Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261975 14.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично
заседание на десети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2718 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Х.С.М. против М.Е.Б. и С.Б.Б., с която е предявен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 5000 лева, като част от сумата от 34596 лева, получена на отпаднало основание –
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.10.2018г.,
развален поради виновно неизпълнение на задължението на ответниците за
прехвърляне на собствеността върху имота.
В исковата молба се твърди, че на
18.10.2018 г. ищецът сключил предварителен договор за покупко-продажба на
поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в гр. П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
П., местност „П.“, площ 4020 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване нива, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план 101,66, който имот по документ за собственост е описан като
нива, находяща се в землището на гр. П.-* ЕКАТТЕ ****, гр. П., общ. П., обл. П.,
в местността “П.“ с площ от 4020 кв.м., четвърта категория, съставляваща имот №
******, от масив ****, парцел ***, по плана за земеразделяне на гр. П..
Предварителния договор бил сключен със С.Б.Б., който действал като пълномощник
на съпругата си М.Е.Б.. Между страните било уговорено, че окончателния договор
ще бъде сключен най-късно до 30.09.2019г. След многократни обещания,
ответниците отказали да прехвърлят собствеността върху имота в полза на ищеца,
като впоследствие на 28.01.2020г. прехвърлили имота на трето лице. В периода м.
май 2017г. до м. декември 2019г. ищецът заплатил сумата от 14481,98 британски
лири стерлинги, равняващи се на 33598,19 лева. До датата на подписване на
предварителния договор 19.10.2019г. страните
приели, че са заплатени 25000 лева. Освен това ищецът възложил на Н. С. да
преведе чрез Изипей АД на М.Б. сумата от 1000 лева, поради което задължението
на ответниците възлизало на 34 596 лева. Ищецът твърди, че е налице виновно
неизпълнение от страна на ответниците, поради което счита, че договорът е
развален, като заплатената от него сума следва да му бъде възстановена, като
част от общо платената сума на ответниците в общ размер от 34598 лева. Искът е
предявен като частичен до размера от 5000 лева. По изложените съображения моли
за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника С.Б.Б., чрез назначения му особен представител
адв. Н.Т., с който се оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди
се, че ответникът е сключил сочения от ищеца предварителен договор за продажба
на имот, който имот бил придобит от ответника по време на брака със съпругата
му М.Е.Б.. Ответникът бил упълномощен от съпругата си при сключването на
сделката да се разпорежда с имота, както намери за добре. Съгласно договореностите между страните
остатъкът от продажната цена в размер на 15 000 лева, следвало да бъде платена
най-късно до сключване на окончателния договор на 30.09.2019г. Посочва, че част
от паричните преводи, които бил извършил ищеца предхождали сключване на
предварителния договор. Освен това сочи, че предварителния договор бил
прекратен на 30.09.2019г., след който момент продавачите били освободени от
задължението си да прехвърлят имота на купувача, доколкото цялата сума по
договора не била платена в уговорения срок. Впоследствие ответниците били
прехвърлили имота на 28.01.2020 г., след като бил изтекъл срокът за плащане на
цялата сума от купувача. Счита, че платеният задатък по предрварителния договор
не следва да бъде върнат на купувача. Позовава се на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът М.Е.Б. не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по
делото са приети Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от ********.,
Нотариален акт за покупко-продажба № **,том *, рег. № ****, нот. дело №***/*****.,
пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № ****/*****., извлечение от б.
сметка на Х.М. за периода от месец май 2017г. до месец декември 2019г.,
разписка от 12.12.2019г., справка за резервация за самолетен билет.
От приетите писмени
доказателства се установява, че на 18.10.2018г. ищецът сключил с
ответника С.Б. предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор ************, находящ се в гр. П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., местност „П.“, площ
4020 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 101,66, който
имот по документ за собственост е описан като нива, находяща се в землището на гр.
