Присъда по дело №494/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 22
Дата: 31 март 2025 г. (в сила от 16 април 2025 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20244210200494
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Габрово, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от П. П. Денев Наказателно дело частен характер
№ 20244210200494 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. А. И., роден на 15.07.1971 година в град Габрово, с
постоянен адрес в същия град, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, работещ, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН **********, за ВИНОВЕН В
ТОВА, че около 13,30 часа – 14,00 часа на 28.12.2023 година, на път, преминаващ през
имот с кад. ид. № 14218.95.594 по КК и КР на град Габрово, чрез нанасяне на удар с
юмрук, причинил на тъжителката Ц. Х. К. от гр. Габрово лека телесна повреда,
представляваща травма в областта на лявата скула, изразила се в оток и
кръвонасядане, довела до болка и страдание за срок от седем-десет дни, без
разстройство на здравето на пострадалата, с което е извършил престъпление по чл.
130, ал.2 от НК, за което на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева, която ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Габрово.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. А. И., със снета самоличност и ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на тъжителката Ц. Х. К., ЕГН **********, сума в размер на 1200 (хиляда и
двеста) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болка и страдание, претърпени от същото лице в резултат
на описаното по-горе престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, в едно със законната лихва,
1
считано от 28.12.2023 година до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 45
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от тъжителката Ц. Х. К., ЕГН **********, ПРОТИВ
подсъдимия Н. А. И., ЕГН **********, граждански иск с претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от извършеното престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – до пълния негов заявен размер от
3000 (три хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. А. И., със снета по-горе самоличност и ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на тъжителката Ц. Х. К. от град Габрово, с ЕГН
**********, сума в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, съставляваща адвокатски
хонорар, заплатен за упълномощаване на повереник и осъществено от последния
процесуално представителство по отношение на нея, както и сумата от 17
(седемнадесет) лева, свързана с направени от тъжителката разноски по делото, на осн.
чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. А. И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово, сума в размер на
429,21 (четиристотин двадесет и девет лева и двадесет и една стотинки), дължима за
възстановяване на направените разноски в рамките на воденото разследване по
съдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. А. И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово: I. Държавна такса
върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 50 (петдесет) лева – на
осн. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК; както и
II. Сумата от 5 (пет) лева, съставляваща държавна такса, дължима за всеки един
изпълнителен лист – същите при наличие на извършено служебно издаване на такива
за събиране на присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, на вземането за разноски от
съдебното производство и определеното административно наказание „Глоба” в размер
на сумата от 1000 лева към бюджета на съдебната власт, на основание чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд
Габрово, в 15 (петнадесет) дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н.А.И., роден на 15.07.1971 година в гр.
Габрово, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано с норма от Глава ІІ-
ра, Раздел II-ри в Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че около 13,30
– 14,00 часа на 28.12.2023 година, на път, преминаващ през имот с кад. ид. №
14218.95.594 по КК и КР на гр. Габрово, чрез нанасяне на удар с юмрук причинил на
тъжителката Ц.Х.К. от гр. Габрово лека телесна повреда, представляваща травма в
областта на лявата скула, изразила се в оток и кръвонасядане, довела до болка и
страдание за срок от седем-десет дни, без разстройство на здравето на пострадалата –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
В рамките на образуваното по делото съдебно производство е приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от страна на посочената по-горе
тъжителка против подс. Н.И., с цена в размер на сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка и страдание и
унижение на честта и достойнството от същото лице, претърпени от него в резултат на
престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд, заедно с искане за
осъждането на дееца да заплати тази сума в едно със законната лихва, считано от
28.12.2023 година до нейното окончателно изплащане, както и направените от
тъжителя разноски по делото.
В следствие на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както
и с оглед на изразеното от негова страна желание за това, тъжителката Ц.К. е била
конституирана като граждански ищец в наказателния процес, съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел IV-ти на НПК.
