№ 253
гр. Шумен, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630102010 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А. П. М.., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №35, вх.1, ет.8, ап.23, съдебен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №1, чрез адв.М. А. от ШАК срещу И.. С., роден на **********
год., гражданин на ***, с адрес за призоваване в Република България: гр.Шумен, ул.“***“
№35, вх.1, ет.8, ап.23, съдебен адрес: гр.С., ул.“***“ №20, ап.5, чрез адв.С. Р. от САК.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 22.03.2016 год.
Първоначално се установили да живеят в гр.С., където живели до 2017 год., след което
заминали за Италия. От брака си имали родено едно дете – С. Н. С., родена на 24.10.2018
год. в Италия, с ЕГН**********. В исковата молба излага, че ответникът често и предлагал
да се разведат, като я заплашвал, че ще й купи билет и ще я върне в България. Не искал да се
хранят заедно, като дори не искал да говорят. В средата на месец август 2020 год. й купил
билет и заедно с детето се върнала в България, където заживяла при своите родители. Двама
се договорили, че ответникът ще дойде също в България, за да уредят взаимоотношенията
помежду си. Двамата комуникирали чрез видео разговори до месец октомври 2020 год., след
което няколко месеца не отговарял на обажданията й. През пролетта на 2021 год. отново
подновили комуникацията си.
Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да
постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, без да
издирва въпроса за вината, да предостави упражняването на родителските права върху
1
малолетното дете С. Н. С. на нея, на бащата да бъде определен режим на лични контакти с
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и 20
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, да бъде определена месечна
издръжка, която ответникът да заплаща на детето в размер на 250 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.07.2021 год., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима от 1-во до 5-то число на месеца за който се отнася. Изразява
желание след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име М., като
заявява, че семейното жилище е напуснато и от двамата. Моли да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител - адв.М.
А. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът заявява,
че не оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства. Твърди, че дълго
време не е могъл да се върне в България, поради наложените ограничения във връзка с
пандемията, както и че е прекарал това време в родината си *** и в Италия. СъглаС. е
бракът им да бъде прекратен, като също смята, че въпреки положените усилия същият не
може да бъде заздравен. Изразява съгласие местоживеенето на детето да бъде определено на
адреса на неговата майка, като изразява съгласие и с предложения от ищцата режим на
лични контакти. Не възразява и относно искания размер на дължимата от негова страна
месечна издръжка, като заявява, че в периода след месец юли 2021 год. системно е изпращал
на детето дрехи, играчки, вещи от първа необходимост, здравословна храна и др.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител. От
мето на упълномощен представител – адв.С. Р. от САК е депозирана писмена молба на
14.03.2022 год., в която изразява становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата А. П. М.. и ответника И.. С. сключили граждански брак на 22.03.2016 год. в
гр.Шумен, за което бил съставен акт за сключен граждански брак №72/22.03.2016 год. От
брака си имали родено едно дете – С. Н. С., родена на 24.10.2018 год., с ЕГН**********.
Първоначално до 2017 год. живеели в гр.С., след което заминали за Италия. Тъй като
отношенията между двамата се влошили, средата на м.август 2020 год. ищцата, заедно с
детето се върнали в България, като се установили в дома на родителите на ищцата в
гр.Шумен. До месец октомври 2020 год. ответникът поддържал връзка с ищцата, като се
обаждал и осъществявал видеоразговори, за да разбере как е детето. След това в
продължение на няколко месеца не отговарял на обажданията й, като подновил контактите
отново през пролетта на 2021 год.
2
Детето посещава Детска ясла №5 „***“ в гр.Шумен.
Майката на детето в периода от м.февруари 2021 год. до м.юли 2021 год. е работила
на длъжност „управител бизнес услуги“ към ЕТ „***“, като е получавала средно месечно
нетно трудово възнаграждение в размер около 506.62 лева. В същото време в периода от
м.февруари 2021 год. до м.юни 2021 год.и е работила и във фирма „***“ ООД, като е
получавала средно месечно нетно възнаграждение в размер около 372.18 лева.
Към настоящия момент ответникът живее в Италия, като, считано от декември 2021
год. е заплащал на детето С. издръжка в размер на 250 лева месечно.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на
свидетелката М. И. П., от Удостоверение за сключен граждански брак, Удостоверение за
раждане, Служебна бележка изх.№31/20.07.2021 год., Удостоверение изх.№2/21.07.2021
год., Удостоверение изх.№10/21.07.2021 год., Пълномощно, вносна бележка за заплатена
държавна такса, от изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“,
Шумен, както и то представените от ответната страна доказателства за извършени преводи
чрез системата за парични разплащания WISE.
