№ 8386
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110132618 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 32618 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 11583/09.06.2021г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 26.02.2021г. по ч.гр.д. № 9230/2021г. на СРС.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. Ц.П. е предявил срещу М. ПЛ. К.
и ГР. ПЛ. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответниците, че същите дължат на „**********“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ул.
"******" № 26, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № *********, както следва
М. ПЛ. К.:
1414,54 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.04.2020г. и 30,07 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.01.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.02.2021г.) до
окончателното им изплащане;
208,35 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-03.02.2021г. и 5,36 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
03.03.2018г.-03.02.2021г.
ГР. ПЛ. К.:
1414,54 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.04.2020г. и 30,07 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.01.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.02.2021г.) до
окончателното им изплащане;
208,35 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-03.02.2021г. и 5,36 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
03.03.2018г.-03.02.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения
имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Пенка Ангелова / юрк.
2
Ралица Петракиева. Предявените искове се поддържат, с изключение на
частта им за сумите, чиято недължимост е призната от съда по друго
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците М. ПЛ. К. и ГР. ПЛ. К. чрез
адв. Р.М. - АК-София, и адв. П. ХР. - АК-София, са подали Отговор на
исковата молба, вх. № 44620/24.08.2021г. на СРС, с който оспорват
предявените искове като недопустими и неоснователни. Исковете се оспорват
като недопустими във връзка с производството по гр.д. № 8356/2021г. на СРС.
Извън това предявените искове се оспорват като неоснователни. Прави се
възражение за погасяване на задълженията по давност, както и че
ответниците не са потребители не са собственици или ползватели на
процесния имот, съответно не са в облигационно отношения с ищеца. Излагат
се доводи за недължимост на сумите за дялово разпределение и за лихви.
Изрично се заявява, че спорните по делото въпроси са единствено правни,
поради което се моли да не бъдат изслушвани вещи лица. За насрочените по
делото публични съдебни заседания ответниците не се явяват, като или не
изпращат представител, или се представляват от адв. Х., който оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „*****“ АД е депозирало молба, вх. №
69785/07.04.2022г. на СРС, в изложение към която изразява становище, че
при определяне на разходите за топлинна енергия в топлоснабдения имот са
спазени законовите изисквания. За насрочените по делото публични съдебни
заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
С Решение от 16.11.2021г. по гр.д. № 8356/2021г. на Софийския
районен съд, І ГО, 175 състав, влязло в сила на 08.12.2021г., е признато за
установено между страните, че ГР. ПЛ. К. и М. ПЛ. К. не дължат поради
погасяване на задълженията по давност на "**********" ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ул.
1
"******" № 26, вх. 1, ап. 2, аб. № *********, по / част от сумата 2974,10
2
лева за главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2009г.-
м.04.2013г., сумата от 2570,60 лева, представляваща мораторна лихва върху
нея, сумата от 3461,17 лева, представляваща главница за доставена до имота
топлинна енергия за периода м.05.2015г.-08.11.2018г., както и сумата от
1137,26 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница. С оглед
застъпване периодите на задълженията по двете дела и преценка
допустимостта на настоящото производство съдът е назначил и изслушал
заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза. Заключението
му съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при
пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено
обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност. От заключението на вещото лице се установява, че
сумите, чиято недължимост е установена с решението по гр.д. № 8356/2021г.
3
на СРС, попадащи в предмета на настоящото производство, са, както следва:
575,76 лева за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-
08.11.2018г., 575,76 лева за припадащата се лихва за забава до 08.11.2018г.
В тази си част, доколкото дължимостта на сумите е отречена с влязло в сила
решение, производството по настоящото дело се явява недопустимо и следва
да бъде прекратено. Издадената по ч.гр.д. № 9230/2021г. на СРС заповед за
изпълнение следва да бъде обезсилена в съответната си част. Що се касае до
исковете в останалата им част, съдът намира, че същите са подадени от
надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а
обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, по силата на Нотариален акт №
1/29.08.1969г., т. ХХІV, дело № 4601/1969г. на І Нотариус при Софийския
народен съд, С.В. К.а и Г.И. К. се легитимират като собственици на недвижим
имот - апартамент в град София, ж.к. "******", ул. "*******", бл. 26, ет. 1, ап.