Подс. Н.И. е заявил, че е получил препис от тъжбата и приложените към нея
материали, както и че разбира предявеното му обвинение. Той не се признава за
виновен по отношение на него, и на съдебното следствие дава обяснения, отнасящи се
до фактическата обстановка по извършването на свързаното със същото престъпление,
за което е предаден на съд.
От осъществената преценка на данните в събраните по делото писмени и гласни
доказателствени материали, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от
съпоставката на същите с обясненията на подсъдимия Н.И., съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
I. С Присъда № 360 от 17.05.2012 г. по НОХД № 1186/2012 г. на Районен съд
Габрово, подсъдимия Н.И. е бил признат за виновен в осъществено престъпление по
чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК, за което – въз основа на чл. 78а, ал. 1 от НК, е бил
освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание „Глоба”
в размер на сумата от 1000 лева, която да заплати в полза на държавата. Присъдата е
влязла в законна сила на 21.10.2013 година.
II. С Присъда № 482 от 14.09.2016 година, постановена по НОХД № 768/2015 г.
на Районен съд - Габрово и влязла в законна сила на 19.12.2016 г., подс. Н.А.И. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК, за което е бил осъден на „Три месеца лишаване от свобода”. С
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за
срок от „Три години”, считано от датата за влизане на присъдата в сила.
III. Чрез Определение № 130, имащо за предмет одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 381,
ал. 1 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 900/2019 г. на РС Габрово, постановено на
05.03.2020 година и влязло в сила на същата дата, подсъдимия Н.А.И. е признат за
1
виновен в осъществено (през периода от средата на месец май 2018 г. до началото на
месец юни 2018 г.) престъпление по чл. 235, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което
е бил осъден на „Четири месеца лишаване от свобода” при „Първоначален общ
режим” за изтърпяване на това наказание, както и на „Глоба” в размер на сумата от
1000 лева, която да заплати в полза на държавата. С второ определение, постановено в
проведено на 05.03.2020 г. заседание по посоченото дело и влязло в законна сила на
20.03.2020 година, съдът е привел в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК и
съответното наказание в размер на „Три месеца лишаване от свобода”, наложено на
подсъдимия И. по НОХД № 768/2015 г. на РС Габрово, за което е разпоредил да се
изтърпи от него отделно от другото наложено наказание от този вид.
От данните, които са отразени в свидетелството за съдимост на л. 90-91 от
делото, е видно, че подс. Н.А.И. е бил реабилитиран по съдебен ред за осъжданията,
посочени в пункт II-ри и III-ти чрез Определение № 232, постановено на 18.10.2023 г.
по ЧНД № 741/2023 г. на Районен съд – гр. Габрово и влязло в законна сила на
26.10.2023 година.
Приложените по делото материали не съдържат данни, които да установяват, че
административното наказание „Глоба”, наложено на подс. Н.И. по НОХД № №
1186/2012 г., е било заплатено от него. Освен данни за това обстоятелство, те не
съдържат информация и за изпълнително производство, инициирано във връзка с
неговото събиране, както и за дата, на която е образувано то. Независимо от
изложеното, след като отчете указанията по тълкуването на закона, съдържащи се в т.
8 от констативно - съобразителната и диспозитивна част на задължителната (според
чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) за прилагане съдебна практика, каквато представлява
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2017 г., ОСНК,
заедно с изтеклия абсолютен тригодишен срок по чл. 82, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от
ЗАНН, започнал да тече от датата за влизане на съдебния акт в сила и погасил
възможността за принудителното изпълнение на въпросното наказание по давност,
както и изтеклия (едногодишен) период по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, изминал между
последния (21.10.2016 година) ден от този давностен срок и инкриминираната дата по
настоящото дело, съдът намери, че отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 1, б.