П.-* ЕКАТТЕ ****, гр. П., общ. П., обл. П., в местността “П.“ с площ от 4020
кв.м., четвърта категория, съставляваща имот № *****, от масив 101, парцел 66,
по плана за земеразделяне на гр. П. Предварителния договор е сключен от
ответника С.Б.Б., който е действал лично и като пълномощник на съпругата си М.Е.Б.. В чл. 2 от договора страните са постигнали
съгласие относно цената на имота в размер на 40 000 лева и са уговорили
начин на плащане- при сключването му е отразено в договора, че е заплатена
сумата от 25 000 лева, като остатъкът от продажната цена в размер на 15
000 лева е следвало да бъде заплатен до датата на сключване на окончателния
договор- 30.09.2019г. от 10.00 часа пред ****** Т. Д. с посочен в договора
адрес на нотариалната кантора.
От приложената на л. 80 от делото разписка е видно, че на 12.12.2019г. св.
Н. С. е превела чрез Изипей на ответната страна М.Б. сумата от 1000 лева.
Безспорно
е в случая, че на определената в предварителния договор дата- 30.09.2019г.
между страните не е сключен окончателен договор, нито са се явили в кантората
на посочения *****. Ангажираха се от ищеца доказателства, че на 31.08.2019г.
ответникът С.Б. е имал резервация за еднопосочен билет за М., както и че след
насрочения ден за нотариалната сделка ищецът е продължил съобразно договора да
превежда на първия ответник суми по договора, като никоя от страните не е
отправила изрично волеизявление до другата страна за прекратяване на договора
поради виновно неизпълнение, а такова се извършва от ищеца с депозиране на
исковата молба в съда, която е надлежно връчена на назначения на ответника С.Б.
особен представител и лично на ответницата
М.Б. /видно от приложеното на л. 102 от делото съобщение/.
Установява се също от приложената на
л. 81 от делото справка за имот, че на 28.01.2020г. ответниците са
прехвърлили чрез покупко-продажба и
дарение процесния имот на трето за спора лице- П. Л. К., с което изпълнението
на поетото съобразно предварителния договор между страните задължение на
продавачите е станало невъзможно.
В хода на настоящото производство,
по искане на ищеца са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
св. Н. С. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на
04.02.2021г./. От показанията на същата се установява, че свидетелката знае за
сключен между страните предварителен договор, като окончателна сделка на
30.09.2019г. не се състояла, защото в този период Б. бил в А. От ищеца св. знае,
че превеждал на Б. суми по б. път за имота, като веднъж и тя превела на М.Б.
чрез Изипей сумата от 1000 лева.
Съдът
кредитира показанията на св. С., тъй като същите кореспондират на приетите по
делото писмени доказателства /извлечение от сметки и разписка/, допринасят за
изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства и са неоспорени от
страните.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза извършена от в. л. Д. С. се установява, че
за периода месец май 2017г.-месец декември 2019г. извършените плащания от
страна на Х.М. към С.Б. са в общ размер на 12729,61 британски лири с левова
равностойност в деня на плащането в общ размер на 28 445,55 лева. В
устните си разяснения при изслушване на заключението вещото лице уточни, че е
изследвала единствено извършените преводи от ищеца Х.М..
Съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвена,отговаряща пълно и
ясно на поставените въпроси и неоспорена от страните.
