№ 21300
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110119743 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗК „Лев Инс“ АД
против „А.А.М“ ЕООД.
Производството е образувано по искова молба на ЗК „Лев Инс“ АД против
„А.А.М“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 2534,47 лева (с
включени ликвидационни разноски в размер на 20 лева), представляваща главница за
регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ на сосбтвеника на увреденото МПС „Мерцедес“, модел „Е200Д“, рег.
№СВ****ВС вследствие настъпило на 16.03.2022 г. ПТП, причинено от служител на
ответното дружество при изпълнение на служебните му задължения, ведно със
законната лихва от 14.11.2024 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК)
до изплащане на вземането, както и сумата от 619,01 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 29.12.2022 г. до 07.11.2024 г., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2024 г. по ч. гр. д. №
68274/2024 год. по описа на СРС, 35 състав.
Ищецът твърди, че на 16.03.2022 г. в гр. София, ж. к. „Дружба“, в бивш завод за
асансьори, било реализирано ПТП, при което бил увреден лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 200 Д“ с рег. № СВ****ВС, застрахован при ищеца по договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица
№ **************, със срок на валидност от 07.01.2022 г. до 06.01.2023 г. Виновен за
произшествието бил служител на ответното дружество, който при изпълнение на
служебните си задължения извършвал товаро-разтоварителни дейности, управлявайки
мотокар за товарене на профили, извършил маневра на заден ход и осъществил
съприкосновение с паркиралия лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 Д“ с
рег. № СВ****ВС, в резултат на което на последния били причинени материални щети
– счупен ляв стоп, нарушена облицовка на задна броня и заден ляв калник. Сочи, че
1
мястото на ПТП било посетено от контролните органи на МВР, като впоследствие била
образувана и пр. пр. № *****/2022 г. по описа на СРП, в която били установени
обстоятелствата, довели до настъпване на инцидента. Посочва, че по повод
настъпилото ПТП и причинените вследствие на същото щети, при ищеца била
образувана щета № 5000-1301-22-250878, като след извършен оглед на увредения
автомобил и калкулация на щетите, на извършилия ремонта сервиз („АМАРАНТ-2003
ЕООД) била изплатена сумата от 2514,47 лева. Поддържа, че на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД има право на регрес срещу ответника, който като възложител
на работа на виновния водач за настъпилото ПТП, носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди. Сочи, че с покана до ответника е предявил регресната си
претенция, но плащане не последвало. Ето защо предявява настоящите искове.
Претендира направените в заповедното и исковото производства разноски.
Ответникът „А.А.М“ ЕООД в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба оспорва предявените искове по размер, като прави възражение за
съпричиняване. Изразява готовност за сключване на спогодба.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане
между ищеца и собственика на увредения автомобил; 2. плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение; 3. наличието на твърдените имуществени
вреди и техният размер; 4. че тези вреди са причинени от лице, на което ответникът е
възложител на работа, а именно – по вина на водача на мотокара, участник в
процесното ПТП; 5. че тези вреди са причинени вследствие на противоправно деяние
при или по повод възложената работа. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава, както и
размера на обезщетението за забава.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско на МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 Д“ с рег. № СВ****ВС към момента на
настъпване на събитието; заплащане от страна на ищеца в полза на сервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил сума в размер на 2514,47 лева, съгласно заведена при
ищеца щета № 5000-1301-22-250878.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 22.10.2025 г. съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесното пътно-транспортно
произшествие е настъпило по механизма, описан в исковата молба, както и че
изключителна вина за настъпване на ПТП-то има служителят на ответното дружество
К. Г. Т., т.е. установява се основанието на претенциите на ищца. Признато е за
безспорно също така, че с платежно нареждане от 07.10.2025 г. ответникът е заплатил
на ищеца сумата в размер на 3305,48 лева, с което е погасил претендираната в
настоящото производство главница за застрахователно обезщетение в размер на
2514,47 лева и лихва за забава в размер на 619,01 лева, дължима за периода от
2
29.12.2022 г. до 07.11.2024 г.
Предвид извършеното в хода на процеса плащане на дължимите от ответника
суми, предявените искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Доколкото искът е отхвърлен поради извършено след завеждане на исковото
производство плащане от страна на ответника, ищецът има право на разноски в
производството.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №68274/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 35 състав в размер на 126 лева.
В настоящото производство се претендира присъждането на разноски за
държавна такса в размер на 76 лева за държавна такса, както и се претендира
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид извършеното
в хода на процеса плащане и липсата на извършвани съдопроизводствени действия по
събиране на доказателства, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Доколкото с представената молба от 10.10.2025 г. ищецът е признал, че с
извършеното плащане ответникът е погасил и дължимите разноски за държавни такси
в исковото и заповедното производства, дължими остават само присъдените разноски
за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:********* против „А.А.М“
ЕООД, ЕИК: ********* искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2534,47 лева (с включени
ликвидационни разноски в размер на 20 лева), представляваща главница за регресно
вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
на собственика на увреденото МПС „Мерцедес“, модел „Е200Д“, рег. №СВ****ВС
вследствие настъпило на 16.03.2022 г. ПТП, причинено от служител на ответното
дружество при изпълнение на служебните му задължения, ведно със законната лихва
от 14.11.2024 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на
вземането, както и сумата от 619,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 29.12.2022 г. до 07.11.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2024 г. по ч. гр. д. № 68274/2024 год. по
описа на СРС, 35 състав поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА „А.А.М“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК:********* сумата в размер на 50 лева – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 68274/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, както и сумата в размер на 50 лева
– разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
3
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4