”Б”, пр. 2-ро от НК са отпаднали на 21.10.2017 г., т.е. преди нея, ако такова
изпълнително производство не е образувано в рамките на този срок. В съответствие с
указанията в т. 4 от констативно - съобразителната част на същото тълкувателно
решение, тези отрицателни предпоставки ще се явят отпаднали преди
инкриминираната дата и при наличието на несъбрано (незаплатено) административно
наказание по изпълнително производство, образувано на визираната последна дата от
абсолютния давностен срок, дори и ако (в разрез с тези указания) се отчитат не
отразените в ЗАНН по-кратки срокове на обикновената (двугодишна) давност за
неговото изпълнение, а уредените в ДОПК такива, важащи за производството по
събиране на публични вземания. И това е така, тъй като при подобна хипотеза самото
административно наказание глоба като вид публично вземане, попадащо между
посочените в чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, в съответствие с чл. 171, ал. 1 от ДОПК ще
бъде погасено (заради изтичане на отразения в тази норма петгодишен срок) най-късно
на 01.01.2022 г., а от този ден до инкриминираната дата е изтекъл период, по-голям от
предвидения с чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК едногодишен такъв. Приложеното свидетелство
за съдимост не сочи за наличие на умишлено престъпление от общ характер, което
(предвид отбелязването за настъпила реабилитация по чл. 86 от НК) да е било
извършено от подс. И. в рамките на едногодишния срок, започнал да тече след
2
изпълнението на наложените наказания „Глоба” в размер на 100 000 лева и „Глоба” в
размер на сумата от 200 лева, определени с Присъда от 10.12.1998 г. по НОХД №
324/1998 г. на РС Сандански (в сила от 11.01.1999 г.) и Присъда № 476/05.04.2006 г. по
НОХД № 482/2006 г. на РС Петрич (в сила от 21.04.2006), както и след датата
(04.11.2008 г.) за отбелязване на настъпилата реабилитация по чл. 88а, възникнала във
връзка с осъждането по второто от тези дела. При липсата на подобно престъпление и
след като се съпостави, че инкриминираното с тъжбата такова е извършено след
влизането в сила на определението по ЧНД № 741/2023 г. на Районен съд – Габрово за
реабилитирането на лицето по съдебен ред, следва да се приеме, че към 28.12.2023
година подсъдимия И. е притежавал чисто съдебно минало, тъй като не е бил осъждан
за други престъпления от общ или частен характер, както и освобождаван от
наказателна отговорност за различни от посоченото по-горе такива по реда, предвиден
в Глава VIII-ма, Раздел IV-ти от Общата част на НК.
Свидетелката Т.Х.Д. и нейния съпруг притежават недвижим имот, който се
намира в квартал „Шенини” на гр. Габрово. Достъпа до него се осъществявал чрез
път, преминаващ през имот с кадастрален идентификационен номер 14218.95.594 по
КК и КР на град Габрово и друг имот, който е бил собственост на подс. Н.И..
Около обяд на 28.12.2023 година свид. Т.Д. и нейния съпруг тръгнали към
описания имот в кв. „Шенини”, до който пътували с техен автомобил. Движейки се по
пътя и стигайки до имота, собственост на подс. Н.И., те видели, че той и друго лице
режат дървета в него. След като изчакали пътя да бъде освободен от дървесината и
клоните, добити от поваления ствол на едно от тях, а съпруга на свид. Д. отправил
молба към И. да им осигури възможност да минат, последния ги пропуснал да
преминат с колата си по пътя през неговия имот, въпреки че изразил своето
недоволство от това.
