РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Айтос, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20222110100138 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К.Я.Я., ЕГН
********** и С.Д.Я., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: с.С., общ.Р., обл.Б., ***,
действащи чрез адв.Т.Х. – БАК против Х.З.Х. и Е. М. Х., двамата с посочен адрес за
призоваване: гр.Б., ***. С исковата молба ищците по делото молят:
На осн. чл.108 от ЗС да бъде установено по отношение на
ответниците Х. З. Х., EГH ********** и Е.М.Х., EГH **********, че
14,69 (четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни) кв.метра,
заключени между оградата деляща имотите и вътрешната регулационна
линия между УПИ IX-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал 7 пo плана
на с. С., общ. Р., одобрен със Заповед № 754 от 23.04.1960г.,
съставляваща реална част от ДВОРНО MЯCTO цялото с площ пo графични
данни от 368 (триста шестдесет и осем) кв.метра, с административен
адрес: *** с. С., ***, общ. Р., обл. Б., съставляващо урегyлиран
поземлен имот (УПИ) VIII-142, 143 (парцел осми, отреден за имот
сто четиридесет и втори и сто четиридесет и трети), в квартал 7
(седми) пo плана на с.С., общ. Р., одобрен със Заповед № 754 от
23.04.1960г., с отреждане - за жилищни нужди, при граници: от
югоизток - улица; от югозапад - улица; от северозапад - УПИ IX-
144; от североизток - УПИ VII-141, ведно с построените в имота
ДBУETAЖHA МАСИВНА ЖИЛИЩНА CГPAДA (2МЖ) със застроена площ от 94
(деветдесет и четири) кв. метра и Р3П 188 (сто осемдесет и осем)
1
кв.метра и МАСИВНА СГРАДА (MC) със застроена площ от 20 (двадесет)
кв. метра, пo силата нa Договор за покупко-продажба на недвижим
имот - частна общинска собственост № 333 от 17.12.2013г., вписан в
CB при PC Айтос с вх.рег. № 4585, акт № 11, том 17 oт
19.12.2013г., са собственост на ищците К. Я. Я., ЕГН ********** и
С. А. Я., ЕГН **********, след което ответниците Х.З.Х., ЕГН
********** и Е.М.Х., ЕГН ********** да бъдат осъдени да преместят
съществуващата ограда на вътрешната регулационна линия между УПИ
1Х-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал 7 пo плана на с. С., общ.
Р., одобрен със Заповед № 754 от 23.04.1960г., с което да предадат
на ищците К.Я.Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, в
качеството им на собственици, фактическото държане на
гореописаните 14,69 (четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни)
кв.метра, заключени между оградата, деляща имотите и вътрешната
регулационна линия между УПИ IX-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал
7 пo плана на с. С., общ. Р., което фактическо държане
осъществяват без правно основание.
Наред с това се моли за постановяване на съдебно
решение, по силата на което: ответниците Х.З.Х., ЕГН ********** и
Е.М.Х., ЕГН ********** да бъдат осъдени да изхвърлят строителните
отпадъци, получени в резултат oт събарянето на МАСИВНА СГРАДА
(MC), в изпълнение на Заповед № PД-08-719/10.11.2021г. на Кмета на
Община Р., влязла в сила на 02.12.2021г., с което същите да
преустановят неоснователните си действия, c кoитo пречат на ищците
К.Я.Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, да упражнят
пълноценно своето право на собственост върху собственият им
недвижим имот, a именно: ДBOPHO MЯCTO с площ пo графични данни от
368 (триста шестдесет и осем) кв,метра, с административен адрес:
*** , съставляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-142, 143
(парцел осми, отреден за имот сто четиридесет и втори и сто
четиридесет и трети), в квартал 7 (седми) пo плана на с. С., общ.
