Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІІ-132
07.12.2018г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1.Кремена
Лазарова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
при секретаря Жанета Граматикова,
разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1283 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Производството е образувано по повод
на постъпила въззивна жалба с вх.№4199/11.07.2018г.,
подадена от Д.И.К., чрез адв.Радостин Станчев от БАК, срещу
Решение №124/26.06.2018г. по гр.д.№126/2018г. на Районен съд- гр.Айтос, 2
състав, в частта, с която е отхвърлен предявен осъдителен иск срещу Р.П.Р., за
следните суми: сума от 3900 лв., представляваща получена без правно основание
1/2 част от заплатен остатък от продажна цена на Самостоятелен обект в сграда-
Кабинет/офис с баня и тоалетна, находящ се в жилищна сграда в УПИ VI-78, в кв.166 по плана на гр.Айтос, на партерен етаж, с
площ от 35,09 кв.м., заедно с 6,376% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху терена и сума от 1100 лв, представляваща мораторна
лихва, считано от 01.01.2014г. Във въззивната жалба са изложени съображения, че
между страните не е спорно обстоятелство, че на 14.12.2013г. на ответника е
преведена по банков път от трето лице- купувач по предварителен договор сума от
7800 лв., половината от която е следвало да бъде получена от ищеца, като
съсобственик на процесния имот при равни квоти. Поради неуредени финансови
правоотношения между страните въззивният ищец е отказал да участва в
нотариалното изповядване на сделка за покупко- продажба на съсобствен имот,
което е наложило предявяване на иск по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД от купувача
по сключения предварителен договор за покупко- продажба. С оглед на гореизложеното
въззивната страна намира, че е заявила желанието си за изпълнение на процесното
задължение. Посочено е, че с нотариална покана от 11.10.2016г. до насрещната
страна е направено искане за заплащане на процесната сума. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение в съответната част и присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
С постъпил в законен срок отговор на
въззивна жалба от Р.П.Р.,
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и поради това следва да бъде потвърдено.
Изложени са съображения, че първоинстанционният съд правилно е намерил исковата
претенция за недоказана.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№4221/12.07.2018г., подадена от Р.П.Р., срещу горното съдебно
решение, в частта, с която е отхвърлен предявен насрещен иск за осъждането на
ищеца Д.И.К. да заплати сума в размер общо на 4083,40 лв., представляваща
половината от стойността на материални активи, ползвани при извършвана
съвместна дейност между страните по делото. В тази част решението се оспорва
като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че
първата инстанция е извършила неправилен анализ на разпитаните по делото
свидетели и незаконосъобразно е приела, че не са ангажирани доказателства за
стойността на съответните материални активи, местонахождението им и
съществуването им. Оспорват се изводите на Районен съд- гр.Айтос по отношение
придобиването по давност на процесните вещи. Иска се отмяна на обжалваното
съдебно решение в съответната част.
Въззивната жалба е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване, поради което
се явява процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира
обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, а по съществото на спора
счита същото за правилно. Въззивнaта
съдебна инстанция съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд
относно предявените искове и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, поради следните съображения:
Подадена е искова молба от Д.И.К.
срещу Р.П.Р., с която е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати
следните суми: сума от 3900 лв., представляваща получена без правно основание
1/2 от заплатен остатък от продажна цена на Самостоятелен обект в сграда-
Кабинет/офис с баня и тоалетна, находящ се в жилищна сграда в УПИ VI-78, в кв.166 по плана на гр.Айтос, на партерен етаж, с
площ от 35,09 кв.м., заедно с 6,376% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху терена и сума от 1100 лв, представляваща мораторна
лихва, считано от 01.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата до
изплащането на сумата, както и направените съдебни разноски. Приложен към
исковата молба е Предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот
от 30.06.2010г., сключен между Д.К. и Р.Р. от една страна и Г.Ю.от друга страна.
С отговора на искова молба исковата
претенция е оспорена като неоснователна.
Предявен е насрещен иск за сума в
размер общо на 4083,40 лв., представляваща половината от стойността на подробно
описани в исковата молба движими вещи, представляващо оборудване, предназначено
за извършване на строително- монтажни работи и използвано от страните по делото
при извършваната от тях съвместна дейност.
Постъпил е отговор на искова молба, с
който е оспорен предявеният насрещен иск като неоснователен. Изложени са
съображения, че вещите са лична собственост на ответника по насрещния иск.
Направено е възражение за придобиване по давност на вещите.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Ф.Х.,
О.Х. и Й.Ю.. От разпитите им се установяват две групи обстоятелства. На първо
място се установяват отношенията между процесните страни във връзка със
съвместното изграждане под формата на съдружие на сграда в гр.Айтос, в която се
намират самостоятелните обекти, по повод на които са предявени настоящите
претенции. Същите обстоятелства са и служебно известни на съда с оглед на
предходни съдебни дела във връзка с правоотношения, породени от извършения
строеж. Свидетелите Ф.Х. и О.Х. посочват, че с оглед на предприетата съвместна
строителна дейност между страните, са били налице финансови отношения във
връзка с осигуряването на строителни материали, инструменти и пособия,
извършването на строително- монтажните работи, разпределянето на печалбата и
др. На следващо място се установяват обстоятелства във връзка с продажбата на
конкретния самостоятелен обект, по повод на който е предявен главният иск по
делото. Свидетелят Й. Ю. посочва, че при нотариалното изповядване на сделката е
поканил ищеца Д.К. да се яви пред нотариуса, за да получи част от продажната
цена, като същият е отказал, поради което е предявил съдебен иск по реда на
чл.19, ал.3 от ЗЗД.