След преминаването на свидетелката Д. и нейния съпруг, помагащия на
подсъдимия при добива на дървесината св. Н.Н. повалил още едно дърво, което
паднало на пътя. Малко след това на пътя спрял автомобил, управляван от
тъжителката Ц.Х.К., която отивала при майка си в кв. „Шенини”. Същата останала да
чака докато свидетеля Н. го нарязал и заедно с подс. И. освободил пътя от нарязаната
дървесина и по-голямата част от неговите клони. Тъй един от падналите встрани
такива стърчал и част от него продължавала да създава затруднения пред нормалното
преминаването по пътя след отстраняване на останалата дървесина, тъжителката
помолила св. Н. да го нареже. Подсъдимият И. не му позволил. Във връзка с това
между него и К. започнал скандал, при който двамата си разменили реплики не само за
статута на пътя, но и за собствеността на имота, през който преминавал той. Тъй като
в резултат на тях напрежението се повишило, а подсъдимия смятал, че лежащите
отстрани клони не пречели на преминаването по пътя, заявил на тъжителката, че те
няма да бъдат преместени. Това принудило Ц.К. в 13,15 часа на 28.12.2023 година да
се обади на ЕЕН 112 от своя мобилен телефон с номер 0882/**********, както и да
поиска от оператора помощ и изпращане на полицейски служители, след като описала
пред него създалата се ситуация. След като видял, че тъжителката говори по телефона,
подс. Н.И. се насочил към автомобила на свид. Н.. Влязъл в МПС и след като запалил
двигателя, се насочил с него по посока на град Габрово. Не можал да премине, тъй
като спрелия автомобил на тъжителката му пречел. Подс. И. спрял автомобила на
свид. Н.Н. и излязъл от него. Бил ядосан и започнал да вика, като поискал от К. да
измести своето МПС, за да може да премине, но тя отказала, като заявила, че чака
пристигането на полиция. В резултат на това подс. Н.И. замахнал с ръка и я ударил с
3
юмрук в лявата скула. Това действие станало причина за повторно обаждане на Ц.К. в
13,29 часа от нейния мобилен телефон на ЕЕН 112, при което тя съобщила, че е била
ударена и повторно поискала от оператора да се изпрати полиция на мястото.
Описаните действия и тези по нанасянето на самия удар са били видени от
свидетелката М.Д. К. – дъщеря на тъжителката, която също отивала при баба си в кв.
„Шенини” и към този момент се намирала в близост до мястото, в което те се
развивали. Това станало причина и за обаждане в 13,46 часа на 28.12.2023 г. от нейния
мобилен телефон с номер 0885/********** на ЕЕН 112, както и за отправена от същата
молба за изпращане на полиция на мястото. Освен от посочената свидетелка,
описаните действия са били видени и от свид. Т.П.. Тъй като подсъдимия И. бил
агресивен, свид. М. К. се обадила на своя приятел – Д.М., който също пристигнал на
мястото и преди идването на служители от ОД на МВР град Габрово нанесъл на
подсъдимия удар с юмрук в лицето. Мястото е било посетено от автопатрулен екип на
РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, в състава на който влизали св. Н.Д. и А.Б., а след
тяхното пристигане – и от служители на РДГ – Велико Търново. След установяване на
свързаните със сигналите обстоятелства, въз основа на които са били изпратени на
мястото, св. А.Б. съставила протоколи за полицейско предупреждение по чл. 65 от
ЗМВР на подс. Н.И. и на тъжителката Ц.К.. Такъв протокол е бил съставен и на Д.М.
от св. Н.Д..
На 28.06.2024 година, чрез упълномощен от нея процесуален представител,
тъжителката Ц.К. е депозирала в РС град Габрово частна тъжба, въз основа на която се
явява образувано производството по настоящото НЧХД № 494 по описа за 2024
година.