Р., одобрен със 3аповед № 754 oт 23.04.1960г., с отреждане - за
жилищни нужди, при граници: от югоизток - улица; от югозапад -
улица; oт северозапад - УПИ 1Х-144; от североизток - УПИ VII-141,
ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА (2МЖ)
със застроена площ oт 94 (деветдесет и четири) кв. метра и РЗП 188
(сто осемдесет и осем) кв.метра и МАСИВНА СГРАДА (MC) със
застроена площ от 20 (двадесет) кв. метра.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв.Т.Х. - БАК
поддържат становище, за основателност на исковете към момента на предявяването им, като
2
признават, че впоследствие процесната ограда и строителни отпадъци са премахнати, но
сочат, че това е сторено от ответниците след завеждане на делото. Ето защо и
претендират заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания.
С исковата молба е предявен ревандикационен иск по чл.108 от закона за
собствеността (ЗС), съдържащ в себе си установителен иск за собственост по чл.124 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и негаторен иск – с правно основание –
чл.109 от ЗС.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК от името на ответниците Х.З.Х. и Е.
М. Х. е представен писмен отговор. Със същият не се оспорва допустимостта на исковата
претенция, но ответниците излагат подробно становище по същество на спора и в частност
за неоснователност на предявените искове. Не спорят относно посочения от ищците факт, че
имотите им са в съседство. Оспорват изнесените в исковата молба твърдения, че са дали
повод за завеждане на делото. В този смисъл твърдят, че не са оспорвали обстоятелството,
че ищците К.Я.Я. и С.Д.Я. са собственици на дворно място с графична площ от 368
квадратни метра, включващо и претендираните 14.69 кв.метра, съставляващо УПИ VIII-
142,143 в кв.7 пo плана на с. С., а досежно процесната незаконна сграда сочат, че са я
съборили доброволно през м.декември 2021г., т.е. преди исковата молба да е била заведена
в съда, поради което и не владеят процесните 14.69 кв.метра. Досежно претенцията да бъдат
осъдени да изхвърлят строителните отпадъци, получени в резултат oт
събарянето на МАСИВНА СГРАДА (MC), твърдят, че всички отпадъци са
в собствения им двор, а не в имота на ищците.
В обобщение молят за отхвърляне на исковете с последиците по закон. Към
отговора се прилагат писмени доказателства – Протокол от 15.03.2022г. на община Р..
Заявяват се доказателствени искания – за допускане на двама свидетели и назначаване на
съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника си адв.А.Д. поддържат
заявеното първоначално становище за неоснователност на исковете и молят за отхвърлянето
им. Заявяват готовност за приключване на делото със спогодба, като твърдят, че не са
оспорвали собствеността на ищците и от тяхна страна единствената претенция е за
възлагане на деловодните разноски в тежест на всяка от страните, така, както са сторени.
Поясняват, че към момента спорната ограда е изцяло премахната, а строителните отпадъци -
изхвърлени. Предвид непостигане на споразумение и във връзка с ищцовата претенция за
разноски също претендират заплащане на деловодни разходи като представят списък по
чл.80 от ГПК.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
3
С исковата молба се твърди, че през 2013г., в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО) с Договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна
общинска собственост № 333 от 17.12.2013г., вписан в CB при PC Айтос с вх.рег. № 4585,
акт № 11, том 17 от 19.12.2013г., ищците придобили собствеността върху следния недвижим
имот: ДBOPHO МЯСТО с площ no графични данни от 368 (триста шестдесет и осем)
кв.метра, с административен адрес: *** с. С., ул. „**“ *** общ. Р., обл. Б., съставляващо
урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-142, 143 (парцел осми, отреден за имот сто
четиридесети втори и сто четиридесет и трети), в квартал 7 (седми) no плана на с. С., общ.
Р., одобрен със Заповед № 754 от 23.04.1960г., ведно с построените в имота ДBУETAЖHA
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА (2МЖ) със застроена площ от 94 (деветдесет и четири)
кв. метра и Р3П 188 (сто осемдесет и осем) кв.метра и МАСИВНА СГРАДА (MC) със
застроена площ от 20 (двадесет) кв. метра.