След провеждането на състезателно
съдебно производство Районен съд- гр.Айтос е отхвърлил като неоснователна
исковата претенция на Д.К. с мотиви, че не са ангажирани доказателства, от
които са може да се направи извод за наличие на неуредени между страните
финансови взаимоотношения. Предявеният насрещен иск е отхвърлен като
неоснователен с мотиви, че не са представени доказателства по делото за
съвместното придобиване на съответните вещи, тяхното местонахождение и
наличието им към момента на съдебното разглеждане на спора. Посочено е, че
вещите са придобити по давност от Д.К.. Изложени са мотиви, че не са
представени доказателства за паричната равностойност на вещите.
С постъпила по делото молба от Д.К. по
повод на дадени указания с доклада е уточнено, че претендираната мораторна
лихва от 1100 е част от претенция в размер на 1574 лв., която се отнася за
период: 01.01.2014г. до 20.12.2017г.- датата на съдебното завеждане на иска.
Приложена към въззивна жалба е
Нотариална покана, връчена на 20.10.2016г. от Нотариус Георги Георгиев, рег. №557
в НК, район на действие: Районен съд- гр.Айтос.
Правните изводи, до които достигна
настоящата съдебна инстанция са следните:
При възникнала съсобсвеност върху една
вещ в полза на две лица и при нейната
последваща продажба
всеки един от съсобствениците има правото да получи съответната на дела му в
съсобствеността част от цената. В случай, че един от съсобствениците
неоправдано задържи цялата продажна цена, несъобразена с дела си в
съсобствеността, останалите съсобственици могат да удовлетворят правата си по
реда на неоснователното обогатяване. На основание чл.59 от ЗЗД всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което
се е обогатил до размера на обедняването. Неоснователното обогатяване е
нетърпимо от закона състояние независимо от какъв фактически състав е
възникнало и без оглед на обстоятелството от кой клон на правото е
регламентирано правоотношението, което го е породило. Искът по чл.59 от ЗЗД е
субсидиарен спрямо всички други норми, недопускащи неоснователно обогатяване. С
него законът цели да осуети всяко неоснователно разместване на блага.
Предпоставки да се уважи искът са наличието на обедняване на ищеца, обогатяване
на ответника, връзка между двете и липса на основание за това.
В процесния случай е установено, че
между двете страни по спора са били налице съществуващи финансови отношения във
връзка с предприетото строителство на жилищна сграда в гр.Айтос. При преценка
основателността на предявения главен иск следва да бъде взето предвид това
обстоятелство. От една страна с плащането от купувача на продажната цена на
един от съсобствениците възникват вътрешни отношения между последните. От друга
страна между страните са съществували и други финансови отношения по повод на
изграждането на обекта, които се явяват относими, тъй като са в състояние да доведат
до различни правни изводи относно разпределянето на печалбата между ищците-
съдружници. На основание чл.154 от ГПК всяка страна носи доказателствена тежест
относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. С оглед
непълен доклад на първоинстанционния съд са допуснати направените
доказателствени искания. От ангажираните доказателства по делото не могат да
бъдат установени финансовите отношения между страните както спрямо конкретния
самостоятелен обект, по повод на който е предявен главният иск, така и относно
цялостната им съвместна дейност по изграждането на сградата. С оглед на горното
Районен съд- гр.Айтос правилно е приел, че не са ангажирани доказателства, от
които може да се направи категоричен извод за основателността на исковата
претенция. С оглед на обстоятелството, че не са представени доказателства, от
които може да се направи несъмнен извод за наличието на обогатяване на
ответника и произтичащо от това обедняване на ищеца, правилно
първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Настоящият съдебен състав намира за
правилни крайните изводи на районния съд по отношение на предявения насрещен
иск за заплащане паричната равностойност на задържани от ищеца строителни пособия
и инструменти, за сума от общо 4083,40 лв., представляваща ½ от
стойността им. Съображенията за това са следните:
При уговорка за съвместна дейност
между две лица за постигането на стопански цели е налице ненаименован договор.
Договорът за сътрудничество е неформален, като може да бъде сключен и устно
между страните. В последната хипотеза при възникнал спор между съдружниците
важат ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК относно забраната за
установяване на определени обстоятелства със свидетели. В настоящия случай се
твърди, че съответните вещи са на обща стойност от 8166,80 лв., поради което
свидетелските показния са недопустими. На следващо място правилно Районен съд-
гр.Айтос е приел, че не са ангажирани доказателства за собствеността на
предоставените за съвместно осъществяване на работа движими вещи, както и за
използването им по време на нея. Не е установено от ищеца по насрещния иск към
момента на съдебното му предявяване при условията на пълно и главно доказване
местонахождението на вещите и лицето, което ги владее. Не са представени
никакви доказателства за паричната равностойност на вещите.
По разноските съдът се произнася в
акта, с който приключва делото в съответната инстанция. С оглед изхода на спора
пред въззивната инстанция по така предявените искове разноските не следва да
бъдат присъждани в полза на страните.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не
решението подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№124/26.06.2018г. по гр.д.№126/2018г. на Районен съд- гр.Айтос, 2 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.