По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката М. И.
П.. Същите почиват на нейни преки впечатления от отношенията между страните, поради
което се налага извода, че са непротиворечиви, последователни и кореспондират с
изложената по делото фактическа обстановка. Независимо от обстоятелството, че
свидетелката е майка на ищцата съдът намира, че показанията й са непредубедени и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което за съда
не съществува съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между
ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия
момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от година. В
подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката Петкова, която заявява, че ищцата
и ответника живеят разделено от август 2020 год., както и че двамата не поддържат
контакти. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между
съпрузите е разкъсана, имайки в предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов,
доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува
само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на
морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия
за семеен живот и за отглеждане и възпитание на детето. Обстоятелството, че съпрузите са
във фактическа раздяла от повече от година, както и че живеят в различни държави /ищцата
3
в Република България, а ответникът – в Италия/ говори за тотално разпадане на връзките
между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не желае
продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде
преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески
отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е продължила сравнително
дълъг период от време, а според константната практика на ВКС такава продължителна
раздяла се счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва
да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никоя от страните не е направила искане за произнасяне по въпроса за
вината, то на основание чл.49, ал.3 от СК съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Предвид обстоятелството, че роденото от брака на съпрузите дете е на около 3
години, т.е. не е навършило пълнолетие, съдът намира, че с решението си следва да се
произнесе по въпросите относно упражняването на родителските права, личните контакти,
местоживеенето на детето и неговата издръжка. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че претенция за присъждане на родителските права върху детето е
направена единствено от страна на ищцата, като ответникът както в отговора на исковата
молба, така също и в допълнителна молба изрично завява, че не възразява родителските
права пад детето С. да бъдат предоставени на ищцата. В този смисъл съдът като съобрази
изложеното, счита за справедливо родителските права върху детето С. да бъдат
предоставени на неговата майка А. П. М.., да бъде определено местоживеене на детето при
нея, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.
По отношение местоживеенето на детето съдът намира, че същото следва да бъде
определено на адреса на неговата майка в Република България, а именно: гр.Шумен,
ул.“***“ №35, вх.1, ет.8, ап.23.
При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че
майката с исковата молба е поискала следния режим на лични контакти на бащата с детето:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа, както и 20 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. В същото време ответникът в отговора
на исковата молба изразява съгласие с така предложения от майката режим на лични
контакти. Съдът, като съобрази материалите по делото и събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, намира, че доколкото не са налице данни за поведение
на бащата, което да застрашава детето или други причини, налагащи по-ограничен режим на
лични контакти на детето с бащата, намира, че следва да бъде определен обичайния за дете
на тази възраст режим на лични контакти. Съобразявайки гореизложените обстоятелства,
съдът намира, че е подходящо личните контакти между бащата и детето да бъдат
осъществявани всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя, с приспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
При преценка на въпросите относно упражняването на родителските права,
4
местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът съобрази възпитателските
качества на всеки един от родителите, полаганите до момента грижи и отношението на
всеки един от тях към детето, изразеното желание от страна единствено на майката да
отглежда и възпитава детето, привързаността на детето към неговата майка, пола на детето,
неговата възраст, както и материалните възможности на родителите и възможността за
помощ от трети лица.
По отношение искането на ищцата за определяне на месечна издръжка, която следва
да бъде заплащана на детето С., съдът съобрази материалното състояние на всеки един от
родителите, родителските грижи, които ще бъдат осъществявани от майката, възрастта на
детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна,
облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими
за ежедневно посещение на детско заведение. От материалите по делото и по-специално от
приложените писмени доказателства по делото не се установяват доходите на ответника, но
същият изрично е изразил съгласие да заплаща поисканата от ищцата издръжка в размер на
250 лева, като е заплащал такава и по собствено желание след м.декември 2021 год.