Не е спорно по делото, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 25, том V,
peг. № 3445, дело № 540 от 15.08.2012г. на Г.Г., нотариус рег. № 557 на НК, вписан в CB при
PC Айтос с вх.рег. № 2752/2747, акт № 165, том 10, дело № 1122/2012г. ответниците, в
режим на СИО, са придобили правото на собственост над съседния недвижим имот,
представляващ: ДBOPHO МЯСТО цялото с площ от 320 (триста и двадесет) кв.метра, с
административен адрес: ***
Безспорно между страните е, че в началото на 2021г., на границата между
двата имота ответникът частично изградил масивна стена от бетонни тyхли, доизграждайки
зида в посока към ищцовия имот и така изместил пo цялата дължина оградата между двата
съседни имота. След извършени на място замервания се установило, че новопостроената
ограда не е на регулационна линия между двата имота, а е изградена изцяло в двора на
ищците. Освен това се установило и че масивна сграда (МС), собственост на ответниците,
построена в северозападната част на имота, почти изцяло навлиза в двора на ищците.
Вследствие на извършени от Община Р. проверки бил издаден констативен акт №
33/26.10.2021г. и Заповед № PД-08-719/10.11.2021г. на кмета на Общината (в сила от
02.12.2021г.), с която двамата ответници Х. и Е.Х. били задължени да премахнат масивната
сграда, представляващо незаконен строеж.
Не е спорно между страните, че в изпълнение на посочената заповед
ответниците са съборили незаконната постройка и това е станало още преди подаване на
исковата молба в съда (постъпила на 18.02.2022г.). В този смисъл са и показанията на
всички разпитани по делото свидетели – М. А.М. и С. М. К. (водени от ищеца), Х. Н.А. и
А.С.К. (ангажирани от ответника), които са категорични, че постройката е била премахната
през м.декември 2021г., т.е. два месеца преди завеждане на иска. Показанията на
свидетелите кореспондират помежду си и досежно факта, че процесната ограда е била
премахната, но това станало в последващ момент – през м.март 2022г., когато са изхвърлени
и всички строителни отпадъци, включително тези останали при премахването през
м.декември 2021г. на незаконната масивна постройка. Свидетелските показания напълно се
припокриват е и със заключението на ВЛ И.Б., която при извършен на място оглед е
4
констатирала, че процесната ограда и ПС – външна тоалетна, находящи се на
регулационната линия между двата съседни имота, са премахнати, като строителни остатъци
не са били установени на мястото, т.е. при огледа са били изцяло премахнати. Безспорно
обаче почистването на отпадъците и премахване на оградата е станало след образуване на
делото.
Предвид процесуалното поведение на страните, вкл. постъпилия отговор на
и.м. следва да се отбележи, че не е било спорно, че ищците са собственици на 14,69
(четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни) кв.метра, заключени
между оградата деляща имотите и вътрешната регулационна линия
между УПИ IX-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал 7 пo плана на с.
С., общ. Р., ето защо и иска за осъждане на ответниците Х.З.Х., ЕГН
********** и Е.М.Х., ЕГН ********** да предадат на ищците К.Я.Я.,
ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, в качеството им на
собственици, фактическото държане на гореописаните 14,69
(четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни) кв.метра, изначално
е бил неоснователен, доколкото ответниците не са оспорили
собствеността им, а са предприели още преди завеждане на делото
действия за премахване на ПС – външна тоалетна, находяща се на
дворищната регулац. линия. По този начин ищците са имали достъп до
собствеността си и ревандикационната претенция е била
неоснователна. От друга страна и доколкото процесната ограда е
съществувала на място към датата на завеждане на делото, наред със
строителните отпадъци, макар и иска по чл.109 от ЗС да следва да
се отхвърли, поради последвалото доброволно изпълнение от страна
на ответника, негаторната претенция изначално е било
основателна. В този смисъл съдът съобрази следното:
С иска по чл.109 от Закона за собствеността собственикът на недвижим имот
търси защита срещу всяко лице, което макар и да не оспорва правото му спрямо имота, чрез
конкретни действия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика,
включително възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във
всеки от случаите, при които правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по
чл.109 от ЗС, съдът следва да установи за безспорно доказана от страна на ищеца
собственост и да изследва онази съвкупност от действия или бездействия на ответника, за
която се твърди, че ограничава осъществяване на собственическите правомощия, за да
установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост, в
какъв обем са ограниченията и може ли да се даде търсената защита. Следователно такъв иск
може да се води успешно само ако е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца.
