Решение по адм. дело №371/2025 на Административен съд - Монтана

 

Образувано е по жалба от В. Д. С. от [населено място], ж.. П*** №*, ет.*, ап.*, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1808-000048/04.11.2025 г., издадена от началника на РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, с която на оспорващия за административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.първо от ЗДвП, установено с АУАН № GA3813873/04.11.2025 г., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква з)гг от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за връчване на оспорената заповед след съставяне на АУАН, като не отрича факта на липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но твърди, че веднага след като му е съставен АУАН е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е налице несъразмерност на мярката и същата се явява по-тежка от необходимото за постигане целите на закона. Твърди се липса на обсъждане на факти и обстоятелства, в това число и обществената опасност, поради което моли за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В с.з пълномощникът адв.С., като поддържа жалбата и няма нови доказателствени искания. По съществото на делото моли за отмяна на издадената ЗППАМ, тъй като намира същата за незаконосъобразна. Излага доводи, че непосредствено след спиране на автомобила оспорващият е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, поради което наложената мярка свързана с отнемане на СУМПС се явява незаконосъобразна и не е в духа и елите на закона. Поради което намира, че заповедта следва да бъде отменена и претендира разноски в производството.

Ответникът, чрез юрк.Д. оспорва жалбата, излага доводи в подкрепа на издадената заповеди и моли за отхвърляне на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, заповедта връчана на 04.11.2025 г., а жалбата е депозирана на 05.112025 г., от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2025 г. около 11:05 часа в [населено място] на ул.Индустриална, като водач на МПС Ф. П. с peг. № [рег. номер], с посока на движение към [улица], управлява лек автомобил Ф. П. с peг.. номер [рег. номер], като след направена справка с РСОД и ОДЧ е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 04.11 2025г. в 04 52 часа във връзка с чл.| 143, ал. 10 от ЗДвП.

За констатираното нарушение на В. Д. С. е съставен АУАН сер. GA № 3813873, за това че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставляващо административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Издадена е оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1808-000048/04.11.2025 г., издадена от началника на РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, с която на оспорващия за административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.първо от ЗДвП, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на оспорващия, което е със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025 г.в 04.52 часа на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, като е посочено, че е извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Приложена е и застрахователна полица № BG/07/125003685842, от която се установява, че на 0.11.2025 г. в 11.49 часа е сключена за автомобила застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", и регистрацията на автомобила е възстановена, като на оспорващия савърнати регистрационните табели. Видно от приложената справка за МПС от Националния регистър на ППС на 04.11.2025г. в 04:52 е прекратена регистрацията на МПС-то по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на директор ОД на МВР Монтана за оправомощените длъжностни лица в случая в т.5 относно началник РУ Монтана да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП и заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка и представената от жалбоподателя задължителна застраховка Гражданска отговорност, както и данни то Гаранционния фонд..

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта, без посочена дата на установяване на административното нарушение, от АУАН свързан с управлението на МПС което е със служебно прекратена регистрация, като от АУАН се установява, че това е на дата - 04.11.2025 г. Посочено е, че служебно прекратената регистрация е на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Заповедта е издадена при спазване на приложимите административно производствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ, както се посочи по-горе. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус ответника е посочил такова по чл.175, ал.3 ЗДвП. Доколко правилно органа е приложил административнонаказателната отговорност, не е предмет на настоящето производство, тъй като е налице специален ред по ЗАНН за установяване на обективната и субективната страна на извършеното административно нарушение.

В случая не се спори, че С. е управлявал процесния автомобил, т.е. същият е водач на МПС по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация, поради липса на валидно сключена застраховка „гражданка отговорност“.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото в деня на нарушението служебно възстановяване на регистрацията на управляваното МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква "з, гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е незабавно отстранено и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Според представения с преписката АУАН, административното нарушение е извършено около 11.05 часа на 04.11.2025 г. В 11.49 часа на същия ден, според приложената застраховка „Гражданска отговорност“ и служебната регистрация на автомобила е била вече възстановена. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати.

При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила иманентно присъщите за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции /яснота в тази насока не внася и т.10 от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Вх. №: 51-402-01-25/17.12.2024г., с който е приета новата разпоредба на чл.171, т.1, б.“з“ от ЗДвП/. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП предмет на специалното производство по ЗАНН , какъвто характер принудителните административни мерки не би следвало да имат. Отделно от това предвид фактическото описание на нарушението, касаещо липса на застраховка“Гражданска отговорност“ в чл.171, т.1, буква „е“ от ЗДвП е предвидена специална разпоредба за налагане на принудителна административна мярка, в случай на управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, където срока за налагането й е до представяне на информация за сключена валидна застраховка, в каквато насока е и диспозицията на материално правната разпоредба на чл.143, ал.10 от ЗДвП в която е предвидено, че „….служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите..“.

Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. А когато с административният акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин ще се постигне целта на закона. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С други думи, търси се съответствие между преследваната законова цел и средствата за нейното постигане, както и постигане на баланс между обществения и личния интерес.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон досежно несъответствие на описаното нарушение и приложената принудителна административна мярка и несъответствие с целта на закона по арг. чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски, които съдът констатира, че са в размер на 510 лева, представляващи заплатена по сметка на съда държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба от В. Д. С. от [населено място], ж.. П***  №*, ет.*, ап.*, заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1808-000048/04.11.2025 г., издадена от началника на РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, с която на оспорващия за административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.първо от ЗДвП, установено с АУАН № GA3813873/04.11.2025 г., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква з)гг от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана, да заплати на В. Д. С. от [населено място], ж.. Плиска №13, ет.6, ап.24, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.