Видно от представените по делото писмени доказателства ищцата в периода от
м.февруари 2021 год. до м.юли 2021 год. е работила на длъжност „управител бизнес услуги“
към ЕТ „***“, като е получавала средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер
около 506.62 лева, а в периода от м.февруари 2021 год. до м.юни 2021 год. е работила и във
фирма „***“ ООД, като е получавала средно месечно нетно възнаграждение в размер около
372.18 лева. В същото време от изготвения по делото социален доклад се установява, че
считано от 01.03.2022 год. е започнала работа в Рекламна агенция „***“, като графичен
дизайнер на 4-часов работен ден, като получава трудово възнаграждение в размер на
половин минимална работна заплата.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за
правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни
право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното
фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното
дете С. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 400 лева, въпреки че
посочената сума е по-малка от минималната работна заплата за страната и от минималния
средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите
съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и евентуално получаваните от
нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответника,
липсата на други задължения и заявеното от негова страна в отговора на исковата молба,
съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 250 лева, който
размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка.
5
При преценка на частта от общия размер на издръжката, която следва да бъде заплащана от
ответника съдът взе предвид и обстоятелството, че последният след м.декември 2021 год. е
заплащал на детето С. издръжка именно в размер на 250 лева. Останалата част от
издръжката в размер на 150 лева следва да се поеме от майката, която ще продължи да
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне
размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, а съгласно Постановление на МС №37 от 24.03.2022 год., считано от
01.04.2022 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в
размер на 710 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на влизане на
решението в сила до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване
правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до
пето число от месеца, за който се отнася.
При преценка на началния момент, от който е дължима присъдената издръжка съдът
съобрази обстоятелството, че в съдебно заседание е направено изрично изявление от страна
на ищцата и процесуалният й представител, че претендират издръжка, считано от
влизане на решението в сила, а не както първоначално е било заявено в исковата молба – от
датата на депозиране на исковата молба.
По отношение задължението на съда, служебно да се произнесе относно ползването
на семейното жилище, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното:
Видно от материалите по делото семейното жилище по смисъла на §1 от Допълнителните
разпоредби на СК представлява жилище, намиращо се в Италия, гр.Торино, като същото е
било напуснато от двамата съпрузи.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при
сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име С., а в настоящото
производство прави искане след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си
фамилно име М., като отпадне добавката С.. При преценка на този въпрос съдът взе в
предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за запазване или
възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга,
променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване ноС.ето на брачното
фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори
законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното,
доколкото е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да възстанови
предбрачното си фамилно име М., то настоящия състав намира, че искането в тази насока
следва да бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата не изразява претенции за изплащане на издръжка
от страна на ответника, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на
6
дължимата държавна такса, като взе предвид представените по делото доказателства
досежно доходите на съпрузите, съдът намира, че окончателния размер на дължимата
държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от
материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла
държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като
ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а
именно – 25 лева, както и държавна такса върху определения размер на издръжката в размер
на 360 лева.
С оглед изявлението на ищцовата страна, че не претендират разноски, както и с оглед
естеството на правния спор на страните разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А. П. М.., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №35, вх.1, ет.8, ап.23, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №1,
чрез адв.М. А. от ШАК и И.. С., роден на ********** год., гражданин на ***, с адрес за
призоваване в Република България: гр.Шумен, ул.“***“ №35, вх.1, ет.8, ап.23, съдебен адрес:
гр.С., ул.“***“ №20, ап.5, чрез адв.С. Р. от САК, сключен на 22.03.2016 год. в гр.Шумен, за
което бил съставен акт за сключен граждански брак №72/22.03.2016 год., като ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето С. Н. С., с
ЕГН********** на майката А. П. М.., с ЕГН**********, като определя РЕЖИМ НА
ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата И.. С., роден на ********** год. с детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване,
както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С. Н. С., с ЕГН********** при неговата майка
А. П. М.., с ЕГН**********, на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №35, вх.1, ет.8, ап.23.
ОСЪЖДА И.. С., роден на ********** год., гражданин на *** да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете С. Н. С., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен
представител А. П. М.., с ЕГН********** в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, считано
от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законни причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, платима до пето число от месеца, за който се отнася.
След прекратяване на брака А. П. М.., с ЕГН********** възстановява предбрачното
си фамилно име М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА И.. С., роден на ********** год., гражданин на *** да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 385 лева /триста осемдесет и пет лева/,
7
представляваща държавна такса по делото до пълния, определен от съда размер и държавна
такса върху определения размер на издръжката по отношение на детето С., както и 5 /пет/
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8