№ 1918
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела П.
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела П. Гражданско дело №
20231100106171 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД – за
собственост и предаване владението върху недвижим имот в гр.София, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което без
основание е ползвал имота.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил 63% идеални части от
имот с идентификатор 68134.106.115 целият с площ от 396 кв.м. в гр. София, в
който са построени две жилищни сгради и в които ищецът притежава
самостоятелни обекти. Твърди, че дворното място се притежава в режим на
съсобственост с трети лица Август 29 ЕООД и Август 2009 ЕООД, като един от
съсобствениците на парцела - Август 29 ЕООД, е сключил договор за наем с
ответника, по силата на който му е предоставил ползването на един от собствените
си обекти – ресторант, а дворното място е превърнато в обслужващо място –
градина за ресторантьорската дейност. Твърди се, че ищецът нееднократно се е
противопоставял на това разпределение, като с решение, постановено по гр.д.№
76184/2016г. на СРС, 47 състав, е постановено дружеството Август 29 ЕООД да
преустанови ползването на имота като ресторант и да го възстанови във вида, в
който е бил преди поставянето на съоръжения за ресторанта, като е разпределено
1
ползването на мястото. Въпреки отправените покани до ответника като наемател
на обекта, и въпреки образуваните изпълнителни дела, ответникът отказал да
върне имота с твърдения, че го е придобил по давност. Поради това иска
признаване правото му на собственост, връщане на имота и осъждане на ответника
да заплати обезщетение за времето, през което без основание е ползвал имота.
Претендира разноски
Ответникът оспорва предявения иск по съображения, изложени в отговора
на ИМ. Твърди, решението на СРС не може да му бъде противопоставено, тъй като
не е бил страна по делото. Противопоставя възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност. Оспорва иска за заплащане на обезщетение с твърдения за
липса на елементите от фактическия състав на обогатяването, както и на неясно
определен размер на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесният недвижим имот представлява част от поземлен имот с
идентификатор 68134.106.115 целият с площ от 396 кв.м. в гр. София
Няма спор по делото и от представените писмени доказателства /
Постановление за възлагане на ЧСИ С.Я., вписано в книга на вписване LXVIII159,
вх. Per. № 12705, Нот. Акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том 1,
per. No 7189, дело No 136/2003 г. Нот. Акт за дарение на недвижим имот No 148,
том I, per. No 7194, дело No 137/2003 r./ се установява, че ищецът „Дест“ ЕООД е
собственик на 63% идеални части от дворно място с идентификатор 68134.106.115
от 398 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „Шейново“ № 18, в който имот са
построени две жилищни сгради с идентификатори 68134.106.115.1 и
68134.106.115.2.
Не е спорно и това, че в сградата с идентификатор 68134.106.115.1 ищецът
притежава апартамент на първи надпартерен етаж с идентификатор
68134.106.115.1.2, със заетроена площ от 192 кв.м. ,заедно е 50/100 идеални чаети
от общия таван на сградата и от избеното помещение, заедно с 50/100 идеални
части от общите части на сградата и 42% идеални части от дворното място, както и
апартамент на партерен етаж с идентификатор 68134.106.115.1.1, със застроена
площ от 170 кв.м., заедно с припадащата се половина таван, заедно с 34.8%
идеални части от общите части на сградата. Отделно от това, ищецът е закупил 21
% идеални части от дворното място с идентификатор 68134.106.115, с адрес гр.
София ул. „Шейново“ 18, което е с площ от 387 кв.м., поради което ищецът се
2
легитимира като собственик на 63% идеални части от двора - поземлен имот с
идентификатор 68134.106.115, находящ се в гр. София, ул. „Шейново“ No 18, което
е с обща площ от 398 кв. м.
Няма спор и от представените писмени доказателства / Нот. Акт за продажба
на недвижим имот No 44, том 1-1, per. 808, дело 32/2016 г., вписан в св, вх. Рет. No
12233 от 10.03.2016 г.; акт 36, том XXVIII, дело 8592, и HOT. Акт за продажба на
недвижим имот N2 45, том 1-1, per. No 811, дело 33 от 2016 г., вписан в св, вх. Per.
No 12234 от 10.03.2016 г., акт 38 том xxvni 5 Нот. Акт. За продажба на недвижим
имот No 5, том 1-1, per. 198, дело 3/2016 г., вписан в св, вх. Per. No 3292 от
28.01.2016 г., акт 120, том VII, дело 2251/2016 г., партидна книга 379722 / се
установява и това, че останалите идеални части от дворното място - 30.813 %
идеални части съответстващи на 119.25 кв.м. от дворното място, са собствени
„Август 29“ ЕООД.
