Р Е Ш Е Н И Е
Номер 193 от 10.02.2021 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир
Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 2461 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.П.П. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Т. против Решение № 260010/14.10.2020 г., постановено по НАХД № 165/2020 г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-9/26.06.2020 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което за нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата) и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) на касатора е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касатора не се представлява.
Ответникът по касация – Директора на АДФИ, чрез процесуалния си
представител – главен юрисконсулт Радион Карастанчев оспорва жалбата като
неоснователна, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за
отхвърляне на жалбата и за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд Карнобат е образувано по жалба на В.П.П. против Наказателно постановление № 11-01-9/26.06.2020 г., издадено от Директора на АДФИ, с което за нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ на лицето е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на районния съд е потвърдил наказателното постановление като е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от събраните в хода на съдебното дирене доказателства безспорно е установено осъщественото от жалбоподателя административно нарушение и липсват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен
съд Карнобат е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа
обстановка, която е подробно описана и се възприема изцяло и от настоящия
съдебен състав. Фактите по делото съдът е установил посредством депозираните
показания от длъжностните лица по установяване на нарушението, които е
кредитирал изцяло, като последователни, логични и
непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен
материал.
От доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния районен съд се установява, че административно наказателната отговорност на В.П. е ангажирана за това, че в качеството му на кмет на Община Сунгурларе, не е сключил договор с директора на Основно училище „В. Левски“, с. Прилеп за делегиране правото да организира безплатни превози на деца и ученици от общината по реда на Наредбата, в нарушение на чл. 20, ал. 7 от същата. Предвид тези констатации, на касатора е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и процесното НП, с което, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, му е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
Съдебното решение е правилно и не страда от сочените от касатора пороци, както и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
С Наредбата приета с ПМС № 163 от 29.03.2015г. са определени условията и редът за предоставяне на предвидените в централния бюджет средства за компенсиране и субсидиране на превозвачите, изпълняващи задължения за извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени пътнически превози и за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и други райони в страната. Съгласно чл. 3 от тази наредба средствата се предоставят под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез Системата за електронни бюджетни разплащания. За целта се залагат лимити на общини, които са спазили нормативно установения ред за възлагане на обществени пътнически превози съгласно Регламент № 1370/2007 и разпоредбите на ЗОП или Закона за концесиите, при спазване на законоустановени принципи. Съгласно чл. 19 на компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози по автомобилния транспорт подлежат превозите на: - т. 8 децата в задължителна предучилищна възраст и учениците от I – XII клас включително, които пътуват от населени места, в които няма детска градина или училище, осъществяващи обучение в съответната група или в съответния клас, с осигурен безплатен транспорт до детска градина или училище в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община в съответствие с чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование. Кметовете на общините разходват средства за безплатните превози по чл. 19, т. 8 самостоятелно, когато превозите се организират от общината, или ги предоставят за разходване на училища или детски градини, които осъществяват тези превози за собствена сметка съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 20, ал. 1 е указано, че тези превози се организират от общината по местонахождение на училището и детската градина, съответно от училищата или детските градини, на които е делегирано това право, съответно съгласно ал. 7 от същата разпоредба делегирането на правото за организиране на безплатни превози се осъществява въз основа на договор, сключен между кмета на общината и съответното училище или детска градина.
От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай, цитираната по-горе правна регламентация не е спазена. Нарушението е установено след извършена проверка от инспектори на АДФИ, за което е съставен протокол, съгласно който към момента на проверката е констатирано сключване на един договор от страна В.П. (възложител) за делегиране на правото на СОУ „Христо Ботев“, гр.Сунгурларе (изпълнител), с който е делегирано на изпълнителя правото да организира безплатни превози на педагогическия и непедагогически персонал, съответно на ученици от община Сунгурларе, като делегирането на това право е за неопределен срок. Видно от цитирания констативен протокол, в хода на извършената проверка е установено, че към 01.01.2018 год. и за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год. В.П., в качеството си на кмет на Община Сунгурларе не е сключил такива договори по отношение на четири други училища на територията на общината, сред които и ОУ „В. Левски“, с. Прилеп. Предоставянето със Заповед № 008/06.01.2016г. от страна на Община Сунгурларе за безвъзмездно управление на движими вещи, частна общинска собственост на това училище, в частност автобус „Хюндай-Каунти“ с рег. № А 8761 КС, с което касатора обосновава неправомерното ангажиране на отговорността му, е извършено на основание чл. 30, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Сунгурларе и е неотносимо към изпълнението на задължението на кмета на общината, относно делегирането на правото за организиране на безплатни превози посредством договор.
Настоящият касационен състав намира за неоснователни обективираните в касационната жалба възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, доколкото се касае за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Предмет на проверката са сключените договори между кмета на Община Сунгурларе и училищата за делегирането на правото за организиране на безплатни превози на деца и ученици през 2018г., към който момент именно В.П. е заемал тази длъжност. Нарушението, за което е санкционирано лицето, е осъществено посредством бездействие, което е установено по време на извършената проверка, към който момент същото продължава.
Наложеното административно наказание е в минималния предвиден в нормата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ размер, поради което не може да бъде редуциран. Правилно и обосновано първоинстанционния районен съд е обосновал извод за липса на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай, предвид обстоятелството, че се касае за процедура по разходване на публични средства, за която следва да се спазват нормативните правила.
По изложените съображения, настоящия касационен състав приема, решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010/14.10.2020 г., постановено по НАХД № 165/2020 г. по описа на Районен съд Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.