В рамките на проведеното съдебно следствие по почин на съда е била допусната
съдебно - медицинска експертиза, изготвена от едно вещо лице – съдебен лекар,
Началник на Отделението по клинична патология при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в
град Габрово. Като се е базирало на данните в събраните по делото доказателства,
същото е посочило, че тъжителката е получила травма в областта на лявата скула,
изразяваща се в оток и кръвонасядане. Според отразеното от експерта тази травма е
довела до болка и страдание, без разстройство на здравето на пострадалата, за срок от
седем до десет дни, което води до извод за наличие на лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. За описаното увреждане е посочено, че травмата може
да бъде причинена по начин, отразен в тъжбата и показанията на разпитаните
свидетели, свързан с нанесен удар с юмрук чрез дясната ръка на извършителя в лявата
половина на лицето на тъжителката, респективно лявата скула.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на
обясненията, дадени от подсъдимия Н.И. при съдебното следствие; съпоставката на
същите с показанията на разпитаните свидетели Т.Д., М. К., Н.Н., А.Б. и Н.Д.;
приложените писмени материали (разписка № 5300587685160 на „Еконт Експрес” АД
– л. 5; копие от електронно изявление – л. 8; писмо с Вх. № 9208 от 04.12.2024 г. на
Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово до РС Габрово заедно с копия от
докладна записка, информационна карта за дейност на наряда, доклад за проверени
лица и превозни средства и три броя протоколи за предупреждения по чл. 65 от ЗМВР
– л. 42-48; писмо с Вх. № 9484/12.12.2024 г. на Отдел „Районен център 112” Русе при
Дирекция „НС 112” при МВР до Районен съд Габрово – л. 52; скица на поземлен имот
– л. 62; писмо Вх. № 1342/19.02.2025 г. на „Виваком България” ЕАД до РС Габрово –
л. 76; съдебномедицинска експертиза – л. 80-86; свидетелство за съдимост – л. 90-91),
както и от съдържанието на записаните върху изпратения от „РЦ 112” Русе оптичен
4
носител на информация първите три разговора, проведени на 28.12.2023 година между
мобилни номера 0882/********** и 0885/********** и ЕЕН 112, всички съдържащи
данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, които спадат
към предмета на доказване по него.
При приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Тъжбата и предявения чрез последната граждански иск са били изпратени към
съда на последния ден от визирания в чл. 81, ал. 3 от НПК шестмесечен срок, започнал
за тече от деня за извършване на престъплението, инкриминирано по предявеното
обвинение. Доколкото това е така, а същата е подадена от правоимащо лице и
обвинението се отнася за престъпление, попадащо между посочените в чл. 161, ал. 1 от
НК такива, които се преследват по реда на частното обвиненние, същата следва да се
приеме за процесуално допустима, включително и с оглед на факта, че е подадена пред
компетентен (по смисъла на чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от НПК) районен съд.
Показанията, изложени пред съда от св. М. К. и Т.Д., които се явяват преки
очевидци на инцидента, си кореспондират по отношение на описаните от двете
действия, свързани с нанесения от подс. Н.И. удар с юмрук чрез ръка в лявата скула на
тъжителката Ц.К., които са довели до причиняване на телесната повреда. След като
това е така, а съществуването на последната (предвид наличието на описано от св. А.Б.
зачервяване, което тя е възприела по лявата буза на тъжителката) е установено косвено
и от данните в дадените показания от трети свидетел, следва да се приеме, че тя е
настъпила именно в резултат на инцидента и по начина, описани в подадената тъжба,
в който смисъл е и заключението на изготвената експертиза. При това положение не би
могло да се счита, че обвинението не е доказано по изискващия се от закона начин, или
че телесната повреда не е била причинена от подсъдимия, който отрича да е нанасял
удар по лицето на тъжителката. Поддържаните от подс. Н.И. изявления в тази насока
представляват израз на една защитна теза, която не намира опора в описаните по-горе
доказателствени материали и се опровергава от данните, които се съдържат в тях. В
нейна полза са единствено показанията на разпитания свидетел Н.Н., в които той
твърди, че от мястото, на което е бил застанал, е имал поглед към възникналата
ситуация и подсъдимия И., който не е удрял никого, а младата жена (т.е. свид. М. К.) се
е намирала далече от него. Ако това е било наистина така, то този свидетел би
следвало да е видял както приближаването на друго лице – Д.М., до подс. Н.И., така и
нанасянето от това лице на удар по подсъдимия, който (според изнесените в
обясненията на същият твърдения) в резултат на него е приклекнал и се е подпрял с
коляно на земята. Дадените показания от св. Н. не съдържат данни за подобно събитие,
въпреки че то се описва в обясненията на самия подсъдим, а присъствието на Д.М. е
установено и от данните в приложените писмени материали, тъй като против него е
бил съставен акт за полицейско предупреждение по чл. 65 от ЗМ от свид. Н.Д.. Тъй
като Н. не е съобщил за подобно събитие, дадените от него показания не могат да се
отчитат като доказателствено средство, сочещо за липса на осъществено от подс. И.