Не е спорно и това, че на 29.05.2013г. „Август 29“ ЕООД е сключило договор
за наем за имота си, намиращ се на сутеренния етаж на сградата с идентификатор
68134.106.115.1, изграден в поземлен имот 68134.106.115 с ответното дружество
"Бри Бру Бар" ООД.
Не е спорно също, че по предявени от „Дест“ ЕООД искове с правно
основание чл.109 от ЗС и чл. 32, ал.2 от ЗС, срещу „Август 29“ ЕООД, е
постановено Решение от 10.06.2019 г. по гр.д. № 76184/2016 г. на 47-ми състав по
описа на СРС, с което е осъдено дружеството „Август 29“ ЕООД да преустанови
ползването на имот с идентификатор: 68134.106.115, като ресторант и
разполагането в него съоръжения и да възстанови имота във вида, в който е бил
преди поставянето на съоръжения, обслужващи дейността му като ресторант.
Извършено е разпределение на ползването като на ищеца е предоставена площ от
76.60 кв.м. от дворното място, а за „Август 29“ ЕООД - площ от 37.50 кв.м. от
дворното място.
Установено е по делото /с показанията на св. Х.Л.Х., които съдът не намира
основание да не цени/ и не е спорно между страните, че от датата на сключване на
договора за наем, и въпреки постановеното решение за разпределение ползването
на дворното място между съсобствениците, ответникът ползва както наетите
помещения, така и пространството пред тях, което е превърнато в градина към
стопанисваното от него заведение, поставят се маси, столове, извършва се
озеленяване и това пространство се поддържа от ответника.
От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че в
3
сутеренния етаж на сградата с идентификатор 68134.106.115.1, изграден в
поземлен имот 68134.106.115 са помещава заведение The Wrong Bar, а дворното
място е превърнато в обслужващо място-градина за ресторантьорската дейност.
Поставени са съоръжения, които обслужват упражняваната търговска дейност и
които заемат цялото дворно място. Съоръженията представляват маси, столове и
чадъри (преместваеми) и два броя стационарни (трайно прикрепени) бар-плота, и
са разположени в целия имот. Вещото лице установява освен това, че средния
пазарен наем за периода 01.01.2020г. до 31.12.2022г. на процесния имот е 16 000
лева
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.108 от ЗС
За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо ищецът да
установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесния имот, че
ответникът владее имота и владението се осъществява без правно основание. Тези
три кумулативно дадени предпоставки следва да са изпълнени едновременно. В
настоящия процес съдът прие за безспорно установено правото на собственост на
ищеца върху процесния недвижим имот, както и владение от ответника без правно
основание, което обуславя и основателността на предявения иск.
От събраните по делото писмени доказателства / постановление за възлагане
и нотариални актове/ съдът прие за установено, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот, представляващ 63 % идеални части, равняващи се на
76.60 кв.м. от дворното пространство на поземлен имот с идентификатор
68134.106.115, намиращ се на ул. „Шейново“ 18, град София.
Съдът прие за установено и това, че ответникът владее имота имота без
правно основание. С кредитираните свидетелски показания е установено, че
владението се осъществява от 29.05.2013г. – когато е сключен договор за наем на
търговски обект, като владението се осъществява непрекъснато, несъмнено и явно
– ответникът е разположил маси, столове, изградил е и два броя стационарни
(трайно прикрепени) бар-плота. Независимо от това обаче, същият не е придобил
имота по давност.
За да бъде приложен института на придобивната давност, е необходимо
кумулативното наличие на няколко предпоставки – осъществяване на владение за
определен период от време /5, респ.10 години/, владението да е осъществявано с
намерение за своене, непрекъснато, несъмнено и явно. Макар, както бе посочено
по-горе, владението да е осъществявано непрекъснато, несъмнено и явно, в
4
настоящия случай, не е изтекъл предвидения от закона срок, с изтичането на който
имотът може да бъде придобит по давност. В настоящия случай приложим е 10-
годишния срок, посочен в чл79, ал.1 от ЗС, – с оглед на липсата на правно
основание, годно да направи ответника собственик. Владението върху имота е
установено на 29.05.2013г. със сключване на договора за наем на обект. Броен от
тогава, давностният срок изтича на 29.07.2023г. /при съобразяване чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28. 03. 2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.)/,
поради което и към датата на подаване на исковата молба – 26.05.2023г., същият не
е изтекъл.
При така установеното, съдът прие иска за основателен. Ищецът е
собственик на процесния поземлен имот, придобит от него въз основа на
публична продажба и правни сделки, който се владее от ответника без правно
основание, поради което следва да бъде постановено връщането му.
