Р Е Ш Е Н И Е
№ 606
08.06.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гергана Славова
и с участието на
прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас – Хр.
Колев, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 469 по описа
за 2020 г. на Административен съд -
гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините
(ЗОДОВ).
Образувано e по искова молба от Н.П.Н.,
чрез адв. М.А. ***. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300
(триста) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално
представителство по обжалване на наказателно постановление №
Е-450/12.07.2019г., издадено от кмета на Община Бургас, отменено с решение №
1465/28.11.2019 г. по НАХД № 3379/2019 г. по описа на Районен съд Бургас,
влязло в сила на 20.12.2019 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание ищецът Н.П.Н., редовно призован, се представлява от процесуален представител,
който поддържа исковата молба и моли същата да бъде изцяло уважена. Претендира
присъждане на разноски, съобразно представен списък, а именно: адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът Община
Бургас, чрез процесуален представител оспорва исковата
молба като неоснователна и недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
счита исковата молба за основателна и доказана.
По делото е приобщено НАХД № 3379/2019
г. по описа на Районен съд Бургас.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
от фактическа страна намира следното:
С
наказателно постановление №
Е-450/12.07.2019г., издадено от кмета на Община Бургас, на Н.П.Н., ЕГН: **********, за извършено от него нарушение по чл.35,
ал.3 от Закона за защита на животните, е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Наказателното постановление е оспорено пред Районен
съд - Бургас, за което е образувано НАХД № 3379/2019 г. С решение № 1465/28.11.2019
г. по НАХД № 3379/2019 г.
по описа на Районен съд Бургас наказателното постановление е бил отменено. Решението
на Районния съд е влязло в сила на 20.12.2019год. В
образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му пред
Районния съд, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен
процесуален представител – адв.
М.А. – БАК, която е представила
пред съда договор за правна защита и съдействие от 26.07.2019 г., в който е
уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, за което е отбелязано, че е
платено изцяло в брой.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно постановление относно
наложена глоба в размер на 100 лева. На основание т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за
разглеждане от административните съдилища.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането
е настъпило от издадено наказателно постановление от
Кмета
на Община Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да
разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас.
Община Бургас е юридическо лице. Съобразно
чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу
надлежен ответник.
Отмяната на НП, с което е наложена
глоба в размер на 100 лева, като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на
възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски
за процесуално представителство.
Съгласно диспозитива на приетото
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице
следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно
наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от
които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и
3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и
вредите.
В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на
имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да
се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване
на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този
ред.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от
договор за правна защита и съдействие, чиито разноски се претендират като
обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС
по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
От приложеното по настоящото производство НАХД № 3379/2019
г. по описа на
Районен съд Бургас, се установява по безспорен начин, че наказателно постановление № Е-450/12.07.2019г., издадено от
кмета на Община Бургас е било отменено. Установява се и че в
съдебното производство по обжалване на наказателното постановление правната
защита на ищеца, пред РС - Бургас е осъществена от адвокат с надлежна
представителна власт. Пред посочения съд е представено и доказателство за
заплащане на адвокатско възнаграждение - Договор за правна защита и съдействие
от 26.07.2019 г., съгласно който уговорената сума от 300 лв. е била заплатена в
брой изцяло. Предвид
изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил
уговореното с договора адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че отмененото НП представлява
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1
ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на
ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка
за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било
отменено издаденото срещу ищеца НП. От този незаконосъобразен акт - отменено наказателно
постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300
лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на
това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено НП,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка
оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска
защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по
обжалване на издаденото срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – НП. От това
следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази
отговорност – причинна връзка между издаденото НП, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между
издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар
е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на
този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административно-наказващия орган.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение за обжалване на НП. В този смисъл е и Решение № 4453
от 15.04.2020 год. по адм. дело № 6522/2019 год. по описа на Върховен административен
съд.
С
оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 300
лева се явява основателна и акцесорната претенция за законната лихва за забава
върху главницата, считано от 20.12.2019 год. - датата на отмяна на НП /влизане на Решението на БРС в сила/ до
окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е т. 4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.
По отношение на претендираните разноски за воденето на
настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството. Такива се претендират от ищеца в размер на 300 лева – договорено
и заплатено изцяло в брой адвокатско възнаграждение (л.9). Ето защо и при този резултат
на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника,
който оспорва предявения в настоящото производство иск.
Мотивиран от това, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
ОСЪЖДА Община Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ №
26 да заплати на Н.П.Н., ЕГН: **********,***, обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева (триста лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Община Бургас,с адрес: гр.Бургас, ул.
„Александровска“ № 26 да заплати на Н.П.Н., ЕГН: **********,***, съдебни
разноски в общ размер на 300 лева (триста лева).
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: