства за направени разноски от
300лв.-заплатено адвокатско възнаграждение следва да им се присъди.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението №234664 от
04.10.2019год., на СРС, 28-ми състав,
постановено по гр.дело
№65441/2017год. в обжалвана отхвърлителна
част. ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД да заплати на Л. П.И., с ЕГН
**********, Б.А.И., с ЕГН ********** и А.А.И., с ЕГН **********,
всички с адрес *** сумата от 300лв.-адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението в осъдителните
части не е обжалвано и е влязло в сила.
ВРЪЩА делото
на СРС, 28-ми състав за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК по отношение на
фамилното име на ответника А.А. с ЕГН **********.
Решението е
постановено при участието на „МХ „Е.“ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.