При така установените релевантни за
спора факти и обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
претендира осъждане на ответните страни да му заплатят сумата от 5000 лева,
като частичен иск, представляващ част от извършено към ответниците плащане по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в общ размер на
34 598 лева. Позовава се на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като
твърди, че договорът е развален с подаване на исковата молба, тъй като
изпълнението е станало невъзможно поради прехвърляне на собствеността от страна
на ответниците на друго лице, поради което, претендира връщане на част от
платените по договора суми, на отпаднало/неосъществено основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД при неизпълнение на задължение на
едната страна по двустранен договор, другата страна може да развали договора,
като даде подходящ срок за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1
от ЗЗД развалянето има обратно действие. Между страните е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот на 19.10.2018г., като в същия е
отразено, че при сключването му ищецът е заплатил сумата от 25 000 лева
/от които 5000 лева капаро и 20 000 лева част от продажната цена/. От
заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява,
че в периода след сключване на предварителния договор, а именно- 03.12.2018г.-
10.12.2019г. ищецът Х.М. е превел по б. път на ответника С.Б. сумата от общо 11 121,48
лева или общо извършените плащания по процесния договор от ищеца са в размер на
36121,48 лева. Отделно от това, от приетата по делото разписка и показанията на
св. Н. С. се установи, че същата е превела чрез Изипей по поръчение на ищеца на
ответницата Б. сума в размер на 1000 лева на 12.12.2019г. Безспорно в
уговорения ден за изповядване на сделката -30.09.2019г. никоя от страните не се е явила в кантората
на нотариуса за сключване на окончателен договор, но от приетите по делото
доказателства може да се направи извод, че страните са имали намерение и след
изтичане на уговорения ден да сключат окончателен договор при параметрите на
предварителния, доколкото към месец септември ответникът Б. е бил извън
страната, а ищецът е продължил да му превежда суми по б. път в изпълнение на
предварителния договор. Установява се също от приложената на л. 81 от делото
справка за имот, че на 28.01.2020г. ответниците са прехвърлили чрез покупко-продажба и дарение процесния
имот на трето за спора лице- П. Л. К., с което изпълнението на поетото
съобразно предварителния договор между страните задължение на продавачите е
станало невъзможно и следователно същите са неизправна страна по договора. При
тези данни съдът намира, че с подаване на настоящата искова молба ищецът е
упражнил правото си да развали договора, като същия се счита развален с
връчване на препис от исковата молба на
назначения на ответника С.Б. особен представител и лично на
ответницата М.Б. /видно от приложеното
на л. 102 от делото съобщение/. Безпредметно е предоставянето на подходящ срок
за изпълнение, доколкото още през месец януари 2020г. имотът е прехвърлен от
ответниците на трето за спора лице и следователно изпълнение на задължението им
за сключване на окончателен договор е невъзможно към момента на отправяне на
волеизявление от ищеца за развалянето му. Развалянето има обратно действие,
поради което е отпаднало основанието на което ищецът е заплатил на ответните
страни суми по договора и същите следва да бъдат върнати, поради което и
предявения частичен иск в размер на 5000 лева следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК право на
разноски има ищецът. Същия претендира съобразно представения списък следните
разноски: 200 лева заплатена ДТ, 450 лева заплатено възнаграждение за особен
представител, 120 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лева. Направените съдебно-деловодни разноски се
дължат в пълен размер на ищеца, а по отношение на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на особения представител на ответника Б. е направено
възражение за прекомерност. Същото съдът намира за основателно доколкото
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1800 лева, което с оглед
цената на частичния иск- 5000 лева се явява прекомерно и следва да се намали до
трикратния размер на предвиденото в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждение, т.е на сумата от 900 лева. Така на ищеца ще се присъдят
разноски в размер на общо 1670 лева, като заплащането им ще се възложи в тежест
на ответните страни.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Е.Б. с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** и С.Б.Б. с ЕГН: ********** с адрес *** да
заплатят на Х.С.М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, като част от сумата от 34596 лева, получена на отпаднало основание –
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.10.2018г.,
развален от ищеца поради виновно неизпълнение на задължението на ответниците за
прехвърляне на собствеността върху имота.
ОСЪЖДА М.Е.Б. с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** и С.Б.Б. с ЕГН: ********** с адрес *** да
заплатят на Х.С.М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** сумата от 1670 лева /хиляда шестотин и седемдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски, от които заплатена ДТ в
размер на 200 лева, 450 лева възнаграждение за особен представител, 120 лева
депозит за съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.