2, ведно с припадащите се помещения и права. Видно от приложеното на л.
22 от делото удостоверение от ГИС-София, апартаментът понастоящем е с
адрес: град София, ул. "******", бл. 26, като е идентичен с топлоснабдения
имот. Видно от Удостоверение за наследници № 203/22.02.2018г. на
Столичната община - Район "Триадица", П.Г. К. е починал на 08.02.2018г.
като вдовец и е оставил за наследници своите син и дъщеря - ответниците.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
4
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените
от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
По делото не са представени каквито и да било доказателства, че С.В.
К.а и Г.И. К., които се легитимират като собственици, са праводатели на П.Г.
К., съответно че придобитото от тях право на собственост върху
топлоснабдения имот е преминало към него на годно правно основание,
откъдето да го придобият ответниците като негови наследници.
Доколкото по делото не се установява ответниците да са собственици
или носители на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за
процесния период, то не е налице първата и главна предпоставка за
основателност на предявените искове за главници. Оттук с пълна сила това
важи и за исковете за лихви. При това положение обсъждането на останалите
доводи на страните, включително дали задълженията биха били погасени по
давност, се явява безпредметно. Предявените искове в частта си, за която
са допустими, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски имат само ответниците, които своевременно са заявили
претенции в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
За заповедното производство на всеки от ответниците следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 50,00 лева,
тъй като действително заплатеното от всеки от тях адвокатско
възнаграждение от по 550,00 лева е прекомерно, както е възразил ищецът.
Това е така, тъй като процесуалното представителство за подаване на
възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в
НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ то следва да се определи по
аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не представлява
каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него
изявление за недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без
каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на мотиви и съображения
защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
5
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5
НМРАВ – изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася
единствено до защитата и правното съдействие, оказани на заявителя. В този
смисъл е и практиката на съдилищата: опр.9443/19.06.2020г.-
ч.гр.д.4348/2020г.-СГС, опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-София,
опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново,
опр.872/22.03.2017г.-в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-
в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен, и др.
За исковото производство ответниците са доказали и в полза на всеки
от тях следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по
550,00 лева, което, с оглед установените в НМРАВ минимални размери на
адвокатските възнаграждения, не може да се окачестви като прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 11583/09.06.2021г. на СРС , в частта с
която се иска установяване спрямо ответниците на дължимостта на сумата от
575,76 лева за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-
08.11.2018г., 8,80 лева за припадаща се лихва за забава за периода
01.01.2018г.-08.11.2018г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото
като недопустимо в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 26.02.2021г., издадена по ч.гр.д. № 9230/2021г. на СРС, І ГО,
173 състав, в частта ѝ за посочените по-горе суми.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. ПЛ. К., ЕГН **********, и ГР. ПЛ. К. , ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответниците, че същите дължат на „**********“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ул.
"******" № 26, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № *********, както следва:
М. ПЛ. К.:
1126,66 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода 09.11.2018г.-м.04.2020г. и 30,07 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.01.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.02.2021г.) до
окончателното им изплащане;
203,95 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 09.11.2018г.-03.02.2021г. и 5,36 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
03.03.2018г.-03.02.2021г.
ГР. ПЛ. К.:
1126,66 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
6
за периода 09.11.2018г.-м.04.2020г. и 30,07 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.01.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.02.2021г.) до
окончателното им изплащане;
203,95 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 09.11.2018г.-03.02.2021г. и 5,36 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
03.03.2018г.-03.02.2021г.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. ПЛ.
К., ЕГН **********, и ГР. ПЛ. К. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 4 ГПК, по 50,00 лева за разноски в заповедното производство (ч.гр.д.
№ 9230/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. ПЛ.
К., ЕГН **********, и ГР. ПЛ. К. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 4 ГПК, по 550,00 лева за разноски в производството пред районния
съд (гр.д.№ 32618/2021г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „*****“ АД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7