По иска с правна квалификация чл.59 от ЗЗД
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД обхваща
следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на
друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за
обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
Обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД има не само при придобиване на
определена имуществена облага или имуществено право, но и при спестяването
и/или разходването на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването
може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или
обогатяване чрез намаляване пасива или спестяване на разходи, които е следвало
да бъдат направени, но са направени от друго лице. Отговорността за
неоснователно обогатяване по същността си е облигационна, но извъндоговорна,
т.е. реализира се, когато между обеднелия и обогатилия се не съществува
договорна връзка.
Претенцията по чл. 59 от ЗЗД, предявена от ищеца, почива на твърденията за
ползване на собствения му имот от ответника без основание, в резултат от което, се
е увеличило имуществото на последния с ползите, които извлича за себе си. Както
бе посочено, елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са
липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и
причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в
5
настоящия случай са налице.
Установено е по делото, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот, който се ползва без основание от ответника. Предвид това, последният
дължи на собственика обезщетение за времето, през което го е лишил от ползване
на собствения му имот, съизмеримо със средния пазарен наем. От заключението на
вещото лице по приетата СТЕ се установява, че размерът му за процесния период –
01.01.2020г. до 31.12.2022г. е 16 000 лева, която сума средна да бъде присъдена на
ищеца. Последният дължи и законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Предявеният иск е основателен в този размер, в който следва да бъде уважен.
За разликата подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в общ размер на 10 568,26 лв. – заплатени ДТ,
депозити за ВЛ и адвокатско възнаграждение.
По иска с правна квалификация чл.108 от ЗС са извършени разходи в размер
на 6 156.36 лева – заплатени ДТ и ½ от заплатеното адвокатско възнаграждение
/доколкото липсват данни за договорения и заплатен размер по всеки от исковете/,
които се присъждат изцяло.
По иска с правна квалификация чл.59 от ЗЗД са извършени разходи в размер
на 4 411.90 лева заплатени ДТ, депозит за ВЛ и ½ от заплатеното адвокатско
възнаграждение , от които се присъждат 1 201.04 лева., съразмерно на уважената
част от иска.
Ответникът е извършил разходи в размер на 7 414.09 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, което съдът не намира основание да намали /същото е
под размера, договорен и заплатен от ищцовата страна/, от които се присъждат 2
697.89 лева - ½ от заплатеното адвокатско възнаграждение /доколкото липсват
данни за договорения и заплатен размер по всеки от исковете/, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция по чл.59 от ЗЗД. Разноски на ответника
във връзка с иска по чл.108 от ЗЗД не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БРИ БРУ БАР ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хемус № 37, вх. в,
ап. 42, че ДЕСТ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Ботевградско шосе” №
459, е собственик въз основа на публична продажба, договор за покупко продажба
и дарение, обективирани в постановление за възлагане на ЧСИ рег.№ 844 при
КЧСИ от 21.11.2014г., Нот. Акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том
1, per. No 7189, дело No 136/2003 г. на нотариус рег.№ 151 при НК и Нот. Акт за
дарение на недвижим имот No 148, том I, per. No 7194, дело No 137/2003 r. на
Нотариус рег.№ 151 при НК, на 63% идеални части от дворно място, равняващи се
на 76.60 кв.м. от дворното пространство на поземлен имот с идентификатор
68134.106.115, цялото от 398 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „Шейново“ № 18, в
който имот са построени две жилищни сгради с идентификатори 68134.106.115.1 и
68134.106.115.2., и ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС БРИ БРУ БАР ООД, ЕИК
*********, да предаде на ДЕСТ ЕООД, ЕИК *********, владението на следния
недвижим имот: реална част от 76.60 кв.м. от дворното пространство на
поземлен имот с идентификатор 68134.106.115, находящ се в гр. София, ул.
„Шейново“ № 18, в който имот са построени две жилищни сгради с
идентификатори 68134.106.115.1 и 68134.106.115.2.
ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД БРИ БРУ БАР ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хемус № 37, вх. в, ап. 42, да
заплати на ДЕСТ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Ботевградско шосе” №
459, сумата от 16 000 лева – обезщетение за ползване на собствения на ищцовото
дружество имот /реална част от 76.60 кв.м. от дворното пространство на п.и. с
идентификатор 68134.10.115/ за периода 01.01.2020г. до 31.12.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 26.05.2023г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.
ОСЪЖДА БРИ БРУ БАР ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Хемус № 37, вх. в, ап. 42, да заплати на ДЕСТ ЕООД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Ботевградско шосе” № 459, сумата от 7 357.40
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЕСТ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Ботевградско
шосе” № 459, да заплати на БРИ БРУ БАР ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Хемус № 37, вх. в, ап. 42, сумата от 2 697.89 лева -
разноски по делото.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8