действие, довело до причиняване на телесна повреда. И това е така, тъй като се явяват
лишени от сигурна доказателствена основа поради съществуване на съмнения,
възникнали възникнали във връзка с тяхната достоверност.
Въз основа на изложените до момента съображения и след като съпостави
заключението на изготвената експертиза заедно с данните, които се съдържат в
останалите събрани доказателствени материали при съдебното следствие, съдът прие,
че наказателната отговорност на подс. Н.А.И. следва да се ангажира във връзка с
5
всички фактически обстоятелства, включени в предявеното му обвинение, тъй като
между нанесения удар с юмрук и настъпването на резултата от това действие (довело
до травма в областта на лявата скула на тъжителката, изразяваща се в оток и
кръвонасядане), който покрива характеристиките на телесно увреждане от описаните в
нормата нормата на чл. 130, ал. 2 от НК, съществува една безспорно установена
причинно–следствена връзка. С оглед на изложените обстоятелства престъплението,
свързано с това обвинение, следва да се приеме за осъществено от обективна страна.
Освен от обективна, подс. Н.И. е осъществил състава на престъплението по
предявеното му обвинение и от субективна страна. При причиняване на телесната
повреда той е действал умишлено, при форма на вина евентуален умисъл, тъй като
дори и да не е преследвал пряко настъпването именно на конкретния съставомерен
резултат (което не би могло да се счита за доказано без съмнение от приложените
доказателствени материали), заради естеството на извършеното от същия действие
обективно е съзнавал възможността за неговото възникване, като я е допускал и
очевидно безкритично се е съгласил с нея.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на изложените по-
горе съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 13,30
часа – 14,00 часа на 28.12.2023 година, на път, преминаващ през имот с кад. ид. №
14218.95.594 по КК и КР на град Габрово, чрез нанасяне на удар с юмрук, е причинил
на тъжителката Ц.Х.К. от град Габрово лека телесна повреда, представляваща травма в
областта на лявата скула, изразила се в оток и кръвонасядане, довела до болка и
страдание за срок от 7 - 10 дни, без разстройство на здравето на пострадалата, подс.
Н.А.И. при форма на вина евентуален умисъл, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 130, ал. 2
от НК, в извършването на което го призна за виновен.
Подс. Н.И. не е бил освобождаван от наказателна отговорност за други
осъществени престъпления от общ и частен характер, и до инкриминираната дата и е
притежавал чисто съдебно минало към нея поради настъпилата реабилитация. С оглед
на това и тъй като за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК е предвидено наказание
до „Шест месеца лишаване от свобода” или „Пробация” или „Глоба” в размер на
сумата от 100 до 300 лева, а от него не са причинени никакви имуществени вреди,
съставомерни по смисъла на предявеното му обвинение, които да са останали
невъзстановени към датата за издаване на съдебния акт, прие, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки, които водят до приложението на чл. 78а, ал. 1 от
НК. В съответствие с тях, след като призна подсъдимия И. за виновен, освободи същия
от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото в този текст
административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на административното наказание, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете чистото съдебно минало на подс. Н.И. към инкриминираната дата, което
определя същия като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на
деец, както и дадените от него обяснения на съдебното следствие, чрез които, макар и
да не се признава за виновен, същия е спомогнал за разкриване на обективната истина
В качеството на отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчете краткия период
– малко над два месеца, изминал между момента за настъпването на реабилитацията
по съдебен ред във връзка с предходните осъждания на дееца и тази дата.
Като съпостави изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на това,
6
след като отчете техното естество заедно с липсата на данни за имущественото
състояние и размера на получаваните от подсъдимия Н.И. доходи, наложи на
последния предвиденото в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК наказание „Глоба” в
минимален размер, а именно – от 1000 лева, която да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин, с
едно подобно по размер наказание, определено за извършеното от него престъпление
срещу телесната неприкосновеност на личността, ще се създадат ефективни условия за
постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия,
съдържащи се в нормата на чл. 36 от НК. За това престъпление разпоредбата на чл.