Материалният закон определя основанията за придобиване на правото на собственост и
правомощията на собственика, чрез които то се реализира. Едно от тях е правото на иск като
средство за правна защита. Собственикът може да иска признаването и зачитането на
5
правото му на собственост от всички правни субекти, както и въздържането им от действия
и посегателства. На тези цели е предназначен да служи специфичният негаторен иск. Искът
предоставя правна защита срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото, което ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение.
Основание за защита чрез иска се поражда дори само при състояния, от които възникват
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от
упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или ограничават тези на
потърсилия правна защита. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото въздействия, включително собственик на съседен
имот, ако при упражняването на своите права създава ограничения или заплашва чуждите
права. Ищецът може да постигне не само отричане на основанието за въздействие над имота,
но и премахване на източника на въздействието чрез съдебната принуда, за да възстанови
състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението, в конкретния случай
преди поставяне на ограждението. Ето защо и според константната съдебна практика, ако
източникът на неоснователното въздействие е незаконен строеж – ограда и наличие на
строителни отпадъци, както се сочи в исковата молба и се установи от доказателствата по
делото, заинтересованият може да иска премахването им, за да бъде прекратено
неоснователно създаденото състояние, поради което и искът е допустим, предвид наличие
на правен интерес при завеждането му пред съда.
Предвид безспорния между страните факт, че впоследствие и тази част от
строежа (оградата) е премахната от ответниците, ищците молят единствено за присъждане
на съдебно-деловодните разноски, изтъквайки, че след датата на завеждане на исковата
молба, търсената от тях правна защита е била реализирана посредством доброволно
премахване на изградения от ответната страна незаконен строеж – ограда и чрез почиствана
на находящите се в имота строителни отпадъци.
Ответниците от своя страна също не оспорват факта на премахване на
оградата и отпадъците, но именно поради това претендират на собствено основание
заплащане на съдебно-деловодните разноски, считайки че не са дали повод за образуване на
съдебното производство.
Предвид изложеното съдът от една страна анализирайки ангажираните
писмени и гласни доказателства, а от друга – с оглед изявленията на страните, намира за
безспорно, че към настоящия момент, с премахване в цялост на процесната ограда и
изхвърляне на всички строителни отпадъци, исковите претенции са неоснователна и следва
да бъдат отхвърлени.
Спорният между страните въпрос касае начина на разпределение на тежестта
за заплащане помежду им на деловодните разноски. В конкретния случай общата норма на
чл.78, ал.3 от ГПК не е относима, въпреки отхвърляне на двата иска, доколкото това е в
резултат на доброволно премахване на изградения от ответната страна незаконен строеж –
6
процесната ограда, но след образуване на делото.
Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице и предпоставките по
чл.78, ал.2 от ГПК, а именно ответниците да не са дали повод за завеждане на исковата
претенция, поради което съдът намира за неоснователно искането му за присъждане на
разноски в цялост, като следва да му се присъдят разноски за изначално неоснователния иск
по чл.108 ЗС, а на ищците – за претенцията по чл.109 ЗС, т.е. на база на представените от
страните списъци по чл.80 ГПК, разноските следва да бъдат разпределени, както следва:
половината от разноските на ищците в размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева да
бъдат възложени в тежест на ответниците, а сторените от последните разходи, също в
пропорционално, т.е. в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева следва да им се
заплатят от ищците.
По изложените съображения, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на ответниците Х. З.
Х., EГH ********** и Е.М.Х., EГH **********, че 14,69
(четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни) кв.метра, заключени
между оградата деляща имотите и вътрешната регулационна линия
между УПИ IX-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал 7 пo плана на с.
С., общ. Р., одобрен със Заповед № 754 от 23.04.1960г.,
съставляваща реална част от ДВОРНО MЯCTO цялото с площ пo графични
данни от 368 (триста шестдесет и осем) кв.метра, с административен
адрес: *** с. С., ***, общ. Р., обл. Б., съставляващо урегyлиран
поземлен имот (УПИ) VIII-142, 143 (парцел осми, отреден за имот
сто четиридесет и втори и сто четиридесет и трети), в квартал 7
(седми) пo плана на с.С., общ. Р., одобрен със Заповед № 754 от
23.04.1960г., с отреждане - за жилищни нужди, при граници: от
югоизток - улица; от югозапад - улица; от северозапад - УПИ IX-
144; от североизток - УПИ VII-141, ведно с построените в имота
ДBУETAЖHA МАСИВНА ЖИЛИЩНА CГPAДA (2МЖ) със застроена площ от 94
(деветдесет и четири) кв. метра и Р3П 188 (сто осемдесет и осем)
кв.метра и МАСИВНА СГРАДА (MC) със застроена площ от 20 (двадесет)
кв. метра, пo силата нa Договор за покупко-продажба на недвижим
имот - частна общинска собственост № 333 от 17.12.2013г., вписан в
CB при PC Айтос с вх.рег. № 4585, акт № 11, том 17 oт
19.12.2013г., са собственост на ищците К. Я. Я., ЕГН ********** и
С. А. Я., ЕГН **********, но ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответниците
Х.З.Х., ЕГН ********** и Е.М.Х., ЕГН ********** да преместят
7
съществуващата ограда на вътрешната регулационна линия между УПИ
1Х-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал 7 пo плана на с. С., общ.
Р., одобрен със Заповед № 754 от 23.04.1960г., с което да предадат
на ищците К.Я.Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, в
качеството им на собственици, фактическото държане на
гореописаните 14,69 (четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни)
кв.метра, заключени между оградата, деляща имотите и вътрешната
регулационна линия между УПИ IX-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал
7 пo плана на с. С., общ. Р., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответниците Х.З.Х., ЕГН
********** и Е.М.Х., ЕГН **********, да изхвърлят строителните
отпадъци, получени в резултат oт събарянето на МАСИВНА СГРАДА
(MC), в изпълнение на Заповед № PД-08-719/10.11.2021г. на Кмета на
Община Р., влязла в сипа на 02.12.2021г., с което същите да
преустановят неоснователните си действия, c кoитo пречат на ищците
К.Я.Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, да упражнят
пълноценно своето право на собственост върху собственият им
недвижим имот, a именно: ДBOPHO MЯCTO с площ пo графични данни от
368 (триста шестдесет и осем) кв,метра, с административен адрес:
*** с.С., ул. „***“ *** общ. Р., обл, Б., съставляващо урегулиран
поземлен имот (УПИ) VIII-142, 143 (парцел осми, отреден за имот
сто четиридесет и втори и сто четиридесет и трети), в квартал 7
(седми) пo плана на с.С., общ.Р., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х.З.Х., ЕГН ********** и Е.М.Х., ЕГН **********
да заплатят солидарно на К.Я.Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН
**********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 650,00 (шестстотин
и петдесет) лева и оставя без уважение претенцията на ищците за присъждане на разноски
над посочения размер.
ОСЪЖДА К.Я.Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН
********** да заплатят солидарно на Х.З.Х., ЕГН ********** и Е.М.Х., ЕГН
**********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 450,00
(четиристотин и петдесет) лева и оставя без уважение претенцията на ответниците за
присъждане на разноски над посочения размер.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
9