130, ал. 2 от НК е предвидила 3 различни алтернативни наказания, едното от които е
„Лишаване от свобода”. Поради естеството на посоченото наказание, което е по-тежко
(по вид) в сравнение с тези, отбелязани в нормата на чл. 78а, ал. 5 от НК и не е
включено в нея, следва да се отбележи, че размера на административната глоба не би
могъл да бъде индивидуализиран в съответствие с въведените ограничения по тази
разпоредба.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

След като прецени установените по делото данни, съдът прие, че са налице
обективни предпоставки, които обуславят гражданската отговорност на подсъдимия
Н.А.И. по отношение на неимуществените вреди, причинени на тъжителката от
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Освен наличието на такива вреди,
произтичащи от физическите болки и страдания, претърпени от Ц.К. вследствие на
телесната повреда, причинена в резултат на извършените от дееца действия, при
съдебното следствие е установена и причинно-следствена връзка, която е налице
между поведението на подсъдимия и настъпването на тези вреди. Същите са настъпил
факт и претенциите по отношение на тях са доказани по основание, а за тях
конституираната като граждански ищца тъжителка не е обезщетена и към настоящия
момент.
Въпреки че прие същият за доказан по основание, съдът намери предявения от
тъжителя граждански иск за недоказан по отношение на неговия размер, тъй като
търсената чрез него сума не е съобразена със степента и обема на уврежданията, които
се явяват претърпени в резултат на извършеното престъпление. С оглед на това, след
като прецени естеството на телесната повреда заедно с настъпилите от нея негативни
последици за здравето на тъжителката и обективните данни в изготвеното заключение
от съдебномедицинската експертиза относно кратката продължителност на периода,
през който те са се проявили, на осн. чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, съдът прие
предявения от тъжителката Ц.Х.К. иск с претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от посоченото престъпление, за доказан до размер
на сумата от 1200 лева. В рамките на посочената сума той бе и уважен, като в
останалата част – до пълния заявен размер от 3000 лева, същия бе приет за
неоснователен и недоказан и отхвърлен по отношение на нея именно като такъв.
Поради обстоятелството, че спрямо обезщетение, основано на вреди от непозволено
увреждане, каквото съставлява и всяко едно престъпление, деецът изпада в забава от
момента на причиняване на увреждането, който като дата съвпада с тази за
извършване на самото престъпление, съдът осъди подсъдимия Н.А.И. да заплати на
тъжителката упоменатата сума от 1200 лева в едно със законната лихва, считано от
7
28.12.2023 година до нейното окончателно изплащане, съгласно предвиденото в чл. 45
от ЗЗД.
След като съобрази направеното искане и приложените в негова подкрепа
писмени доказателства, въз основа на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. Н.И. да
заплати на тъжителката сума в размер на 1200 лева, съставляваща адвокатски хонорар,
заплатен от същата във връзка с упълномощаване на повереник и осъществено от
последния процесуално представителство по отношение на нея, както и сумата от 17
лева – направени от Ц.К. разноски по делото.
Предвид естеството на постановената присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК съдът осъди подс. Н.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Габрово, сума в размер на 429,21 лева, дължима за
възстановяване на направените разноски за съдебно-медицинската експертиза,
допусната при съдебното производство.
Освен посочената сума, подсъдимия Н.И. бе осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово държавна такса върху
присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 50 лева – на осн. чл. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; както и
сумата от по 5 лева като държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист –
същите в случай на служебно издаване на такива за събиране на присъденото
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, вземането за разноски от съдебното производство и
определеното административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 1000 лева към
упоменатия орган на съдебната власт, на основание чл. 11 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК.
В този смисъл е и постановения съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ........................


8
Съобщи за изтекли лични данни